БЮЛЕТИН в рамките на проект „Повишаване активността на гражданския сектор за налагане на прозрачност в работата на Столичен общински съвет”

БРОЙ 12 (цветна версия, черно-бяла версия за печат)

Повишаване активността на гражданския сектор за налагане на прозрачност в работата на Столичен общински съвет

 

Една година по-късно

 

 

 

Преди една година „Форум за наблюдениe и анализ на публични политики” (Форум) стартира своя проект „Повишаване активността на гражданския сектор за налагане на прозрачност в работата на Столичен общински съвет”, финансиран в рамките на Програмата за подкрепа на НПО в България по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство 2009-2014 г. Повече (www.ngogrants.bg)

През тази година, седмица след седмица разгръщахме проекта и разширявахме обхвата му с надеждата да подпомогнем, с каквото можем, промяната на средата в града ни.

В последния за този проект (но не и изобщо) бюлетин, искаме да направим кратка равносметка на развитието на дейността ни, средата и институциите, чиято работа и поведение наблюдавахме и по една или друга причина коментирахме, както и да обобщим опита и изводите ни от това, на което станахме свидетели от ноември миналата година досега.

Какво свършихме за една година:

  • В рамките на проекта бяха извършени 47 наблюдения на заседанията на 3 постоянни комисии на Столичен общински съвет (СОС):

-        19 наблюдения на постоянната Комисия по устройство на територията, архитектура и жилищна политика;

-        15 наблюдения на постоянната Комисия по опазване на околната среда , земеделие и гори;

-        13 наблюдения постоянната Комисия по стопанска политика и общинска собственост.

  • Записките от тези заседания, достигнаха по е-мейл до лист от активни граждани, граждански организации и неформални граждански групи, благодарение на което бяха подадени в срок не едно и две становища по важни проблеми. Тези записки бяха и продължават да са достъпни и в Интернет - на уебстраницата на фондация ФОРУМ и на Фейсбук страницата на проекта - Активен граждански сектор за по-прозрачна работа на СОС.

  • На база извършените наблюдения бяха изготвени коментари и анализи по 20 различни теми, разпространени под формата на месечен бюлетин до лист от около 500 получателя от гражданския сектор, медиите и местната власт в столицата. Бюлетинът е достъпен и на Интернет страницата на фондация ФОРУМ в pdf и html формат.

  • Участвахме в над 20 обществени обсъждания и дебати на тема градска среда и над 10 срещи на създадената в рамките на проекта неформална мрежа за обмен на информация и съвместна работа по казуси от обществен интерес.

  • Станахме партньор на фондация Бауерзакс в проект “Повишаване активността на гражданския сектор за налагане на прозрачност в работата на Общински Съвет Пловдив”, със специфичната цел да пренесем нашия опит в тази област и да подпомогнем колегите от Пловдив в установяването на мониторинг и наблюдение на дейността на комисията по “Устройство на територията и жилищна политика” към Община Пловдив.

  • Заедно с 10 граждански организации оформихме и стартирахме обща инициатива, касаеща неработещите процедури на Столична община за диалог и взаимодействие с гражданското общество. Изработихме заедно текст на писмо, предлагащо на Столичния кмет и Столичния общински съвет смяна на подхода, принципите и инструментите, които Столична община използва за диалог с гражданите, бизнеса и професионалните гилдии. Писмото беше подкрепено от още 9 организации - http://forumzasofia.net/wp-content/uploads/2015/07/Procedura-dialog-v-stolicata.pdf.

  • Подкрепихме Гражданската инициатива „София – зелена столица” - http://sofiagreencapital.com/, припозната като кауза от още 21 организации.

Откъде тръгнахме, къде сме в момента и накъде вървим?

Основните причини за иницииране на този проект бяха липсата на прозрачна среда и формалния обществен дебат, в условията на които се взимаха управленските решения, свързани с обществените приоритети в териториалното развитие на Столична община. Решенията се представяха на обществеността в последния момент или пост-фактум чрез ограничен брой медии, без какъвто и да било анализ и обосновка за тяхното взимане. Към момента на стартиране на проекта беше очевидна необходимостта от повече инициативи и дейности, които да насърчават и подпомагат активността на гражданите и неправителствените организации и тяхното включване в процесите на обсъждане и взимане на решения относно развитието на градската среда и водените политики в столицата.

Идеята ни беше да изпращаме навременна информация до повече граждани и неправителствени организации за случващото се в няколко постоянни комисии към СОС и така да подпомогнем по-голям кръг от заинтересовани страни да реагират бързо и да взимат информирано решение по въпроси от широк обществен интерес. От друга страна искахме да предоставим на общинските съветници различни гледни точки и решения на столични проблеми, които да провокират размисъл и дискусия. Поставихме си за цел да представим добри европейски и световни практики от държави, които са дали различни от тези в столицата решения, доказали са устойчивия си характер и са защитили обществения интерес във времето.

Посоката, в която териториално се развива Столична община зависи от степента на развитие на местното самоуправление. Към началото на проекта, включването на гражданите в процесите на взимане на решения се изразяваше основно в провеждането на формални обществени обсъждания, спазвайки буквата на закона, и една непрестанна игра на „котка и мишка”.

Бъдещето на София - като добро място за живот, работа и отглеждане на децата ни и като общностен модел - зависи от способността на местния парламент и институции да провеждат прозрачни политики и да използват всички инструменти за налагане на принципите на доброто управление като философия и мисия в обществото, която следват.

Независимо от присъствието на тези принципи във всеки стратегически документ на местната власт в столицата, това, което се случваше на практика не показваше разбиране и желание за прилагане от страна на взимащите решения.

Прилагането на принципите на местното самоуправление, системното въвличане на гражданите в живота на общината, в която живеят и работят, не само като избиратели и данъкоплатци, но и като активни участници на всяка стъпка от процеса на взимане на решения, е от първостепенна важност за преодоляване на недоверието и недоволството на гражданите от решенията на местната власт и за връщане на доверието им към работата на институциите. А ситуацията по онова време можеше да се характеризира със силна фрагментация, липса на добра комуникация, по-скоро липса на диалог и недоверие между отделните „сектори” в София – местна администрация (с всичките й прилежащи органи и институции), гражданите и техните организации, бизнеса и професионалните общности.

Предоставянето на разбираема информация в предвидим порядък на гражданския сектор говори за степента на развитие на една община и доколко тя прилага принципите на доброто управление в работата си.

Наблюденията ни върху средата в столицата бяха, че всеки път когато се представя информация по теми, касаещи общинското развитие и живот, тя или не стига до гражданите, или стига късно, или подходът за предоставянето й е недостатъчно подходящ. Така, в повечето случаи столичните органи и институции създаваха пред гражданите и техните организации:

-       невъзможност да взимат информирани решения;

-       невъзможност да реагират своевременно;

-       невъзможност да упражняват контрол върху изразходването на публични средства и тяхното приоритизиране;

-      невъзможност за мобилизиране на повече граждани и граждански групи за взимане на активно участие в консултативните процеси в защита на техните права и интереси;

-       невъзможност за обединение и иницииране на общи застъпнически кампании и проекти.

По време на подготовката и инициирането на проекта, екипът на Форум реши да предложи различен от досегашния подход за информиране и проследяване на работата на Столичен общински съвет. Предишният опит от участие на членове на екипа в подобни дейности, касаещи наблюдение и анализ на дейността на други публични органи и/или области от политиката показват, че регулярното „захранване“ на публиката и т.нар. заинтересовани страни с информация, данни и факти за случващото се в конкретна област води до повишаване на опита и възможностите на гражданския, професионалния и бизнес секторите, повишаване на чувствителността на средата към проблемите, активиране на по-големи групи от граждани и организации в застъпнически кампании и постепенно налагане на повече прозрачност в работата на институциите.

Провеждането на дейности по мониторинг на местните парламенти и техните комисии допринасят за повишаване на капацитета на гражданските организации да проследяват работата на местните власти с цел насърчаване включването на граждани и организациите им в процесите на обсъждане и взимане на решения по въпроси, които ги засягат.

Регулярното наблюдение и анализ на информацията от заседанията на комисиите е СОС, изпращането на тези анализи до нарастващ брой получатели и публикуването им на платформи с отворен достъп, приучават вземащите решения на местно ниво с присъствието на обективни наблюдатели, с идеята, че тяхната работа е публична във всеки един аспект, че гражданите имат право да бъдат там, да знаят и разбират какво се обсъжда и взима като решение и да защитават правата си, когато се налага.

Постоянната комисия по устройство на територията, архитектура и жилищна политика към СОС заседава почти всяка сряда от 10 часа. Заседанията са с различна продължителност, като най-често са около час и половина. Това е и времето, в което наблюдателят на Форум записва какво се случва там.

Проектът започна с амбицията за наблюдение само на тази комисия, но постепенно в хода на работата си установихме възможности за наблюдение и изпращане на Записки на наблюдателя от още две комисии – Постоянна комисия по опазване на околната среда, земеделие и гори и Постоянна комисия по стопанска политика и общинска собственост.

По-късно, в процеса на наблюдение се оказа, че Постоянната комисия по стопанска политика и общинска собственост – която обсъжда и решава въпроси, касаещи общинска собственост, отдаване под наем, приватизация и т.н. - води предимно формално и непрозрачно заседанията си. В тази комисия рядко се води дебат, общинските съветници разполагат с разглежданите доклади, а гостите не, председателят не обяснява за присъстващите външни лица за какво става въпрос, като в крайна сметка изолира гражданите и ги лишава от възможност да разберат, реагират и пълноценно да участват в процеса на взимане на решения.

-  Ето как се изчита внесения доклад и неговото единодушно приемане без обяснения, без възможност за предварително запознаване с тези внесени доклади, без яснота за какво става дума и какво всъщност решават и правят общинските съветници с общинската собственост – из Записки на наблюдателя от заседание на ПК по стопанска политика и общинска собственост, проведено на 17.06.2015 г..

.. Т.9. Доклад вх. № 0818 - 142/41/04.06.15 г. относно изменение на Решение № 752 от 13.12.2009 г. по Протокол № 53, т. 18 от дневния ред на СОС – вносител Христина Семерджиева – Кмет на район „Овча купел”.

Прие се единодушно без дебат.

Т.17. Доклад вх. № СО15 - 0813-213/1/04.06.15 г. относно откриване на процедура за провеждане на публично оповестен конкурс за отдаване под наем на обособени части от имоти – публична общинска собственост, на територията на район „Надежда”, съгласно одобрени схеми от Главния архитект на СО – вносител Димитър Димов – Кмет на район „Надежда”.

Прие се единодушно без дебат.

Т.16. Доклад вх. № СО – 2600 - 6882/9/04.06.15 г. относно процедура по чл. 15, ал. 5 във връзка с ал. 3 от ЗУТ, във връзка с изменение на подробния устройствен план за УПИ III-за районен подцентър, кв. 9, ж.к. „Дружба” II ч. допуснато със Заповед № РД-09-50-618/29.08.2013 г. на Главния архитект на СО – вносител Ивайло Цеков – Кмет на район „Искър”.

Прие се единодушно без дебат. ...

 

-  По казус, който касае сключване на договор, решението се взима „защото иначе не можем да вземем заем. В по-нататъшен етап ще направим по-задълбочено обсъждане от водещата комисия“. Отново присъстващите в залата нямат представа за какво се говори, тъй като нямат достъп до обсъжданите документи  - из Записки на наблюдателя от заседание на ПК по стопанска политика и общинска собственост, проведено на 17.06.2015 г.

... Т.1. Доклад вх. №СО15 – 9300 - 178/04.06.2015 г. относно сключване на договор между Столична община и „Център за градска мобилност” ЕАД за изпълнение на дейности по организация, управление и контрол на обществения превоз на пътници на територията на Столична община – вносител Любомир Христов – Зам.-кмет на Столична община.

...

Николай Стойнев: Аз също не разбирам защо трябва да залагаме тези проценти?

СО: Не можем да избягаме от тях.

Тошев: Тази клауза е защитаваща.

СО: Има я във всички тристранни договори, просто го пренасяме.

Николай Стойнев: Това, че го има там, какво ни задължава да го пренасяме и тук?

Милка Христова: Защо го правим и за конкурсните?

Тошев: Ще бъде обсъдено за бъдещ конкурс.

Орлин Алексиев: Трябва по-сериозно обсъждане. Ние не сме водеща комисия. Дайте да го приемем, защото иначе не можем да вземем заем. В по-нататъшен етап ще направим по-задълбочено обсъждане от водещата комисия.

Прие се единодушно.

 

- Как се взимат решения за откриване на процедура за приватизация (!) на общински имоти анблок и пак анблок Комисията се произнася с общо мнение – из Записки на наблюдателя от заседание на ПК по стопанска политика и общинска собственост, проведено на 17.06.2015 г.

Беше решено, докладите, внесени от Валя Чилова, да се гледат заедно и комисията да се произнесе по тях с общо решение.

Т.3. Доклад вх. № СО15 – 0500 - 1783/04.06.2015 г., относно откриване на процедура за приватизация и определяне на метод за извършване на приватизация на обекти – общинска собственост

Т.4. Доклад, вх. № СО15 – 0500 - 1784/04.06.2015 г., относно откриване на процедура за приватизация и определяне на метод за извършване на приватизация на обект – общинска собственост

Т.5. Доклад, вх. № СО15 – 0500 - 1785/04.06.2015 г., относно откриване на процедура за приватизация и определяне на метод за извършване на приватизация на обекти – общинска собственост

Т.6. Доклад, вх. № СО15 – 0500 - 1786/04.06.2015 г., относно откриване на процедура за приватизация и определяне на метод за извършване на приватизация на обекти – общинска собственост

Приеха се единодушно.

 

След заседанието на Постоянната комисия по стопанска политика и общинска собственост на СОС, проведено на 24.06.2015 г. прекратихме наблюденията и изпращането на записки от заседанията на комисията, поради тяхната безсмисленост и очевадно губене на време от страна на нашия Наблюдател.

Записките от останалите наблюдавани комисии бяха разпространявани възможно най-скоро до постоянно нарастващ лист от адреси на граждански организации, професионални гилдии и активни граждани в София. Едновременно с това записките се публикуват на уеб страницата на фондация ФОРУМ и на страницата на проекта във Фейсбук: Активен граждански сектор за по-прозрачна работа на СОС.

Веднага след изпращане на първите записки и анализи, проектът привлече вниманието на по-активните граждани и неправителствени организации в столицата. Впоследствие, в хода на подготовка на коментарите и анализите и разрастването на мрежата от преки ползватели на информацията от бюлетина, се създадоха редица възможности за обединяване на различни формални и неформални групи от граждани и/или организации, съответно повече шансове за навременна реакция от страна на гражданската общност относно решения на местната власт, засягащи обществения интерес.

След третия месец на наблюдения се очертаха няколко конкретни проблемни области, които касаят начина, по който Столична община и СОС провеждат диалога с гражданите и включването им в цялостния процес на взимане на решения. Тези проблеми са:

- Наличие на остаряла и непригодна процедура за провеждане на обществени обсъждания, която по-скоро създава условия за невключване на гражданите и техните формирования в процеса на взимане на решения;

-  Липса на добре описан, приет и прилаган документ за цялостен консултативен процес от момента на възникването на дадена идея, до момента, в който се приема нейната реализация;

Неизползване на различни социологически инструменти, което да позволи информирането и обхващането на мнението на (все) повече граждани;

- Липса на достъп до основни документи, които касаят работата на общинските съветници и решенията, които взимат – напр. докладите, които вносителите изготвят и на основата, на които се провеждат заседанията на всички комисии на СОС.

Опитахме се да включим във всеки един от анализите в Бюлетина по една или повече от тези проблемни области с обяснения, примери и споделяне на добри практики как са разрешени тези проблеми в различни страни в ЕС и света, какви процедури и инструменти се използват там, как гражданите стават част от процеса на взимане на информирани решения и т.н.

Паралелно на разпространението на информация, чрез Записките на наблюдателя и Бюлетина организирахме срещи и дискусии с по-активни НПО и граждански групи в опит да бъде сформирана неформална мрежа за обмен на информация и взаимопомощ по отделни казуси, касаещи развитието на градската среда на столицата, като цяло или на конкретни места, области, райони от града.

Изводи и поуки от проекта

√ Има известно неразбиране на това какво е диалог и как трябва да се осъществява той. Често диалогът се бърка с провеждане на обсъждания, дебати, дискусии, дебатни форуми и разговори, каквито се случват на много места в София, спорадично и изолирани едни от други, по конкретни проблеми, в много от случаите без връзка един с друг.

Възможните решения на тези проблеми са обвързани с активната съвместна работа на различни неправителствени организации и неформални граждански групи от различни части на София или с различен профил и включват:

- иницииране на общи проекти, които водят до изследване и споделяне на добри европейски и световни практики и разяснителни кампании;

- създаване на пространство в Интернет или използване на вече съществуващо такова, което е лесно достъпно за всеки, който желае да го посети и да се информира по различни казуси и проблеми в София;

- търсене на партньорство между гражданския сектор и общински съветници, които припознават проблемите с информирания избор на гражданите, като важен за решаване; и т.н.

√  Има известна съпротива у взимащите решения в столицата за подобряване на диалога и поставянето му на основата на ясни правила, които водят до прозрачност във водените и прилагани политики.

Възможните решения са свързани с обединяване на все повече организации около определени каузи за подобряване на градската среда, търсене на партньорство между гражданския сектор и общински съветници, които припознават проблема, като важен за решаване, активни кампании за повишаване на общественото внимание, активиране и привличане на повече медии за по-голяма гласност и достигане на информацията до повече граждани, организиране на кампании и проекти за въвеждане на нови, ясни правила на общуване и диалог между администрация и граждани.

√ Има въпиюща нужда от повишаване на експертизата на голяма част от общинските съветници в столицата по отношение на проблемите на градската среда и съвременните начини за водене на диалог с гражданите и включването им в процесите на взимане на решения.

Възможните решения са свързани със създаване на предпоставки все повече общински съветници да получават информация от различни източници за съвременните практики за градско управление, съхранение на традициите, управление на публичните финанси и разпределението им, възможностите за водене на диалог с гражданите, как това се случва в развитите държави и водещи европейски столици; организиране на кръгли маси, конференции с международно участие, обучения, в които се включват съветници, създаване на място в Интернет с добри практики за решаване на проблеми в големи градове, което общинските съветници могат да ползват като източник на информация по отношение на проблемите на градоустройството, градската среда и живот и включването на гражданите в процеса на правене на политики и взимане на решения.

√ Има належаща нужда от повишаване на експертизата на журналистите, които отразяват новини за развитието на градската среда и живот, последиците върху обществото и здравето от неадекватно провеждани урбанистични политики и съвременните методи и възможности за водене на диалог с гражданите и включването им в процесите на взимане на решения.

Възможните решения са свързани със системна работа на гражданския сектор с журналистите и подбор на конкретни журналисти, които да преминат обучения в конкретните области.

√ Работата в някои комисии на Столичен общински съвет е дотолкова „законспирирана“ за външни лица, че не позволява адекватно провеждане на текущ мониторинг и информиране на заинтересованата общественост по важни за града теми и взиманите във връзка с тях решения.

Възможните решения са свързани с искането на достъп до повече информация, което е дълъг и за съжаление нелек път, който трябва да бъде извървян. Необходимо е да бъдат инициирани общи застъпнически кампании за подобряване на достъпа до документи разглеждани в СОС и постоянните комисии.  Неизвестно защо се забравя, че СОС представлява жителите на София в местната власт. Това са 61 представителя, които гражданите са избрали да присъстват вместо тях на заседанията на съвета и да взимат решения от тяхно име и за тяхна сметка. В този смисъл, същите тези граждани имат право на пълен достъп до всичко, което се разглежда и обсъжда от техните представители и касае обществен интерес и/или разпределение на публични средства.

√ Изключително предизвикателство е създаването на мрежа от активни НПО и граждански групи, като предизвикателствата са свързани с:

- Натрупване на умора и разочарование от дългогодишни опити и липса на промяна, което рефлектира в известна доза инертност от страна на активните граждански организации;

- Трудно реализиране на срещи, поради намиране на информацията по неформални пътища в последния момент (тъй като формални липсват или са много бавни), прекалена заетост на членовете и невъзможност да се събират в определен ден и час;

- Желаещите да говорят и да се изказват граждани са много, а когато трябва да се действа ентусиазмът им чувствително намалява.

Възможните решения са свързани със засилено участие в обществени дискусии, обсъждания и други публични изяви, където се събират активни граждани и граждански организации; постоянно формално и неформално представяне на дейностите и мрежата по време на събитията или в лични разговори; постоянен дългосрочен обмен на контакти и привличане на членове към мрежата; обсъждане на конкретни общи казуси, с привличане и на други заинтересовани страни; обща работа с цел обединяване около обща инициатива, свързана с основни проблеми в общината и ежедневната работа или мисията и целите на повечето членове на мрежата; подпомагане на инициативите на конкретни членове на мрежата чрез разпространение на информация за тях от всички останали членове до техните партньори и поддръжници – например разпространение на покани за събития, становища, анализи и други; привличане на все още неопитни граждански групи, които да придобият знания и опит; изграждане на базисни правила на отношение, взимане на решения и доверие между отделните членове на мрежата, за да могат да споделят открито информация и проблеми.

√ Най-сериозният проблем, който се среща в отношенията между гражданите от една страна и СО и СОС от друга е свързан с липсата или наличието на стари и/или неработещи правила за предоставяне на информация и за включване на гражданите в процеса на взимане на решения чрез ефективен консултативен процес на всеки етап от процеса.

Решенията са свързани с търсене на начини за:

  • достъп до докладите, които се внасят в комисиите (какъвто колегите ни със същия проект в Пловдив имат);

  • достъп до протоколите от заседанията на постоянните комисии;

  • настояване за създаване на общодостъпно място на страницата на СО или СОС, на което може да бъде открита цялата надлежна информация за всеки един провеждан и проведен конкурс, процедура по ЗОП, с всички документи по избор на жури/комисия, процедура и критерии за избор, изразени позиции и мнение на браншови организации, НПО или граждани и т.н.;

  • бърза промяна на правилата, по които се води консултативния процес и смяна на порочната практика гражданите да се питат чак на етап взето решение, което по-скоро е уведомяване какво ще се прави, а не обсъждане дали и как да се направи.

Щастливи сме, че столичният омбудсман припозна като своя кауза проблемите, свързани с провеждането на обществените обсъждания и информирането на гражданите по правилния начин и в правилното време и инициира консултативен процес. Щастливи сме, че още в края на мандата на предишния Столичен общински съвет, тогавашното мнозинството обеща да промени процедурите и правилата в посока пълноценно включване на гражданите в живота на столицата и сега заедно полагаме началото на тези промени. Вярваме, че общата ни работа ще доведе до по-добра среда за живот в София - единствената столица кръстена на Христос Премъдрост. Нека оправдаем името й и работим за всички в мъдрост и смирение.

* * *

Накрая, искаме специално да благодарим на Ангел Захариев, Петър Торньов, Пламен Братков и Мария Малцева от Група Град, Васил Маджирски и Любомира Колчева от фондация ЕкоОбщност, Драгомир Константинов от фондация Зеленика, Ивайло Хлебаров, Милена Фетваджиева и Христо Станкушев от Група Фрагмент, Евгения Ташева от За земята, Радост Петрова от Велоеволюция, Весела Тончева и Денница Кюранова от организациите в ОСГС – ИГЗС, Гергин Борисов от Спаси София, Лилия Костова от Български център за зелена икономика и на всички останали, които бяха до нас, помагаха ни и вдъхновяваха работата ни през тази една година като съветници, съмишленици, партньори и приятели !

Проектът приключи, но не и работата ни по темата, така че: to be continued ... както се казва.

* * *

Проект „Повишаване активността на гражданския сектор за налагане на прозрачност в работата на Столичен общински съвет”

Проектът се финансира в рамките на Програмата за подкрепа на НПО в България по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство 2009-2014 г.

Обща цел на проекта е да насърчи и подпомогне активността на гражданите и неправителствените организации и включването им в процесите на обсъждане и взимане на решения, касаещи териториалното развитие на столицата.

Специфична цел на проекта е да допринесе за повишаване на прозрачността в работата на "Комисията по устройство на територията, архитектура и жилищна политика" към Столичен общински съвет (СОС).

За постигане на тази цел, от месец ноември 2014 г. стартира регулярно наблюдение на седмичните заседания на „Комисията по устройство на територията, архитектура и жилищна политика” на СОС, последвано от експертен анализ на информацията, представен на разбираем език под формата на месечен бюлетин. Целта на бюлетина е да разпространява разбираема информация сред заинтересовани страни, с което да подтикне повече граждански организации и неформални групи да се включат в дебатите за бъдещето на града.

Проектът предвижда и идентифициране и работа с активни неправителствени организации и неформални групи с цел обединяване на техните усилия за създаване на здравословна, модерна, адекватна и функционална градска среда в столицата, едновременно съхранявайки нейното културно-историческо наследство.

Период на изпълнение на проекта: 31.10.2014 – 30.11.2015 г.

Общ бюджет: 22 198,40 евро (90% безвъзмездна финансова помощ от Програмата за подкрепа на НПО в България по Финансовия механизъм на ЕИП 2009-2014 г. и 10% съфинансиране от фондация ФОРУМ).

Към 30.11.2015 г. са проведени 47 наблюдения на комисии, организирани са 8 срещи на мрежата за обмен на информация и взаимопомощ, екипът участва в над 25 срещи, дискусии, дебати и обществени обсъждания, на които бяха изградени връзки с активни граждански групи и организации в столицата.

Програмата за подкрепа на НПО в България е част от прилагането на Финансовия механизъм на ЕИП. Тя е на обща стойност от близо 11,8 млн. евро, осигурени от страните донори Исландия, Лихтенщайн и Норвегия. Програмата предоставя финансиране за допустими неправителствени организации, регистрирани в България и има за цел да подпомогне развитието на гражданския сектор и приноса му за социалната справедливост, демокрацията и устойчивото развитие на страната.

Оператор на Програмата е Институт „Отворено общество” – София в партньорство с Фондация „Работилница за граждански инициативи”.

Повече информация за финансиращата програма може да намерите на нейната интернет страница: www.ngogrants.bg

Този документ е създаден с финансовата подкрепа на Програмата за подкрепа на неправителствени организации в България по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство.

Цялата отговорност за съдържанието на материалите носи фондация "Форум за наблюдение и анализ на публични политики" и при никакви обстоятелства не може да се приема, че те отразяват официалното становище на Финансовия механизъм на ЕИП и Оператора на Програмата за подкрепа на неправителствени организации в България.

---------------------------

БРОЙ 11


“Никога не се съмнявайте, че малка група от мислещи, отдадени на дадена кауза, хора могат да променят света. Всъщност светът е бил променян само по този начин!“  Маргарет Мийд

 

В този брой ще намерите:

Може ли София да се превърне в зелен град – мисията невъзможна?!

Кратко представяне на проекта и финансиращата го програма

 

* * *

С удоволствие Ви информираме, че Мониторинг вече се извършва и на заседанията на постоянната Комисия по „Устройство на територията и жилищна политика” към Общински Съвет Пловдив.

Наблюденията се извършват от колегите ни от Фондация БАУЕРЗАКС в рамките на проект „Повишаване активността на гражданския сектор за налагане на прозрачност в работата на Общински Съвет Пловдив”, отново финансиран от Програмата за подкрепа на НПО в България по финансовия механизъм на ЕИП 2009-2014.

Фондация ФОРУМ е партньор по този проект.

За тези, за които представлява интерес, брой 1, 2, 3 и 4 на Мониторинговия доклад са достъпни на следните адреси:

http://votx.org/wp-content/uploads/2015/07/report-1.pdf

http://votx.org/wp-content/uploads/2015/07/report-2.pdf

http://votx.org/download/1414/

http://votx.org/download/1460/

* * *

МОЖЕ ЛИ СОФИЯ ДА СЕ ПРЕВЪРНЕ В ЗЕЛЕН ГРАД – МИСИЯТА НЕВЪЗМОЖНА?!

„Градовете имат ключова роля за трансформация на икономиката в посока към ефективно използване на ресурсите. Те имат на разположение редица инструменти, включително зелените обществени поръчки, управление на отпадъците и водите, по-интелигентна мобилност, подобряване на жилищата, стимулиране на еко-продуктовите пазари, и селищното планиране, което ще помогне на Европа за нейната промяна към по-екологична, по-устойчива икономика... Градовете могат да осигурят зелена инфраструктура и ефективно използване на земята ... те могат да се възползват по много начини от създаването на стратегически планирани мрежи от зелени пространства с високо качество и други екологични характеристики, които да решат редица задачи за екосистемите.”

С тези думи на Янеш Поточник, европейски комисар по околната среда, започва Общинския план за развитие на Столична община 2014-2020г.[1]

Откакто работим системно по проекта, в рамките, на който се издава настоящия бюлетин, се опитваме да повдигаме въпроси, да намираме отговори на наши и на другите питания, да провокираме разговор и разсъждения, особено тогава, когато не можем веднага и еднозначно да получим адекватно обяснение. Съзнателно се вглеждаме в София - мястото, което сме избрали за наш дом. Обръщаме внимание на положителното развитие в определени области в града ни или пък на липсата на промяна и решения в други, опитваме се да представяме алтернативи и добри практики за преодоляване на проблемите.

Това, на което попаднахме и научихме за развитието на градската среда през последните 12 месеца, ни дава основание да заключим, че политиките, които трябва да осигурят здравословна и пълноценна градска среда в столицата са сериозно обременени и не водят до необходимия ефект и нужната посока на развитие.

Безспорни са множеството опити и подобрения на средата, случили се през последните няколко години в София. Проблемите в околната среда на столицата, обаче, продължават да надвиват над позитивите, особено когато говорим за чистотата на въздуха, нива на шума, състоянието на градската среда, околоблоковите пространства, градинките и парковете, начините на застрояване, балансът между отделните видове транспорт и други.

С други думи, качеството на живот в София, по отношение на екологичните му елементи, не се подобрява с темповете, с които би могло, а и трябва.

Европейската агенция за опазване на околната среда изброява следните екологични елементи за добро качество на живот – „добро качество на въздуха, ниски нива на шум, чиста и достатъчно вода, добър дизайн на градска среда, съобразен с достатъчно и качествени публични и зелени площи, подходящ местен климат или възможности за адаптирането му.”

Тъй като в предизборния период всички насочихме вниманието си към проблемите на екологията на София и „зелените” им решения, а в следизборния период нещата и процесите някак си позабавиха своя ход на политическо равнище, решихме да припомним какви са основните проблеми с екологичните елементи на качеството на живот в столицата.

Качество на въздуха

Говорейки за въздуха на София, няма как да не започнем с натрапчиво повтарящата се информация от поредния доклад (за 2014) на Европейската агенция за околна среда. Според този доклад, София е столицата с най-мръсен въздух в Европа, като това се дължи основно на стойностите на фините прахови частици (ФПЧ) - показател, чийто завишени стойности оказват негативно влияние върху здравето на човека.

„Фините прахови частици (ФПЧ2.5 и ФПЧ10) и озон  (О3)  са най-проблемните замърсители, по отношение на човешкото здраве”, се отбелязва още в четвъртия абзац на отчета за качеството на въздуха в страната, част от Националния доклад за състоянието и опазването на околната среда за 2013 г.[2]. Докладът е изготвен от Изпълнителната агенция по околна среда (ИАОС) и представен през юни 2015 на конференция за състоянието на околната среда в Европа и в България, организирана съвместно от ИАОС и Европейската агенция по околна среда.

ИАОС публикува на Интернет страницата си „опознавателна” информация за фините прахови частици, съгласно която прахът е основен атмосферен замърсител на въздуха. Вредният му здравен ефект зависи главно от размера и химичния състав на суспендираните прахови частици, от адсорбираните на повърхността им други химични съединения, в това число мутагени, ДНК - модулатори и др., както и от участъка на респираторната система, в която те се отлагат. Основни източници на прах са промишлеността, транспорта и енергетиката.

Прахът постъпва в организма предимно чрез дихателната система, при което по-едрите частици се задържат в горните дихателни пътища, а по-фините частици (под 10 mm - ФПЧ10) достигат до по-ниските отдели на дихателната система, като водят до увреждане на тъканите в белия дроб. Деца, възрастни и хора с хронични белодробни заболявания, грип или астма са особено чувствителни към високи стойности на ФПЧ10.

Вредният ефект на замърсяването с прах е по-силно изразен при едновременно присъствие на серен диоксид в атмосферния въздух. Установено е тяхното синергично действие по отношение на дихателните органи и откритите лигавици. То се проявява с дразнещо действие и зависи от продължителността на експозицията. Най-уязвими на комбинираното въздействие на праха и серния диоксид са хронично болните от бронхиална астма и от сърдечно-съдови заболявания.[3]

Регионалният доклад за състоянието на околната среда през 2014 година на Министерство на околната среда и водите, Регионална инспекция по околната среда и водите – София, прави няколко съществени и за пореден път тревожни изводи, касаещи превишенията на средно денонощните норми за фини прахови частици (ФПЧ 10) за отчетената 2014 година.

„Анализът на получените резултати показва, че има системни превишавания на пределно допустимите концентрации по показател фини прахови частици. … тези превишения са главно през зимните месеци (отоплителния сезон). Основни причини за превишаване на нормите са промишлените източници, използваните горива в битовия сектор и транспорта.”

Информация от РИОСВ показва, че разликите са чувствителни през зимните месеци, а именно отоплителният сезон. Метеорологичните условия през зимния сезон са неподходящи за разсейване на емисиите – мъгли, безветрие, температурни инверсии. Основен източник на прах са битовият сектор, основните пътни артерии и строителството. Нередовното почистване на уличната мрежа също оказва значително влияние върху количеството регистрирана прах.

Тъй като от влизането на България в ЕС нормите за ФПЧ се превишават – 40 от всички 50 измервателни станции в България отчитат стойности на мръсния въздух над допустимото, а повечето от останалите 10 са в планините – и независимо от всички стратегии, планове, включително и законодателни мерки не се постига качествена промяна, през 2008 г. ЕК стартира наказателна процедура срещу България.

В Индекса на зелените европейски градове[4] София заема 29-то място от 30 включени в проучването града, изпреварвайки само Киев.

Индексът включва оценка по осем показателя – емисии въглероден двуокис, енергия, сгради, транспорт, вода, отпадъци и използване на земята, качество на въздуха, управление на околната среда. София заема предпоследно място по почти всички показатели, с изключение на показателя „сгради”, по който е на 14-то място. Данните от индекса на зелените градове за предишни години показва, че София е била четири пъти на предпоследно място, два пъти на 28-мо, един път на 27-мо и един път на последното 30-то място.

Нива на шум

Шумът е един от основните фактори с неблагоприятно въздействие върху населението в големите градове. Той засяга хората както физически, така и психически, смущавайки основни дейности като съня, почивката, ученето и общуването. Макар тези въздействия върху човешкото здраве да са известни отдавна, настоящите проучвания показват, че те се появяват при по-ниски нива на шума, отколкото преди се предполагаше.

Шумът е свързан с повечето човешки дейности, но шумът от движението на пътния, железопътния и въздушния трафик е този, който има най-голямо въздействие. Това се явява проблем особено за градската среда - около 75% от населението на Европа живее в големите градове, а потоците от трафик продължават да се увеличават.

Шумът действа като стресов фактор и атакува почти всички органи и системи на човешкия организъм.

Сред неблагоприятните фактори на урбанизираната среда, той се отличава с разнообразното си влияние, като въздействията на шума се увеличават, когато влизат във взаимодействие с други стресови фактори на околната среда, например замърсяването на въздуха и химикалите. Това особено важи за големите градски зони като София, където повечето от тези стресови фактори съществуват едновременно.

Данните от разработената Стратегическа карта за шума за агломерация София[5], показват, че основен източник на шум за населението на София е автомобилния трафик. 58,92% от населението на София е изложено на нива на шум над граничните стойности за денонощието, а 72,23% – над граничните стойности за нощта. Същевременно 100% от всички детски, лечебни, учебни, научноизследователски заведения и обществени сгради са изложени на нива на шум над граничните стойности за вечер, а 99,78% – над граничните стойности за денонощието и 99,78 % – за нощта.

Много ограничено е влиянието на шума от железопътния трафик и този от въздухоплавателните средства. Промишлените източници на шум също не оказват неблагоприятно влияние върху акустичната среда на град София. Този факт може да бъде обяснен с тяхното локално действие и разположението им предимно в  промишлените зони на града.

Стратегическата карта за шума на агломерация София препоръчва разработването на план за действие, както и конкретни мерки за ограничаване и намаляване на шума в околната среда в столицата.

Наблюденията през последните десет години показват, че въпреки предприетите през годините ремонти на уличната мрежа в различни части на столицата, изграждане на нови пътни съоръжения, пускане в редовна експлоатация на нови участъци и станции от метрото и свързаните с това промени в организацията на движение, нивото на шума в значителна част от пунктовете се задържат трайно над граничните стойности. [6]

Накратко казано актуализираният План за действие за управление, предотвратяване и намаляване на шума в околната среда на агломерация София групира следните основни проблеми за подобряване на акустичната обстановка в страната:

-  Влияние върху акустичната обстановка в Столицата оказват интензитетът и структурата на транспортния поток, скоростта на движение на транспортните средства, техническото състояние на автомобилния парк, видът и състоянието на пътната настилка, проходимостта на уличната мрежа, състоянието на зелената система.

-  Броят на регистрираните коли в София към 31 декември 2012 г. е 655 754, а на собствениците им - физически и юридически лица - 398 759, според Столична община. Имайки предвид темпа на регистрация на автомобили в столицата и че той нараства с около 100 000 коли годишно, може да се предположи, че понастоящем автомобилите в столицата са близо 1 милион, а като се добавят автомобилите, които трайно пребивават в София, поради миграционните процеси, най-вероятно в града има толкова коли, колкото и хора (1,453 млн. души).

Безспорно този брой коли е проблем, но още по-голям проблем е високият процент на колите на възраст над 15 години, отчитани от КАТ – 68% от регистрираните автомобили в страната. Тези коли са не само по-проблемни за околната среда заради газовете, които отделят, но са и по-шумни. Сериозна пречка пред решаването на проблема е липсата на нормативно подсигурена база за регулярни технически прегледи и въвеждане на Европейски изисквания за максимални прагове на генериран шум за превозните средства, движещи се в агломерация София.

-  Висока гъстота на застрояване на жилищните сгради - неотразяване в проектите за нови сгради на изисквания за редукция на шума и шумоизолации на най-изложените на шум фасади.

-  Пътна настилка с ниски показатели по отношение на предаване на шума , наличие на павирани улици, спорадично наличие на бариери и активни противошумови мерки за зоните с предполагаема приоритетна шумова защита (тихи зони, учебни и лечебни заведения).

-  Задръстванията продължават да са най-големият градски проблем на София, а оттам и нарастване на шумовото замърсяване в резултат на движение в режим на постоянно тръгване и спиране. Най-шумните места в София са около основните пътни артерии и булеварди.

-  Във вътрешността на жилищните квартали съществуват и зони с нива на шума под пределно допустимите хигиенни норми, но те са малка част от територията на София.

Планът препоръчва при разработване на нови градоустройствени решения да се вземат под внимание всички характеристики на конкретната територия за трайно снижаване на нивото на шума, особено в централната градска част и в териториите, подложени на интензивен автомобилен трафик.

Чиста и достатъчно вода

Колкото и парадоксално да звучи, съгласно Индекса на зелените европейски градове София е с най-неудовлетворително водно стопанство в Европа и заема последното 30-то място. Тази информация е нелицеприятна, тъй като на практика градът има достатъчно води, но не ги оползотворява ефективно - по данни на НСИ общите загуби на вода[7] за 2013 г., в това число при транспорт, достигат 58.4%.

София е една от най-богатите на вода столици и това е свързано с уникалните геоложки и хидрогеоложки условия в софийската котловина и оградните планински масиви. На една сравнително неголяма територия от около 1200 кв.км. се срещат всички основни типове подземни води - порови, карстови и пукнатинни[8]. Преобладаващата част от по-дълбоко залягащите подземни води и особено тези в подложката на Софийския грабен, спадат към категорията на минералните води. Същите формират значителен брой обособени находища, разпръснати практически по цялата територия на Столична община.

До момента, на територията на София и близките околности са каталогизирани 31 обособени находища с общо 75 водоизточника (каптирани извори и експлоатационни сондажи). Това са находища за които съществуват хидрогеоложки данни и които по някакъв начин са получили признание от населението. От находищата изтичат на самоизлив или могат да бъдат извлечени помпажно 8 различни типа минерални води. Повечето от находищата нямат утвърдени експлоатационни ресурси, съгласно действащата нормативна уредба в България. На сегашното ниво на познания, може да се приеме, че сумарните експлоатационни ресурси на минерални води в границите на Софийската котловина и оградните масиви са около 300 l/s.

От всички европейски столици само София разполага с осем различни вида минерални води. Възникването и развитието на града в древността се случва благодарение на минералните извори, като в столицата ни има 42 такива извора. Те са на голяма дълбочина, която им осигурява защита от замърсяване. Казват, че минералните води в София могат да лекуват по 100 000 души на ден.

За съжаление това богатство не се използва, независимо, че градът може да се промени много, ако администрацията промени политиката по отношение ползването на минералните извори.

Преди няколко години главният архитект в оставка Петър Диков казва в интервю, че е задължително да започне пълноценно използване на минералната вода на София, която може дори да топли НДК и да захранва басейна „Спартак". Той стига още по-далече в плановете на общината:

„Ние в София отговаряме по този параграф точно на народната приказка „вода гази - жаден ходи". Ние плащаме скъпо и прескъпо парно отопление, защото внасяме газ от 6000-7000 километра, за която плащаме много скъпо, а всъщност ние под територията на София, на Софийското поле имаме топлинен ресурс за над 500-600 мегавата. Това е използваемият топлинен ресурс. Ние този ресурс вече имаме програма как да започнем да го използваме, имаме разговори и с технологични фирми, които да ни помогнат и първата стъпка беше предвидено да бъде една геотермална централа, която да топли Народното събрание, Министерския съвет, сградата на Направление „Архитектура и градоустройство", сградата на социалното министерство. Това го популяризирахме. За съжаление, имаме много сериозна пречка - кредитът, който трябва да се вземе по линия на „Джесика", трябва да се вземе от „Топлофикация-София", а всички знаят, че „Топлофикация" не е най-перфектният кредитополучател. Но сега разработваме една идея, за която имаме подкрепата и на НДК, което е търговско дружество от миналата година. Идеята е НДК заедно с басейна „Спартак" включително, изявиха желание и от хотел „Хилтън" да се включат в този проект, да бъде направено с геотермална централа и да използваме ресурса на лозенското находище на минерална вода, което е около 50 градуса. НДК плаща 2,5 млн. лв. годишно за отопление, а басейнът „Спартак" между 700 000 и 800 000 лева. Значи само до тук са 3,5 млн. Инвестицията за изграждане на геотермална централа се оценява на около 10 млн.” [9]

За съжаление от 2013 г., когато е дадено това интервю, до момента тези планове са само изказани думи, няма предприети сериозни стъпки за по-пълноценно използване на минералните води в София, а софиянци продължават да „газят” вода и да ходят „жадни”.

Дизайн на градската среда, съобразен с достатъчно и качествени публични зелени площи

Дизайнът на градската среда представлява комплексното оформяне и обзавеждане на обществените пространства на града. Той е стратегически интегриращ инструмент, чрез който различните обществени пространства се обединяват в ансамбли, независимо от обществените или частни инициативи за развитие на града, включително транспорта и инфраструктурата. Дизайнът на средата оказва осезаем (физически) ефект, както върху функционирането и идентичността на образа на всяко място от града, така и на града като цяло.

Основен обект на проектиране са всички реално съществуващи пространства в града – булеварди, улици, площади, вътрешно–квартални пространства и дворове, пешеходни зони, подземни пространства, всички типове отворени пространства за общо ползване, в съчетание с външния вид на обкръжаващите ги здания.

Основните принципи при проектиране на градския дизайн са:

  • приемственост в ценностите на града, наследени исторически, в хода на неговото зараждане и развитие;

  • комплексност, ансамбловост и хармонизация на елементите и пространствата на града;

  • мащабност и съразмерност на елементите и пространствата;

  • стилово единство и поддържане на автентичната стилова характеристика на съществуващите елементи и пространства;

  • ефективност, по отношение икономиката, функцията, технологията, материалите;

  • композиционно единство, съхраняване на духовната атмосфера и характеристика на мястото и др.

Задачите на дизайна се ръководят от интегриращата функция спрямо градската среда, която той следва да изпълнява. Голямо значение има текущото проучване на особеностите на средата - вече изградената и изграждаща се в момента и взаимоотношенията между човека и средата. Също така и разглеждането на пространствената среда в различни аспекти – социални, историко-културни, емоционално-психологически, комуникативни. Специално внимание трябва да се отделя на иновациите, новите материали и технологии.[10]

Повечето от нас приемат за даденост въздействието, което градската среда оказва върху човешката жизнена среда и начина ни на живот. “Архитектурата има силата неосъзнато да влияе върху емоционалния и физическия ни свят, до голяма степен определя здравето, щастието и състоянието на духа ни и всичко това е пряко свързано с начина ни на живот” – казва арх. Ина Семерджиева.

Всеки аспект от ежедневието ни, начина ни на живот, моделите на нашия ден, взаимоотношенията с хората около нас, успеха и удовлетворението на работното място. Всички те са оформени в значителна степен от физическата среда, която обитаваме. В ежедневието си ние постоянно сме заобиколени от сгради и тези градски пространства влияят на това как се чувстваме. Например тъмното пространство предизвиква усещане за студ и потиска настроението. Мащабът и локацията също могат да влияят на изпълнението на ежедневните ни задачи - една светла и просторна стая предизвиква положителна емоция и усещане за радост.

Повечето архитектурни модели за въздействие на поведението включват по един или друг начин физическото подреждане на строителните елементи и тези на градския дизайн както в интериора, така и в екстериори или промяна в характеристиките на използваните материали. Във всички случаи съществува възможност да се повлияе на човешкото възприятие.

... През 1957 г. лекар на име Хъмфри Озмонд започва наблюдения върху това, как средата влияе на човешкото поведение. Скоро след това той въвежда два термина – sociofugal space (пространство, което не предразполага хората да комуникират и взаимодействат помежду си) и sociopetal space (с противоположно значение).

Доказано е, че немалка част от решенията за планиране, дизайн и градска среда оказват голямо влияние върху човешкото здраве. Фактори като гъстота на населението, наличието и големината на зелени площи и паркове, височина и размер на жилищните структури, локация на магазини за хранителни стоки, разположението на пътища и алеи – всичко това влияе на физическото и психическото състояние на хората. Оказва се, че здравето ни и познанията за него са изключително важен фактор при проектирането.

Изследвания, направени от д-р Нанси Уелс – психолог във Факултета по дизайн и анализ на градска среда в университета „Корнел”, САЩ, сочат, че достъпът до естествената природа подобрява когнитивните функции, както и по-бързото възстановяване на пациенти след сърдечни операции. Хора, които живеят в близост до паркове и зелени площи, са по-активни физически и живеят по-дълго. Градините подобряват социалните връзки и общуването.

Каква е средата в София? Според класацията на Economist Intelligence Unit (EIU) за качество на живот в градовете, София е поставена на 87-мо място в подреждането, като позициите ѝ се влошават и е едно от населените места с най-силен спад в класирането през последните пет години[11].

Всичко това би трябвало да накара местната власт в столицата рязко да промени начина, по който управлява града, тъй като очевидно съществуващия подход не води до качествена промяна.

Какво се случва с градската среда в София - предразполага ли ни тя, предоставя ли на гражданите си условия за здравословен живот или не?

През третото тримесечие на 2015 г. разрешителните за нови жилищни сгради, получени в България, са се увеличили двуцифрено, показват данните на Националния статистически институт (НСИ). София води в списъка за строителството на нови сгради – 179 пред Пловдив - 167, Варна - 116, Бургас - 105.[12] Разбира се, столицата води и с най-много жилища, които предстои да бъдат започнати - 1 779. Започнало е строителството на 121 жилищни, 6 административни и 17 други сгради в града.

Тази информация звучи почти заплашително на фона на състоянието на градската среда. Независимо от липсата на положителна промяна в една голяма част от показателите и негативните оценки на независими институции за качеството на живота в града, средата се оценява от администрацията като задоволителна, ако не и добра, а според експерти и граждани, изказвали неведнъж публично мнение през последните години, средата в София е в лошо състояние - разбити тротоари и бордюри, хаотично положени разнородни и нискокачествени настилки, липса на пейки и обществени тоалетни, пълна липса на стил в градското обзавеждане, сериозна диспропорция по отношение на център-град в търсенето на решения за социализиране на публичните пространства, наличие на хиляди незаконни бетонни гаражни клетки намиращи се върху зелени площи в София, за които няма решение, задълбочаващи се проблеми с наличието на достатъчно паркоместа в жилищните райони и много други.

Опитът от участието на екипа на Форум в множество дебати и форуми, касаещи проблемите на градската среда в София през последните години, могат да се обобщят в следния извод: в столицата съществува сериозно несъответствие между намерения, изпълнение и очаквани резултати - безспорно се работи за подобряване на средата в столицата, но тази работа не води до качествен скок и подобрение, а експертната и гражданска общност отчитат сериозни проблеми, свързани с нарушаването на основните принципи за проектиране на градския дизайн:

  • отстъпване от приемствеността в историческите ценности на града, наследени в хода на неговото зараждане и развитие

  • създаване на практика за сериозни компромиси по отношение комплексността, ансамбловостта и хармоничното използване на елементите и пространствата в София

  • липса на мащабност и съразмерност на елементите и пространствата

  • нарушаване на стиловото единство и поддържане на автентичната стилова характеристика на съществуващите елементи и пространства

  • компромиси по отношение на композиционното единство, съхраняването на духовната атмосфера и характеристика на мястото

  • сериозни пропуски по отношение на прозрачността в работата на администрацията касаещи ефективността по отношение на икономиката, функцията, технологията, материалите.

Следващите избрани от нас цитати илюстрират различни аспекти от проблемите на градската среда в София и условията, в която тя се развива:

Арх. Георги Станишев

„В София наблюдаваме инфлация на пространството. Представите за града днес са значително по-други в сравнение с тези от преди тридесет години. Модерната култура считаше и сградата, и града за обекти и резултати на проектната дейност. Различието бе в мащабите. Постмодерният поглед разграничи сградата от града на базата на един прост принцип: едното е резултат от проектен процес, другото е следствие на известно социално саморазвитие на пространството, колективен резултат от дейността на множество индивидуални съзнания. Нещо повече, като свръхсложна система, следвайки Иля Пригожин, градът е надарен с нещо като колективно съзнание, носещо своя собствена културна традиция. Ние не можем да проектираме града като цялостно образувание, ние можем по-скоро да катализираме неговото саморазвитие с адекватни локални проекти. В известен план аз считам, че градът, градската култура произвеждат своя идеален архитект, който стимулира неговата собствена еволюция, лекува болните места, понякога оперира, както градостроителят Осман оперира Париж. Докато съществува приемственост и адекватност между градската тъкан и съзнанието на обществото, което го населява, нещата вървят добре. Кризата на градското пространство настъпва, когато възниква радикално противоречие между градската тъкан и населяващата го властова култура:  в условия на окупация - например, когато античен Рим е завладян от варвари, или в условия на рязка смяна на културата на властта - вследствие на революция, или както е при нас - мирен преход към ново устройство на обществото.„[13]

Арх. Константин Пеев

„Липсата на идеология в нашето посттоталитарно общество е в основата на слабия ентусиазъм на всички общински съветници и кметове да съградят нещо, което ще остане в центъра на София. Единствено изключение в положителна посока след промените от 1989 год. е столичното метро, което е построено, функционира добре и се разраства. За съжаление то е под земята и не подобрява съществено пешеходните пространства – улици и площади в града.

... Повод за тези конкурси са частичните обновявания на Ларгото и пешеходната част на бул. „Витоша”. ... Резултатите от проведените конкурси са повод за бурни полемики и обсъждания, както на професионално ниво, така и в медийното пространство. Обявителят - Столична Община, не прояви последователност и в конкурса за пешеходните зони не бе изискано да се ползват премираните проекти за площад „Св. Неделя“. Може би защото този площад е връзката между Ларгото и бул. „Витоша”. В резултат се получиха много на брой различни творчески идеи, не в унисон с това, което вече е изградено. Ако случайно се стигне до тяхната реализация, ще получим разностилни и фрагментарни решения на голям брой автори, които сами по себе си, макар и оригинални, трудно биха създали цялостен образ на Софийския градски център...” [14]

Арх. Петър Торньов

„В София процесът на изработване на подробните устройствени планове е бавен и мъчителен. Една от причините за това се крие в общия устройствен план (ОУП), който не регламентира височината на сградите в отделните градски зони, а това дава възможност за спекула и злоупотреба. Липсата на ясни правила и, от друга страна, възможността за тяхното тълкуване забавя процеса, тъй като дава фронт на заинтересуваните да обжалват на практика почти всяко решение.

Друг негативен аспект при изработването на подробните устройствени планове е самият подход - абсолютна незаинтересуваност към проблемите на обществеността. Обществени пространства, площади, транспортна инфраструктура, велоалеи и прочие не са отразени в голяма част от разработките. Обикновено крайният резултат е извадка на статуквото с пунктуално нанесени допълнителни обеми с висока етажност или гъстота вследствие на отделни частни интереси.” [15]

Арх. Росица Браткова

„В момента градът ни е една сбирщина от сгради, в които човек живее, а извън тях има т.нар. асоциална пустош, в която човек преодолява разстояния, ако си позволя да цитирам Ангел Ангелов. Средата е изключително враждебна и ти просто се придвижваш оттук-дотам и я преодоляваш, но не се чувстваш комфортно в нея.” [16]

Арх. Христо Станкушев

„Това е поредното нещо, което повтаря практики – виждали сме ларгото как изглежда – с едни дръвчета, с една археология, която не привлича хората, както стана Витошка ... За пореден път София пропуска възможността да се постави на европейската карта с облик, който е съвременен.”[17]

Арх. Георги Бакалов

„Модерният термин "устойчиво развитие" за нас (архитектите бел. на редактора) означава хармония. Лошото е, че държавата е абдикирала от основната си функция - планирането. Не навсякъде има кадастрални и специализирани карти по градовете, при това там, където това е условие за усвояване на европейски фондове.

... Един град се планира за 20-30-40 години, а не за 4-годишен мандат. При нас всичко се прави на парче. Ние сме наясно как това може да се регулира.

... Ситуацията не е добра за професията архитект. Това се дължи на пренасищане на пазара, има над 50 000 непродадени жилища само в София. И няма поръчки. Обаче умните държави в период на криза залагат на ноухауто, на технологиите, на иновационния продукт, за да може, когато се излезе от кризата, да има готови проекти, където да се включат истинските, големите пари за реализация.Това нещо не е осъзнато у нас в България.” [18]

Арх. Йоши Ямазаки

„... няма нито идея, нито концепция, нито стратегия зад промяната на столичния център. Още повече, че четирите проекта не са свързани с другите два важни конкурса - за Княжеската и за Борисовата градина, въпреки че пряко граничат с тях и всъщност са едно цяло.”[19]

Арх. Ангел Захариев

„... това, което отсъства... е тъкмо консенсус по общите цели за развитието на града. С други думи, какво искаме да постигнем с дадена градоустройствена промяна. Ако в процеса се обръща по-голямо внимание на изготвянето на задания, на тяхното широко дебатиране, на формулиране на целите, на подкрепата им с данни, то тогава ще имаме и различни резултати.”[20]

Арх. Ивайло Петков

„... по света архитектурните конкурси са предшествани от сериозни проучвания и анализи, в които са ангажирани много заинтересовани страни - студенти, млади архитекти, научноизследователски екипи, социолози. А ние хвърляме конкурса и да видим дали ще стане нещо, или няма да стане нищо.” [21]

Арх. Петър Диков

В отговор на примера от световната практика, даден от арх. Петков в предишния абзац, все още главният архитект на София Петър Диков казва:

„Лично аз не виждам смисъл от една такава подготовка, която ни отнася във времето. Особено когато е важно да се гонят сроковете на европейските пари за проектиране и реализация.”[22]

Така той представя в едно изречение подхода и движещата сила на десетки години градоустройство в София – „вода газим, жадни ходим”, европейски пари усвояваме, а междувременно градът ни губи не само уникалния си характер, но и човешкия си облик...

За този характер говори арх. Добрина Желева-Мартинс

„Уникален характер имат известните градове, когато представляват хомогенно и хармонично изградени средища от сгради, пътища и знаци, демонстриращи подобаващ стил на живот. Уникалният характер на един град запленява обитатели и посетители, когато културната парадигма е приета като най-успешният начин за разгръщане на широка инициатива за продажба на стоки и популяризиране на услугите, сградите, бизнеса, храната, облеклото и забавленията.

Нашата физическа среда при такива условия на акцент върху културата става много по-хомогенна и предвидима. Тя обаче може да стане де-хуманизиращо място, където индивидите приемат една униформена среда, когато имено тези условия са извън техния контрол.

Освен тези ценности, важен е индивидуалният дух, който е особено ценен, защото дава на обитателите силното усещане за идентичност, в днешния свят, който вече много бързо губи своята индивидуалност.”[23]

Накъде ще върви София?

На този въпрос, уви, няма еднозначен отговор.

През последните няколко месеца, екипът на фондация ФОРУМ беше въвлечен и подкрепи едно зелено приключение, наречено гражданска инициатива „София - зелена столица”. Инициатор и координатор е Група Град, а към момента каузата е подкрепена от 22 организации и в дните преди местните избори беше припозната от няколко политически партии и коалиции, включително всички представени в настоящия Столичен общински съвет.

Гражданска инициатива „София - зелена столица” (www.sofiagreencapital.com/participate.html) представлява отворена група от неправителствени организации, които застават зад обща кауза за про-активно екологично развитие на столицата.

Инициативата има за цел да ангажира общественото и политическо внимание, енергия и ресурси за превръщането на София от град с едни от най-лошите екологични показатели в Европа в истински Еко град - пример и лидер в региона, следващ политика за устойчиво развитие.

Инициативата разпознава големия природен капитал на София, който може да бъде използван за основа в изграждането на нова идентичност на столицата като зелен град и отличаването й в световната конкуренция между зелените градове.[24]

Тази инициатива е един от възможните пътища за развитие на София. Според нас и останалите подкрепящи каузата, този път е най-адекватния и най-добрия. Отговорът дали той ще се случи, обаче, се крие някъде в бъдещето (дано да е близкото), в нечие еднолично или колективно решение, което ще поеме отговорност за провеждането на обективни и действително професионални анализи на ценностите на града – проектиран като град-градина, природния му контекст и материалното и духовно историческо наследство. Решение, което ще позволи да се разкрие човешкия характер на София, да се подкрепи устойчивостта на града във времето и неговата икономическа виталност; ще даде платформа за развитие на изкуството, което от своя страна ще върне града на хората, за да го преоткрият за себе си и близките си, ще позволи да се съхрани автентичността на атмосферата и смисъла на съжителството на неговите граждани в единна общност.

* * *

Докато пишем материала, Европа и светът са потресени от случилото се в Париж. Целият свят е Париж, преди това Бейрут, после Мали... Ние – в България – наблюдаваме ужасени, но „дишаме” малко по-спокойно, защото сме на хиляди километри от случващото се. В същия момент обаче, в София водим нашите си битки. Битката между пешеходни и велосипедни зони от една страна и автомобилите от друга; битката между настъпващите сгради и околоблоковите пространства; битката между правото на здравословна, красива, одухотворена и запазена градска среда и замърсения въздух и шума; битката за конструктивен диалог и срещу непрозрачните решенията, и т.н., и т.н. И докато мислим за тези битки, единственото, което ни хрумва е:

Je suis

  • Charlie
  • Paris
  • Beirut
  • Mali
  • a la maison - Sofia!

 

Коментари по теми и казуси свързани с градската среда в столицата можете да споделяте на Фейсбук страницата на проекта: Активен граждански сектор за по-прозрачна работа на СОС.

* * *

Проект „Повишаване активността на гражданския сектор за налагане на прозрачност в работата на Столичен общински съвет”

Проектът се финансира в рамките на Програмата за подкрепа на НПО в България по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство 2009-2014 г.

Обща цел на проекта е да насърчи и подпомогне активността на гражданите и неправителствените организации и включването им в процесите на обсъждане и взимане на решения, касаещи териториалното развитие на столицата.

Специфична цел на проекта е да допринесе за повишаване на прозрачността в работата на "Комисията по устройство на територията, архитектура и жилищна политика" към Столичен общински съвет (СОС).

За постигане на тази цел, от месец ноември 2014 г. стартира регулярно наблюдение на седмичните заседания на „Комисията по устройство на територията, архитектура и жилищна политика” на СОС, последвано от експертен анализ на информацията, представен на разбираем език под формата на месечен бюлетин. Целта на бюлетина е да разпространява разбираема информация сред заинтересовани страни, с което да подтикне повече граждански организации и неформални групи да се включат в дебатите за бъдещето на града.

Проектът предвижда и идентифициране и работа с активни неправителствени организации и неформални групи с цел обединяване на техните усилия за създаване на здравословна, модерна, адекватна и функционална градска среда в столицата, едновременно съхранявайки нейното културно-историческо наследство.

Период на изпълнение на проекта: 31.10.2014 – 30.11.2015 г.

Общ бюджет: 22 198,40 евро (90% безвъзмездна финансова помощ от Програмата за подкрепа на НПО в България по Финансовия механизъм на ЕИП 2009-2014 г. и 10% съфинансиране от фондация ФОРУМ).

Към 31.10.2015 г. са проведени 44 наблюдения на комисии, организирани са 7 срещи на мрежата за обмен на информация и взаимопомощ, екипът участва в над 20 срещи, дискусии, дебати и обществени обсъждания, на които бяха изградени връзки с активни граждански групи и организации в столицата.

Програмата за подкрепа на НПО в България е част от прилагането на Финансовия механизъм на ЕИП. Тя е на обща стойност от близо 11,8 млн. евро, осигурени от страните донори Исландия, Лихтенщайн и Норвегия. Програмата предоставя финансиране за допустими неправителствени организации, регистрирани в България и има за цел да подпомогне развитието на гражданския сектор и приноса му за социалната справедливост, демокрацията и устойчивото развитие на страната.

Оператор на Програмата е Институт „Отворено общество” – София в партньорство с Фондация „Работилница за граждански инициативи”.

 

Повече информация за финансиращата програма може да намерите на нейната интернет страница: www.ngogrants.bg

 

Този документ е създаден с финансовата подкрепа на Програмата за подкрепа на неправителствени организации в България по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство.

Цялата отговорност за съдържанието на материалите носи фондация "Форум за наблюдение и анализ на публични политики" и при никакви обстоятелства не може да се приема, че те отразяват официалното становище на Финансовия механизъм на ЕИП и Оператора на Програмата за подкрепа на неправителствени организации в България.



[3] Кратковременната експозиция на 500 mg/m3 прах и серен диоксид увеличава общата смъртност при населението, а при концентрации наполовина по-ниски се наблюдава повишаване на заболяемостта и нарушаване на белодробната функция. Продължителната експозиция на серен диоксид и прах се проявява с повишаване на неспецифичните белодробни заболявания, предимно респираторни инфекции на горните дихателни пътища и бронхити - при значително по-ниски концентрации (от  30 - 150 mg/m3), което е особено силно проявено при деца.

[4] Изготвен от Economist Intelligence Unit в сътрудничество със Siemens

[5] Изработване на стратегическа карта за шум за агломерация София:

http://sofia.bg/pressecentre/images/sofia_noise_map_doc.pdf

[7] Загубите на вода, отчетени от операторите включват физическите загуби  при транспорта, неоторизирана консумация, грешки при измерването и други.

[19] http://www.webcafe.bg/id_558012320/slide_13_Sto_litsa_i_palna_nula

[24] Повече за инициативата може да научите от нейната Интернет страница-  www.sofiagreencapital.com или от страницата на мрежата за междусекторно партньорство ФОРУМ ЗА СОФИЯ – www.forumzasofia.net

-------------------------------------------------------------

БРОЙ 10


“Никога не се съмнявайте, че малка група от мислещи, отдадени на дадена кауза, хора могат да променят света. Всъщност светът е бил променян само по този начин!“  Маргарет Мийд

 

В този брой ще намерите:

За градската мобилност и паркингите в София

Ролята на общините в опазване на културното ни наследство

Кратко представяне на проекта и финансиращата го програма

 

* * *

С удоволствие Ви информираме, че Мониторинг вече се извършва и на заседанията на постоянната Комисия по „Устройство на територията и жилищна политика” към Общински Съвет Пловдив.

Наблюденията се извършват от колегите ни от Фондация БАУЕРЗАКС в рамките на проект „Повишаване активността на гражданския сектор за налагане на прозрачност в работата на Общински Съвет Пловдив”, отново финансиран от Програмата за подкрепа на НПО в България по финансовия механизъм на ЕИП 2009-2014.

Партньор по проекта е фондация ФОРУМ.

За тези, за които представлява интерес, брой 1, 2, 3 и 4 на Мониторинговия доклад са достъпни на следните линкове:

http://votx.org/wp-content/uploads/2015/07/report-1.pdf

http://votx.org/wp-content/uploads/2015/07/report-2.pdf

http://votx.org/download/1414/

http://votx.org/download/1460/

* * *

ЗА ГРАДСКАТА МОБИЛНОСТ И ПАРКИНГИТЕ В СОФИЯ

В началото на лятото, подалият през ноември оставка главен архитект на София - Петър Диков, внесе в СОС доклад с предложение за подготовка на проект[1], с който  Столична община да кандидатства по програма „Хоризонт" 2020, подпрограма „От мобилност към растеж" по тема „Укрепване на знанията и създаване на капацитет на мест­ните власти".

В доклада, публикуван във снимков формат, за да е по-автентичен или за да трябва всеки цитат да се преписва, се казва, че „паркирането е един от основните проблеми на жителите на София, който води до негативни последици върху околната среда и качеството на живот в града” и че „изработването на цялостна стратегия в тази посока ще даде на общината инструмент за провеждане на политика за насочване на пътници към градския транспорт, освобождаване на тротоари и околоблокови пространства от автомобили, което ще доведе до подобряване на градската среда и условията на живот.”

В тази връзка арх. Диков предлага, а СОС е одобрил[2], подготовката на въпросния проект, който според вносителя, дава възможност Столична община да получи ресурс от не по-малко от 2 млн. и не повече от 4 млн. евро, без необходимост от съфинансиране от страна на бюджета на общината.

Оставяме настрани факта доколко предложението на арх. Диков за изработване на „стратегия за осигуряване на възможности за паркиране” и наредба за паркирането в София влиза в приоритетите на най-голямата в историята на ЕС рамкова програма за научни изследвания и иновации „Хоризонт" 2020 и цитираната тема на програмата[3]. Няма да коментираме и самото предложение за изработване и обсъждане на една стратегия и една наредба за скромната сума от минимум 2 милиона евро, както и факта, че инициатор е Главният архитект на столицата, а не например заместник-кмета по направление "Транспорт и транспортни комуникации".

Използваме случая обаче, още веднъж да обърнем внимание на липсата на последователна транспортна политика и произтичащите от там проблеми с паркирането в столицата. Проблемът не е в това, че няма „възможности за паркиране”, за което арх. Диков иска да бъде разработена стратегия, а в това че има свръх необходимост от места за паркиране, поради безспирното насърчаване на автомобилния и пренебрегване на другите видове транспорт в столицата.

Създаването на стратегия за справяне с даден проблем по принцип не е лошо нещо, освен в случаите, в които администрацията възприема това като акт на разрешаване на проблема, а не като първа стъпка в тази посока.

Дали само липсата на написана стратегия обаче е това, което пречи на Столична община да се захване с проблема? Начинът, по който смята да го разреши подсказва, че май по-голяма пречка е липсата на адекватно разбиране за същността и първоизточника на проблема и нежеланието да се вслуша в предложенията на експерти в тази област, които от години се опитват да инициират продуктивен диалог и промени.

Проблемът с липсата на места за паркиране е комплексен проблем, изискващ комплексно решение, свързано повече с градската мобилност, отколкото с намирането на място за повече паркинги.

Градската мобилност е тема, на която се обръща много голямо внимание в Европа, където, за разлика от София, под градска мобилност се разбира нещо много повече от това, което прави дружеството с амбициозното име Център за градска мобилност - продажба на карти и билети, GPS табла по спирките и публикуване на маршрутите и разписанията на превозните средства онлайн[4].

На Интернет страницата на Министерство на околната среда и водите намираме информация за Европейската седмица на мобилността (ЕСМ).

ЕСМ е годишна кампания за устойчива градска мобилност, която се осъществява с подкрепата на Европейската комисия. Целта на кампанията, която се провежда от 16-ти до 22-ри септември всяка година, е да провокира всички местни власти в Европа да въведат и насърчат устойчивата градска мобилност, както и това хората да използват други алтернативи за придвижване, а не собствените си автомобили.

Седмицата завършва с „Ден без коли“, в който малките и големите градове определят една или няколко зони само за пешеходци, велосипедисти и градски транспорт за целия ден. След старта си през 2002 година, въздействието на Европейската седмица на мобилността непрекъснато нараства, както в Европа, така и по света.[5]

През 2015 година, двете кампании - „Европейската седмица на мобилността” и „Do The Right Mix – Придвижвай се разумно” обединяват усилия, за да засилят въздействието си за развитие на устойчива градска мобилност[6]. Чрез събирането на двете кампании може да се ангажират по-голям кръг от заинтересовани страни, да се развият по-впечатляващи и приобщаващи ресурси и да се направи по-лесен за градовете и местните жители достъпа до полезни насоки за изграждане на по-добра мобилност в бъдеще.

В тазгодишната кампания са участвали общо 1873 града от 45 държави. Условията за участие за следните:

  • Да бъде организирана седмица с дейности, свързани с темата за 2015 г. – мултимодалност, с която да се насърчат гражданите да „изберат, променят и комбинират“ начина си на придвижване в града;

  • Да бъде изпълнена поне една нова постоянна мярка, която да допринесе за модалния трансфер от лични автомобили към екологосъобразни транспортни средства – да бъде преразпределено пътното пространство - увеличаване на пространството за пешеходци, колоездачи и градски транспорт (например, затваряне на улици, по-широки тротоари, нови ленти за автобуси и колоездачи, нова по-ефективна схема за трафик, намаляване на разрешената скорост за движение в града);

  • Да бъде организирано събитие „Ден без коли“, като се определят една или повече зони само за пешеходци, колоездачи и градски транспорт за поне един цял ден (един час преди и един час след общоприетото работно време). Това събитие е за предпочитане да се проведе на 22 септември 2015 г.

Европейският секретариат на инициативата е разработил много полезни указания с идеи за примерни дейности, които градовете могат да организират във връзка с тазгодишната тема. Представяме ви ги изцяло, за да добиете по-добра представа за идеята на кампанията:

„• Ден без коли на 22 септември - предлага особено добра уловка за експериментиране на нови модели на движение и на устойчив транспорт. Много градове използват тази възможност, за да създадат екологични и пешеходни зони и да организират големи събития на открито върху освободеното обществено пространство. Тъй като тази година Денят без автомобили се пада във вторник, може да проектирате и промотирате алтернативна оферта за пътуващите към/от работа, като ги поканите да експериментират с мултимодални решения за пътуване, осигурявайки например безплатен достъп до публичния транспорт или обществените велосипеди.

• Покажете на хората как изглежда един център, който е без автомобили. Накарайте хората да свикнат да не използват своите коли за повече от един ден на година. Въведете недели без автомобили.

• Възползвайте се от седмицата, за да направите проучвания сред своите жители за това как те се чувстват във връзка с използване на различни видове транспорт във вашия град, какви промени биха искали да видят и какво би ги убедило да не използват своите автомобили.

• Повишете информираността, свързана с факта, че кратките пътувания могат да се реализират с ходене пеша, колоездене или ползване на обществения транспорт, както и че това води до много ползи за здравето и околната среда. Започнете кампания с използване на постери, за да накарате хората да не използват колите си за къси пътувания.

• Използвайте материалите на уеб сайта на „Do The Right Mix – Придвижвай се разумно“, за да покажете как времето, прекарано в различните видове транспорт може да се използва по най-добрия начин. Може да организирате различни дейности, например „Китарен вагон”, „Клубен автобус”, “Говорещ велобус”, “Зони за игра” в обществения транспорт, места за обсъждане „темата на деня”, помещения за бизнес срещи в обществения транспорт (осигурен Wi-Fi в тях!) и др.

• Рекламиране на ползите от алтернативните форми на транспорт – например чрез стимулиране на служителите в местните органи на властта или в държавния сектор да ходят пеша, карат велосипеди или използват обществения транспорт.

• Организиране на състезания между работни места, квартали и училища, за да се стимулират хората да комбинират различни видове транспорт, а също и да ходят по-често пеша или да карат велосипеди.

• Предложете индивидуализирано планиране на мобилността. Осигурете целеви подход, който е насочен към индивиди или конкретни групи, като например пътуващите до работа и обратно. Вземете предвид всички видове транспорт.

• Създайте пункт за информация, свързана с мобилността, с цел представяне на техните опции в тази връзка пред местните жители. Използвайте я като база за събития. Възловите станции представляват идеална локация.

• Рекламирайте своите мултимодални средства (интегрирани системи за продажба на билети, системи за планиране на мултимодални маршрути и др.) и предложете сесии за обучение.

• Въведете временна система за пътни означения с участието на общността. Пътуващите до работа и обратно могат да напишат разстоянието и времето, които са необходими, за да се достигне конкретна дестинация, използвайки конкретен вид транспорт, обозначен върху указателите.

• Организирайте съревнование между видовете. Нека хората да видят сами кой е най-бързият начин за пристигане от точка А в точка Б.

• Наградете ползвателите на устойчив транспорт по време на Европейската седмица на мобилността (съвместно с местните собственици на магазини).

• Организирайте фото и видео конкурси или състезания по рисуване с фокус върху визиите за мобилност във вашия град след 20 години.

• Направете специално предложение за месечни такси за септември (обществен транспорт, обществени велосипеди, система за споделяне на автомобили и др.) или поне за Европейската седмица на мобилността.

• Нека хората да узнаят чрез социалните медии кои политики, мерки и дейности вашият по-малък или по-голям град е реализирал в подкрепа на мултимодалното пътуване.

• Работете с медиите, за да получите редовни излъчвания в местното радио. Някои радио станции предлагат намалени цени за местни инициативи, но вие дори може да договорите някакви безплатни излъчвания или спонсорство.”[7]

Според интернет страницата на инициативата, София участва в кампанията от 2010 година насам. Търсене в търсачката на страницата на Столична община, обаче, показва, че текстът „Европейска седмица на мобилността” не може да бъде открит, което както споделихме в миналия брой не означава, че такъв текст не съществува там.

Програмата за тазгодишната седмица намираме на страницата на Радио Фреш[8]. В нея са включени такива „уникални” и дълбоко свързани както с представените по-горе указания, така и с темата мултимодалност и насърчаване на гражданите да „изберат, променят и комбинират“ начина си на придвижване в града, събития като:

-  Ден на отворени врати за граждани при Столичен автотранспорт ЕАД в гараж "Дружба“;

-  Откриване, рисунка на асфалт, прожекция на филм "Умирай лесно", дискусия с младежи за рисковете при управление на МПС от млади водачи;

-  Водосвет/церемония по награждаване на учениците за участие в кампанията;

-  Ден на отворени врати за граждани при „Метрополитен” ЕАД – Централен диспечерски пункт- ЦДП с адрес бул. "ТодорАлександров” № 42;

-  Ден на отворени врати за граждани в депо "Искър” с адрес бул. "Амстердам” № 17 при Столичен електротранспорт ЕАД;

-  Информационен щанд на "Теленор“, кампания за обучение на граждани за работа със смартфони и мобилни данни и томбoла;

-  Открит урок по йога от Йога клуб "Вяра“

-  Открит урок по Тай Чи, китайско бойно изкуство в Княжевска градина

-  Аржентинско танго - танци на открито - "Танго-общността в София".

Благодарение на това, че Столична община е дала възможност и на граждански организации да се включат със свои инициативи, в тази седмица са се случили и интересни събития като:

-  Демонстрация на иновативен автомобил, изцяло захранван с горивна клетка с водород/ електрическа батерия, проект на ученици и студенти от ТУ София;

-  Нощна велоразходка, организирана от сдружение "Велоразходка” и велоразходка из Софийската Света гора, организирана от Sofia Green Tour;

-  Инициатива PARK(ing) Day в София, организирана от фондация Credo Bonum;

-  Лонгборд (скейборд) училище за деца и родители, организирано от София "Extreme Fest" в Княжевска градина;

-  Пешеходна разходка из Лозенска планина и нейните манастири, организирана от Sofia Green Tour.

-  Фрийрън, организирано от София "Extreme Fest" в Княжевска градина;

-  Информационни щандове на: Сдружение гражданска инициатива за модерен транспорт – консултация за енергийно-ефективен начин на придвижване в градска среда; "DRAG” и "Leader” велосипеди с тестово каране;

-  Демонстрация на електробус, CNG автобус, тролейбус, електрическо такси и  триколесен велосипед;

-  Игра "Майсторско управление на велосипед”, организирана от Проспорт (три възрастови групи);

-  Вело-работилница на открито /демонстрация на поддръжка и ремонт на велосипеди/, организирана от Sofia Green Tour.

Това, наред със затварянето за движение на части от центъра от 9 сутринта до 5 вечерта е всичко, което общината е включила в програмата за седмицата. Няма организирано нито едно представяне на идеи, модели и добри практики за градска мобилност и мултимодален транспорт, нито някакви дискусии или кампании по темата (поне не намираме следа за такива в интернет). Всичко опира до:

- демонстрация на средства за придвижване като велосипед, електробус, CNG автобус, тролейбус, електрическо такси и т.н., сякаш софиянци не ги използват масово само защото не знаят, че съществуват

и

- „разходки”, представящи ходенето пеша и карането на велосипед като форма на забавление, а не вид транспорт.

Не искаме да бъдем разбрани погрешно – тези мероприятия са чудесни и е прекрасно, че са били организирани, но те не са достатъчни и показват отношението на Столична община към темата.

Много интересни са постоянните мерки, допринасящи за модалния трансфер от лични автомобили към екологосъобразни транспортни средства, които Столична община е обявила, че е предприела. В списъка намираме такива, които будят искрено недоумение кога точно са се случили, като например:

-       Организиране на кампании за повишаване на чувствителността на обществото по темата;

-       Провеждане на редовни проучвания на общественото мнение и събиране на идеи;

-       Изработване на планове за пътуване и мобилност след консултации със заинтересованите страни.

Може да разгледате пълния списък със заявените като приложени от Столична община мерки на страницата на инициативата: (http://www.mobilityweek.eu/cities?ci=bg_2noly301&year=2015). Сигурни сме, че много от гражданите и гражданските организации в София имат какво да кажат по въпроса с „реализираните” мерки, а ние с удоволствие бихме публикували вашите мнения в раздела за градска среда на страницата www.forumzasofia.net.

Дадохме ви примера с Европейската седмица на мобилността, за да демонстрираме отношението и разбирането на Столична община по въпроса или по-скоро липсата на такова. София много по-спешно се нуждае от стратегия за градска мобилност и употреба на интермодален транспорт, отколкото от стратегия как да намерим възможности за паркиране на N-стотин хиляди автомобила в града.

В графиките по-долу може да видите данните на ИАОС за нивата на фини прахови частици във въздуха на София – средногодишна концентрация, брой превишения на нормата и принос на отделните сектори към вредните емисии.  Данните показват сериозни превишения на средногодишната норма във всички измервателни пунктове, освен този на Копитото, чието разположение е избрано или с цел осигуряване на база за сравнение или просто за да подобрява общата статистическа картина на столицата. През 2010 година 63% от замърсяването с ФПЧ идва от транспорта.

Източник: ИАОС

Източник: ИАОС


Според лекарите, въздушното замърсяване има доказан вреден ефект върху човешкия организъм. Той е свързан с неговото иритативно, токсично, мутагенно и канцерогенно действие. През последните 10 години е установено, че въздушните замърсители имат и определено отрицателно действие върху имунната система и допринасят за увеличаването на алергичните заболявания в целия свят.

Въздушното замърсяване има непосредствени и отложени във времето ефекти. Сред непосредствените ефекти попадат: увреждане на клетките; възпаления; увеличаване на склонността към алергизация и усилване на алергичния отговор на антигенни стимули; увеличаване на бронхиалната хиперреактивност и действие като имуносупресори, потискащи борбата на имунната система с атакуващи организма вируси.

Наблюдават се и ефекти, проявяващи се след време, като: ремоделиране на дихателните пътища, увеличаване на риска от хронифициране на бронхиалната астма, създаване на предпоставки за поява на хронична обструктивна белодробна болест и белодробен рак. [9]

След всичко казано по-горе, предвид силно замърсения от автомобилите въздух на София, далеч по-належащо и смислено е да стимулираме гражданите да слязат от автомобилите и да използват в по-голяма степен ходенето пеша, градския и велосипедния транспорт, отколкото да мислим кое от незастроените все още между и околоблокови пространства може да стане паркинг.

Без да сме експерти по транспорт и градска мобилност, смело можем да кажем, че интермодален транспорт трудно се стимулира чрез строеж на трилентови пътища, кръстовища на две нива и изграждане на вело-ленти от типа на тази по булевардите Никола Мушанов и Овча Купел, която, както казват колегите от Велоеволюция, „ни изненадва с иновативни дизайнерски решения” като:

-  Стъпаловидни преходи между настилките и изчезваща в нищото маркировка, зад което може и да стои благородната цел за убиване на скоростта и нещо като знак STOP преди пресичане на трамвайната линия.

Източник:www.velobg.org

-       Насрещни бордюри.

Източник:www.velobg.org

-       Дупки за отводнителни шахти по широкото 1 метър трасе.

Източник:www.velobg.org

 

Коментари по теми и казуси свързани с градската среда в столицата можете да споделяте на Фейсбук страницата на проекта: Активен граждански сектор за по-прозрачна работа на СОС.

 

* * *

 

РОЛЯТА НА ОБЩИНИТЕ В ОПАЗВАНЕ НА КУЛТУРНОТО НИ НАСЛЕДСТВО

На 19.11.2015 г., на редовно заседание на парламентарната комисия по култура и медии бе приета на първо четене поправка в Закона за културното наследство, която премахва Националния институт за недвижимо културно наследство (НИНКН) като задължителен орган, който да одобрява инвестиционните инициативи, свързани с паметниците на културата - програми, планови задания, визи, проучвания, проекти за паметници на културата и за ново строителство в границите на паметници на културата; за намеса по тях, включително при делба и при промяна на предназначението им, както и за ново строителство или друга намеса в техните охранителни зони. От института се изготвят и становища във връзка с издаването на разрешения за събаряне или премахване на паметници на културата, както и становища по издаването на разрешения за въвеждане в експлоатация на недвижими културни ценности.

Внесената поправка в закона гласи, че всяка от общините с териториално делене (т.е. София, Пловдив, Варна и Бургас) ще може да назначава, от наличната численост на общинската администрация, специализирани звена, които да дават необходимата оценка при инвестиционни намерения и намеса в даден паметник на културата - дали и как той да бъде ремонтиран, достроен или направо съборен. В добавка към това, за още по-голям разкош, в раздела за териториалноустройствена защита се предлага липсата на издадено в срок писмено становище да се счита за мълчаливо съгласие.

Мотивите на вносителите се изградени върху констатацията за недостатъчен капацитет в НИНКН за обработка на стотиците преписки в срок, което е факт и закономерно следствие от постоянните съкращения в института, чийто състав е сведен до 45 човека, отговарящи за над 40 000 паметници на културата. Вместо да се инвестира в укрепване на капацитета на НИНКН, вносителите предлагат неговите функции да бъдат децентрализирани и предоставени на специализирани звена в големите общини, където, пак според вносителите, понастоящем работят специалисти, подготвени да изпълняват тези функции. Министерство на културата запазва своите контролни функции чрез инспектората за опазване на културното наследство и така според вносителите се създава двустепенна система на контрол какъвто, забележете(!), е действащия модел в Италия, Холандия и други европейски страни със значителен опит в опазването на културното наследство.

Сравнението на масовите безобразия в България и наложилата се практика върху оригинални културни ценности да се изграждат измислени крепости, дворци и църкви „вдигнати до зъбер и до керемида”, със страна като Италия е просто невероятно и звучи нелепо. На кого в Италия би му хрумнало да направи с Колизея това, което у нас направиха с Ларгото, Царевец, Траянови врата, Несебър ... списъкът е дълъг.

Подготовка за слагане на арки на разкопките на Ларгото. Снимка: Ивайло Анев / OFFNews

Ларгото 3 дни след „замразяване на проекта Източник: clubz

Дали някой в Рим би помислил да „иззида” Колизея до покрив и да му „налепи” клинкерни плочки по пода, за да вземе няколко милиона евро по европейски проект или да сложи най-накрая едни ръце на тая потрошена Венера Милоска, че да изглежда „по-привлекателна за туристите”, разбира се чинно отбелязвайки с цвят докъде е автентичната статуя по всички правила на реставрацията.

От всичко в мотивите най-ни удивява идеята за въвеждане на принципа на мълчаливото съгласие, с което щяло да „се преодолее бавното администриране на преписките и ще се ограничат бездействието на администрацията и възможностите за корупция."

Екипът на ФОРУМ е голям поддръжник на принципа на мълчаливото съгласие, тогава когато става въпрос за обикновена икономическа дейност, неизискваща специален режим на изпълнение. Но въвеждането му по отношение на културните паметници е меко казано безотговорно.

Ако служител поради претовареност или „външно материално стимулиране” пропусне да изкаже становище, например по проекта за събаряне на Къщата с ягодите, а Министерство на културата по същите причини и поради липса на възражения от страна на общината не спре, а съгласува проекта, след една седмица нея просто няма да я има. Край! Няма обжалване, няма протести, няма и значение има ли виновен и кой. Един паметник на културното ни наследство ще си е отишъл безвъзвратно, въпреки „двустепенната система на контрол, какъвто е действащия модел в Италия, Холандия и други европейски страни със значителен опит в опазването на културното наследство”.

Къщата с ягодите[10], Източник: списание Наш Дом

Какво имаме, дали го оценяваме и как го стопанисваме?

В България има над 40 000 паметници на културата - археологически, исторически и архитектурни. Според чл. 2. от Закона за културното наследство:

„(1) Културното наследство обхваща нематериалното и материалното недвижимо и движимо наследство като съвкупност от културни ценности, които са носители на историческа памет, национална идентичност и имат научна или културна стойност.

(2) Културните ценности са обществено достояние и се ползват със закрила от държавни и общински органи в интерес на гражданите на Република България.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2011 г.) Културните ценности могат да бъдат публична и частна собственост. Те могат да са собственост на държавата, общините, на Българската православна църква и другите регистрирани вероизповедания, както и на физически и юридически лица.”

На територията на София се намират множество археологически, исторически и религиозни паметници, представляващи съществена част от културно-историческото наследство на България.

В този материал ни се иска да обърнем внимание на два знакови булеварда в столицата - „Мария Луиза” и „Христо Ботев”.

бул.” Христо Ботев”

бул. Христо Ботев

бул.” Мария Луиза”

бул.” Мария Луиза”

бул.” Мария Луиза”

Малко са улиците в града, а и в страната с такава концентрация на архитектурни паметници, но за огромно съжаление този ресурс не се осъзнава, не се съхранява и не се използва. Голяма част от партерите на сградите по двата булеварда се ползват за търговска дейност (в което, разбира се, няма нищо лошо и е право на собствениците им), но общината допуска да се разрушават конструктивни елементи и фасади, което нарушава както експлоатационната годност, така и естетическите качества на сградите. Това е същата тази община, на която предложената поправка в Закона за културното наследство иска да даде правото да издава становища относно интервенциите във и около културните паметници, защото според вносителите в нея имало „специалисти, отговарящи на професионалните условия” да изготвят становища по свързаните с паметниците инвестиционни намерения.

Преобладаващата част от собствениците, по една или друга причина, не влагат средства в поддръжка и реставрация на фасадите и ги оставят да се рушат. Обществен натиск и административна отговорност да го правят явно липсва.

За да не бъдем голословни, моля обърнете внимание на фасадите на къщите от снимките. Харесват ли ви? - до банков клон със стъкло и алуминиеви обшивки, се помещава аптека и „change” бюро. Различни материали, различен мащаб, различни цветове, неподдържани и олющени фасади и всичко това в стари неокласически сгради - архитектурни паметници на културата. За съжаление подобно третиране унищожава сградата завинаги и още по-лошо – унищожава облика на цялата улица и целия културен пейзаж на района.

Съвсем естествено всички си задаваме въпроса ”Защо се получава така и кой е отговорен”.

Законът за културното наследство ясно определя правата и задълженията във връзка с поддръжката на културните паметници. В чл. 71 се казва че:

„(1) Собствениците, концесионерите и ползвателите на недвижими културни ценности са длъжни да:

1. полагат необходимите грижи за тяхното опазване, съхранение и поддържане в добро състояние при спазване на разпоредбите на този закон и актовете по прилагането му;

2. (изм. - ДВ, бр. 92 от 2009 г., в сила от 20.11.2009 г.) уведомяват незабавно НИНКН, регионалните инспекторати по опазване на културното наследство и общинските органи за настъпили увреждания по тях или за действия спрямо тях в нарушение на този закон;

(2) (Нова - ДВ, бр. 54 от 2011 г.) При унищожаване на недвижима културна ценност поради неизпълнение на задълженията по ал. 1, т. 1 и 2 лицата по ал. 1 са длъжни да я възстановят в същия вид - с оригиналните обемно-пространствени параметри и архитектурни и художествени характеристики. Срокът за възстановяване се определя от министъра на културата.”

Очевидно закон, който разписва кой какво прави във връзка с културните ценности има, но както е видно от облика на двата булеварда очевидно е и че не се спазва.

В случай, че собственик на сграда, паметник на културата, не изпълнява задълженията си, законът е разписал ясно процедурата за интервенция с цел опазване на културната ценност:

„Чл. 72. (Изм. - ДВ, бр. 92 от 2009 г., в сила от 20.11.2009 г., изм. - ДВ, бр. 54 от 2011 г.) (1) При наличие на обстоятелства, застрашаващи недвижима културна ценност от увреждане или разрушаване, собственикът, концесионерът или ползвателят на имота е длъжен да уведоми кмета на общината, директора на регионалния музей и регионалния инспекторат по опазване на културното наследство по местонахождението на недвижимата културна ценност и да предприеме незабавни действия по обезопасяването й.

(3) Кметът на общината или оправомощено от него длъжностно лице и регионалният инспекторат по опазване на културното наследство дават незабавно съответни указания за аварийно-временно укрепване и определят срок за изпълнението им.

(4) При неизпълнение на задълженията по ал. 1 и 2 и на съответните указания по ал. 3 в определения срок общината извършва необходимото обезопасяване и аварийно-временно укрепване за сметка на лицето по чл. 71, ал. 1, в срок до 14 дни след изтичането на срока по ал. 3.

Чл. 73. (3) (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2011 г.) Въз основа на констативния протокол кметът на общината в 14-дневен срок издава заповед, с която задължава лицата по чл. 71, ал. 1 за тяхна сметка да извършат в определен срок необходимите укрепителни, консервационни, реставрационни и ремонтни дейности по проектна документация, съгласувана по реда на чл. 84, ал. 1 и 2. Заповедта се съобщава на заинтересованите лица и може да се обжалва по реда на Административнопроцесуалния кодекс, като обжалването не спира изпълнението й.

Чл. 76. (1) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 54 от 2011 г.) Когато заповедите по чл. 73, ал. 3 и чл. 74 не са изпълнени в определения срок, необходимите проектни укрепителни, консервационно-реставрационни и ремонтни дейности или реконструкция по автентични данни на недвижимата културна ценност или на част от нея се извършват от държавата, съответно общината.

(2) Дейностите по ал. 1 се извършват въз основа на заповед на:

1. министъра на културата - за недвижими културни ценности с категория "световно" или "национално значение";

2. кмета на общината - в останалите случаи.

(3) В заповедта по ал. 2 се посочва стойността на разходите за извършване на дейностите по ал. 1, която се определя въз основа на експертна оценка на независими оценители.

(4) Обжалването на заповедта по ал. 2 не спира изпълнението й.

(5) Въз основа на заповедта по ал. 2 върху имота се вписва законна ипотека в полза на държавата, съответно общината, за обезпечение на вземането им за направените от тях разноски.

(6) Държавата, съответно общината, може да поиска за направените от нея разноски от съда да постанови незабавно изпълнение и да издаде изпълнителен лист по реда на чл. 418 от Гражданския процесуален кодекс.”

Видно е, че законът е предвидил достатъчно инструменти и е вменил ясни отговорности, както на собствениците, така и на държавата, и на общината. След като собственикът, поради някаква причина не иска или не може да стопанисва даден паметник, то кметът на общината е длъжен да предприеме мерки за да опази общото „културно достояние”.

С общ бюджет от около 1,2 милиарда лева, Столична Община би могла поне да изработи план за действие и работен списък с архитектурните паметници, нуждаещи се от спешна реставрация съгласно разпоредбите на чл.76. Този списък може да послужи като отправна точка за установяване както на мащаба на проблема, така и на нужното за неговото разрешаване финансиране.

Снимките по-долу показват удивителната разлика в облика на една къщата и улицата, на която се намира, преди и след реставрацията.

Преди реставрация …

След реставрацията...

 

Как ли би изглеждала София, ако хората живеещи в нея имаха по-малка толерантност към безстопанственото отношение към културното наследство?

Не е ли странно, че строим крепости там където камък върху камък не е останал, а оставяме да се рушат великолепни образци на архитектурата в града ни.

Вижте какво съкровище се крие зад старите полусъборени фасади…

Къща „Яблански” преди реставрацията

Къща„Яблански”след реставрацията

 

Представете си тази рушаща се тъжна сграда на бул. Мария Луиза 56, наречена от екипа на Изчезваща София - Вълшебната къща - реставрирана…

Ще изглежда великолепно точно като тези:

 

 

 

Красиво е, нали?

 

* * *

 

Коментари по теми и казуси свързани с градската среда в столицата можете да споделяте на Фейсбук страницата на проекта: Активен граждански сектор за по-прозрачна работа на СОС.

 

Проект „Повишаване активността на гражданския сектор за налагане на прозрачност в работата на Столичен общински съвет”

Проектът се финансира в рамките на Програмата за подкрепа на НПО в България по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство 2009-2014 г.

Обща цел на проекта е да насърчи и подпомогне активността на гражданите и неправителствените организации и включването им в процесите на обсъждане и взимане на решения, касаещи териториалното развитие на столицата.

Специфична цел на проекта е да допринесе за повишаване на прозрачността в работата на "Комисията по устройство на територията, архитектура и жилищна политика" към Столичен общински съвет (СОС).

За постигане на тази цел, от месец ноември 2014 г. стартира регулярно наблюдение на седмичните заседания на „Комисията по устройство на територията, архитектура и жилищна политика” на СОС, последвано от експертен анализ на информацията, представен на разбираем език под формата на месечен бюлетин. Целта на бюлетина е да разпространява разбираема информация сред заинтересовани страни, с което да подтикне повече граждански организации и неформални групи да се включат в дебатите за бъдещето на града.

Проектът предвижда и идентифициране и работа с активни неправителствени организации и неформални групи с цел обединяване на техните усилия за създаване на здравословна, модерна, адекватна и функционална градска среда в столицата, едновременно съхранявайки нейното културно-историческо наследство.

Период на изпълнение на проекта: 31.10.2014 – 30.11.2015 г.

Общ бюджет: 22 198,40 евро (90% безвъзмездна финансова помощ от Програмата за подкрепа на НПО в България по Финансовия механизъм на ЕИП 2009-2014 г. и 10% съфинансиране от фондация ФОРУМ).

Към 30.09.2015 г. са проведени 44 наблюдения на комисии, организирани са 7 срещи на мрежата за обмен на информация и взаимопомощ, екипът участва в над 20 срещи, дискусии, дебати и обществени обсъждания, на които бяха изградени връзки с активни граждански групи и организации в столицата.

Програмата за подкрепа на НПО в България е част от прилагането на Финансовия механизъм на ЕИП. Тя е на обща стойност от близо 11,8 млн. евро, осигурени от страните донори Исландия, Лихтенщайн и Норвегия. Програмата предоставя финансиране за допустими неправителствени организации, регистрирани в България и има за цел да подпомогне развитието на гражданския сектор и приноса му за социалната справедливост, демокрацията и устойчивото развитие на страната.

Оператор на Програмата е Институт „Отворено общество” – София в партньорство с Фондация „Работилница за граждански инициативи”.

 

Повече информация за финансиращата програма може да намерите на нейната интернет страница: www.ngogrants.bg

 

Този документ е създаден с финансовата подкрепа на Програмата за подкрепа на неправителствени организации в България по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство.

Цялата отговорност за съдържанието на материалите носи фондация "Форум за наблюдение и анализ на публични политики" и при никакви обстоятелства не може да се приема, че те отразяват официалното становище на Финансовия механизъм на ЕИП и Оператора на Програмата за подкрепа на неправителствени организации в България.



[9] Влияние на замърсяването на въздуха от автомобилния трафик върху имунната система и алергизацията на организма, доц. д-р Г. Николов, дм, Лаборатория „Алергия“, Национален център по заразни и  паразитни болести, София

[10] В архивите на община „Оборище” липсват данни за някогашните собственици на зданието. В градската история споменът за дома на банкера Димитър Иванов и съпругата му Надежда Станкович вече е почти изтлял, а в архитектурните среди сградата е известна повече като „Къщата с ягодите”. Проектирана е от завършилия Училището за художествени занаяти във Виена и Висшето техническо училище в Карлсруе български архитект Георги Кунев и е построена между 1927 г. и 1930 г. Повече за историята на къщата може да научите на: http://www.nashdom-bg.com/bg/rubrics/15-rubs/891-articles.html, а вътрешността на тази великолепна сграда може да разгледате на:

http://www.zdravkoyonchev.com/%D0%BA%D1%8A%D1%89%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D1%81-%D1%8F%D0%B3%D0%BE%D0%B4%D0%B8%D1%82%D0%B5/

-------------------------------------------------------------

БРОЙ 9


“Никога не се съмнявайте, че малка група от мислещи, отдадени на дадена кауза, хора могат да променят света. Всъщност светът е бил променян само по този начин!“  Маргарет Мийд

 

В този брой ще намерите:

Общинско предприятие „Екоравновесие” – още един повод да поговорим за прозрачността на местната власт в столицата

Публично обсъждане на бюджета на София за 2016 година – извинете, вие сериозно ли?

Кратко представяне на проекта и финансиращата го програма

 

* * *

С удоволствие Ви информираме, че Мониторинг вече се извършва и на заседанията на постоянната Комисия по „Устройство на територията и жилищна политика” към Общински Съвет Пловдив.

Наблюденията се извършват от колегите ни от Фондация БАУЕРЗАКС в рамките на проект „Повишаване активността на гражданския сектор за налагане на прозрачност в работата на Общински Съвет Пловдив”, отново финансиран от Програмата за подкрепа на НПО в България по финансовия механизъм на ЕИП 2009-2014.

Партньор по проекта е фондация ФОРУМ.

За тези, за които представлява интерес, брой 1, 2, 3 и 4 на Мониторинговия доклад са достъпни на следните линкове:

http://votx.org/wp-content/uploads/2015/07/report-1.pdf

http://votx.org/wp-content/uploads/2015/07/report-2.pdf

http://votx.org/download/1414/

http://votx.org/download/1460/

* * *

ОБЩИНСКО ПРЕДПРИЯТИЕ ЕКОРАВНОВЕСИЕ – ОЩЕ ЕДИН ПОВОД ДА ПОГОВОРИМ ЗА ПРОЗРАЧНОСТТА НА МЕСТНАТА ВЛАСТ В СТОЛИЦАТА

В началото на октомври, в Интернет пространството се завъртя една нелицеприятна статия за общинските приюти за кучета в София[1]. Повод за статията бе посещението на група доброволци в двата общински приюта в София по случай Международния ден за защита на животните – 4 октомври.

Свободният достъп до двата приюта по принцип е забранен от правилниците им за вътрешния ред. Колкото и парадоксално да звучи, редът за посещение на приютите е приблизително еднакъв с този за посещение в Централния софийски затвор, с тази разлика, че на затворниците е позволено да се носи храна (до 5 кг.), а на кучетата не.

На 4 октомври те бяха „извънредно” отворени за посетители със специално разрешение от кмета Йорданка Фандъкова по молба на общинския съветник Марта Георгиева. Според природозащитници от Сдружение "На Ти с Природата", посетили приютите, състоянието в тях е плачевно, което вероятно е и причината за въведената с правилника забрана за фотографиране на кучета, клетки или каквото и да било, намиращо се в района, сякаш приютът е ракетна площадка или атомна централа, а не обикновена, публично финансирана, общественополезна дейност.

Провокирани от тази статия, решихме да съберем информация за стопанина на приютите Общинско предприятие ''Екоравновесие'' – дейностите, които упражнява, с какъв бюджет разполага, какви са разходите му през последните години, доколко ефективна е неговата работа и т.н.

За целта прегледахме Интернет страниците на ОП „Екоравновесие”, на принципала му Столична община (СО) и тази на местния законодател СОС.

На уебстраницата на ОП ''Екоравновесие'', намираме само кратка справка за дейността на предприятието от 1998 година насам, която се побира на около страница и половина. Тя представлява няколко съвместни кампании с неправителствени организации, имената на една две програми и данни за заловените и осиновени кучета между 2008 и 2011 г. Това е всичко, което може да се научи за дейността на публично финансираното предприятие за период от 17 години. Няма статистика, няма отчети на дейността и на направените за нея разходи, няма никаква информация, която да покаже на данъкоплатците къде отиват парите им.

Година

Заловени

Осиновени

2008

4968

206

2009

5141

451

2010

5308

377

2011

5872

482

Източник: Интернет страницата на ОП „Екоравновесие”

На страницата липсва публична информация за това колко кучета са приютени в двата приюта в момента или към който и да е минал момент, липсват данни и за преминалите през приюта през последните 4 години (статистиката свършва през 2011 година, сякаш след това приютите са спрели да работят).

В раздела за осиновяване са качени само 14 снимки (общо за двата приюта!), които стоят непроменени през последните поне 2 месеца, а датите върху тях показват, че са от април и май 2015 година. Изключително несериозно звучи от два приюта с общ капацитет 1 750 кучета[2] само 14 да стават за осиновяване и дори за тях да не могат да се намерят осиновители вече 8 месеца. Колко кучета има в приютите в момента? Колко от тях са подходящи за осиновяване (това не означава породисти красавци, а просто животни готови да живеят със стопанин)? Защо кучетата не се обявяват за осиновяване на Интернет страницата на предприятието?

Как се предполага, че ще се мотивират и намерят осиновители при ограничен достъп до приюта и никаква информация в Интернет? Колко от гражданите на столицата имат време и възможност да „отскочат” (в делнични дни между 9 и 15 часа, в събота от 10 до 16 часа) до Горни Богров или Сеславци, за да получат разрешение да погледнат дали случайно няма подходящо куче за тях? При подобна тотална липса на информация и неполагане на усилия за успешно осиновяване, няма нищо чудно, че за периода, за който изобщо има данни, процентът на осиновяване е между 4% и 9%.

Година

Заловени

Осиновени

% на осиновяване

2008

4968

206

4%

2009

5141

451

9%

2010

5308

377

7%

2011

5872

482

8%

Източник: Собствени изчисления по данни на ОП „Екоравновесие”

Без лоши чувства към работещите в Екоравновесие, които може и да дават всичко от себе си, но няма как обществото да разбере за това, нито за проблемите, които вероятно имат, ако те не се отразяват системно в доклад за дейността например и в уебсайт пълен с многообразна информация, в това число отчет за преминалите през приютите кучета, броя извършени манипулации, броя на обгрижваните към даден момент животни и т.н. Никъде на страницата не намираме и намек за усилия за набиране на доброволци и средства чрез проекти и дарения.

При подобна липса на прозрачност, затруднена достъпност и никакви усилия за намиране на осиновители, като данъкоплатци няма как да не се запитаме каква е целта на приютите - да държат под контрол популацията на бездомните кучета чрез кастрация, грижа и намиране на нов дом на възможно по-голям брой от тях или просто „усвояване” на бюджетни средства?

Ето как изглеждат, например, уеб страници на приюти, чиято цел е да намерят нов дом на колкото се може повече бездомни (изоставени или малтретирани от предишни собственици) животни:

Animal house center (https://www.animalhouseshelter.com/directions-to-shelter/)

Приютът се намира в САЩ и интернет страницата му изглежда така:

Източник: https://www.animalhouseshelter.com/adoptable-dogs/

От нея разбираме, че приютът е отворен за посетители от 11 часа сутрин до 7 часа вечер. Има бутон за всякакъв вид дарения – общи или целеви – свързани с конкретно събитие или програма на приюта, както и отделен раздел за доброволци – условия и потребности.

Естествено има и бутон за осиновяване на кучета, който води до снимки на 96 кучета подходящи за осиновяване в момента.

Източник: https://www.animalhouseshelter.com/adoptable-dogs/

Част от тях са породисти, други не чак толкова. Всяко от кучетата има профил с по десетина снимки, описание на породата (или предполагаемите породи на родителите) и характера на самото куче (дали обича да е с други кучета, как се държи с малки деца, възпитано ли е за живот в дома и т.н.), както и условията за неговото осиновяване. Например това е профила на Анджело:

Източник: https://www.animalhouseshelter.com/pets/angelo-6/

В него се казва, че той е кръстоска между лабрадор и бордър коли, лоялен е и обича хората след като се запознае с тях. Има безупречни хигиенни навици, обожава да играе с играчки и се разбира добре с други кучета. Анджело е много срамежлив с непознати, затова ще се чувства най-добре в дом без малки деца. Тъй като много обича други кучета, ще е най-щастлив в дом, в който вече има куче. ... И така за почти всяко куче … Но това, което е най-интересно е, че има и раздел „Осиновени домашни любимци”, в който се преместват профилите на всички осиновени животни по месеци от януари 2002 година насам. През октомври 2015 година, например, там са били осиновени 2232 кучета и котки.

Източник: https://www.animalhouseshelter.com/adopted-pets/?date=201510

RSPCA (Кралското общество за предотвратяване на жестокост над животните) прилага друг подход. Тъй като организацията е с национално покритие – на уебстраницата й е поместена цялата база данни с наличните за осиновяване животни във Великобритания. След въвеждане на населеното място, в което се намирате, сайтът предлага списък на най-близо намиращите се 150 животни. И на тази страница всяко от кучетата има профил и история на пристигането си в приюта. 

Източник: http://www.rspca.org.uk/

Ето как изглежда интернет страницата на Екоравновесие в раздела „Осинови куче”:

До същата страница стигате и ако кликнете на линка Кампания за Осиновяване на безстопанствени кучета, който се намира чак в дъното на сайта след всички новини за работното време на приютите по празниците за последните 2 години, показвайки „приоритетното” място на „кампанията” в дневния ред на предприятието.

Разделът „Осинови куче” може да бъде разгледан по-подробно тук [3], макар че там няма какво повече да се види от това, което е на картинката – просто стари снимки. Ясно е, че не можем да очакваме чудеса от храброст в осиновяването от институции, създадени не с цел хуманно отношение към животните, а „с цел овладяване на популацията на безстопанствените кучета”, но все пак очакваме да можем да видим как се изразходват средствата в тях.

Тъй като Екоравновесие е общинско предприятие, решихме да потърсим повече информация за него на интернет страницата на Столична община, която като принципал би трябвало да притежава такава, най-малкото от гледна точка на бюджета и неговото изразходване.

От сайта научаваме само, че предприятието се занимава със:

  • Стопанисване на общински приюти за безстопанствени кучета, кастрационни центрове и клиники на територията на Столична община;

  • Залавяне, подслоняване, ветеринарно обслужване и други дейности, предвидени в Закона за ветеринаро-медицинската дейност, Закона за защита на животните, наредбите към тях и нормативните актове и решения, одобрени от Столичен общински съвет;

  • Събиране, приемане, временно съхранение и предаване в екарисаж труповете на животни;

  • Създаване на организация по унищожаване на опасни биологични отпадъци от ветеринаро-медицинските манипулации, извършвани в приютите, кастрационните центрове и клиники - общинска собственост.

Опитът ни да намерим и проследим във времето подробен бюджет на общинското предприятие, финансови отчети и отчети по дейности, остана безуспешен.

Темата за вида и прозрачността на уебстраницата на Столична община е стара колкото и самата страница. Търсенето на информация в нея е истинско предизвикателство. Търсачката функционира на някакъв, известен само на създателите си, избирателен принцип, а „интуитивното” търсене отнема време за преглед на всички вероятни раздели, подраздели и бутони „Новини” и „Актуално” (които в известен смисъл са синоними и в много сайтове се използват като взаимно заменими понятия).

Търсенето на бюджета на СО чрез търсачката ни отвежда до всевъзможни подстраници, в които се споменава думата бюджет, в това число „Деловодство”, „СОА”, „Расте, но не старее” и други. С надежда отваряме линка „Общински бюджет” и там ни посрещат супер актуалните данни от 2007 и 2008 година. Зарязваме търсачката и продължаваме с интуитивно търсене – намираме бюджета за минали години в Раздел „Финанси, стопанска дейност”, подраздел „Финанси”, бутон „Актуално” (?!), след като сме проверили какво има в „Новини”.

В  „Актуално” са достъпни бюджетите от 2010 до 2015 г., като само този за 2010 г. е в ексел, т.е. позволява да се обработва, останалите са в любимия на българската администрация пдф формат. Част от файловете са дори в снимков формат, който не позволява търсене, защото някой в общината смята, че за гражданите е по-важно да виждат подписа на кмета и печата, отколкото файлът да може да се ползва пълноценно, т.е. електронно.

Какво научаваме от бюджетите на СО за ОП Екоравновесие? За общинското предприятие като цяло не научаваме кой знае колко много, защото то е изрично упоменато само в бюджета за 2010 г., в останалите бюджети е част от общия бюджет на дейност 629 „Други дейности по опазване на околната среда”.

Бюджетът на приютите за безстопанствени животни, които са само една, макар и съществена, част от дейността на ОП „Екоравновесие”, е отделен в дейност 878 "Приюти за безстопанствени животни".

Дейност 878 "Приюти за безстопанствени животни"

2011

2012

2013

2014

2015

Проекто-бюджет за 2016 г.

Текущи разходи

2 597 253

1 053 294

3 379 451

2 217 749

 

 

Заплати

189 651

161 203

265 985

265 985

 

 

Осиг. вноски

55 147

41 564

101 764

101 764

 

 

Издръжка

2 352 455

850 527

3 011 702

1 850 000

 

 

Капиталови разходи

600 000

930 518

 

 

3 197 253

1 053 294

3 379 451

3 148 267

2 380 000

2 499 630

Източник: Бюджетите на СО по години

Тези цифри не ни казват нищо особено. Какво точно влиза в перо „Издръжка” например? Защо то е такава променлива величина? Как се разпределят тези 2 380 000 лева за 2015 г.? Нито на сайта на Столична община, нито на този на ОП „Екоравновесие”, намираме финансови отчети или отчет за дейността на приютите, който да покаже какво точно вършат те за около 3 милиона годишно и да позволи оценка на ефективността им.

Търсачката на уебстраницата на СОС генерално не работи (каква изненада!). Опитът да се потърси каквото и да било на страницата получава отговора:

Преглеждането на дневния ред на 87 заседания или 606 решения на СОС, само в рамките на миналия мандат, за да се открие дали е разглеждан и приет някакъв доклад с отчет на ОП „Екоравновесие” или отчет за работата на приютите е едно крайно трудоемко, прилично безсмислено и доста срамно упражнение за географската ширина и годината, в която живеем.

Благодарение на проекта, в рамките на който се издава този бюлетин, имахме възможността да наблюдаваме заседанията на постоянната комисия по опазване на околната среда, земеделие и гори през последната една година. Проверка в записките на наблюдателя показа, че доклад във връзка с Екоравновесие е разглеждан. Той е бил внесен през юли 2015 г. от заместник кмета Мария Бояджийска, която отговаря за направление „Зелена система, екология и земеползване”. Докладът е по повод искане за промяна в правилника за организацията на дейността на ОП Екоравновесие. Докладът Е публикуван на уебстраницата на СОС, но както стана ясно по-горе не може да бъде намерен чрез електронно търсене, вероятно и поради факта, че е в снимков пдф формат, който не позволява машинно четене и обработка. Ние знаем, че той съществува само и единствено благодарение на факта, че сме присъствали на заседанието, на което е разглеждан и сме обработвали записките от него, в които старателно проследяваме последващите решения на СОС по отделните точки и реферираме към свързаните с тях документи.

От този доклад научаваме, че численият състав на предприятието в момента е 33 служители (в доклада се предлага да станат 50)  и че броят на заловените кучета за периода 2012 – май 2014 г. е както следва:

 

Година

Заловени кучета

Обработени кучета

Ветеринарномедицинска обработка на дворните кучета в ромските махали

Осиновени

Брой кучета в приютите

2012

4758

4035

611

432

1100

2013

5485

4660

574

 

Май 2014

2252

1877

208

 

Източник: Доклад на зам.-кмета Мария Бояджийска относно предложение за изменение на правилника за организацията на дейността на общинското предприятие „Екоравновесие”

Цитирани са и данни за бюджета на Екоравновесие за последните 3 години, както и данни от извършеното от фондация „Четири лапи” преброяване на популацията на бездомните кучета, което е установило намаление от 23% спрямо 2011 г.

Това, което не разбираме в случая е какво пречи, тези данни да бъдат публикувани във вид на статистика и кратки отчети на страницата на Екоравновесие? Въпросът не е в това дали те са задължени да го правят по закон, а в това, че е редно да се дава отчет за свършената работа и начина, по който се харчат чуждите пари били те на данъкоплатците или донорите. При тази липса на статистика и публична отчетност, никой извън предприятието и неговия принципал, не може да види колко струва на данъкоплатците една кастрация или друга ветеринарномедицинска услуга, или каква е издръжката на едно куче в приютите, колко струва обработката и храната му и т.н.

За да не стане някакво недоразумение, напомняме, че темата на този материал не е трябва ли да има ОП „Екоравновесие” или не, трябва ли данъкоплатците да финансират приюти за бездомни животни или не, концлагери ли са те[4] или място за милосърдие и грижа. Безспорно имаме мнение и по тези въпроси, но темата на този материал е прозрачността в работата на общинските звена и институции. Трябва ли като граждани да можем да видим, без изрично искане на достъп до обществена информация по реда на ЗДОИ, отчетите за това как се харчат публичните средства или не трябва? Какво пречи това да се случва? От години задаваме въпроса - защо и докога страницата на Столична община ще изглежда така нефункционално, непрозрачно и демоде. Това целенасочен акт ли е или случайност? Защо всяка важна информация се публикува, но същевременно се скрива усърдно някъде в сайта, така че за да се намери от някой непосветен в неговите дебри да трябва да се търси с часове?

Този път няма нужда да търсим примери за добре функциониращи интернет страници чак в Европа. Ето как изглежда страницата на община Бургас, например:

Източник: http://www.burgas.bg/bg

При клик на бутона „Бюджет, финанси и икономика”, се отваря подраздел с финансова информация, а нов бутон „Бюджет” в началото на подраздела ни отвежда до бюджетите и отчетите за изпълнението на бюджета в община Бургас от 2007 година насам.

Източник: http://www.burgas.bg/bg/info/index/85

Просто и ясно. Търсачката работи, но дори и да се търси без нея намирането е много лесно.

Отиваме в раздел „Околна среда” и там ни посрещат подраздели:

  • Екобюлетин (с информация за стойностите от седмичното замерване на нивата на фини прахови частици в атмосферата)

  • Мониторинг на електромагнитни полета (с данни от мониторинга)

  • Мониторинг на шума (с публичен достъп и визуализация на измервателните данни за шум в околната среда за три броя терминали, собственост на Община Бургас и е част от системата за мониторинг на шум на гр. Бургас)

  • Качество на въздуха в Бургас (с данните от системата за контрол на атмосферния въздух в града)

  • Горещ телефон

  • Обяви и съобщение във връзка с околната среда.

Източник: http://www.burgas.bg/bg/resors/okolnasreda

Само за сравнение, за да намерите данни за състоянието на околната среда в София, трябва да отидете в раздел „Зелена система и екология” на страницата на Столична община, подраздел „Общински земи, гори, водни обекти и околна среда'', под-под-раздел „Околна среда”, под-под-под раздел „Актуално” ?!?

В раздела можем да видим всякакви, смесени в едно наводнение от информация, несистематизирани списъци, правилници, заповеди, графици, някакви доклади, проекти и програми, разделени на неизвестен принцип по подраздели и между „Новини” и „Актуално”[5].

Например, играта на Екобулпак за насърчаване на разделното събиране на отпадъци от опаковки[6], се намира в подраздел „Зелена система”, вместо в „Управление на отпадъците”. Вместо в подраздел „Околна среда”, Правилникът за управление на околната среда в Столичната община и проектът на Програма за опазване на околната среда на Столичната община, 2010-2020 г. са публикувани в подраздел „Управление на отпадъците”. Информацията за безстопанствени животни, в това число някакво съобщение за регистрация на кучета са в подраздел „Околна среда”, а не в подраздел „Безплатна регистрация, кастрация и осиновяване на кучета”. Страницата изобилства с подобни примери.

Искрено се надяваме, че през новия мандат на СОС, политиката по отношение на прозрачността коренно ще се промени и уебстраниците на СОС и СО най-сетне да бъдат upgrade-нати на подходящо за 2015 година европейско ниво. Все пак изработката на две  интернет страници не е разход, който бюджетът на София от над 1 милиард лева да не може да си позволи, а Прозрачност и Отчетност са сред основните критерии за добро управление и добра администрация, към които, вярваме, Столична община се стреми.

 

Коментари по теми и казуси свързани с градската среда в столицата можете да споделяте на Фейсбук страницата на проекта: Активен граждански сектор за по-прозрачна работа на СОС.

* * *

ПУБЛИЧНО ОБСЪЖДАНЕ НА БЮДЖЕТА НА СОФИЯ ЗА 2016 ГОДИНА – ИЗВИНЕТЕ, ВИЕ СЕРИОЗНО ЛИ?

На 20.11.2015 година, на Интернет страницата на Столична община в раздел „Финанси”/„Новини” е публикувана обява за организирано от общината Публично обсъждане на проекта за бюджет на Столична община за 2016 г., което ще се проведе на 30.11.2015 г., както обикновено в работно време, от 10:30 часа, в сградата на Столична община – ул. “Московска” №33 (Зала 5).

Съгласно обявата, становища и предложения по проекта за бюджет за 2016 година могат да се представят в деловодството на Столична община до 27.11.2015 г. включително. Така се оказва, че срокът за съставяне и подаване на становище по бюджет за приблизително 1,2 милиарда лева е 7 (СЕДЕМ) календарни или 5 (ПЕТ) работни дни!? Според колеги от гражданския сектор, обаче, бюджетът всъщност е публикуван не на 20ти, а на 23.11.2015 г, с което срокът за становища по него вече е 4 (ЧЕТИРИ) дни... Самият проекто-бюджет, който е обект на обсъждането, не е прикачен към обявата, не е указано и къде да бъде намерен. Намерихме го в раздел „Финанси”, подраздел „Актуално”.

За това обсъждане не се споменава нито дума в Общински новини (на заглавната страница на сайта на СО), няма информация и на страниците на районните администрации, но затова пък е публикувана обява във Фейсбук на страница посветена на Бюджет 2016 (https://www.facebook.com/sobudget2016/info/?tab=page_info).

Първата публична новина за бюджет 2016 е от 24.11.2015 г. На пресконференция заместник кметът Дончо Барбалов[7] представи основните акценти от бюджета и обяви, че проектът ще бъде внесен в СОС след 20 януари 2016 г.. По каква причина, тогава, толкова се бърза с обсъждането и на обществеността се дават само 4 дни за изготвяне на становища по него не е ясно.

Публично обсъждане на бюджет на столичен град и срок от 7 дни за изпращане на становища по него, поставени в един абзац звучат трагикомично, а намаляването на тези 7 дни на реално 4 превръща ситуацията в някаква нелепост.

Прегледът на публикувания проект за бюджет[8], обаче показва, че е публикувана само  рамката на бюджета по основни пера, по която не е ясно какво точно може и се очаква да се коментира от обществото. Какво има да се коментира на една обобщена таблица от 3 страници, която ни казва, например, че капиталовите разходи се планират в размер на 366,569,931 лв. и ще си ги делим горе-долу 50/50 с Европейския съюз?

Кани се обществото да даде становище за какво – за това много ли са малко ли са 2 милиона лева в перо физкултура и спорт или как им се струва на гражданите цифрата от 22 милиона за озеленяване, в това число почистване на паркове и градини? От таблицата разбираме, че през 2016 г. не се планира повишение на приходите от такса смет, данъците върху превозните средства и данък наследство в София няма; че са предвидени 113 758 598 лв. за почистване на града, което е с 16 милиона лв. повече от 2015 г., както и 10 милиона лв. повече от през 2015 г. (40% увеличение) за ремонти и поддръжка на уличната мрежа. Най-важното обаче е - става ли ясно от тази таблица кои обекти и какви инвестиции, планове, политики, проекти и програми ще се финансират с този бюджет през 2016 г.? – Не. Какво обсъждаме тогава и кому е нужно това?

Докато разглеждахме интернет страницата на Община Бургас във връзка с друг материал попаднахме на график за обществено обсъждане на проекто-бюджета на Бургас за 2015 година. Срещите в графика започват на 16 декември 2014 и продължават до 16 януари 2015 година. ЕДИН месец! Според текста на съобщението, целта на мероприятието е да може всички граждани в общината да могат да се запознаят с проекта за бюджет. Изредени са всички села и квартали, с точна дата, място и час. Най-ранният обявен час е 17 часа. Повечето са от 18:00 и 19:00 часа, както се полага на едно обсъждане с работещи граждани.

 

Източник: http://www.burgas.bg/bg/news/details/1/20292

В Бургас, съгласно графика, са били предвидени 23 обсъждания. Проекто-бюджетът на столицата ще бъде обсъден веднъж, в зала, която побира не повече от 25-30 човека. Само за сравнение, населението на община Бургас по настоящ адрес е 219 231 жители, а на София 1 430 543[9].

Освен, че има график на обсъжданията, това, което намираме на Интернет страницата на Община Бургас не е обобщена таблица с никому неясни цифри в пдф, а екселски файл с описание на разходите по функции, обекти и инвестиции. Например, разходите за здравеопазване не са просто ред в бюджета, а включват:

Наименование

Бюджет    2015 г.

Заплати и осигуровки

Издръжка

Други възнаграждения

Преходен остатък

ІV

Здравеопазване

 

 

 

 

 

 

Детска ясла №1

60 000

 

60 000

 

 

 

Детска ясла №3

140 000

 

140 000

 

 

 

Детска ясла №5

78 000

 

78 000

 

 

 

Счетоводство дет.ясли

4 500

 

4 500

 

 

 

Детска кухня

533 100

 

530 000

 

3 100

 

Др. дейности по здравеопазването:

305 000

0

305 000

0

0

 

Специализирана болница за активно лечение   "Пневмо-фтизиатрични заболявания"

55 000

 

55 000

 

 

 

Център за кожно-венерически заболявания

65 000

 

65 000

 

 

 

МЦ-3 - звено спортна медицина

40 000

 

40 000

 

 

 

Сдружения

0

 

 

 

 

Превенция ХИВ/СПИН и "ECAD" ("Европейски градове срещу наркотиците")

25 000

 

25 000

 

 

 

Други дейности по здравеопазването - ин витро

120 000

 

120 000

 

 

 

Всичко:

1 120 600

0

1 117 500

0

3 100

Източник: http://www.burgas.bg/uploads/9f4776813dede70b07ab348042a5b2e8.xls

Капиталовите разходи не са упоменати както в предложения за „обсъждане” бюджет на София като цифра от 366 млн., а са представени в „Разчет за финансиране на капиталовите разходи”, в който са представени разчетите за капиталовите разходи по функции и по обекти.

Например:

Функция 06: Жилищно строителство, благоустройство, комунално стопанство и опазване на околната среда

215821998

5202 придобиване на сгради

15607771

1791

Проектиране и изграждане на Флора Бургас

 

2891566

1731

Инвестиционен проект и изграждане на спортна зала Арена-Бургас к-с "Изгрев"

 

1000000

1707

Проектиране обществен център с планетариум в парк "Езеро"

 

6993208

2158

Интегриран градски транспорт-депо

 

4072997

2266

Проектиране и изграждане на конна база

 

650000

5203 придобиване на друго оборудване, машини и съоръжения

48326183

2119

Оборудване за проект "Интегриран градски транспорт"

 

22608960

1844

Изграждане на светоф.уредба в кв.Ветрен на к/ще Бургас-София-Мин.бани

 

64556

...

...

 

...

Източник: http://www.burgas.bg/bg/info/index/85

Проекто-бюджетът на Бургас за тази година още не е публикуван и не е обявено кога и как ще се обсъжда с гражданите, но примерът от миналата година (макар и предизборна и може би не много показателна) е налице. Ако Столична община наистина иска да има публично обсъждане на бюджета, нека го направи както трябва. Подходът и процедурата в момента показват всичко друго, но не и желание за публично обсъждане на бюджета на столицата.

Разбира се, съществува и вариант, в който да не сме разбрали идеята и СО да е представила само една бюджетна рамка, която да ни провокира да споделим какво искаме да се случи в града ни през 2016 г., за да може, след като вземе предвид нашето мнение, СО да

разработи детайлния бюджет на общината, който през месец декември да бъде обсъден в поредица от обсъждания на територията на цялата община! Както се казва в една известна българска песен „А дано, ама надали” ..

Краят на този материал остава отворен до 30.11.2015...

 

* * *

Коментари по теми и казуси свързани с градската среда и обществения дебат в столицата можете да споделяте на Фейсбук страницата на проекта: Активен граждански сектор за по-прозрачна работа на СОС.

* * *

Проект „Повишаване активността на гражданския сектор за налагане на прозрачност в работата на Столичен общински съвет”

Проектът се финансира в рамките на Програмата за подкрепа на НПО в България по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство 2009-2014 г.

Обща цел на проекта е да насърчи и подпомогне активността на гражданите и неправителствените организации и включването им в процесите на обсъждане и взимане на решения, касаещи териториалното развитие на столицата.

Специфична цел на проекта е да допринесе за повишаване на прозрачността в работата на "Комисията по устройство на територията, архитектура и жилищна политика" към Столичен общински съвет (СОС).

За постигане на тази цел, от месец ноември 2014 г. стартира регулярно наблюдение на седмичните заседания на „Комисията по устройство на територията, архитектура и жилищна политика” на СОС, последвано от експертен анализ на информацията, представен на разбираем език под формата на месечен бюлетин. Целта на бюлетина е да разпространява разбираема информация сред заинтересовани страни, с което да подтикне повече граждански организации и неформални групи да се включат в дебатите за бъдещето на града.

Проектът предвижда и идентифициране и работа с активни неправителствени организации и неформални групи с цел обединяване на техните усилия за създаване на здравословна, модерна, адекватна и функционална градска среда в столицата, едновременно съхранявайки нейното културно-историческо наследство.

Период на изпълнение на проекта: 31.10.2014 – 30.11.2015 г.

Общ бюджет: 22 198,40 евро (90% безвъзмездна финансова помощ от Програмата за подкрепа на НПО в България по Финансовия механизъм на ЕИП 2009-2014 г. и 10% съфинансиране от фондация ФОРУМ).

Към 31.08.2015 г. са проведени 44 наблюдения на комисии, организирани са 7 срещи на мрежата за обмен на информация и взаимопомощ, екипът участва в над 20 срещи, дискусии, дебати и обществени обсъждания, на които бяха изградени връзки с активни граждански групи и организации в столицата.

Програмата за подкрепа на НПО в България е част от прилагането на Финансовия механизъм на ЕИП. Тя е на обща стойност от близо 11,8 млн. евро, осигурени от страните донори Исландия, Лихтенщайн и Норвегия. Програмата предоставя финансиране за допустими неправителствени организации, регистрирани в България и има за цел да подпомогне развитието на гражданския сектор и приноса му за социалната справедливост, демокрацията и устойчивото развитие на страната.

Оператор на Програмата е Институт „Отворено общество” – София в партньорство с Фондация „Работилница за граждански инициативи”.

Повече информация за финансиращата програма може да намерите на нейната интернет страница: www.ngogrants.bg

Този документ е създаден с финансовата подкрепа на Програмата за подкрепа на неправителствени организации в България по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство.

Цялата отговорност за съдържанието на документа се носи от фондация "Форум за наблюдение и анализ на публични политики" и при никакви обстоятелства не може да се приема, че този документ отразява официалното становище на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство и Оператора на Програмата за подкрепа на неправителствени организации в България.



[2] По данни от правилниците капацитетът на двата приюта е 1 090 кучета (840 в Горни Богров и 250 в Сеславци), но в една справка публикувана на интернет страницата на СО (http://sofia.bg/smet/Pril5%20-%20Priyti.pdf) се казва, че капацитетът е общо 1 750 кучета (1500 в Горни Богров и 250 в Сеславци), което вероятно отразява споменатото в медиите разширение на приюта в Горни Богров.

[4] По данни на Сдружение "На Ти с Природата", смъртността в тези приюти е над 30% (в Кърджали - над 50%). За сравнение - в другите европейски държави смъртността в приюти не надвишава 3-4%.

[5] Българският тълковен речник казва, че и двете в известен смисъл означават, че нещо е ново, важно за момента, съвременно. Кой през 2015 година би потърсил бюджета за 2009 година в „Актуално”, където се намира.

-------------------------------------------------------------

БРОЙ 8


“Никога не се съмнявайте, че малка група от мислещи, отдадени на дадена кауза, хора могат да променят света. Всъщност светът е бил променян само по този начин!“  Маргарет Мийд

В този брой ще намерите:

Консултативният процес в София и има ли той “почва” в този град?

Кому са нужни формалните обществени обсъждания?

Кратко представяне на проекта и финансиращата го програма

 

* * *

С удоволствие Ви информираме, че Мониторинг вече се извършва и на заседанията на постоянната Комисия по „Устройство на територията и жилищна политика” към Общински Съвет Пловдив.

Наблюденията се извършват от колегите ни от Фондация БАУЕРЗАКС в рамките на проект „Повишаване активността на гражданския сектор за налагане на прозрачност в работата на Общински Съвет Пловдив”, отново финансиран от Програмата за подкрепа на НПО в България по финансовия механизъм на ЕИП 2009-2014.

Партньор по проекта е фондация ФОРУМ.

За тези, за които представлява интерес, брой 1 и  брой 2 на Мониторинговия доклад са достъпни на следните линкове:

http://votx.org/wp-content/uploads/2015/07/report-1.pdf

http://votx.org/wp-content/uploads/2015/07/report-2.pdf

* * *

 

Консултативният процес в София и има ли той почва в този град?

Защо обществените обсъждания в София се „задъхват“? Защо в този си вид те са неадекватен инструмент и защо дори да са съвършени, не са достатъчни за осъществяване на пълноценен консултативен процес? Кой и как определя рамката за провеждане на обществени обсъждания в София, т.е. средата за провеждане на ефективен диалог с гражданския сектор - граждани, формални и неформални граждански организации, бизнес и професионалните гилдии?

Повод за настоящия материал са множеството дебати, дискусии, срещи и форуми, на които присъствахме през последните няколко месеца, обществените обсъждания, на които от години ходим, нивото на достъп до публична информация и наблюденията ни върху механизмите и начините на комуникация между СОС, СО и гражданите.

Процедурата, по която местният парламент, Кметът и Главният архитект на София се допитват до софиянци се определя от действащата Наредба за реда и начина за провеждане на обществени обсъждания.[1]

Наредбата очертава степента, в която гражданите на София могат да въздействат върху взиманите решения и водените в града политики и недвусмислено демонстрира до каква степен общинските съветници оценяват като важно мнението на гражданите.

Още от член 1 на Наредбата става ясно, че тя урежда само „реда и начина за провеждане на обществени обсъждания, касаещи устройството на територията на Столична община“, т.е. гражданите могат да бъдат част от процеса на взимане на решения чрез обществени обсъждания само и единствено, когато става дума за устройството на територията в София. Те не могат да използват този инструмент, който реално е единствен, за да взимат отношение към другите области на градския живот разписани в чл. 7 (1) на Правилника за организацията и дейността на Столичния общински съвет [2], съгласно който: „СОС определя политиката за развитие на СО и контролира нейното осъществяване в следните области:

  1. общинското имущество, общинските търговски дружества и предприятия, общинските финанси, данъци и такси и Администрацията на СО;

  2. устройството и развитието на територията на СО и на населените места в нея;

  3. образованието;

  4. здравеопазването;

  5. културата;

  6. благоустрояването и комуналните дейности;

  7. социалните услуги;

  8. опазването на околната среда и рационалното използване на природните ресурси;

  9. поддържането и опазването на културни, исторически и архитектурни паметници;

  10. развитието на спорта, отдиха и туризма;

  11. сигурността, обществения ред и неприкосновеността на собствеността на гражданите.“

Местният парламент явно е решил, че от изброените по-горе области, устройството на територията е единствената, която засяга гражданите и затова не счита за нужно да им дава право да изразяват мнение и да взимат отношение към останалите области от живота и развитието на София и провежданите във връзка с тях политики.

Правилникът за работа на СОС дава възможност на гражданите да участват в процеса на взимане на решения чрез предложения за включване на точки в дневния ред на СОС и да изразяват мнение чрез представяне на становища по проекти за решения на СОС [3], но при условие че постоянната комисия по европейските въпроси и връзки с гражданското общество прецени, че въпросът е от обществен интерес. С други думи гражданското участие зависи от субективната оценка на това що е то обществен интерес и докъде според съветниците се простира той.

„Общественият интерес (според римската правна доктрина, зад всяко едно право трябва да има признат интерес от упражняването му) е понятие и термин относим до "всеобщото благополучие" или "всеобщото благоденствие". Колкото и абстрактни да са тези понятия, като обществен интерес следва да се разбира признатия по силата на правото интерес на обществото да защитава и отстоява своите права и свободи от неблагоприятни за социума като цяло управленски решения.” [4]

Дефиниция за обществен интерес в българското законодателство няма, макар българският законодател да борави масово с понятието за обществен интерес в нормативните актове. Извеждането на обществения интерес е въпрос на тълкуване за всеки конкретен случай, което води до сериозно объркване, както и до свободни интерпретации по темата, което пък се отразява в ограничаване на правото на гражданите да могат да въздействат върху водените в общината политики и провежданите действия.

Член 2 от Наредбата задава целите на провеждането на обществени обсъждания, които са:

1. Да се използват по-ефективно ресурсите и знанието, намиращи се извън общинските служби, за постигане на по-високо качество на обитаване.

2. Да се гарантира прозрачност и достъп до информацията на всеки гражданин.

3. Да се постигне по-широко разбиране, обществено съгласие и подкрепа за реализацията на плана, програмата или проекта, който се обсъжда.“

Във връзка с този член възникват няколко важни въпроса:

  • Как се използват по-ефективно ресурсите и знанието извън общинските служби след като гражданите, бизнеса и професионалните общности нямат свободен достъп до цялата информация по определени, да не кажем по всички казуси и се консултират не на ниво намерение, а на ниво готов проект?

  • Как на практика става гарантирането на прозрачност и достъп до информация? - Ако се пусне прес-клипинг за последните месеци (само) ще се види бъркотията, около обявяваните в столицата конкурси и нивото на тяхната прозрачност.

  • Дали с обществените обсъждания, така както са определени да се случват от тази Наредба и така както се провеждат в столицата се постига широко разбиране, съгласие и подкрепа?

За да онагледим казаното по-горе, ще направим кратък преглед с конкретно търсене в най-пълната с информация страница в столицата - тази на НАГ [5]. Там, наред с другите издавани от направлението документи се публикуват и съобщенията за провеждане на обществени обсъждания, както и докладите на Главния архитект до СОС и свързаните с тях решения на общинския съвет.

Това, че страницата е пълна с документи не означава, че информацията в нея е лесно намираема и достъпна. Търсенето е максимално затруднено и ако не си наясно къде да търсиш или какви ключови думи да използваш, опитите за намиране на конкретно нещо са обречени на провал.

На 24.07.2015 г., в качеството си на обикновени граждани се опитахме да намерим поканата за обсъждане на вече прословутите концепции за ПУП на Борисовата градина. Информацията не можеше да бъде открита на „централната“ страница на НАГ или в новини. Търсачката на страницата показа списък от 13 документа, в които се съдържа словосъчетанието „Борисова градина”, но сред тях нямаше покана за обсъждане на резултатите от конкурса.

Свикнали с „голямата прозрачност” в сайтовете на българските институции, продължаваме да упорстваме и интуитивно поглеждаме в секцията Последни новини (на страницата горе, вдясно), където попадаме на поредица от изключително „информативни“ заглавия, като Съобщение съгласно чл …, Съобщение, Обява, Съобщение, Заповед N…, т.е. за да разберем дали това, което търсим е публикувано в последни новини, трябва да отворим всеки отделен линк един по един. Стигайки до втория линк (който накрая се оказа нашият) ни очаква нова изненада - препращат ни на нова страница и получаваме следната „ценна“ информация:

СЪОБЩЕНИЕ

Съобщение

назад

Интернет сайт на НАГ [7]

Секунди преди да се откажем и да напуснем разгневени сайта, кликваме върху текста и изтегляме файл с изключително информативното заглавие „Saobshtenie”, който след отваряне ни казва, че:

Ето така се гарантира прозрачност и достъп до информация на всеки гражданин в София и се постига по-широко разбиране, обществено съгласие и подкрепа за реализацията на проектите, съгласно Наредбата за реда и начина за провеждане на обществени обсъждания или по-скоро съгласно тълкуването й от различните общински структури. Граждани с по-малко свободно време и търпение биха се отказали някъде на етапа с търсачката и не биха разбрали кога и къде ще се проведе въпросното обсъждане.

Изключително показателно за възможностите, които Наредбата дава на гражданите е не само нейният ограничителен характер по отношение на обсъжданите теми, но и по отношение на възможните инициатори за провеждане на обществени обсъждания. Това са разбира се СОС, Кмета на СО и Главния архитект. Местните нормотворци не са дали в Наредбата възможност на гражданите при определени условия да инициират обществени обсъждания, които да бъдат задължителни за представителите на местната администрация, като напр. Районния кмет, Кмета на Столична община и/или техни представители (в зависимост от областта, която ще се обсъжда), Главния архитект и СОС (особено тези общински съветници, членове на постоянни комисии в обсъжданата област и/или избрани от района, за който евентуално става дума).

Ако инициаторите граждани заинтересовани лица от следващия пример имаха законовото право да инициират обществено обсъждане, задължаващо местната власт да присъства и да вземе под внимание резултатите от него и ако „легитимните” съгласно Наредбата инициатори на обществени обсъждания като Районен кмет, Столичен кмет или Главен архитект провеждаха обсъжданията по начина от примера, то тогава в столицата щяхме да имаме нормален консултативен процес.

Пример:

На 1 юли 2015, в 18:30 ч., в „Дом на културата“ - Красно село, парк Хиподрума, зала 3 се състоя обществено обсъждане на проект за кръстовище на две нива на бул. Гешов и бул. България и пешеходен надлез пред болниците, организирано от гражданската общност, живееща и работеща в Красно село. Това е информацията, която може да се намери на страницата на събитието във Фейсбук:

„Събитието е организирано от граждани от квартала и граждански организации в опит да се привлекат максимално много заинтересовани и проектът да бъде преразгледан. Поканени са и представители на Столична община, комисии в Народното събрание, омбудсмана, представители на чужди посолства в България, Съюза на Архитектите в България и др.“ [8]

Проект за кръстовище на две нива на бул. Гешов и бул. България и пешеходен надлез пред болниците

Гражданите бяха подготвили обсъждането по всички правила за провеждане на обществени обсъждания.

На вниманието на всички присъстващи бяха представени:

1. Проекта за кръстовище на две нива;

2. Анализ, който според презентиращия и болшинството от присъствалите граждани показва несъстоятелността на предлагания проект, защото:

  • дава предимство на автомобилния пред останалите видове транспорт;

  • очертава няколко ключови конфликтни точки;

  • във времето, в което е направен не е отчел, че от там ще минава метрото и ще има спирка на метро;

  • бяха отчетени определени подозрения, че проектът е заимствал идеята за второто ниво от кръстовище в Холандия, където нивото е за … велосипедисти;

  • не отчита най-модерните тенденции в строителството и изграждането на пътна инфраструктура, които отричат подобни надземни реализации.

Гражданите обсъдиха факта, че проектът и обсъжданията, които са проведени от Кмета на Район „Красно село“ не са били придружени с адекватен публично достъпен анализ за каквото и да било, включително ползите и загубите от реализирането на този проект и възможните алтернативни решения.

Гражданите представиха и тяхно фактическо проучване, в което бяха преброили автомобилния поток, потока на градския транспорт, пешеходците, колоездачите и т.н. участници в движението и доказаха, че с това кръстовище, проблемите не само няма да се разрешат, а дори ще се задълбочат (с наличието на конфликтните в проекта точки).

Обсъждането покри теми, свързани с обсъждане на:

  1. Пасарелката - връзка с болниците от едната страна на кръстовището (и нейната непригодност за преминаване на болни хора, пенсионери, хора с увреждания – имаше представители на всички тези групи граждани, които споделиха своето мнение);

  2. Проблемите от оставащия подлез при смесването на потоците от пешеходци, велосипедисти и пътуващите с метро (които като пътнико-поток не са отчетени във времето, в което е създаден проекта за кръстовището – той е направен преди взимането на решение за строеж на този метродиаметър).

На обсъждането присъства само столичния омбудсман и нито един представител на органите, взимащи решения в столицата! Въпросът „Защо?“ е по-скоро риторичен, но би било добре да получи своя отговор, особено в светлината на 23-те милиона лева заем от Европейската банка, с които ще бъде построено кръстовището и които ще бъдат връщани от всички. Щеше да е изключително полезно, ако не и задължително да има представители на столичните институции, тъй като никъде във виртуалното публично пространство не могат да бъдат намерени официални изследвания и проучвания по този казус. А така излезе, че столичната администрация не е направила проучване на потребностите, не е оповестила резултатите, не ги е консултирала на пред-проектно ниво и не желае да се съобрази с мнението на експертите и желанията на гражданите на столицата (особено най-заинтересованите, живущи в района). Някой може да опонира и да каже, че други граждани искат точно това. Подобни твърдения може и да са верни, но не могат да бъдат доказани с никакви изследвания или официални източници… Щеше да бъде знак на добра воля, ако на това обсъждане имаше поне представител на РА „Красно село”, чрез който СО да покаже уважение към тези, които полагат усилие да я заместят в нейните задължения да създаде условия за прозрачност и информиран избор на гражданите.

За провеждането на обществено обсъждане, Наредбата задължава съответно Кмета на СО, Главния архитект и районните Кметове да издават: „заповед, която се оповестява в един национален всекидневник, поне в една национална електронна медия, във всички районни общински администрации и на официалният уеб сайт на Столична община.“ Видяхме по-горе как се случват тези обяви на страницата на НАГ (на Главния архитект). Ситуацията с останалите столични структури не е по-добра, а в редица от тях е още по-непрозрачна. Със заповедта се определя:

„1. Часът, датата и мястото, където ще се състои представянето на плана, програмата или проекта.

2. Времето за изготвяне и представяне на писмени становища, но не по-малко от 14 дни от датата на представянето.

3. Мястото на което се съхранява разработката и лицето, което е упълномощено със заповед на Главния архитект да дава допълнителна информация по времето за изготвянето на становищата.“

Към заповедта се прилага:

„1. Кратка информация за плана, програмата или проекта, който ще бъде обсъждан.

2. Становищата“

Изключително интересно е съдържанието на становищата и възможностите, които Наредбата дава.

„Становищата могат да съдържат:

1. Общ коментар

2. Коментари по отделни пунктове

3. Конкретни мотивирани предложения за промяна

4. Мотивирани алтернативни решения.

5. Доказателства за пропуснатите ползи от невъвеждането на други варианти.“

Извън общи коментари и коментари по отделни пунктове, интересно как от гражданите и техните организации се очаква да направят своите материали по точки 3, 4 и 5. За да може да се изработи едно мотивирано предложение за промяна, мотивирано алтернативно решение или доказателство за пропуснати ползи, е необходимо гражданинът или гражданската организация да има достъп до цялата документация в СО, НАГ, РА, СОС, касаеща предложението/проблема, включително всички анализи, сметки за разходи и ползи, проучвания на потребностите и т.н. По принцип администрацията в България взима решенията си без подобни анализи или ако съществуват такива те са със съмнително качество и в 99% от случаите не са достъпни за гражданите и техните организации. Същата, ако не и по-лоша е ситуацията в София с проучванията на потребностите, ситуационните анализи и други документи, без които общините в съвременните демократични държави не взимат нито едно решение. Дори и да има направени подобия на тези документи те са официално недостъпни (могат да бъдат открити само по неформален начин в апокрифен вид).

Според Чл. 177. (1) от Правилника за организацията и дейността на Столичния общински съвет, „Председателят на СОС може да организира обществени обсъждания или дискусии по проекти на решения на СОС.

(2) Организацията на обществени обсъждания или публични дискусии по ал. 1 се съгласуват предварително с политическите групи в СОС.“

В Интернет пространството – като най-публичното такова, обществени обсъждания, инициирани от Председателя на СОС не бяха открити.

В Заключителните разпоредби (§ 2), Наредбата определя, че „Материалите от общественото обсъждане са публични и се съхраняват в ДАГ“. Уви, протоколи от обществени обсъждания могат да бъдат открити много рядко, а (адекватни!) записи от проведени обсъждания изобщо няма. Свидетелство за това е протоколът, воден и предоставен от общественото обсъждане  на Проекта за изменение на Общия устройствен план и екологичната му оценка [9].

Няма да коментираме абсурдността на факта, че има само едно обществено обсъждане на Проекта за изменение на ОУП на столицата (поне това ни предоставя като „публична“ информация страницата на НАГ), а ще онагледим с (единствения възможен) пример липсата на коректност в предоставяната от обществените обсъждания информация:

Протоколът започва без да отчете колко човека присъстват, кои са те и в какво качество са там. Всеки що-годе грамотен човек знае, че се води присъствен лист на всяко такова мероприятие, за да може впоследствие да се отчете колко хора са присъствали, в това число администрация (кои), граждани (кои) и че списъците са на разположение на желаещите да ги видят еди-къде си.

Интернет сайт на НАГ[10]

За качеството на „снимковия“ формат, в който е предоставен протокола, отново няма да говорим – това е свидетелство, както за грамотността на този, който е взел решение, че така протоколът ще стане публичен, така и за „откритостта“ на административната структура!

Протоколът продължава с изброяване на всички въпроси, като задаващите са поименно посочени.

Интернет сайт на НАГ[11]

Точно, когато идва време да прочетем отговорите на Главния архитект, протоколът внезапно завършва с изключително „полезната“ информация, че:

„На всички поставени въпроси отговори арх. Петър Диков, а по изказаните становища и предложения направи обстоен коментар.

Приложение: пълен видеозапис – 3 бр. DVD.”

 

Интернет сайт на НАГ [12]

Това е всичко, което научаваме от публичния протокол от проведеното обществено обсъждане.

Естествено, на никой не му е хрумнало да публикува записа заедно с протокола. Достатъчно е да има 3 броя DVD достъпни неизвестно къде и неизвестно как.

Между другото, това е единственият протокол от обществено обсъждане, организирано от която и да било административна структура на СО, който излиза в търсачката google на ключови думи: „протокол обществено обсъждане София“. Други няма…

Най-вероятната причина за липсата на протоколи в София е изцяло формалния характер на обсъжданията, случващи се на етап, на който няма как да се вземе предвид волята на гражданите – видно и от примера по-горе. Освен това, ако гражданите и техните организации разполагат „черно на бяло“ с информация при каква процедура, начин и резултат се е провело дадено обществено обсъждане, ще могат образно да докажат, че в болшинството от случаите администрацията запазва всеки свой проект в границите, в които го е замислила, без да се вслушва в препоръките на граждани и експерти, без да се стреми да отговори на нуждите на софиянци и независимо от напреженията, които той поражда в обществеността (най-вече) поради липсата на доказателства за необходимост от инвестицията и липсата на анализ за възможните алтернативи на тази инвестиция.

Не е необходимо да си експерт по публични политики за да разбереш, че нормативната уредба, уреждаща гражданското участие и консултативния процес в столицата се нуждае от сериозен ремонт и осъвременяване. От примерите по-горе, обаче, виждаме, че никаква законова рамка няма да помогне, ако местната власт не иска да я прилага и всеки казус трябва да се решава в съда. Практиката показва, че за СО обществените обсъждания са само една досадна подробност, която трябва да се спази за да продължи реализацията на проекта. Ако СО наистина иска да постигне повече прозрачност и обществена подкрепа за своите решения, трябва да създаде законова рамка за осъществяване на ефективен консултативен процес и определено да смени начина, по който организира и провежда обществени обсъждания.

Обикновено в нашите коментари и анализи даваме примери за това как се решава анализирания проблем в други паралелни на нашата действителности - този път избрахме да разгледаме как е поставено включването на гражданите и как е развита публичността в Община Лондон.

Така изглежда Интернет страницата на Лондонската община [13]:

 

Страницата е изключително лесна за ползване дори и от съвсем обикновени хора, както централната, така и под-страниците. На консултативния процес е отделено особено внимание с отделна под-страница - Консултации[14]:

 

 

В превод, на тази под-страница, управляващите Лондон обясняват:

Консултации с лондончани

Ние работим за Лондон и е критично важно лондончани да имат думата по отношение на работата, която ние вършим.

Включване на лондончани в решенията

Важно е не само това да има по-отворено управление, а да се правят по-ефективни политики чрез вслушване в и приемане на мнението на обществото и заинтересованите групи.

Лондончани трябва да имат последната дума за това как градът се управлява и по тази причина са консултирани за всяка една стратегия, която Кметът изготвя.“

Чрез страницата, Кметството на Лондон дава възможност на гражданите да се запознаят с възможностите на консултативния процес, който се представлява от следните инструменти за допитване и участие на гражданите:

„За да осигурим най-доброто разбиране на общественото мнение, се използват различни подходи:

  • Нашата онлайн общност Да поговорим за Лондон (Talk London online community), мястото за дискутиране на големите теми/въпроси на Лондон и за оформяне и насочване на бъдещите политически решения;

  • Изследователска работа на принципа на прякото лично интервю, като например Годишното изследване на Лондон (Annual London Survey) и отделни изследвания на специални теми, като Проучване сред младите лондончани и Проучване на бежанците;

  • Постоянни телефонни проучвания (telephone surveys), покриващи различни области на водените политики.

Ако имате общи въпроси към Кмета или Голямата лондонска власт (Greater London Authority), моля изпратете имейл на mayor@london.gov.uk

Един от съществените документи, касаещи градското развитие, на който попадаме, докато разглеждахме тази страница - и мечтаем някога това да се случи и у нас - е този, касаещ консултативния процес на Инфраструктурният план на Лондон 2050: Подобряване качеството на живот докато градът расте (London Infrastructure Plan 2050 Improving Quality of Life as London Grows[15].

Ако смятате, че сме сбъркали годината, която местните управници на Лондон са определили за планиране на техния град – не сме. 2050 е!

Документът излиза от името на Кмета на Лондон и е „Техният отговор по отношение консултациите на Инфраструктурният план на Лондон 2050“.

Във Въведението си Планът започва с:

„Миналата година създадохме Инфраструктурния план на Лондон 2050 (ИПЛ 2050 г.).
Това даде началото на консултациите за това как градът да стане по-добър за всички. Това предизвика огромен отклик. Документът представя много от коментарите и предложенията, които ще ни помогнат да планираме бъдещето. Налице е силна подкрепа към инвестиции в инфраструктура, за да се гарантира, че Лондон ще запази своето място на един от водещите градове в света.“

Изключително интересни са следващите цифри, които показват степента на публичност, в която се случва консултативния процес:

  • „Всичко харесвания, споделяния, коментари и tweet-ове: 28 000

  • Комбинирано потенциалната публика на всички видове медии – 1,8 милиона граждани.“

В този смисъл не ни учудва коментара, направен на стр. 2 от Въведението: „Ние бяхме окуражени от цялостната ангажираност по време на консултациите.“

В Плана правят впечатление няколко съществени промени, които са направени вследствие на консултациите с обществеността, като например тази: „В отговор на обратната връзка получена по време на консултациите, ИПЛ направи крачка назад, за да се гарантира, че разработваме правилните мерки за сътрудничество с по-широкият Югоизток. Ние имаме общи предизвикателства и възможности, произтичащи от натиска на растежа. За да инициира разговори, Кметът проведе регионална среща на върха. Това сътрудничество ще подобри информираността за следващия пълен преглед на Плана за Лондон.”

През ноември 2014, Кметът на Лондон създава Съвет по инфраструктурата, който да оглави строителството в града. Съветът се занимава с междусекторна (въздействаща върху различни сектори) и секторно-специфична работа.

 

Междусекторна работа Секторно-специфична работа
  • Казуси (case studies) по области/сектори

  • Програма, план и карта на инфраструктурата

  • Кръгова икономика – повече повторна икономика

  • Зелена инфраструктура

  • Пазарни изследвания на нагласите към растежа

  • Нормативни промени

  • Умения

  • Иновации

  • Транспорт

  • Цифрова свързаност

  • Енергийно търсене и предлагане

  • Интегрирано водно управление

  • Жилищна и социална инфраструктура

 

В частта Програма, план и карта на инфраструктурата, може да се прочете:

„Ние разработваме карта и база данни за цялостното изграждане и ремонт на инфраструктурата, така че да знаем какво ще се случва в процеса на работа в краткосрочен план (около 0-5 години), каква продуктивност можем да постигнем в средносрочен план (5-15 години) и да започнем да очертаваме следващите поколения на инфраструктурни инвестиции, така че да отговорят на прогнозираното дългосрочното търсене (15+ години). Ние целим да споделим тази информация с доставчиците на инфраструктура и с районите и да направим публичната версия достъпна до лятото на 2015 г.”

Последният пример, който ще дадем (не защото няма повече, а защото, ако софийските управници желаят, могат да прочетат целия План на страницата, посочена по-горе) е от Пазарни изследвания на нагласите към растежа:

  • Съвместно с Консултативната група на кмета по устройството се провежда проучване на пазара сред обществеността за отношението й към растежа. Провеждат се изследвания и семинари с гражданите, за да се разбере какво харесват и не харесват те по отношение на растежа, за да се насърчи по-доброто градско устройство.

С такива примери е пълна страницата на Лондон. Ако случайно искате да се включите в техния консултативен процес, както и да следите какво се обсъжда, можете да го направите тук:

 

 

Също така можете да изразите своето мнение във Фейсбук и Туитър.

В 21 век сте. В демократична държава и град, чиято управа ви уважава и смята, че имате правото да определяте бъдещето на града си. Нали!

Коментари по теми и казуси свързани с градската среда в столицата можете да споделяте на Фейсбук страницата на проекта: Активен граждански сектор за по-прозрачна работа на СОС.

* * *

Кому са нужни формалните обществени обсъждания?

На 14 септември 2015 г., ден преди първия учебен ден, кметът на столицата Йорданка Фандъкова, сподели във Фейсбук, че „София вече има най-модерна система за преработка на отпадъците” (т.е. дългоочаквания завод за отпадъци на София), която според кмета, освен че е най-мащабното промишлено строителство с публични средства от 25 г. насам (345,9 млн. лв.) е и супер екологична, защото наред с всичко друго произвежда RDF-гориво от отпадъците и електричество.

Оставяме настрани факта, колко екологично е превозването на RDF и пепел през жилищни квартали на София и използваме повода, за да разкажем за начина, по който се проведе последното обществено обсъждане на доклада за ОВОС на фаза три от проекта за управление на отпадъците в София, а именно изграждане  на инсталация за комбинирано производство на енергия в София с оползотворяване на RDF отпадък. Обсъждането се проведе на 10 юли в зала 5 на Столична община и бе организирано от Топлофикация София ЕАД на основание чл. 97, ал. 3, във връзка с чл. 81, ал. 1, т. 2 от Закона за опазване на околната среда.

Искаме да споделим опита си от това обществено обсъждане, защото е класически пример за т.нар. „отбиване на номера”, което е утвърдена практика и символ на обществените обсъждания, организирани от столични институции в София.

Няма да навлизаме в предмета на обсъждането и да коментираме икономическата ефикасност и целесъобразност на избрания модел - колкото и да ни се иска, не разполагаме с данни, тъй като те са „зорко” пазени от администрацията, за да не би да попадне нещо в гражданите, което да даде повод за информиран дебат. По тази причина, споменаваме само, че темата на общественото обсъждане е изключително чувствителна, буди основателни въпроси и страхове у гражданите, които имат право да ги изкажат и да получат точни, ясни и недвусмислени отговори.

Това, което коментираме е начинът, по който се проведе обсъждането и ефекта от него.

1. Обявяване на датите за обсъждането

Датите за провеждане на трите обсъждания бяха обявени на уебстраницата на Топлофикация София ЕАД – място, което едва ли стои в бързата лента на браузъра на всеки столичанин и едва ли се проверява за новини всеки ден. Възможно е да е било обявено и в някой вестник, но при всички положения това не са нито най-прозрачните, нито най-ефективните начини на комуникация с гражданите.

2. Място и час на обсъждането

По стар български обичай, явно с цел въвличане на „повече“ граждани в консултативния процес,  обсъждането се проведе в работен ден и в работно време – от 11:30 часа преди обяд. Очевидно, стълпотворение от граждани не се очакваше, защото в залата имаше място за не повече от 10 човека, извън екипа на Топлофикация ЕАД, представителите на консултантската компания, която ни продава супер модерната технология за оползотворяване на RDF, техните преводачи и екипа изготвил ОВОС-а. Залата бе заседателна, запълнена почти изцяло от огромна маса, около която можеха да седнат само 5 представителя на гражданството, за останалите имаше място по периферията на помещението, някои постояха прави докато от Столична община не донесоха допълнителни столове. Залата не беше озвучена и често хората от единия край на помещението не чуваха какво се говори в другия.

3. Процедура на провеждане на обсъждането

Обсъждането се водеше от Медиа тор с добро семейно възпитание и обноски, който направи всичко възможно да внесе ред, професионализъм и да даде възможност на желаещите граждани да зададат въпросите си. Съставен бе списък с желаещите да зададат въпроси или да коментират доклада за ОВОС. Обсъждането започна с представяне на проекта, новата инсталация и резултатите от направения ОВОС.

4.  Участие на експертите

Участващите в обсъждането експерти бяха абсолютно неподготвени да отговарят на въпроси на граждани и да дават  разяснения за начина, по който ще действа инсталацията и дали тя е опасна за хората. Не бяха представени никакви научни или практически доказателства за това, че инсталацията няма да влияе на здравето на хората и няма да има кумулативен ефект по отношение на замърсяването на града. Не са направени предварителни изследвания, анализи и нулеви замервания - нито на заболеваемостта, нито на кумулативното замърсяване в района, защото според експертите правили ОВОС-а на площадката, кумулативно замърсяване имаме само ако имаме замърсители с еднакви емисии. Ако към настоящето замърсяване се добави нов замърсител с различен вид емисия, това не било кумулативно увеличаване на замърсяването, което, да се чудиш защо, но не убеди никого в залата, че е безопасно.

Експертите не бяха убедителни, а и не си поставяха за цел да бъдат. Част от тях - университетски преподаватели, свикнали да налагат „научния аргумент” - „Защото аз го казвам!“ и гледащи отвисоко на обикновените граждани/лаици, събрани в залата – не си направиха труда да обяснят на хората защо и как са стигнали до своите заключения. Те показваха съвсем открито своето раздразнение от това, че гражданите им задават един или друг въпрос, а някои от тях (например доц. д-р Нели Громко ВА), си позволиха недопустимо поведение - хапливи забележки и експлицитни подигравки със страха на хората, живеещи в района на ТЕЦ София от евентуална производствена авария в инсталацията. Стигна се до там гражданите да бъдат наричани невежи, неграмотни … да им се казва, че говорят глупости. Същата доц. д-р Громкова, авторитетно обясни, че фините прахови частици са тежки и не могат да се местят от единия край на столицата към друг. Тъй като в района нямало друг замърсител с ФПЧ, затова не можело да говорим за кумулативно натрупване в следствие на дейността на инсталацията. Освен това фините прахови частици падали на земята при дъжд, както когато вали жълт дъжд над София с фини прахови частици дошли от Сахара. Без отговор остана въпроса как така фини прахови частици могат да достигнат София от Сахара, а от една част на града до друга не могат?!

Чест отговор на зададен въпрос беше, че „това го пише в доклада за ОВОС”, сякаш присъстващите граждани са били длъжни да го научат наизуст този доклад преди обсъждането и ако нещо го пише там, то не подлежи на по-нататъшни въпроси и обсъждания.

Датските експерти бяха на ниво, защото са минали през школовката на истински обществени обсъждания в развито демократично общество, но пък не можаха да останат до края на обсъждането, защото то бе организирано в деня на тяхното заминаване от България…

От един момент нататък не присъстваха и представителите на Столична община, в следствие на което въпросите към тях останаха без отговор...

Като цяло, експертният екип, който представяше проекта, бе ту в отбранителна, ту в нападателна позиция. Всеки въпрос се възприемаше като лична атака към професионалното им достойнство и на никой не му дойде на ум, че хората срещу тях изпитват основателни подозрения и страх от това, което ги очаква в държава, в която остарели противо-пехотни мини могат да преминат безпроблемно през половината територия на страната и накрая да се взривят отнасяйки фабриката и работниците в нея в небитието.

Ефектът от поредното сбъркано упражнение по обществено обсъждане

Ефектът от проведеното обществено обсъждане е, че беше спазено формално изискването на закона, а гражданите си тръгнаха от там с повече съмнения, по-уплашени отколкото дойдоха и почти убедени, че това нещо не ще да е толкова безопасно, колкото ни казват и някой, както обикновено „замита боклука под килима“.

Как трябва да се провежда едно обществено обсъждане, за да е ефективно и да има смисъл от него

На първо място, трябва да стане ясно, че общественото обсъждане не е събиране на група хора да си викат - ако беше така щеше да се казва обществено надвикване.  То е форма на диалог и част от консултативния процес в цивилизованите страни. За да протече цивилизовано, трябва да се свърши доста работа преди да се подредят на трибуната „официалните” лица, да се нагласи мултимедийния прожектор и да се покаже презентация на екрана (ако тези двете последни въобще ги има).

Подготовка на обсъждането

- На първо място, за да има диалог и равнопоставеност на участниците в обсъждането, редно е всички доклади и становища по въпроса, предмет на обсъждането, да бъдат публикувани на достъпно място в Интернет, за да могат гражданите да се запознаят с тях. Същите трябва да са налични и в сградата на организатора за преглед/получаване на копие от хора, които не ползват глобалната мрежа;

- Необходимо е изготвяне на резюме на доклада, предмет на обсъждането, на разбираем за гражданите език, което също да бъде достъпно по начина, описан по-горе;

- Датите за обсъждането трябва да се обявят не само в Интернет, но и в електронните медии, радио и телевизия, за да може информацията да достигне до колкото е възможно по-голям брой представители на заинтересованите страни.

Провеждане на обсъждането

- За провеждане на събитието трябва да се предвиди подходяща зала с достатъчно места и за гражданите, добра вентилация и озвучаване;

- Важно е обществените обсъждания да се провеждат след работно време, за да могат да присъстват работещите граждани. Не случайно изборите се правят в неделя, а не в работен ден от 8:00 до 17:00;

- Не по-малко важно е участващите в обсъждането да са подготвени да отговарят на въпроси на гражданите и да не забравят, че гражданите са заинтересована страна, имат право да питат, не са длъжни да са експерти, не са длъжни да знаят наизуст свързаните документи, не са длъжни сляпо да вярват на необосновани отговори;

- Доброто възпитание на участниците, представители на държавните институции е особено важно за успешното провеждане на едно обсъждане. На места като София, където общественото недоверие към институциите е стигнало връхната си точка, обществените обсъждания се превръщат в бушон за общественото недоволство и често дискусията излиза от добрия тон. Водещо значение има опита на модератора и подготовката на участващите в обсъждането експерти – те са там, за да отговарят на всякакви въпроси по темата и да дават пояснения, а не да поставят оценки и квалификации на събралите се граждани. Задачата е нелека, но всеки, който участва в харченето на публични пари трябва да се подготви за нея;

- Необходимо е присъствието на представители на всички групи, които са били ангажирани с разработването на обсъжданата тема. Недопустимо е участници, които представляват властите при представянето на идеята и всичко, свързано с нея и които са важни за предоставяне на отговори, да си тръгват преди въпросите на гражданите да са приключили;

- Дейностите по провеждане на общественото обсъждане не приключват с края на обсъжданията в залата. За да бъде то част от истински консултативен процес, записът (протоколът) от обсъждането трябва да се добави на онова достъпно място в Интернет/сградата на организатора, на което са всички останали доклади, становища и свързаните с тях документи. По този начин от една страна информацията ще достигне до повече хора, от друга страна ще може да послужи за последващи анализи и оценки.

За да бъде едно обществено обсъждане ефективна част от общия консултативен процес важно е да се знае каква е неговата цел – да информира, да консултира и получи мнението на заинтересованите страни, да избере най-добрия вариант на решение и/или да приобщи гражданите към дадена идея.

За съжаление, обществените обсъждания в София, изглеждат така сякаш нямат друга цел освен формалното спазване на регламента.

Жалко, че обсъждането на толкова важен проект като управлението на отпадъците беше неглижирано и подценено по недвусмислен начин. Жалко, че гражданите за пореден път не разбраха какво ги чака в екологичен, респективно в здравословен аспект. Жалко и че за пореден път местната администрация на Столична община се провали в процеса на привличане на гражданите и гражданското общество, като адекватен партньор и равнопоставена заинтересована страна по съществена за бъдещето на столицата и гражданите й тема.

Вместо заключение искаме да представим казуса на пристанище Антверпен в Белгия и възникналото там, в резултат на първоначален конфликт, интерактивно партньорство. Това е една добра практика, описана от колегите от фондация Зеленика и техните партньори по проект „София – град на бъдещето“, която е подходяща илюстрация на това какво е ефективен консултативен процес, какви са целите и как трябва да изглеждат успешните обществени обсъждания.

Казусът е свързан с реконструкция на пристанището в Антверпен. Основните въпроси във връзка със схемата за реконструкция на пристанището, пристанищната логистика, териториалното планиране, екологичните мрежи и въздействието върху жилищните райони се обсъжда в период от шест месеца от въвлечените в разговорите близо 50 представители на различни организации (равен брой противопоставящи се и поддръжници на проекта). За да се достигне до взаимно приемливо решение, участниците в обсъжданията, вкл. общинските власти, решават да инициират и изградят учеща се мрежа, която да прекрати „говоренето на различни езици“. Посредством изграденото партньорството се търсят интегрирани решения за приоритетите на всички участници по отношение на местните потребности и проблеми, които застрашават обществената подкрепа за проекта (така например управата на пристанището поема ангажимент за рекултивация и присъединяване на допълнителна територия към прилежащата природна територия, засегната от предвижданата реконструкция). Обсъжданията се водят от модератори, при спазването на първоначално договорени правила.

Водещ принцип на това партньорство е „Планирането не води до консенсус, то води до споразумение”.

Още добри практики в областта на градското планиране и проектиране, в това число диалога с гражданите и включването им в процесите на взимане на решения на местно ниво могат да бъдат намерени на уебстраницата: Граждански наблюдател[16] или на ФОРУМ за София[17].

Коментари по теми и казуси свързани с градската среда в столицата можете да споделяте на Фейсбук страницата на проекта: Активен граждански сектор за по-прозрачна работа на СОС.

* * *

Проект „Повишаване активността на гражданския сектор за налагане на прозрачност в работата на Столичен общински съвет”

Проектът се финансира в рамките на Програмата за подкрепа на НПО в България по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство 2009-2014 г.

Обща цел на проекта е да насърчи и подпомогне активността на гражданите и неправителствените организации и включването им в процесите на обсъждане и взимане на решения, касаещи териториалното развитие на столицата.

Специфична цел на проекта е да допринесе за повишаване на прозрачността в работата на "Комисията по устройство на територията, архитектура и жилищна политика" към Столичен общински съвет (СОС).

За постигане на тази цел, от месец ноември 2014 г. стартира регулярно наблюдение на седмичните заседания на „Комисията по устройство на територията, архитектура и жилищна политика” на СОС, последвано от експертен анализ на информацията, представен на разбираем език под формата на месечен бюлетин. Целта на бюлетина е да разпространява разбираема информация сред заинтересовани страни, с което да подтикне повече граждански организации и неформални групи да се включат в дебатите за бъдещето на града.

Проектът предвижда и идентифициране и работа с активни неправителствени организации и неформални групи с цел обединяване на техните усилия за създаване на здравословна, модерна, адекватна и функционална градска среда в столицата, едновременно съхранявайки нейното културно-историческо наследство.

Период на изпълнение на проекта: 31.10.2014 – 30.11.2015 г.

Общ бюджет: 22 198,40 евро (90% безвъзмездна финансова помощ от Програмата за подкрепа на НПО в България по Финансовия механизъм на ЕИП 2009-2014 г. и 10% съфинансиране от фондация ФОРУМ).

Към 31.07.2015 г. са проведени 44 наблюдения на комисии, организирани са 7 срещи на мрежата за обмен на информация и взаимопомощ, екипът участва в над 20 срещи, дискусии, дебати и обществени обсъждания, на които бяха изградени връзки с активни граждански групи и организации в столицата.

Програмата за подкрепа на НПО в България е част от прилагането на Финансовия механизъм на ЕИП. Тя е на обща стойност от близо 11,8 млн. евро, осигурени от страните донори Исландия, Лихтенщайн и Норвегия. Програмата предоставя финансиране за допустими неправителствени организации, регистрирани в България и има за цел да подпомогне развитието на гражданския сектор и приноса му за социалната справедливост, демокрацията и устойчивото развитие на страната.

Оператор на Програмата е Институт „Отворено общество” – София в партньорство с Фондация „Работилница за граждански инициативи”.

Повече информация за финансиращата програма може да намерите на нейната интернет страница: www.ngogrants.bg

Този документ е създаден с финансовата подкрепа на Програмата за подкрепа на неправителствени организации в България по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство.

Цялата отговорност за съдържанието на документа се носи от фондация "Форум за наблюдение и анализ на публични политики" и при никакви обстоятелства не може да се приема, че този документ отразява официалното становище на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство и Оператора на Програмата за подкрепа на неправителствени организации в България.



[3] Чл. 77. (1) По въпроси, представляващи обществен интерес гражданите могат да правят предложения за включване на точки в дневния ред на СОС, както и да представят становища по проекти за решения на СОС по реда и при условията на чл. 69. (2) (изм. с Решение № 326 по Протокол № 19 от 28.06.2012)
Предложенията по ал. 1 задължително се разпределят от председателя на СОС на Постоянната комисия по европейските въпроси и връзки с гражданското общество за предварителна оценка на обществения интерес.

[5] НАГ – Направление архитектура и градоустройство

-------------------------------------------------------------

БРОЙ 7

“Никога не се съмнявайте, че малка група от мислещи, отдадени на дадена кауза, хора могат да променят света. Всъщност светът е бил променян само по този начин!“  Маргарет Мийд

В този брой ще намерите:

Два чуждоземни ландшафтни пътеписа, една среща с местната паркова Княз Борисова действителност и отворен край с елементи на оптимизъм

Защо фондация „Форум за наблюдение и анализ на публични политики” подкрепи отправените към СОС предложения относно Неефективните процедури на Столична община за диалог и взаимодействие с гражданското общество?

Информация за проведените заседания на постоянните комисии по УТАЖП и ООСЗГ на СОС през месец юли 2015 г.

Кратко представяне на проекта и финансиращата го програма

* * *

С удоволствие Ви информираме, че Мониторинг вече се извършва и на заседанията на постоянната Комисия по „Устройство на територията и жилищна политика” към Общински Съвет Пловдив.

Наблюденията се извършват от колегите ни от Фондация БАУЕРЗАКС в рамките на проект „Повишаване активността на гражданския сектор за налагане на прозрачност в работата на Общински Съвет Пловдив”, отново финансиран от Програмата за подкрепа на НПО в България по финансовия механизъм на ЕИП 2009-2014.

Партньор по проекта е фондация ФОРУМ.

За тези, за които представлява интерес, вторият брой на Мониторинговия доклад е достъпен на страница:

http://votx.org/wp-content/uploads/2015/07/report-2.pdf

* * *

Два чуждоземни ландшафтни пътеписа, една среща с местната паркова Княз Борисова действителност и отворен край с елементи на оптимизъм

Във връзка с продължаващата сага с Княз Борисовата градина, в която така и не стана ясно какво ще се случва (както обикновено), решихме да представим един поглед отвъд „камбанарията на нашето село”. Примерът ни е от Брюксел – една друга столица, от уви, един друг паралелен на нашия софийски свят… Избрахме Брюксел поради скорошното ни посещение там. Спокойно можеше да бъде Хелзинки или друг град от онази част на Европа, в която хората мислят за бъдещето и добруването на общността, загърбвайки личните си амбиции и вкусове.

Мислили сме си, че знаем много за Белгия, за Брюксел, за големите градове и по-малките градчета там, за чистотата, правилата, парковете и зеленината. Сигурно още щяхме да мислим така, ако преди 6 месеца не бяхме стартирали проекта, в рамките на който се издава и настоящия бюлетин. Когато  започнеш да наблюдаваш случващото се в една конкретна област и тя е толкова откровено видима, колкото е градоустройството в София, без да искаш започваш да обръщаш внимание на конкретни неща, които се (или не се) случват в същата област по местата, които посещаваш. Така стана и този път.

В Брюксел сме. Познаваме града от поне петнадесет години.

Първи ландшафтен пътепис - разходка из белгийския парк Тервьорен

Оказваме се в „село“ Тервьорен (така го наричат белгийците, а то всъщност е като квартал на белгийската столица), намиращо се на не повече от 10 км. от центъра на Брюксел. Случи се така, че първата ни разходка е в едноименния парк (каквото е и името на общината с няколко прилежащи села, едно от които е „нашето“).

Паркът ни посреща приветливо, почти девствен, на места загадъчен, но достъпен, съхранен, така както е бил още във времето, собственост на краля.

Източник: Личен архив

 

Няма помпозни плочки, няма фонтани, не се виждат никъде накипрени лехи от разни цветя, да не говорим за „преместваеми“ обекти, всичко е естествено и неподправено:

Източник: Личен архив

 

Влизаме в парка и ни обгръща зеленина, чистота и спокойствието на безвремието:

Източник: Личен архив

 

Деца и възрастни - всеки спрямо интересите и възможностите си - вървят спокойно, карат колела или скутери, тичат или просто съзерцават:

Източник: Личен архив

 

Можеш и да нахраниш патетата, кокошките и лебедите със стар хляб, който носиш от къщи … или си купил от фурната на път за парка:

Източник: Личен архив

 

Никой, ама никой не се тревожи от факта, че е трябвало да си вземе вода в чантата/раницата или че не му се предлага възможност да седне, да закупи и да захрупа пуканки, да похапне сладолед, пържола, кебапче, пица и т.н.

Хората са там, за да се насладят на природата, да усетят шепота на вятъра и да чуят разказите на вековните дървета…

 

Източник: Личен архив

… а децата спокойно могат да играят на воля, да събират изпадали клони из гората, в която неизвестно защо на никой не му е хрумнало да направи просека и да я „поуреди” с асфалтова алея?!

 

Има нападали големи и малки клони – прекрасни за да си построиш импровизирана колиба:

Източник: Личен архив

 

Разбира се има и алеи, но никой не се е притеснил, че те носят отпечатъка на времето и не са в цветни плочки, например:

Източник: Личен архив

 

Езерото е точно такова, каквото трябва да бъде едно езеро в стар, вече уреден парк – естествено и недокоснато от човешки подобрения:

 

Източник: Личен архив

Непреместваем „обект“ има само на едно място и е само един – горе-долу по средата на парка. Това е реставрираната (но запазена, каквато е била) къщичка, от която са тръгвали и са се връщали от лов краля и неговите ловни дружини.

 

www.3wplus.be

 

Там може да се седне, похапне и пийне, като „менюто“ е представено от 1 вид супа на деня, наденички със салати, бисквити, вода, сок, чай и кафе. Няма навалици на опашки, няма тълпи… Можеш да извадиш собствената си вода или сандвич и да го хапнеш там и това няма да учуди никой.

Източник: http://www.vildaphoto.net/photo/76813

 

Къщата е доста добре „социалиализирана“, без да се е наложило да бъде напълно преобразена или модерно-реконструирана. На втория етаж, когато се използва за консумация, помещението побира маса за до 8 човека.

Източник: ФБ страницата на сградата - https://www.facebook.com/HetSpaansHuis

 

Когато не се използва за хранене, в къщата се организират най-различни мероприятия, като е оставена в автентичния си вид:

Източник: ФБ страницата на сградата - https://www.facebook.com/HetSpaansHuis

По всичко личи, че „обектът“ е отворил врати, за да бъде съхранен и опазен, а не поради непреодолимата нужда на посетителите да го има като място, в което да седнат и прекарват времето си основно там.

Тръгваме си от парка Тервьорен, след като сме прекарали в него цял следобед.

Благодарим на всички тези хора – от миналото и сега – които са съумели с мисъл за идните поколения да не се полакомят да го „модернизират“, а са съхранили красотата на това място, за да можем и днес да му се наслаждаваме, такова каквото е било, е и се надяваме, че ще бъде!

П.П. … в парка не видяхме нито една кола.

 

Втори ландшафтен пътепис - разходка из белгийския парк Кессел-ло

На следващия ден се озовахме в парка - Кессел-ло (каквото е и името на близкия град). И отново покрай цялата ландшафтна какафония около „Княз Борисовата Градина“ се чудим „Защо тук може, а при нас - не?!“

От друга страна е добре, че точно сега сме насред поредното прекрасно, изрядно поддържано, но недокоснато от административни комплекси парково място! Ще можем да се насладим, но и да съберем информация и поредните впечатления какви са парковете в Белгия и към какво трябва да се стремим в София.

И така, тръгваме на „лов“ за впечатления от парк Кессел-ло. Той е опасан от ограда, тъй като се намира извън града. На входа ни посреща лабиринт от необработени дървени греди, който впоследствие се оказва детска игра – децата се катерят и прескачат от дърво на дърво, повечето с различна височина. Прекрасен старт на разходката!

 

Източник: Личен архив

 

Паркът изглежда някак си загадъчно спотаен - огромен и спокоен:

Източник: ФБ страница на парка[1]

В този парк, основното, което прави впечатление са местата за игри на открито. Повярвайте ни - няма такива места в София! Тук хората са наблегнали на природосъобразното, което може не само устойчиво да се впише в околната среда, ами и хем да остане за дълго време, хем да бъде лесно за поддържане. Припомняме си за миг за пластмасата, която смело настъпва по градинки и паркове у нас, но вековното спокойствие и радост ни обгръщат наново и продължаваме с ведрина в душите. Разхождайки се и преминавайки през парковите пространства, едно след друго пред нас се разкриват нови и интересни (и за децата, и за възрастните) места.

Интересно защо никой не се полакомил да направи бизнес от това място и да сложи каса за билетчета?!

 

Въженото съоръжение на парка - за малки и големи:

 

Кулата, от която приключението из въжения свят започва:

Източник: Личен архив

Предизвикателството, което дори ние – големите - имахме желание да приемем:

Източник: Личен архив

 

Или да отскочим настрани да се полюлеем…

Източник: ФБ страница на парка

Това е един от най-вълнуващите за малки и големи уреди. Докато „малките“ се разполагат и захващат вътре за въжетата, големите се хващат за металния обръч „отвън“ и тичайки настрани, започват да въртят „въртележката. Впоследствие, краката им се отделят от земята и летенето започва. Настроението също полита!

Източник: Личен архив

 

На полето с топки също пада голяма игра и учудващо никой не се е присетил, че може да събере някакви пари.

Източник: ФБ страница на парка

 

Разходката продължава с изучаване на водата и дигите:

Източник: Личен архив

Можем да достроим къща, за която услужливо са оставени дървета (които никой не е припознал като възможен източник на отопление):

Източник: Личен архив

 

Тази пързалка е наистина огромна и доставя голяяямо удоволствие!

Източник: Личен архив

Следва много(то) парк със съхранена, неподправена красота…

Източник: ФБ страница на парка

… и поредното езеро пред нас:

Източник: ФБ страница на парка

 

Учудващо паркът е преди всичко на хората, а не на колите или заведенията, или „увеселителните“ комплекси:

Източник: ФБ страница на парка

 

Вече омаломощени приключваме разходката си при къщичките на животните…

Източник: ФБ страница на парка

 

… където децата могат директно да ги погалят и пипнат, а ние да се насладим и подишаме чистота:

Източник: Личен архив

 

И в този парк местата за „посядане“ не са много. И тук те са приглушено скътани сред природата на парка и с нищо не се натрапват:

Източник: ФБ страница на парка

Източник: ФБ страница на парка

Източник: ФБ страница на парка

 

Тръгваме си от парка Кессел-ло, след като сме прекарали в него цял следобед.

Отново благодарим на всички тези хора – от миналото и сега – които са съумели с мисъл за идните поколения да не се полакомят да го „модернизират“, а са съхранили красотата на това място, за да можем и днес да му се наслаждаваме, такова каквото е било, е и се надяваме, че ще бъде!

П.П. …и в този парк не видяхме нито една кола.

 

(поредната ни, объркваща) Среща с местната паркова Княз Борисова действителност

През последните месеци, в другата паралелна - на брюкселската - реалност, се намножиха устройствените концепции за ПУП на Парк "Борисова градина“. Това се случи в рамките на поредния конкурс, организиран от СО, в който:

  1. се кандидатстваше с проект (на концепция)

  2. но не за избор на проект (на концепция)

  3. а за избор на екип

  4. обаче Главният архитект всеки път обяснява/ше, че е избрана най-консервативната (демек запазваща парка) концепция

  5. а накрая ще се създава ново задание за изработване на ПУП, което ще е различно от спечелилия проект и ще бъде изпълнено от избрания екип

Интересно дали някой разбра нещо, освен, че очевидно имаме сериозно сбъркана процедура/конкурс, в която определени хора полагат високо интелектуален труд, разработват проекти/концепции, които са обект на авторското право, които после със сигурност не биват реализирани.

Конкурсът приключи, постъпиха 7 проектни предложения, беше избран победител – не казваме избран проект, тъй като както обяснихме, не беше ясно какъв трябва да е резултатът от избора. Няма да коментираме повече процедурата, която е изначално сбъркана, както като консултативен процес, в който гражданите трябва да бъдат привлечени на всяка стъпка, когато се взимат решения, така и като постановка за това какво се избира.

Ще опишем изводите, които направихме вследствие на конкурса.

За голяма част от „Борисова градина” няма одобрен ПУП, а предвижданията на някои от действащите за части от парка ПУП-ове не са актуални... Това не дава възможност да се осъществи благоустрояване и да се поддържат съществуващите елементи, съоръжения и инфраструктура в парка....

Част от парка е обект на приетия ИПГВР на София, където е предвидено и изработване на проекти за изграждане на :

„Многофункционален спортен комплекс”

„Център за съвременни изкуства”

Преструктуриране на комплекс „Конна база” в Спортен комплекс и др.

В СО постъпват и искания от физически и юридически лица за реализация на инвестиционни инициативи....

Гореизброеното налага изготвянето и одобряването на цялостен ПУП за парк „Борисова градина”

Това е част от обосновката за стартиране на гореописания „Конкурс за устройствена концепция за ПУП на Парк "Борисова градина"”, каквото и да означава тази поредица от думи.

Тъй като това е най-големият парк в София, освен това разположен в централна градска част, очакваше се конкурсът да предизвика доста интерес от страна на кандидати, полемики и дебати. Паркът е близо 350 ха, граничи с 8 квартала с население от 185 000 души. Посещаван е от всички жители на града и е предпочитано парково място за много от тях.

Уви, явиха се само 7 проектантски екипа…

При разглеждане на проектите и обосновките, прави впечатление следното:

От приложените изходни данни става ясно, че съгласно Общия устройствен план на София преобладаващата част на парка попада в зона (Зп) Зона на градски паркове и градини. В приложения 3 и 4 към документацията може да се видят останалите зони и техния териториален обхват, но е ясно, че няма такива предвиждащи застрояване извън нуждите на парка и спортни и атракционни дейности (Са2).

При един обстоен и аргументиран дебат може недвусмислено да се докаже, че спортната и атракционна дейност са достатъчно добре развити и няма нужда да се допуска ново застрояване с нови обекти. Може да се позволи само реконструкция и модернизация на съществуващи съоръжения и сгради. Заданието за конкурса обаче изисква нови обекти и подготвените от проектантите концепции предвиждаха застрояване.

Територията между бул. ”Драган Цанков”, бул. „Христо и Евлоги Георгиеви”, бул. ”Цариградско шосе” и ул. ”Незабравка” е със статут на охранителна зона на културно исторически резерват, а част от нея е и културно-исторически резерват (КИР). Част от предложенията предвиждат в тази зона  да се въведат специфични правила и норми и да не се допуска застрояване с нови обекти, а в охранителната зона застрояване да се допуска само след съгласуване с НИНКН /Национален институт за недвижимо културно наследство/.

„Княз-Борисовата градина”, обаче е и резерват на градинско-парковото изкуство, а това официално не се отчита. Най-вероятно, защото - ако се отчете - ще стане много по-трудно нахлуването в парка и ще се наложи всички промени да бъдат съгласувани с много по-широка нормативна регламентация.

Достъпността, развитието, посещаемостта и урбанизацията на парка са коренно различни за отделните му части. Това е отчетено като проблем от проектантските екипи.

Общественото обслужване и алейна мрежа е съсредоточено в т.нар. представителна част на парка, заключен между бул. ”Драган Цанков”, бул. „Христо и Евлоги Георгиеви”, бул. ”Цариградско шосе” и бул. „П. Яворов” т.е. отново се дава приоритет на централизираното развитие в рамките на дадена територия, в случая по една централна ос между стадион Васил Левски, през колодрума до басейна „Мария Луиза”. Това не само няма да реши проблемите със  свръх посещаемостта и последващия проблем с паркирането и нахлуването на коли в парка, може би ще ги влоши.

В предлаганите проектни разработки се наблюдава стремеж паркът да се развива равномерно чрез нови функции и атракции в неразвитите досега зони. За да отговорят на изискванията на заданието на Столична Община и/или в опит да го спазят, някои колективи се опитват да докажат, че общественото обслужване е недостатъчно и че има нужда от нови спортни и културни обекти.

Със следващите няколко примера от различни концепции, участвали в този конкурс, не искаме да се фиксираме в конкретните предложения, а да илюстрираме максимата, че Няма как да се даде правилен отговор на грешно зададен въпрос:  „На мястото на сегашния колодрум предлагаме да се изгради многофункционална спортна зала с колодрум”, „На мястото на бившия стадион „Юнак“, ще се изгради Център за съвременни изкуства с подземен паркинг за около 350 места”, ”… да бъде създаден модерен атракционен комплекс с цялостна обществена достъпност, основно на принципа на преместваемите обекти и функциониращ пролетта, лятото и есента. На мястото на съществуващите стари сгради се предвижда подземен паркинг с капацитет около 340 автомобила с вход от бул. “Яворов“, предложения за нова спортно-административна сграда на мястото на стадион „Юнак” и т.н.

Поради липсата на предварителен (!) анализ като част от оценка на въздействието на регулациите[2] (!), не става ясно какво налага в парка да се изграждат нови сгради и защо не се реновират старите, а се търси ново предназначение за тях?! Новите обекти водят след себе си нови проблеми с паркирането, за чието решаване пък ще трябва да се намерят терени за нови паркинги, а същевременно наличието на автомобили в парка е определено като съществен проблем от всички (!) екипи. Така влизаме в омагьосан кръг, в който всяка следваща стъпка генерира нов проблем ...

За пореден път се доказва колко важно е коректното написване на техническото задание при всяка процедура или конкурс. За хора - неспециалисти това няма значение и при първоначален оглед на проектите са склони да обвинят проектантите, че свръх застрояват и урбанизират територията. В една статия се появи духовит коментар, че градината се нуждае от градинар, а не от архитект[3]. Затова е редно вниманието на всички – СОС и обществеността - да бъде насочено към действията на общината по отношение на заданията, които изготвя, защо и как ги прави, на какви документи и анализи ги базира, как ги ориентира. Защо не е обърнато внимание и кой е пропуснал, че ИПГВР на София залага нови обекти в „Борисова градина”?!

Правилен подход би било не планирането и изграждането на нови сгради, а както се предлага в няколко концепции - развитие на спортни и културни атракции на открито, водни атракции, алейна и осветителна мрежа на цялата територия на парка, осъзнаване на необходимостта от сходен и примерен облик на преместваемите обекти, създаване на правила за стила и визията на обектите в района на парка (тоалетни, заведения, кафенета, преместваеми обекти), както в историческата, така и в лесопарковите и пейзажни части, така че да съответстват и да кореспондират с околната среда.  По този начин ще се намали свръх концентрацията на човешки потоци в определени зони, целият парк ще бъде достъпен, поддържан, безопасен.

Заради запазването на съществуващите спортни обекти и необходимото за тяхното функциониране паркиране, в разработките се обръща сериозно внимание и на обезпечаването на ясен и регламентиран достъп и режим на движение на автомобилите и създаване на периферни паркинги и подземни гаражи.

Има и предложения за премахване на обекти, нямащи отношение и място в парка - тук темите стават спорни, доколкото различните хора имат различни потребности, желания и разбирания за понятието обществено обслужване и обектите, които влизат в него.

Интересна тема за размисъл e защо в парка има два стадиона на 500 метра един от друг. Има над 10 изкуствени затревени футболни терена. Какво ще се случи със стадион „Васил Левски”? Има декларирани намерения в това число и от арх. Петър Диков за изграждането на нов национален стадион, a oт футболен клуб „ЦСКА” също декларират, че искат да строят стадион, ако общината и държавата им разреши. А от проектантите се искаше и нов многофункционален спортен център?!

От картата за собствеността прави впечатление, че на територията на парка има няколко големи частни имота, както и че голяма част от територията е с неизяснен статут. Една от причините за изработването на ПУП е тези частни имоти да бъдат отчуждени. Ако това стане, отчуждаването и съответното компенсиране на собствениците от общината е редно да се случи при пълна прозрачност.

Част от проблемите са правилно определени от кандидатствалите екипи, но поради изискванията на заданието решенията, които се предлагат са спорни (в някои случаи – неудачни). Има необходимост от подобряване на достъпа към парка, за неговата социализация, за решаване на проблемите с автомобилния подход, искаме да привлечем посетители, но не ги стимулираме да ползват градски транспорт като метро, автобуси, тролеи и т.н., а им правим паркинги, за да дойдат с автомобили в парка. Искаме да развиваме и съхраним парка, а изискваме от проектантите да предложат нови  административни и спортни сгради и сменяме предназначението на вече съществуващи такива.

Защо Столична община не мисли за по-умерена и смирена намеса в парка, неговото развитие да става на база нови водни площи, нови растителни видове, нови атракции на принципа на атракционни вагонетки по старата ж.п. линия, ново осветление, нова алейна мрежа, но съобразена с мащаба, запазване на автентичен горски вид в зоната на Ловния парк. Да имаш гора в центъра на София е достатъчно атрактивно и стойностно само по себе си.

Зададохме този въпрос на ниво обява на конкурс за изработване на концепция, който всъщност бил за избор на екип, ще го зададем и сега модифициран към настоящата следконкурсна ситуация: Защо преди да се създаде техническото задание за изработване на ПУП не бъдат потърсени отговори на следните няколко основни въпроса:

  • Каква е същността, големината и развитието на конкретните проблеми с „Борисовата градина“?

  • Какви цели трябва да преследва устройствената концепция за подробен устройствен план на Борисовата градина?

  • Какви са основните политически алтернативи за постигането на тези цели?

  • Какво е възможното икономическо, социално и екологично въздействие на тези алтернативи?

  • Какви са предимствата и недостатъците на основните алтернативи?

  • Как могат да бъдат организирани наблюдението и оценката от прилагането им в бъдеще?

Дано авторите на поредното, но „ново“ техническо задание за изработване на ПУП на Борисовата градина първо отчетат тези въпроси и техните отговори, а след това зададат рамката, в която ще се случи „Княз Борисовата градина“.

Отвореният край с елементи на оптимизъм

Иска ни се да вярваме, че ПУП-ът на Борисовата градина ще се ограничи с устройството на територията и ще предвиди минимално застрояване, а всичко останало ще се остави в ръцете на ландшафтни архитекти. За да съхраним все още запазените непокътнати места в парк „Борисовата градина“ - културно-исторически резерват и резерват на градинско-парковото изкуство „Княз Борисовата градина“.

 

Ще ни се да вярваме, че всеки път когато си тръгваме от него в бъдещето ще искаме отново и отново да се връщаме там!

Ще ни се да вярваме, че ние, нашите деца и внуци ще благодарят на всички съвременни местни политици, които ще съумеят с мисъл за идните поколения да не се полакомят да „модернизират“ Борисовата градина, а ще съхранят красотата на това място, за да могат да му се наслаждават и хората след нас, такова каквото е било, е и се надяваме, че ще бъде!

 

Коментари по теми и казуси свързани с градската среда в столицата можете да споделяте на Фейсбук страницата на проекта: Активен граждански сектор за по-прозрачна работа на СОС.

* * *

Защо фондация „Форум за наблюдение и анализ на публични политики” подкрепи отправените към СОС предложения относно Неефективните процедури на Столична община за диалог и взаимодействие с гражданското общество?

Причините за тази подкрепа са много и се основават на заключенията ни от многогодишните ни наблюдения и анализи на случващото се в столицата:

1. Управленските решения, свързани с обществените приоритети в териториалното развитие на Столична община се взимат в непрозрачна среда и при формален обществен дебат. Решенията се представят на обществеността в последния момент или пост-фактум чрез ограничен брой медии, без какъвто и да било анализ и обосновка за тяхното взимане.

2. В начините и процедурата, по които Столична община и СОС провеждат диалога с гражданите и включването им в цялостния процес на взимане на решения присъстват редица пропуски и недоразумения, като:

  • Наличие на остаряла и непригодна нормативна уредба, регламентираща процедурата за провеждане на обществени обсъждания, която по-скоро създава условия за невключване на гражданите и техните формирования в процеса на взимане на решения;

  • Липса на добре описан, приет и прилаган документ за цялостен консултативен процес от момента на възникването на дадена идея, до момента, в който се приема нейната реализация;

  • Липса на лесно достъпно място (например Интернет страница или портал), на което да бъде публикувана и проследена цялата документация по един проект – анализ на потребностите, идея, предлагани алтернативи, изразени становища от заинтересованите страни, отговор на тези становища, проведени обществени обсъждания, техническо задание и т.н.;

  • Неизползване на социологически инструменти, които да позволят информирането и обхващането на мнението на (все) повече граждани (сегашните обществени обсъждания са само един от възможните подходи, с доста ограничен резултат по отношение на обхващаните граждани и степента на информирането им);

  • Липса на достъп до основни документи, които касаят работата на общинските съветници и решенията, които взимат – напр. докладите, които вносителите изготвят и на основата, на които се провеждат заседанията на всички комисии на СОС.

3. През последните години, и особено през последната, пропастта между гражданската общност и взимащите решения на местно ниво в столицата расте с бързи темпове.

4. Свидетели сме на все по-сериозно разминаване между потребностите на софийското гражданско общество и това, което столичната администрация е готова да даде в отговор.

5. За да се провежда диалог, ангажираните в него трябва най-напред да говорят на един език, за да се разберат. Наличието на спорадични дебати, форуми и дискусии по теми и проблеми, които са инициирани само от столичната администрация не са диалог (не случайно са измислени и различни думи за тези действия).

6. За да говорим на един и същ език, трябва да имаме равен достъп до едни и същи изходни данни по всяко време на диалога. В момента достъпът до информация - по каквито и да било проблеми и особено такива от голям обществен интерес и свързани с изразходване на публични средства - е до нивото, което столичната администрация прецени, че трябва и иска да подаде. Това е всичко друго, но не и диалогично.

7. Единственият начин, да се откликне на потребностите на столичната общественост и да се защитят и приложат принципите на прозрачност и добро управление, е  Столичен общински съвет да въведе:

  • ясна политика за диалог и взаимодействие с гражданското общество;

  • взаимодействие на партньорска и равноправна основа;

  • ясни правила, които се спазват и от двете страни на диалога.

Всичко това може да се случи чрез ангажиране на гражданското общество по правилния начин и на всички етапи от консултативния процес и с прилагане на подходящите инструменти, познати в развитите демократични държави в ЕС и света.

Предложенията отправени на 6.07.2015 г. към Столичен общински съвет и Кмета на София от 11 организации и подкрепени от други 10 са първата стъпка в тази посока. Чрез тях инициаторите се опитват да поставят началото на редовно прилагане на Оценка на въздействието на регламентите на местно ниво, започвайки от оценка на въздействието на резултатите от конкурса за изработване на концепция на ПУП на Борисовата градина, която оценка да бъде взета предвид при изработване на техническото задание за изработване на ПУП.

ОВР на ниво Европейски съюз

Оценката на въздействието на регулациите (ОВР) е инструмент за добро управление, който се прилага както във всички развити страни в света, така и в ЕС, като дейностите и действията, свързани с ОВР са регламентирани на страницата на Европейската комисия Better Regulation (По-добро регулиране) - http://ec.europa.eu/smart-regulation/impact/index_en.htm. Там за ОВР можем да прочетем:

Преди Европейската комисия да предложи нова инициатива, тя оценява нуждата за това действие от страна на ЕС, както и потенциалното икономическо и социално въздействие, както и такова върху околната среда на всички алтернативни възможности на политиката чрез оценка на въздействието.

Оценка на въздействието се прави за инициативи на Комисията, за които се очаква да имат съществено икономическо, социално въздействие и такова върху околната среда. Такива могат да бъдат:

  • Предложения на нормативна уредба;

  • Предложения за не-нормативна уредба (например бели книги, финансови програми, договаряни насоки за международни споразумения), които дефинират бъдещи политики;

  • Изпълнителни или делегирани актове.

За планираните оценки на въздействието се съобщава на обществеността в началото на оценката на въздействието. Заинтересованите страни се консултират за всички ключови аспекти на една оценка на въздействието по време на нейната подготовка.

Защо ОВР на ниво Столична община?

Най-общо казано, прилагането на Оценката на въздействието на регулациите върху инициативите и действията в Столична община ще ни позволи да разберем колко би струвало на обществеността едно действие на СО, като се отчитат интересите на всички заинтересовани страни и се прави оценка на всички алтернативни, материални и нематериални разходи, времеви разходи и пропуснати ползи, които гражданите, бизнеса и др. биха направили и имали.

На местно ниво, под регламент се разбира всяко действие на местната власт и администрация, което касае обществен интерес и/или е свързано с използване на публични средства. Това означава, че практически всички действия на местната власт подлежат на предварителна ОВР.

ОВР в СО би обхващала минимум следните стъпки:

  1. Проучване на потребностите и вариантите сред гражданите;

  2. Консултиране на проблема и вариантите за решение с професионалните общности (покриващи всички аспекти на експертиза за всеки индивидуален случай), включително и представители на администрацията;

  3. Икономически анализ;

  4. Доклад с резултатите (от горните етапи) и препоръки;

  5. Публични обсъждания с граждани върху резултатите и препоръките на доклада;

  6. Финален доклад с избрано решение на проблема, по което се изработва заданието.

В хода на работата на местните административни структури, ОВР трябва да се провежда на предварителен етап – преди да е взето решение, както и да се правят последващи оценки, за да се изследват ефектите от прилаганите регулации.

Как изглежда консултативният процес в София сега и какъв всъщност би трябвало да е той?

Консултативният процес в София сега

Как трябва да се провежда той?

  • Идентифициране на проблем/идея за промяна

  • Идентифициране на проблем/идея за промяна

  • Евентуалноконсултиране с професионалните общности

  • Провеждане на Оценка на въздействието върху обществото на тази идея/проблем и алтернативните им възможности

  • Разписване на задание по усмотрение на СО

  • Разписване на задание по избрано решение в края на ОВР

  • Конкурс с жури, в което преобладават административните длъжности

  • Конкурс с представително жури

  • Обществени обсъждания с елементи на надвикване на спечелилия проект

  • Ако има разлики с избраното решение, се провежда нов консултативен процес

  • Реализация на друг проект с претенции да са отчетени гражданските нагласи

  • Реализация напроекта, избран вследствие на консултативния процес

 

На финала ще си позволим да перифразираме едно изречение от предложенията изпратени до СО и СОС:

Уви, в София добро управление е все още само модерен израз от документ на Европейския съюз, а не понятие, което взимащите решения на местно ниво припознават, като част от своята мисия в обществото.

 

Коментари по теми и казуси свързани с градската среда в столицата можете да споделяте на Фейсбук страницата на проекта: Активен граждански сектор за по-прозрачна работа на СОС.

* * *

Информация за проведените заседания на постоянните комисии по УТАЖП и ООСЗГ на СОС през месец юли 2015 г.

През месец юли постоянната комисия по устройство на територията, архитектура и жилищна политика (УТАЖП) на Столичен общински съвет (СОС) проведе две редовни заседания - на 08.07.2015 г. и 22.07.2015 г.; постоянната комисия по опазване на околната среда, земеделие и гори (ООСЗГ) проведе две редовни заседания - на 07.07.2015 г. и на 21.07.2015 г.

От този месец преустановяваме наблюдението на  заседанията на постоянната комисия по стопанска политика и общинска собственост. Липсата на достъп до разглежданите в комисията материали, при начина на водене и гласуване без разяснения за присъстващите външни лица, прави присъствието ни на заседанията чиста загуба на време и ресурси.

Записките на гражданския наблюдател от проведените заседания са достъпни на уебстраницата на фондация Форум (www.forum-bg.org) в раздел „Записки от заседания на постоянни комисии на СОС”, както и на Фейсбук страницата на проекта - Активен граждански сектор за по-прозрачна работа на СОС, където може да споделяте коментари и казуси свързани с градската среда в столицата.

* * *

 

Проект „Повишаване активността на гражданския сектор за налагане на прозрачност в работата на Столичен общински съвет”

Проектът се финансира в рамките на Програмата за подкрепа на НПО в България по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство 2009-2014 г.

Обща цел на проекта е да насърчи и подпомогне активността на гражданите и неправителствените организации и включването им в процесите на обсъждане и взимане на решения, касаещи териториалното развитие на столицата.

Специфична цел на проекта е да допринесе за повишаване на прозрачността в работата на "Комисията по устройство на територията, архитектура и жилищна политика" към Столичен общински съвет (СОС).

За постигане на тази цел, от месец ноември 2014 г. стартира регулярно наблюдение на седмичните заседания на „Комисията по устройство на територията, архитектура и жилищна политика” на СОС, последвано от експертен анализ на информацията, представен на разбираем език под формата на месечен бюлетин. Целта на бюлетина е да разпространява разбираема информация сред заинтересовани страни, с което да подтикне повече граждански организации и неформални групи да се включат в дебатите за бъдещето на града.

Проектът предвижда и идентифициране и работа с активни неправителствени организации и неформални групи с цел обединяване на техните усилия за създаване на здравословна, модерна, адекватна и функционална градска среда в столицата, едновременно съхранявайки нейното културно-историческо наследство.

Период на изпълнение на проекта: 31.10.2014 – 30.11.2015 г.

Общ бюджет: 22 198,40 евро (90% безвъзмездна финансова помощ от Програмата за подкрепа на НПО в България по Финансовия механизъм на ЕИП 2009-2014 г. и 10% съфинансиране от фондация ФОРУМ).

Към 31.07.2015 г. са проведени 44 наблюдения на комисии, организирани са 7 срещи на мрежата за обмен на информация и взаимопомощ, екипът участва в над 20 срещи, дискусии, дебати и обществени обсъждания, на които бяха изградени връзки с активни граждански групи и организации в столицата.

Програмата за подкрепа на НПО в България е част от прилагането на Финансовия механизъм на ЕИП. Тя е на обща стойност от близо 11,8 млн. евро, осигурени от страните донори Исландия, Лихтенщайн и Норвегия. Програмата предоставя финансиране за допустими неправителствени организации, регистрирани в България и има за цел да подпомогне развитието на гражданския сектор и приноса му за социалната справедливост, демокрацията и устойчивото развитие на страната.

Оператор на Програмата е Институт „Отворено общество” – София в партньорство с Фондация „Работилница за граждански инициативи”.

Повече информация за финансиращата програма може да намерите на нейната интернет страница: www.ngogrants.bg

Този документ е създаден с финансовата подкрепа на Програмата за подкрепа на неправителствени организации в България по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство.

Цялата отговорност за съдържанието на документа се носи от фондация "Форум за наблюдение и анализ на публични политики" и при никакви обстоятелства не може да се приема, че този документ отразява официалното становище на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство и Оператора на Програмата за подкрепа на неправителствени организации в България.



[2] На местно ниво, под регулация или регламент се разбира всяко действие на местната власт и администрация, което касае обществен интерес и/или е свързано с използване на публични средства.


-----------------------------------------------------

БРОЙ 6

“Никога не се съмнявайте, че малка група от мислещи, отдадени на дадена кауза, хора могат да променят света. Всъщност светът е бил променян само по този начин!“  Маргарет Мийд

В този брой ще намерите:

Новата наредба за управление на отпадъците в София – поредният пример за необходимостта от различен консултативен процес

Общини с нулеви отпадъци – екологична утопия или реалност

Проведени заседания на постоянните комисии по УТАЖП, ООСЗГ и СПОС на СОС през месец май  и юни 2015 г.

Кратко представяне на проекта и финансиращата го програма

 

* * *

С удоволствие Ви информираме, че Мониторинг вече се извършва и на заседанията на постоянната Комисия по „Устройство на територията и жилищна политика” към Общински Съвет Пловдив.

Наблюденията се извършват от колегите ни от Фондация БАУЕРЗАКС в рамките на проект „Повишаване активността на гражданския сектор за налагане на прозрачност в работата на Общински Съвет Пловдив”, отново финансиран от Програмата за подкрепа на НПО в България по финансовия механизъм на ЕИП 2009-2014.

Партньор по проекта е фондация ФОРУМ.

За тези, за които представлява интерес, първият брой на Мониторинговия доклад е достъпен на страница:

http://votx.org/wp-content/uploads/2015/07/report-1.pdf

 

* * *

Новата наредба за управление на отпадъците в София – поредният пример за необходимостта от различен консултативен процес

На 25.06.2015 г. СОС прие нова Наредба за управление на отпадъците и поддържане на чистотата на територията на Столична община. Наредбата е разработена на основата на чл. 22, ал. 1 от Закона за управление на отпадъците и има за цел „привеждане в съответствие на местната нормативна уредба с националното законодателство, подобряване управлението на отпадъците на територията на общината, повишаване на нивото на рециклиране и намаляване вредното въздействие на отпадъците върху човешкото здраве и околната среда.”

С наредбата се определят правата и задълженията на администрацията и притежателите на отпадъци и се урежда:

-        управлението на битовите отпадъци, в т.ч. опасните отпадъци от бита;

-        управлението на био-отпадъците;

-        управлението на масово разпространените отпадъци, в т.ч. отпадъци от опаковки и отпадъчни материали от хартия, картон, метали, пластмаса и стъкло, негодни за употреба батерии и акумулатори, излязло от употреба електрическо и електронно оборудване, отработени моторни масла, излезли от употреба автомобилни гуми;

-        управлението на строителните отпадъци;

-        поддържането и опазването на чистотата;

-        изискванията към площадките за приемане на отпадъци от хартия и картон, пластмаси и стъкло, в т.ч. условията на регистрация;

-        контрол и административно наказателни разпоредби.

Според мотивите към наредбата тя съответства на Законодателството на Европейския съюз, защото е съобразена с националното законодателство, което пък е хармонизирано с това на Европейския съюз.

В наредбата, обаче, има няколко спорни момента, по които общината трябваше да проведе по-широки и по-съдържателни консултации, които да предложат по-подходящо решение на проблемите, които третира. Ние ще обърнем внимание на три от тях.

Спорен момент едно – нерегламентираните сметища и замърсяването с битови и строителни отпадъци

Нерегламентираните сметища и замърсяването с битови и строителни отпадъци е сериозен проблем, който сякаш няма решение. В много от случаите причинителят на отпадъците е ясен и той трябва да понесе последствията от своето безотговорно поведение. В редица случаи, обаче, причинителят е неизвестен, но затова пък е известен потърпевшия – този, в чийто имот са стоварени отпадъците. И тъй като все някой трябва да почисти, чл. 2, ал. 2 от наредбата казва, че „Когато причинителите на отпадъци са неизвестни, разходите за почистване и възстановяване на качествата на околната среда и за разкриване на действителния причинител са за сметка на собствениците или ползвателите на конкретния обект или имот”. Или казано с други думи, в София общоприетият принцип „замърсителят плаща“ се заменя с „потърпевшият плаща”.

Принципът „замърсителят плаща” е дефиниран от Организацията за икономическо сътрудничество (ОИСР) през 1975 г.[1] Този принцип принуждава онези стопански субекти и потребители, които със своите действия причиняват щети на други лица или околната среда, да заплащат пълния размер на тези щети. От формулирането си досега „замърсителят плаща” е част от официалните документи на международни и наднационални институции. Принципът фигурира в Декларацията от Рио, многогодишната финансова рамка и програмите за околна среда на ЕС, въведен е и в чл. 191 от Договора за функциониране на ЕС[2]. Някои автори твърдят, че този принцип е юридически (международноправен). Наричат го принцип на екологично законодателство или общ принцип на екологичен ред. Независимо от широкия прием в правната сфера, трудно може да се оспори, че „замърсителят плаща” има здрав икономически фундамент. Той е тясно свързан с концепцията за интернализиране на външните разходи, т.е. превръщането на разходите за замърсяване от външни и неотчетени от замърсителя във вътрешни, оскъпяващи неговото производство/потребление.

През годините принципът търпи еволюция по отношение на обхвата на разходите, които замърсителят следва да понесе за своя сметка. При първоначалното му формулиране става дума за частично интернализиране на външните разходи. Това са предимно разходите за контрол и превенция на замърсяването. В този ограничен вариант „замърсителят плаща” играе по-скромната роля да възпира „производството” на ново замърсяване. Постепенно изискванията към плащането нарастват, като включват и разходите по възстановяване (рехабилитация) на околната среда и ликвидиране на всички остатъчни вредни емисии.[3]

Признаваме, че ситуацията не е еднозначна. От една страна е вярно, че общината не може и не бива да организира и плаща за почистването на безбройните мазета, тавани, околоблокови пространства и дворове на нехайни собственици, които или не се интересуват или се правят, че нямат представа кой е оставил отпадъците там.

От друга страна, обаче, има и случаи, в които собствениците на имоти (обикновено крайградски имоти и земеделски земи), които нямат възможност да ги оградят или да бъдат в постоянна близост до тях, стават жертва на недобросъвестни строителни предприемачи, превозвачи или граждани, които в тяхно отсъствие превръщат имота им в незаконно сметище. В тези случаи член 2, ал. 2 от наредбата води до повторна виктимизация на жертвата – собственик, чийто имот и конституционно право на неприкосновена частна собственост не са били защитени от държавата, за което той  трябва да заплати не само за отстраняване на нанесените му материални щети, но и за намиране на извършителя?! Същият този собственик, преди това е платил данъци на същата тази държава, за да охранява имота му от посегателства и за да разкрива извършителите, ако това все пак се случи.

В този случай звучи възмутително несправедливо всички разходи, в това число по издирване на извършителя, да бъдат прехвърляни на жертвата на закононарушението. Защо гражданите трябва да финансират издирването на закононарушители, след като плащат данъци за това?

Ако се абстрахираме от абсурдността на идеята данъкоплатецът да поема разходите за изпълняване на функции на държавата, за които плаща данъци, остава отворен въпросът по какъв механизъм ще се случва това – кой и как ще организира издирването; кой ще определя размера и структурата на разходите; как и докога ще се плащат и т.н.

Не е ясно как ще се прилага алинея 2, на член 2. В момента тя изглежда абстрактна, трудно приложима, направо абсурдна и сякаш създадена, за да освободи общината от отговорността и разходите по почистване и възстановяване на качествата на околната среда в частни имоти, замърсени от неизвестен причинител, както и от разходите за издирване на извършителя.

Този текст от наредбата ще ограничи максимално подаването на жалби срещу замърсители. Собствениците на замърсени имоти, които не могат да докажат кой е причинителя на отпадъците, дори да са го видели с очите си, няма да подават жалби, защото така рискуват акт и разходи не само за почистване, но и за издирване на извършителя. След като няма жалби, няма да има и издирване на замърсителите, което ще ги окуражи да продължат да разтоварват строителни отпадъци на нерегламентирани места.

Според Столична община текстът копира текста на чл. 55 от Закона за управление на отпадъците, който казва че: (1) Когато причинителите на отпадъци са неизвестни, разходите по възстановяването на качествата на околната среда се поемат от лицата, в чието държане се намират отпадъците. (2) Всички разходи за възстановяване на качествата на околната среда и за разкриване на действителния причинител се възстановяват от него.

Законът за собствеността казва, че "Държането е упражняване на фактическа власт върху вещ, която лицето не държи като своя." Според учебниците по право общото между владеене и държане е, че и при двете се упражнява фактическа власт върху вещта. Разликата е в намерението - държателят няма намерение да свои вещта, той я държи за другиго. От него той е получил фактическата власт на основание, което изключва намерението вещта да се държи като собствена.

Според повечето тълкувания и обяснения, терминът държане включва съзнателно предаване на фактическата власт от собственика или владелеца на държателя с договор за наем, договор за влог, договор за заем за послужване и т.н. Така държателят правомерно упражнява фактическа власт върху веща за другиго. Как това се пренася върху казуса с боклука, стоварен в имота от неизвестен извършител, е ясно само на юристите. По тази причина, за да няма спорове дали собственика на имота е в държане на боклука или не, Столична община замества термина „лицата, в чието държане се намират отпадъците” със „собствениците или ползвателите на конкретния обект или имот”, в който се намират отпадъците.

Както законът, така и наредбата са писани за държава с работещи институции, които съвестно си гледат работата и не позволяват на нарушители да изсипват отпадъци където им падне по хорските имоти. Дали ние сме в такава държава свидетелстват собствениците на имоти в софийските квартали Младост и Горубляне, чиито ниви са затрупани със строителни отпадъци от (не)известен извършител.

 

 

От години гражданите там водят битки в защита на собствеността си, подавайки жалби до всички инстанции. Сега, като финал на тази одисея, трябва да платят за почистването на съсипаните си земи и да заплатят за издирването на същия този извършител, когото сочат от години и настояват да бъде спрян?!

Спорен момент две – клошарите, които рециклират био отпадъци (за тях храна) и суровини

Вторият проблемен момент в наредбата е член 8, който забранява изваждането на отпадъци от кофите от лица извън тези, на които е възложено тяхното обслужване.

И тук ситуацията има две страни. От една страна са фирмите за рециклиране на отпадъци, които търпят загуби поради изваждане на суровината от цветните им контейнери. От другата страна са хората, които се препитават, ровейки по кофите за храна и вторични суровини. Сред тях сигурно има и такива, за които рециклирането и  „кражбата” на суровини от рециклиращите компании е доходоносен бизнес. Но за повечето от тях, кофите са начин на оцеляване. Клошарството не е някакъв екстравагантен избор на поведение, то е следствие от тежка житейска и икономическа принуда, в редица случаи придружена с медицинска диагноза.

Въпрос на много дълъг и сложен дебат е дали е редно в 21 век жители на страна от Европейския съюз да не са обхванати от социалната система и да зависят от кофите за боклук. Оставяме този въпрос настрана в момента и поставяме отново въпроса – как ще се прилага този член и свързаните с него санкции? Кой ще стои на пост до кофите за боклук, за да ги брани от „посегателства”? Как ще се глоби клошар за вадене на отпадъци от кофите (та било то и от контейнерите за разделно събиране)? Как ще му се напише фиш – на кой адрес и кое име, въз основа на какви лични документи? Как очакваме, че ще го плати? Същото важи и за препитаващите се с това роми, които изваждат храна, дрехи, хартия и пластмаси.

Ако една разпоредба не може да се прилага или ще се прилага избирателно, от нея няма никаква полза, дори нанася вреди на средата, нарушавайки принципа на равенство пред закона.

Спорен момент 3 – начинът на определяне на санкциите

За нарушения на неконкретизирани разпоредби от наредбата, нарушителят подлежи на глоба в размер от 100 до 5000 лева, ако е физическо лице или от 700 до 20 000 лева, ако е юридическо лице или ЕТ (чл. 82).

Оставянето на разлика в размера на наказанията от 28 до 50 пъти, съчетано с правото на субективна преценка на налагащия наказанието, прави този текст една перфектна машина за корупция и административно изнудване. Как ще се определя и кой ще бъде арбитър дали едно нарушение съответства на глоба 1000, 1500 или 2500 лева? Как може да се протестира и оспорва това, че „тежестта на нарушението” не съответства на размера на наложената глоба? Кога се налага глоба 10 000 и кога 15 000 лева?

Ползата от последователен и прозрачен консултативен процес

Ако Столична община беше провела, последователен и прозрачен консултативен процес с всички заинтересовани страни още на етап анализ на ситуацията и идентифициране на потребностите от промени, вероятно щяха да се намерят по-приемливи решения за спорните въпроси. Това е смисълът на ранните консултации – да бъде събрана максимално количество информация и да бъде използвана максимална по вид и количество експертиза за изготвянето на един пълноценен и най-вече приложим нормативен акт. Практиката в страните, прилагащи този подход показва, че колкото по-висока е степента на участие на заинтересованите страни на етап изготвяне на регулацията, толкова по-успешно е нейното последващо прилагане.

Наредбата за управление на отпадъците и поддържане на чистотата на територията на Столична община е поредната регулация създадена без задълбочен анализ на ситуацията, без предоставяне на убедителна статистика, без ясно дефиниране на потребностите и без взаимовръзка между проблемите и предлаганите решения.

Можем  да  имаме ефективно управляван град с приложимо законодателство и баланс на интересите в него, само, ако сменим модела на взимане на решения и заложим процедури, които позволяват ангажиране на гражданите и професионалните общности във всички етапи от процеса на взимане на решенията.

* * *

Коментари по теми и казуси свързани с градската среда в столицата можете да споделяте на Фейсбук страницата на проекта: Активен граждански сектор за по-прозрачна работа на СОС.

* * *

Общини с нулеви отпадъци – екологична утопия или реалност [4]

В светлината на коментираната по-горе Наредба за управление на отпадъците и поддържане на чистотата на територията на Столична община решихме да предложим на вашето внимание  друг поглед и подход към управлението на отпадъците. Подходът се нарича "Нулеви отпадъци"[5] и вече се прилага в много градове и региони в цял свят, в това число и в над 200 общини в Европейския съюз.

Какво представлява подходът „нулеви отпадъци” и постижим ли е той?

Според международното обединение Нулеви отпадъци (Zero Waste International Alliance, www.zwia.org), „нулеви отпадъци” означава проектиране и управление на продуктите и процесите, по начин, който позволява намаляване обема и токсичността на отпадните материали и съхраняване и възстановяване всички суровини, вместо да бъдат изгаряни или заравяни в сметища. Или казано с други думи „нулеви отпадъци” е етична, икономическа, ефективна и визионерска цел за промяна на навиците и начина на живот по подобие на устойчивите природни цикли, където всички отпадни материали от един процес служат за суровини в други процеси.

Подходът „нулеви отпадъци” комбинира общностни практики, като повторно използване, поправяне, рециклиране, обезвреждане и компостиране с индустриални практики, като елиминиране на токсини и промяна в дизайна на опаковките. При този подход нулевите отпадъци са едновременно и цел, и план за действие. Целта е да се постигне оползотворяване на суровините и запазване на оскъдните природни ресурси като се прекрати изхвърлянето на отпадъци в инсинератори, сметища и депа, а планът включва намаляване на отпадъците, компостиране, рециклиране и повторна употреба, промяна в потребителските навици и преосмисляне на промишления дизайн.

Откритите сметища, депата и инсинераторите (включително т. нар. проекти за производство на енергия от отпадъци, каквато е фаза 3 на завода за отпадъци в София) принадлежат към един ограничен и старомоден подход и начин на мислене, съгласно който депонирането и изгарянето на отпадъци е евтино решение, без да се отчитат както реалните разходи, свързани със замърсяването, изчерпването на ресурсите, промените в климата и здравословните проблеми на хората, така и пропуснатите ползи от унищожаването на годни за повторна употреба суровини и материали. Изследванията показват, че от чисто икономическа гледна точка мащабът на енергията, спестена чрез повторна употреба или рециклиране, надхвърля в голяма степен енергията, която може да се извлече от изгарянето на отпадъци (както конвенционално, така и неконвенционално).

За да излезем от сферата на теорията и да покажем как всичко това се случва на практика ще представим няколко примера на общини, избрали да тръгнат по пътя към нулеви отпадъци. С цел да избегнем досадната реплика „да, ама българите не са германци”, подбрахме интересни и вдъхновяващи практики от не чак толкова дисциплинирани страни като Италия и Испания. Казусите, които представяме в броя са описани и публикувани на английски език от Европейската мрежа за нулеви отпадъци[6], и разпространени на български език от екологично сдружение За земята.

Историята на Капанори[7]

Започваме с историята на Капанори, който е малък град с население от 46 700 жители, намиращ се в регион Тоскана, Северна Италия. Както в много други градове и общинският съвет на Капанори щял да „решава“ проблема с боклуците на града чрез изгаряне на отпадъци, целящо производство на енергия. Преди двадесет години изгарянето набира скорост (и) в Италия, която по това време се задушава от драматични и неотложни проблеми, свързани с управлението на боклуците. Местните медицински организации и дори екологичните неправителствени организации почти не оказват съпротива, виждайки изгарянето като най-малкото зло за решаването на една видимо невъзможна дилема. Както местни бизнес интереси, така и натискът от страна на Северна Европа допринасят за стремителното навлизане на изгарянето, то набира скорост и по онова време изглежда сякаш не може да бъде спряно като подход.

Общественият дебат не обсъжда факта, че изгарянето насърчава генерирането на отпадъци, конкурира се с рециклирането, утежнява проблемите, свързани с устойчивото развитие, разпалва корупция и изпуска токсични емисии, а същевременно може да усвои само малка част от енергията, съхранявана в отпадъците.

(Като че ли звучи познато…)

По онова време общности, като тази в Капанори, са оставени да се борят сами срещу изграждането на инсинераторите. През 1997 г. един учител, Росано Ерколини, разпознава потенциалните вредни ефекти, които планираният местен инсинератор би имал върху здравето на жителите и върху околната среда. С помощта на д-р Пол Конет, световен експерт по Нулеви отпадъци, той започва да убеждава местните жители в потенциалните опасности от изграждането на инсинератор в тяхната общност. Гражданското движение успява да спре строежа и бързо се разраства, обхващайки и другите три общности, заплашени от инсинератори в региона.

Каква е алтернативата?

Нагърбен със задачата да намери алтернатива на инсинерацията, Ерколини осъзнава, че единственият подход е намаляване на отпадъците. Той поема контрола върху местната корпорация за събиране на отпадъци ASCIT и създава пилотна схема за събиране „от врата на врата“. Година по-късно се оттегля от тази роля и се завръща към провеждането на кампании срещу изгарянето на отпадъци из цяла Италия.

През 2007 г. Ерколини успява да убеди Общинския съвет на Капанори да стане първият в Европа, който подписва Стратегията за нулеви отпадъци, ангажирайки се до 2020 г. да изхвърля нула отпадъци на сметище.

Събирането на отпадъци от врата на врата е въведено поетапно в цялата община между 2005 и 2010 г. Започва се от малките селца, където всяка грешка може да бъде установена и поправена на ранен етап, като постепенно до 2010 г. схемата покрива цялата площ на общината. Към този момент вече 82% от общинските отпадъци се разделят при източника, оставяйки едва 18% остатъчни отпадъци за сметището. През 2012 г. редица села в общината приемат нова тарифа за отпадъците, наречена „Плащаш повече, ако изхвърляш повече“. Честотата на събиране от едно домакинство се измерва с помощта на лепенки с микрочип, които се поставят върху торбите с остатъчни отпадъци. Микрочиповете биват сканирани от четец в превозното средство за събиране на отпадъци. Във въпросните райони новата тарифа стимулира по-добро разделяне и предотвратяване, повишавайки процента на разделяне на местно ниво до 90%.

Според местните политици ключът към успеха им със схемата за събиране на отпадъци от врата на врата, както и с другите мерки за нулеви отпадъци, са ранните и активни консултации с жителите. Срещите се провеждат на публични места с цел, както да бъдат събрани информация и идеи, така и да се въвлича местното население в Стратегията за нулеви отпадъци. На всеки адрес се изпращат печатни материали, а няколко седмици преди модела за събиране на отпадъци от врата на врата да бъде въведен в даден район, доброволци разпространяват до всички домове безплатни комплекти за разделно събиране на отпадъци, включително необходимите кофи и чували, както и допълнителна печатна информация. Доброволците са обучени да отговарят на въпросите на жителите за новата схема. Поради това общественото участие е гладко, незабавно и ефективно.

Според проучване, проведено в Университета „Ла Сапиенца“ в Рим, което сравнява модела за събиране на отпадъци от врата на врата в 3 общности в Италия (Капанори, Рим, Салерно), в Капанори участието (99% от обитателите разделят отпадъците си) и удовлетворението (94%) са по-високи от тези в другите две общности. Това съответства на високия процент жители на Капанори, които са получили писмена информация относно промените (98.6%), посетили са информационни срещи относно промените в сметосъбирането (46%) и знаят къде да отидат, за да потърсят информация относно събирането на отпадъци (91%).

Противно на разпространяваното в България мнение, че подобен подход е скъп и трудно приложим, спестяванията от това, че вече не се извозват отпадъци до скъпи депа, както и печалбите от продажбата на вторични суровини на рециклиращи инсталации, показват, че схемата е икономически самодостатъчна и дори е спестила на общината в Капанори 2 млн. евро през 2009 г. Тези спестявания са вложени отново в инфраструктура за намаляване на отпадъците, както и за намаляване на таксите за отпадъци с 20%. Те са използвани също за назначаването на 50 нови служители на ASCIT, увеличавайки заетостта в региона.

Един от най-успешните елементи на новата система за сметосъбиране е отклоняването на потока от органични отпадъци. Освен че редовно събира органични отпадъци от врата на врата, които после се извозват до инсталация за компостиране в провинцията, през 2010 г., фирмата ASCIT снабдява и заведенията за обществено хранене в Капанори с машини за компостиране. В бъдеще тези местни колективни машини биха могли да обслужват и групи от населението. Това би помогнало за намаляване на разходите по събиране, транспортиране и обработване на органичните отпадъци с между 30 и 70%.

Жителите са насърчавани да започнат домашно компостиране, като 2200 домакинства получават безплатни компостери и преминават обучение по техники за компостиране. Домакинствата, които извършват домашно компостиране, получават като стимул 10% намаление от таксата за отпадъци, а проверки на място показват, че 96% от домакинствата все още използват компостерите си правилно. Към момента се планира завод за биометанизация за района, който е на етап консултации.

През 2010 г. Капанори създава първия в Европа Изследователски център за Нулеви отпадъци, където експерти по отпадъците идентифицират онова, което продължава да се изхвърля в торбите с остатъчни отпадъци и излизат с решения как да намалят още и тези 18%. Установявайки, че капсулите за кафе са сред най-често срещаните предмети, Изследователският център провежда срещи с производители на кафе като Nespresso и Illy за обсъждане на биоразградими и рециклируеми разновидности на еднократните капсули. Прилагането на подход на сътрудничество, вместо на противопоставяне, води до това, че бизнесът откликва положително, като производителите на кафе предприемат изследване върху алтернативи на капсулите.

Освен че се работи върху подобряване нивото на рециклиране, се поставя и акцент върху повторната употреба. През 2011 г. Общината открива собствен Център за повторна употреба в село Ламари. Там предмети като дрехи, обувки, играчки, електроуреди и мебели, които вече не са необходими, но все още са в добро състояние, могат да бъдат поправени, ако се налага, и да бъдат продадени на нуждаещите се. По този начин те се отклоняват от сметищата и изпълняват жизнено важно социално предназначение. Центърът постоянно разширява своята дейност – през 2012 г. там са доставени 93 тона предмети, като по всичко изглежда, че тези цифри ще нарастват. Центърът също така осигурява обучения за „надциклиране“ (втора употреба на даден продукт, с което се добавя допълнителна стойност и полезност, т.е. рециклиране на по-високо ниво, което дава нова роля на вече използвания предмет), включващи шиене, тапициране и дърводелство, така че ценностите и практиките на повторното използване да се разпространяват колкото е възможно повече.

Предотвратяването на отпадъци е дейността, в която Капанори е истински лидер – между 2004 г. и 2013 г. общият обем образувани отпадъци спада с 39%, като се предвижда, че ще продължи да намалява благодарение на разширяването на схемата „Плащаш повече, ако изхвърляш повече“ на територията на цялата община. Още по-впечатляващо е, че нивото на неразделени или остатъчни изхвърлени отпадъци на глава от населението е намаляло от 340 кг на година през 2006 г. до 146 кг през 2011 г., което представлява спад от 57%. За сравнение на размера на това постижение, статистиката за Дания е 409 кг неразделени отпадъци на глава от населението годишно (за 2011 г.).

Това означава, че освен повишаване на нивото на рециклиране, местните политици търсят начини за намаляване на образуването на отпадъци при източника. Като част от тяхната Стратегия за нулеви отпадъци, те са идентифицирали 11 области за действие. Може би най-видимата от тях е продажбата на продукти в насипно и наливно състояние – Общинският съвет осигурява данъчни стимули за малките местни предприятия, снабдяващи продукти, които могат да се пълнят в собствени контейнери на клиентите като например течни перилни препарати. Магазинът за хранителни стоки Effecorta се появява в Капанори през 2009 г. като предлага над 250 вида храни и напитки от местни източници в насипно и наливно състояние. Местните жители могат да си купят макаронени изделия, вино, олио и много други продукти от първа необходимост, без да се налага да изхвърлят никакви опаковки.

Отворени са и две станции за зареждане на мляко, които работят на самообслужване, въвеждайки модел за разпространение на храна, наречен „къса верига“ – станциите се зареждат директно от местната фермерска кооперация и потребителите купуват без посредничеството на заводи за опаковане и търговци на дребно, така че те плащат по-ниски цени, а фермерите печелят повече от всеки продаден литър мляко. Моделът е изключително успешен, като станциите продават по 200 л. на ден, а 91% от клиентите презареждат собствените си съдове, като по този начин се предотвратяват около 90 000 бутилки от системата на отделяне на отпадъци. Други инициативи включват премахване на приборите и съдовете за еднократна употреба в обществени сгради, включително училища, разпространение на платнени пазарски чанти до всички 17 800 домакинства и до 5000 бизнеса, както и снабдяване с пелени и санитарни продукти за многократна употреба на аптеките в общината. Всички тези инициативи са резултат от проактивни политически действия, насочени в правилната посока, което води до това, че жителите възприемат и са в състояние да прилагат интелигентни навици на потребление.

В момента Капанори има един от най-високите проценти на рециклиране на общинско ниво в Европа.

Историята на Контарина[8]

Контарина (Contarina) е публично дружество с персонал от 645 служители, което отговаря за управлението на отпадъците в по-голямата част от провинция Тревизо (Северна Италия), включително столицата Тревизо. Там компанията обслужва 554 000 жители в 50 общини, в които е достигнала ниво на разделяне при източника до 85% и генериране на едва 53 кг остатъчни отпадъци на човек годишно. За сравнение средното ниво за ЕС е 42% разделяне при източника и 285 кг остатъчни отпадъци на човек годишно. Целта на Контарина е до 2022 г. да достигне рециклиране на 96,7% от отпадъците и намаляване на остатъчната фракция до 10 кг на човек годишно.

Примерът на Контарина е като наръчник за добро управление на отпадъците, показващ основните стъпки, възможностите и ползите от използване на подхода „нулеви отпадъци”.

Какъв е източникът на успеха на Контарина?

Един от основните източници на успеха на Контарина е решението, което провинцията взима през 2005 г. за изключване на изгарянето на отпадъци от системата, като необходимо условие за възстановяване на стойността на ресурсите. Така, освободена от задължението да изпраща отпадъци за изгаряне и същевременно притискана от пазара да рециклира повече, Контарина непрекъснато повишава нивата на рециклиране. За компаниите, обвързани с договори, задължаващи ги да захранват инсинераторите с отпадъци, подобен напредък е невъзможен.

Втората решаваща съставка е добрата политическа воля и междупартийният консенсус в Италия през последното десетилетие. Сред 50-те общини има кметове от всякакви политически партии в диапазона между ляво и дясно, но въпреки своите политически различия, те успяват да постигнат консенсус относно управлението на отпадъците, защото Нулеви отпадъци преди всичко означава здрав разум, добро управление и постоянно търсене на нови възможности, адекватни на средата, водещи до увеличаване на оперативната ефективност и парични икономии.

Не на последно място е и факта, че оперативното управление на компанията не спира да оптимизира системата, за което може да разчита на експертната подкрепа на Европейската мрежа за нулеви отпадъци.

За да се достигнат изключителните нива на разделно събиране от 85%, се налага системата да бъде крайно ефективна. Това може да се постигне само с използването на интензивен и приспособен начин на събиране от тротоарите пред домовете, съчетан със системата „Плащаш повече, ако изхвърляш повече“.

Твърдите битови отпадъци се събират в пет или шест основни отпадъчни потока: нерециклируеми сухи, биоотпадъци (хранителни отпадъци), градински отпадъци, хартия и картон, стъкло, пластмаса и метални кутии. В някои общини стъклото се събира заедно с пластмасата и металните кутии. Те се поставят в специални кошчета, обозначени с определени цветове, които са лесно достъпни, безплатни и се събират от тротоара.

Различните потоци от отпадъци се събират в различни дни от седмицата. Най-често се събират най-важните – хранителните отпадъци, а най-рядко – остатъчните отпадъци, които са и най-малки като обем. Хартията, зелените (градински) отпадъци и други рециклируеми предмети се събират между един и три пъти седмично.

Тротоарното събиране се допълва от еко-центрове (EcoCentri): центрове, оборудвани с големи контейнери за различните видове отпадъци: от агрегати до едрогабаритни отпадъци, електрически и електронни уреди, опасни отпадъци и други.

Друг фундаментален принцип на модела „Контарина“ е, че цената на услугата за потребителя (семейство, компания, корпорация или друг обект) е пропорционална на количеството произведени отпадъци. Това стимулира правилното поведение и свежда до минимум генерираните отпадъци, като насърчава и домашното компостиране.

По-конкретно, това се свежда до разделянето на таксата за генериране на отпадъци на две части: една фиксирана и една променлива. Фиксираната част зависи от броя членове на едно домакинство, докато променливата се изчислява според два фактора. Първият санкционира броя изпразвания на контейнера за нерециклируеми сухи отпадъци. Вторият е бонус за домакинствата, които извършват домашно компостиране – те получават намаление от 30% на променливата такса.

Интегрираната система за управление на Контарина създава положителни ефекти, които отиват много по-далеч от просто събиране на отпадъци: системата обхваща проблемите на околната среда, икономиката и живота на хората.

Служителите на Контарина имат „зелени професии“ и техният брой постоянно нараства. През 2014 г. оперативните разходи в град Тревизо са ограничени, което позволява създаване на 26 нови работни места.

За много от услугите, които предоставя (например почистване, управлението на еко-центровете, поддържане на обществени паркове и т.н.), компанията си сътрудничи със социални кооперативи, които работят в областта на наемането на хора в неравностойно положение. Ангажиментът на Контарина в тази област продължава чрез прилагането на социални проекти, които насърчават повторната интеграция на продължително безработните и на онези, които не отговарят на изискванията за подпомагане.

Контарина разбива мита, че разделното събиране и рециклиране увеличава разходите на домакинствата. Сравнението с разходите в останалата част на Италия показва как доброто управление и високите нива на рециклиране всъщност спестяват пари на данъкоплатците. Средната годишна такса на Контарина за домакинство през 2013 година е 178,9 евро, което е с 47,6 евро по-малко от средното за Северна Италия и с 66,7 евро по-малко от средното за цяла Италия.

Според Контарина ключов фактор за функциониране и непрекъснато подобряване на системата е прозрачността. Важно е гражданите и другите заинтересовани страни да имат ясна представа за това как функционира системата, за да работят стимулите, които подтикват хората да направят правилния избор. За оператора това е и ключът към управлението на данните по интелигентен начин и към информацията за това къде има възможност за подобряване и оптимизиране на системата. Тази система включва единна база данни, в която информацията за всички потребители може да се разглежда заедно с тяхното географско положение, осигурени контейнери, брой събирания и приложимите ставки. Тази уникална база данни позволява на потребителите да проверяват в интернет информацията за своето потребление и да докладват всякакви несъответствия.

От изгаряне на остатъчните отпадъци към Нулеви отпадъци

През последното десетилетие Контарина изпраща остатъчните отпадъци в завод за механично-биологично третиране (МБТ). Резултатът от процеса на МБТ е превръщането на 33% от остатъчните отпадъци в отпадъчно гориво (гориво, получено от отпадъци, известно като RDF – Refuse Derived Fuel), което впоследствие се изгаря с оползотворяване на енергията, а останалите ниско калорични отпадъци се извозват до сметищата. С възприемането на принципите на Нулеви отпадъци обаче се търси по-добър и смислен начин за употреба на тези материали.

През 2015 г. Контарина трябва да започне експлоатацията на завод за възстановяване на материали и биологично третиране – значително по-ефективен метод за рециклиране чрез възстановяване на материали от остатъчните отпадъци. С новата система за управление на остатъчни отпадъци е възможно да се намали частта на подлежащите на изхвърляне остатъчни вещества до 46,5% от общия остатъчен отпадък. Така, 85% от отпадъците се отделят при източника, 15% или 53 кг на жител годишно се преработват и само 46,5% от тези 15% или 24 кг се изхвърлят. Това означава, че едва 24 кг от всички генерирани отпадъци на жител годишно се стабилизират и изпращат за депониране.

За разлика от изгарянето или депонирането, този метод прави отпадъците много видими и позволява на изследователи и дизайнери да изучават кои предмети и продукти не могат да бъдат рециклирани, за да бъдат премахнати те от системата.

Освен че така се възстановяват повече материали от остатъчните отпадъци, тази система работи със студено обработване, което значи, че е много по-ефикасна и безопасна от гледна точка на общественото здраве в сравнение с всякакъв вид изгаряне на отпадъците. Също така инвестицията в необходимите за този алтернативен метод машини е многократно по-изгодна от изгарянето (около 4-5 пъти по-евтино за един и същ капацитет). Но най-важният аргумент е приспособимостта на този вид обработка на остатъчни отпадъци, тъй като системата е в състояние постепенно да преработва по-големи количества разделно събрани материали (органични, хартиени, пластмасови и т.н.) и по-малко остатъци, като по този начин поддържа и съгласува два полезни ефекта – максимално разделно събиране и намаляване на отпадъците.[9]

Историята на Аржентона

За да не останете с впечатлението, че Северна Италия е уникална, а както е известно „една птичка пролет не прави”, представяме и един пример от Аржентона, Испания.

Аржентона е каталунски град, разположен североизточно от Барселона. Градът е с население 12 000 жители. В старата част на града, в която живее 75 процента от населението е въведена система за събиране на отпадъците от врата на врата. След въвеждането на системата през 2004 г. Аржентона увеличава нивата си на рециклиране над два пъти и се превръща в пример за Каталуния.

До 2004 г. Аржентона прилага най-разпространената система за събиране на отпадъци в Испания (каквато се прилага в момента и в България), състояща се от разделно събиране на четири отпадъчни потока – стъкло, хартия, леки опаковки (като пластмаса и метални кутии) и остатъчен отпадък. Те се слагат в отделни контейнери, разположени по улиците. Органичните отпадъци не се събират разделно, което обикновено води до значително замърсяване на рециклируемите и остатъчните отпадъчни потоци. С тази система нивата на рециклиране остават неизменно под 20% и повечето от генерираните отпадъци биват откарвани в инсинератора в Матаро, на 5 км от Аржентона.

Възможност за изоставяне на тази система се появява след като инсинераторът в Матаро показва признаци на насищане. През 2001-2002 г. нивата на генериране на отпадъци се повишават. Така, общините, които използват инсинератора, осъзнават, че са изправени пред избор: или трябва да разширят капацитета му, или да развият система, която би повишила нивата на рециклиране и би направила изгарянето на отпадъци излишно. За щастие, кметовете избират второто и се ангажират с подобряването на разделното събиране на отпадъци.

Преди старта на новата система жителите на Аржентона са информирани за предстоящите промени, чрез кампания за повишаване на осведомеността. В първата фаза на всекиго е  раздаден по един малък кафяв контейнер за отделяне на хранителни отпадъци у дома. Стъпка по стъпка системата започва да функционира. Бизнесите се таксуват според размера на контейнерите за хранителни отпадъци, които използват. Остатъчните отпадъци (онези, които не могат да бъдат рециклирани) също се събират от врата на врата. За останалите отпадъчни потоци продължават да се ползват старите контейнери.

Разбира се, в началото системата стартира трудно. Едно малцинство от хора отказва да си промени навиците, протестира дори срещу събирането на боклука от прага на домовете им. Общината остава твърда в позицията си и няколко седмици по-късно системата вече работи гладко и без оплаквания.

Положителните резултати се усещат много бързо и процентът на разделно събиране се увеличава с впечатляваща скорост. Новата система намалява смесването в другите отпадъчни потоци и по-специално в органичния. Благодарение на нея през 2005 г. отделните нива на събираемост достигат до 70% в областите на Аржентона със събиране от прага. Това от своя страна повишава общото ниво на представяне на Аржентона до 50% за разделното събиране. В същото време, качеството на органичния материал достига рекорд от едва 2% замърсяване през 2009 г.!

По-късно процентът на рециклиране продължава да се увеличава, докато отново достига връх от 68.5% през 2012 г.

Жителите се поощряват да започнат компостиране у дома. През 2007 г. общината осигурява на семействата общо 113 безплатни контейнера за градинско компостиране и 15 контейнера за компостиране с червеи, като освен това се провеждат обучения по използване на различни техники. Инициативата е добре посрещната от съседите, като много от тях се запалват по компостирането. Във втората фаза Аржентона разгръща системата, включвайки хартия и отпадъци от опаковки в събирането от прага на дома. Това се случва през 2008 г. Стъклото продължава да се събира в контейнери, разпръснати на територията на общината. В резултат от това нивата на разделно събиране продължават да растат.

Друга съвместна полза от системата за събиране от врата на врата е повишаването на местната заетост, която утроява броя работни места и подобрява социалното включване. Услугата се предоставя от местно социално предприятие, наречено Arca Maresme empresa d’Inserció SL, което осигурява няколко различни услуги и назначава хора в риск от социално изключване, като те съставляват най-малко 30% от персонала му. Преди преминаването към събиране от врата на врата, фирмата за събиране на отпадъци е имала трима служители за извършване на тази дейност. Предвид увеличаването на ресурсите, необходими за събиране седем дена в седмицата на по-дълги смени, броят на служителите се увеличава до единадесет.

Това е един от основните изводи, научени при прилагането на системата за събиране от врата на врата: освен че се повишава нивото на рециклиране, най-големият дял от разходите по събирането на отпадъци се измества от оборудване и технологии за депониране към създаването на нови работни места, което в крайна сметка храни местната икономика.

Отпадъците се събират от врата на врата чрез сметосъбиращи камиони всеки ден от седмицата и в зависимост от различните отпадъчни потоци. Събирането се извършва по следния начин: три пъти седмично - събиране на биоотпадъци (хранителни и малки градински отпадъци като окосена трева, листа), два пъти седмично – леки опаковки като пластмаси и консервни кутии, веднъж седмично – всякакъв вид хартия и остатъчни

отпадъци, както и една ежедневна услуга - събиране на използвани пелени за еднократна употреба (за тази цел се ползва отделен контейнер в сметосъбиращия камион). Специфичната схема  за събиране на пелените е предназначена да отговори на нуждите на семействата, които ползват такива, като същевременно поддържа много

ниска честота на събиране на другите остатъчни отпадъци. По този начин системата успява да намали разходите за събиране и насочва повечето от рециклируемите и подходящи за компостиране отпадъци към съответните инсталации.

Всички събрани рециклируеми отпадъци се отнасят директно към различни местни заводи за преработка. Остатъчните отпадъци отиват в център за сортиране в близкия град Матаро, който се ползва и от съседните общини. Там отпадъците преминават през механично-биологично третиране (МБТ). Чрез този процес допълнително се отделят още рециклируеми отпадъци, включително органичен материал, а останалите се изгарят. От общината признават, че това със сигурност не е идеален вариант, но все по-малко и по-малко материал се изпраща за изгаряне, тъй като постоянно се намаляват количествата остатъчни отпадъци.

Както в Контарина, така и в Аржентона след прилагането на схемата за разделно събиране на отпадъци от прага, става важно да се въведат стимули, чрез които нивата на рециклиране и намаляване на генерираните отпадъци да продължат да се подобряват. През 2009 г. се въвежда системата „Плащаш повече, ако изхвърляш повече“ (ППАИП), която възнаграждава или, съответно, санкционира домакинствата според това колко отпадъци образуват. След въвеждането на системата ППАИП жителите се задължават да изхвърлят отпадъците от опаковки и остатъчните отпадъци в специални чували, обложени с такса. Понастоящем таксата за управление на отпадъците се определя чрез съчетание от фиксирана такса, предназначена за покриване на частичните постоянни разходи на системата, и от променлива сума, която се начислява пропорционално на количеството изхвърлени отпадъци.

От 2009 г. насам системата ефективно е намалила общото количество остатъчни отпадъци с 15%, а намаляването на отпадъците в зоната, където функционира  системата за събиране от прага, достига 60%. Отпадъците от опаковки също са намалели с 15%, но според източници на общината в Аржентона част от това може да се дължи на изтичане на отпадъците към съседни общини без ППАИП такси.

Данните показват, че системата за събиране от прага спестява на общината 35 000 евро годишно в сравнение със събиране на отпадъци чрез контейнери

През 2011 г. Общината въвежда известна гъвкавост в схемата ППАИП, за да комбинира фиксираната и променливата стойност. Сега променливата част от таксата се изчислява според броя хора във всяко домакинство, който определя броя на предоставяните чували за остатъчни отпадъци и отпадъци от опаковки. Също така през 2013 г. Общината се отказва от задължителните за домакинствата жълти чували за отпадъци от опаковки. Целта е да се намали изтичането на отпадъци към съседните градове, т. нар. “смето-туризъм”. Оттогава жителите могат да използват каквито чували желаят - от всякакъв тип и размер. Магазините обаче са длъжни да продължат да използват задължителните чували. Тази проста промяна има значителни последици. От положителна гледна точка се наблюдава повишение на събраните разделно отпадъци, което според Съвета показва, че по-малко от тях отиват към други градове. От друга страна обаче това не стимулира намаляването на отпадъците от опаковки и става по-трудно да се контролират количествата генерирани отпадъци и замърсяването на отпадъчния поток, защото поради дебелината и цвета на някои пластмасови торби може да се скрие неправилното разделяне. Освен това, търговските обекти вече могат да прикриват своите отпадъци като домакински такива и да избягват плащането на полагащия им се дял.

Какво става с другите видове отпадъци?

Аржентона напредва и в начините за справяне с други видове отпадъци – обемни предмети, токсични отпадъци или онези, които са особено трудни за рециклиране, като капсулите за кафе. Едрогабаритните предмети могат да бъдат събирани от прага всеки понеделник сутрин или да бъдат транспортирани до градското сметище  (Deixalleria), което се налага да бъде двойно разширено през 2008 г. в резултат на информационната кампания, насърчаваща употребата му сред жителите на Аржентона. Те могат да носят там своите обемни предмети, както и токсични отпадъци, сухи градински отпадъци (подрязани клони и т.н.), както и растителни и минерални масла. Около 80% от отпадъците, получени в Deixalleria, се рециклират.

Текстилните отпадъци се събират от Roba Amiga, мрежа от социални предприятия в региона, които поставят контейнери на обществени места. Текстилните отпадъци с добро качество се продават в магазините за втора употреба Roba Amiga или се изпращат към развиващите се страни. Ако не могат да се използват повторно, се рециклират като кърпи за почистване или промишлени влакна.

Унищожаване

За момента всичко, което не се рециклира или компостира, се изпраща за обезвреждане в близкия инсинератор в Матаро, но планът, както и във всички други градове, отдадени на Нулеви отпадъци, е да се минимизира количеството отпадъци за обезвреждане. Като се има предвид успехът на разделното събиране и намаляването на генерираните отпадъци заради икономическата криза, инсинераторът сега е изправен пред ситуация на свръхкапацитет, която се компенсира чрез събиране и изгаряне на отпадъци от съседните градове. [10]

Поуките от всички тези примери са, че:

- нулевите отпадъци не са еко утопия, а напълно постижима цел;

- подходът „нулеви отпадъци” създава зелена заетост и възможности за социална и трудова интеграция на хора от уязвими групи;

- мерките за нулеви отпадъци могат да служат за социални цели и задоволяване на нуждите на социално слабата част от населението;

- инсинераторите са основен враг на разделното събиране и рециклиране на отпадъците, защото веднъж построени те настояват за постоянно захранване с отпадъци, за да бъде изплатена инвестицията в тях;

- местата без инсинератор, притискани от нуждата за справяне с отпадъците, достигат по-високи нива на рециклиране и търсят начини за достигане на по-малки обеми остатъчни отпадъци;

- въвеждането на схемата за събиране на отпадъци от врата на врата повишава чувствително нивата на разделяне при източника и рециклиране;

- прилагането на принципа „Плащаш повече, ако изхвърляш повече“ стимулира намаляването на отпадъците;

- спестяванията от това, че вече не се извозват отпадъци до скъпи депа, както и печалбите от продажбата на вторични суровини на рециклиращи инсталации, показва, че схемата е икономически самодостатъчна и дори спестява пари на общината;

- ключът към успеха за въвеждане на схемата за събиране на отпадъци от врата на врата, както и на другите мерки за нулеви отпадъци, са ранните и активни консултации с гражданите.

Местната власт в София определено има какво да научи от описаните по-горе казуси, както в сферата на ефективното оползотворяване и редуциране на отпадъците, така и в сферата на общуването с гражданите и включването им в процесите на взимане на решения.

Погледната през призмата на стратегията Нулеви отпадъци, новоприетата Наредба за управление на отпадъците и поддържане на чистотата на територията на Столична община демонстрира остарял подход към управлението на отпадъците и сериозно изоставане от новите тенденции в света. Тя с нищо не подпомага процеса на рециклиране на отпадъците, не въвежда мерки за увеличаване на степента на рециклиране и намаляване размера на отпадъците в София и трудно ще допринесе за постигане на ангажиментите на България по отношение на подготовката за повторна употреба и рециклиране на отпадъчни материали, включващи най-малко хартия и картон, метал, пластмаса и стъкло от домакинствата и подобни отпадъци от други източници, които са както следва:

1. до 1 януари 2016 г. - най-малко 25 на сто от общото им тегло;

2. до 1 януари 2018 г. - най-малко 40 на сто от общото им тегло;

3. до 1 януари 2020 г. - най-малко 50 на сто от общото им тегло.

 

Изкушихме се накрая да поиграем с цифрите и предположенията, а защо не и да помечтаем – за една друга управленска политика по отношение на отпадъците, която мисли стратегически, подхожда визионерски и развива градът ни устойчиво:

Ако в Капанори, която е с близо петдесет хиляди жители, за една година общината е успяла да спести 2 млн. евро, представете си колко милиона може да пести София. Ясно е, че организацията на подходът Нулеви отпадъци в един двумилионен град е сериозно предизвикателство, но си заслужава да помислим. Ако и само 2 милиона спестим, колко нови работни места ще могат да се открият, за да се задвижат тези дейности, колко пари можем да спестим от такси, как ще съхраним и без това замърсената софийска среда, в която живеем и работим?!

Определено си заслужава да помислим!

 

Коментари по теми и казуси свързани с градската среда в столицата можете да споделяте на Фейсбук страницата на проекта: Активен граждански сектор за по-прозрачна работа на СОС.

* * *

Проведени заседания на постоянните комисии по УТАЖП, ООСЗГ и СПОС на СОС през месец май  и юни 2015 г.

През месец май и юни постоянната комисия по устройство на територията, архитектура и жилищна политика (УТАЖП) на Столичен общински съвет (СОС) проведе три редовни заседания - на 13.05.2015 г., 27.05.2015 г. и 24.06. 2015 г.; постоянната комисия по опазване на околната среда, земеделие и гори (ООСЗГ) проведе пет редовни заседания - на 12.05.2015 г., 19.05.2015 г., 26.05.2015 г., 04.06.2015 г. и 09.06.2015 г.; постоянната комисия по стопанска политика и общинска собственост проведе пет редовни заседания – на 13.05.2015 г., 20.05.2015 г., 27.05.2015 г., 17.06.2015 г. и 24.06.2015 г.

Записките на гражданския наблюдател от проведените заседания са достъпни на уебстраницата на фондация Форум (www.forum-bg.org) в раздел „Записки от заседания на постоянни комисии на СОС”, както и на Фейсбук страницата на проекта - Активен граждански сектор за по-прозрачна работа на СОС, където може да споделяте коментари и казуси свързани с градската среда в столицата.

 

* * *

Проект „Повишаване активността на гражданския сектор за налагане на прозрачност в работата на Столичен общински съвет”, се финансира в рамките на Програмата за подкрепа на НПО в България по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство 2009-2014 г.

Обща цел на проекта е да насърчи и подпомогне активността на гражданите и неправителствените организации и включването им в процесите на обсъждане и взимане на решения, касаещи териториалното развитие на столицата.

Специфична цел на проекта е да допринесе за повишаване на прозрачността в работата на "Комисията по устройство на територията, архитектура и жилищна политика" към Столичен общински съвет (СОС).

За постигане на тази цел, от месец ноември 2014 г. стартира регулярно наблюдение на седмичните заседания на „Комисията по устройство на територията, архитектура и жилищна политика” на СОС, последвано от експертен анализ на информацията, представен на разбираем език под формата на месечен бюлетин. Целта на бюлетина е да разпространява разбираема информация сред заинтересовани страни, с което да подтикне повече граждански организации и неформални групи да се включат в дебатите за бъдещето на града.

Проектът предвижда и идентифициране и работа с активни неправителствени организации и неформални групи с цел обединяване на техните усилия за създаване на здравословна, модерна, адекватна и функционална градска среда в столицата, едновременно съхранявайки нейното културно-историческо наследство.

Период на изпълнение на проекта: 31.10.2014 – 30.11.2015 г.

Общ бюджет: 22 198,40 евро (90% безвъзмездна финансова помощ от Програмата за подкрепа на НПО в България по Финансовия механизъм на ЕИП 2009-2014 г. и 10% съфинансиране от фондация ФОРУМ).

Към 30.06.2015 г. са проведени 40 наблюдения на комисии, организирани са 6 срещи на мрежата за обмен на информация и взаимопомощ, екипът участва в над 20 срещи, дискусии, дебати и обществени обсъждания, на които бяха изградени връзки с активни граждански групи и организации в столицата.

Програмата за подкрепа на НПО в България е част от прилагането на Финансовия механизъм на ЕИП. Тя е на обща стойност от близо 11,8 млн. евро, осигурени от страните донори Исландия, Лихтенщайн и Норвегия. Програмата предоставя финансиране за допустими неправителствени организации, регистрирани в България и има за цел да подпомогне развитието на гражданския сектор и приноса му за социалната справедливост, демокрацията и устойчивото развитие на страната.

Оператор на Програмата е Институт „Отворено общество” – София в партньорство с Фондация „Работилница за граждански инициативи”.

Повече информация за финансиращата програма може да намерите на нейната интернет страница: www.ngogrants.bg

 

Този документ е създаден с финансовата подкрепа на Програмата за подкрепа на неправителствени организации в България по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство.

Цялата отговорност за съдържанието на документа се носи от фондация "Форум за наблюдение и анализ на публични политики" и при никакви обстоятелства не може да се приема, че този документ отразява официалното становище на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство и Оператора на Програмата за подкрепа на неправителствени организации в България.



[1] OECD, Recommendation C(72)128, Guiding Principles Concerning the International Economic Aspects of Environmental Policies, 26.05.1972.

[2] Официален вестник на ЕС, С 83/94, BG, 30.03.2010, чл. 191.

[3] Светлана Герчева, Екоданъците и принципът „замърсителят плаща” в ЕС, http://journal.ue-varna.bg/uploads/20150220084157_165668777954e6f355a1e8c.pdf

[4] За подготовката на този материал са използвани публикации, предоставени от екологично сдружение За земята - http://zazemiata.org/v1/Nachalo.2.0.html

[5] Подходът „Нулеви отпадъци” бе представен по време на информационен семинар организиран от екологично сдружение За ЗемятаАсоциацията на еколозите от общините в България и Европейската мрежа за нулеви отпадъци - Zero Waste Europe на 5 юни 2015 г. в София.

[6] Европейската мрежа за Нулеви отпадъци, Zero Waste Europe, е създадена, за да даде възможност на общностите да преосмислят своето отношение към  ресурсите. Нараства броят региони, в които местни групи от хора, бизнеси и общински служители предприемат значими стъпки за премахване на отпадъците в обществото ни. За повече информация: http://www.zerowasteeurope.eu/

[7] Казусът за Капанори е описан от Ейми ван Флийт в Най-добрите практики за Нулеви отпадъци, август 2013 г.

[8] Жоан Марк Симон, Европейската мрежа за Нулеви отпадъци, Казус 4: Историята на Контарина, Май 2015

[9] Повече информация за Контарина може да намерите на www.contarina.it

[10] Още примери и казуси могат да бъдат намерени на страницата на Европейската мрежа за нулеви отпадъци - http://www.zerowasteeurope.eu/

-------------------------------------------------------------

БРОЙ 5

“Никога не се съмнявайте, че малка група от мислещи, отдадени на дадена кауза, хора могат да променят света. Всъщност светът е бил променян само по този начин!“  Маргарет Мийд

В този брой ще намерите:

Столичният квартал Лозенец и връзката му с приказния свят

Историята на една софийска снимка …

Приложение - Какво обсъдиха и приеха в постоянните комисии по УТАЖП, ООСЗГ и СПОИ на СОС през месец април 2015 г.

Кратко представяне на проекта и финансиращата го програма


* * *


СТОЛИЧНИЯТ КВАРТАЛ ЛОЗЕНЕЦ И ВРЪЗКАТА МУ С ПРИКАЗНИЯ СВЯТ

„…Рапунцел станала най-хубавото момиче на света. Когато навършила дванадесет години, магьосницата я затворила в една кула сред гъста гора. Кулата нямала нито стълба, нито врата, а само едно малко прозорче най-горе. Щом магьосницата пожелаела да влезе при Рапунцел, заставала долу и викала: „Рапунцел, мила, украси стената със своите коси!“

Из „Рапунцел“, Братя Грим

Започвайки да пишем този коментар, не знаехме, че макар и за малко ще се озовем в приказния свят на Братя Грим.

Водната кула на квартал Лозенец не само, че изглежда като излязла от приказките, но и идва от едно различно, приказно време, когато градоустройството в София се е случвало в други условия, мащаби и стандарти (разбирайте международни).

 

Нашата Лозенска кула има стабилна врата – висока, масивна, метална. На върха й е изграден балкон с красив метален парапет. Изходът към терасата преминава през по-малка - отново масивно изработена, метална врата. Малко решетъчно прозорче я краси. Издържали теста на времето, очевидно здравите каменни стълби спираловидно се вият около бетонна шестостенна колона, водейки до върха през няколко междинни площадки. След последната площадка голямата вита стълба преминава в малка, много тясна метална, която води до върха на кулата, завършващ за пълен разкош с купол с отвор в средата и цилиндрична шапчица с малки отворчета.

Рапунцел би се чувствала отлично тук, не само от факта, че се намира в това произведение на архитектурното майсторство, но и от 360 градусовата гледка към София и Витоша, която преди близо 90 години се е откривала от върха на кулата. Преди… Сега изгледът е към заобикалящите кулата сгради.

Германския инженер Франц Салбах създава проекта на кулата през 1903 г. с договор с общинското управление на София за изучаване на Витоша в хидравлическо отношение и съставянето на проект за разширяване на градското водоснабдяване на София. 20 години планът изчаква реализацията си, за да дойде 1923 г. когато се изготвя генерален план, предвиждащ комплексно използване за нуждите на София на водите, идващи от Рила планина. Планът предвижда със започване на външното водоснабдяване да се развие и градската водопроводна мрежа и съоръженията към нея.

В началото на ХХ век районът около кулата е бил застроен предимно с двуетажни и триетажни къщи. Тъй като той бил сред най-високите точки на София от онова време, гравитационното водоснабдяване с витошки води от съществуващата водопроводна мрежа на София не е било удачен вариант за тази част от Лозенец.

Строежът на кулата започва през 1928 г. и завършва през 1929 г., като кулата резервоар е разположена 15 м. по-високо от най-високата теренна кота. Височината на Водната кула е 27 м, а обемът на резервоара е 100 куб. м.

 

Водната кула в Лозенец е изградена по френската система за строеж на водонапорни кули с железобетон и тухлена зидария. Четири години след завършването на строежа й е открит и Рилският водопровод – на 13.04.1933 г.

Днес, независимо от многото й години усилена работа, кулата все още е добре съхранена.

Във времената на прехвърляне-на-вината-между-институциите и уж-реновирането, бъдещето на тази емблематична за Лозенец сграда е обвито в неизвестни. Сред основните причини, разбира се, е необходимостта от изчистване на собствеността на кулата. Както всички градски имоти, чиито собственици са били едновременно държавата и/или местната власт, и/или евентуално частни собственици (получили реституирани имоти) и този е бил ничий (т.е. занемарен) във времето. Сега съдбата й зависи от Столична община, която заявява желанието си, след като придобие собственост върху имота, да инвестира в него (да го реставрира) и да го превърне в културен център.

На 16.03.2015 г. този процес е открит. След като взема предвид доклад на кмета на район „Лозенец”, СО открива процедура за провеждане на конкурс за отдаване под наем за срок от 10  /десет/ години на имот „Водна кула” частна общинска собственост  на територията на район „Лозенец”.

Начална конкурсна месечна наемна цена – 394.00 лв. (триста деветдесет и четири) без ДДС.

Освен всички други документи, от кандидатите се иска да предоставят и концепция за развитие и модернизиране на обекта.

Дотук чудесно, защото „Водна кула” е емблематична сграда за район „Лозенец”, може да стане и такава за София, съответно трябва да бъде приобщена и социализирана в живота на квартала и града, и да е добре стопанисвана, с оглед на потенциала си да бъде обявена за паметник на културата.

Друг плюс на въпросната инициатива е, че за реконструкцията се търсят инвестиции от частния сектор, а не от общинския бюджет.

Критериите за класиране и оценка на кандидатите, съгласно точка VII от документацията, са:

- ценова оферта – 40 т.

- концепция за развитие и модернизиране – 60 т.

Освен това кандидатите/участниците (точка VI) трябва да представят референции, договори и професионален опит.

Сериозен пропуск е, че няма изисквания към предмета на дейност на участника. Не стават ясни няколко важни, но непосочени условия:

-     Какъв може да бъде предмета на дейност на участника – всякакъв или конкретно организатор на културни дейности мероприятия?

-     Дали не са важни опитът и традициите на организацията/участника кандидат в конкретна област?

-     Какъв трябва да е правният статус на лицата, които ще бъдат допускани до участие? Само търговци по смисъла на ТЗ ли? Могат ли да участват физически лица, граждански дружества и обединения по см. на ЗЗД,  ЮЛНСЦ? В документацията не е уточнено как могат да участват такива лица.

Друг лишен от смисъл текст е, че въпросните референции, договори, професионален опит трябва да са свързани с предмета на конкурса? А той е : Конкурс за отдаване под наем за срок от 10  (десет) години на имот „Водна кула” частна общинска собственост  на територията на район „Лозенец”.

В тази връзка логично възниква въпросът референции и професионален опит (?!) за наемател ли трябва да се представи?

Изискванията към концепцията за развитие и модернизиране поставят условие на  участника да създаде културен център. Но това е широко понятие, изглежда логично да има малко повече яснота за позволените дейности. Все пак Водната кула е в средата на жилищен квартал и не е все едно дали ще стане картинна галерия или ще се правят концерти с ударни инструменти, или и двете.

Всеки културен център има своите изисквания по отношения на функционирането си и организация на дейностите, както и статут по отношение на изискванията на ЗУТ и всички действащи законови изисквания към обществените сгради. Т.е. ще се наложи изготвяне на проекти за смяна на предназначение, преустройство или реконструкция. А в приложените от район „Лозенец” документи/съдържание липсва каквато и да е техническа документация. Няма приложен технически паспорт на сградата, няма никакъв документ, който да удостовери нейната конструктивна и екплоатационна годност. /След проведен телефонен разговор с деловодство, впоследствие с юридическия отдел на общината, накрая стана ясно, че има възстановена техническа документация, но може да се разгледа само на място!/

Защо при наличието на „техническа документация”, тя не е приложена към пакета документи за поръчката. Липса на координация, информация или?

Ако се налага извършването на конструктивна експертиза от евентуален победител в конкурса (поради липса на такава в общината) и се окаже, че стойността на реконструкцията е прекалено висока, съответно нерентабилна, какво се случва?

Имало ли е предварително обществено обсъждане за приобщаване и социализиране на кулата в живота на квартала и града? Бихме питали дали е имало оценка на въздействието, но в София за много по-големи проекти такава не се прави, та за една кула, в един столичен квартал ли… Какво ще стане, ако не са правени обществени обсъждания и след изготвяне на въпросните проекти и провеждане на съответния конкурс се окаже, че общината или обществеността в квартала имат възражения към естетиката или функцията на пространствата, заложени в проекта или към дейността на сградата?

В този ред на мисли, непълната техническа документация е и предпоставка за пропуски в исканото от кандидата описание на дейностите по създаване на културен център, заложено в методиката за оценка на общината. Това автоматично ще доведе до ниска оценка на концепцията на кандидата.

Методиката за оценка сама по себе си е неясна и създава опасност от субективизъм при оценяването. Използвани са неясни понятия като „пълно описание на дейностите….”, ”несъществени пропуски в описанието на дейностите….” и „съществени пропуски в описанието на дейностите….” Къде е дефиницията за съществено и несъществено? В правния мир не съществува методика за оценка на понятие като „несъществен пропуск в описанието на дейност по създаване на културен център”.

Задаването на неясни и субективни критерии за оценка в конкурси е недобра практика, която не оставя възможности за обжалване и равноправие и води до опорочаване на конкурсите. Сигурно е, че нито Район Лозенец  иска  това, нито СО, още по-малко гражданите.

По тези причини би било по-логично общината да предостави цялата необходима техническа документация - архитектурно заснемане, конструктивно обследване. Имайки предвид малката площ на обекта, инвестицията в тази дейност ще е символична, но ще представи общината като коректен партньор и ще даде максимално ясно представа за необходимият обем строително-монтажни дейности. Логично е да се изготви ново техническо задание за проектиране на технически проект за обект „Културен център-Водна кула” най-малко след съгласуването на идеята с всички заинтересовани страни - община, жители на квартала, потенциални инвеститори в проекта. И едва след изготвянето и приемането на заданието, потенциалните инвеститори да представят идейни проекти с техните предложения, а след избора на печеливш проект, да се пристъпи към сключването на договора за отдаване под наем и практически действия към създаването на въпросния културен център.

Време е да бъде осъзнато, че начинът, по който се работи в столицата е абсолютно непродуктивен и че градът и общинските имоти не са „лична” собственост на вземащите решения в Столична община, а са собственост на обществото (без значение дали са частна общинска или публична общинска собственост) и всяка една идея за промяна в заобикалящата ни среда трябва да се съгласува с гражданите в момента на възникването си. Редно е да попитаме хората какво искат да се направи в даден район преди да обявим конкурси и търгове, а не след тяхното спечелване от един или друг кандидат, често по неясни критерии и в отражение единствено на вкусовете на оценителите.

А иначе в София са останали малко водни кули, но всичките изглеждащи мистично. Някои от тях са с много привлекателен външен вид. Похвални са намеренията на район „Лозенец” и СО да предприемат действия в посока на социализирането на една от тях. Дано скоро същата съдба последва и за останалите.

Водна кула „Илиянци”

Водна кула –завод „8-ми март”

За да има повече приказни места в столичния град и вълшебство в душите на столичани…

 

Коментари по темата и други свързани с градската среда в столицата теми и казуси можете да споделите на Фейсбук страницата на проекта: Активен граждански сектор за по-прозрачна работа на СОС или да ни пишете на office@forum-bg.org

***

В днешния брой решихме да разкажем „историята” на една софийска снимка. Сама по себе си историята казва повече неща от всички коментари, с които се опитваме да провокираме дебат за настоящето и бъдещето на столицата.

ИСТОРИЯТА НА ЕДНА СОФИЙСКА СНИМКА …

Наложи ни се да направим снимка от София за една от нашите Интернет страници – www.forumzasofia.net. Критериите, на които трябваше да отговаря снимката, бяха: да е от по-мащабен софийски градски пейзаж - поне няколко сгради и една улица, да показва живот в столицата, да е достатъчно хубава и по възможност да не е от „вечно“ сниманите места в центъра от района на Храм-паметника „Александър Невски“, Народния театър, двореца, Народната библиотека и множеството истински чудесни сгради около тях.

Тръгнахме ентусиазирано с фотоапарати в ръка, убедени, че за отрицателно време ще свършим работа. Денят беше 23.04.2014, часът - около 11:30. Прекрасен, свеж, пролетен ден е – биха станали великолепни снимки! Тъй като бяхме около градинката на църквата „Свети Георги Победоносец“ – където направихме и единствените що годе ставащи за нещо снимки - решихме да обхванем района на бул. „Витоша“ от бул. „Патриарх Евтимий“ до Южния парк, всички прилежащи улички и „по-мащабни“ гледки.

Не искахме да снимаме НДК, тъй като е от онези „вечните“ райони, но минавайки покрай него, се загледахме в състоянието на пейзажа там. Дори и да имахме желание, нямаше нищо привлекателно, което да ни провокира да вдигнем фотоапаратите си за красива снимка. Сградата на НДК стоеше поизвехтяла сред издигнатите ограничителни строителни платна на поредния ремонт, завихрен там. Паметникът в градинката е заприличал на модерна инсталация - определено застрашителна, но и тъжна, бодяща очите, онагледяваща раздираното ни от противоречия общество, неспособно да се обедини около някаква обща кауза - да повярва на тези, които разбират, защото са професионалисти, например, или да подкрепи управниците си, защото минават години и става все по-зле (втори пример), или да съхрани миналото си, за да знаят децата му (трети пример). Можехме да си дадем и още примери, но се спряхме - междувременно се сетихме, че вече няма много деца в България и за оставащите възрастни може би има резон в това да изтърбушат всичко около тях, та ако не с друго то поне с такива действия да успеят да се почувстват (разрушители, но) активни.

Оставихме тези мисли с отминаването на Паметника, тъй като изведнъж се присетихме, че всеки момент ще стигнем до площадчето, от което се открива гледка от НДК към бул. „Скобелев“ и „Петте кьошета”. Бяхме почти сигурни, че там може да се случи „нашата“ снимка – има мащаб, типични за София сгради, има дълбочина. Хем център, хем не от „вечните“ … Уви, единственото, което запомнихме от това място е физиономията на д-р Енчев, който централно се рекламираше от грамаден билборд.

Качихме се на трамвай N: 1 поемайки посока „Южен парк“. Мислехме да слезем на 22-ро СОУ, но се сетихме за бетонното произведение на модерната архитектура, което се извисява там сиво, безоко и зловещо. Оказа се, че цигарена реклама е „облагородила“ сградата с огромни прекрасни хъскита, отклонявайки вниманието от многогодишната гротеска сграда. Слязохме на спирка „14-та поликлиника“. Там има малки улички, булевард „Витоша“ е на фона на парка и планината в далечината – поне един кадър щяхме да намерим. Витоша, сама за себе си, за кой ли път ни омагьоса и добре, че беше тя. Но булевардът ..., а сградите наоколо … Никакъв стил, няма еднаква височина, зеят пространствени дупки, уж-модерното се бие на живот и смърт с така наречените хепи-соц сгради. Надникнахме към една любима малка уличка в този район – ул. „Петър Берон“. За жалост дърветата още не се бяха раззеленили и улицата - в унисон с всичко около нея - унило се затвори за нас в пролетната си … сивота.

Направихме все пак няколко снимки в последни напъни, но бяхме загубили всякакво желание през този един час - сред рушащи се или добре занемарени стари сгради, съседстващи до цели редици, различни по материал и цветове кофи за боклук, ужасни комбинации от „нацвъкани” и по нищо несъответстващи си гранични сгради, странно разположени паметни плочи, гордо облъчващи ни билбордове и рекламни пана.

Почувствахме се загубени в центъра на столичния град, който освен, че ни е роден, обичаме и мислехме, че познаваме …

Докато постепенно се отказахме да направим нашата красива снимка, ни хрумна да поканим архитект Диков и хората от неговия екип на градска разходка из местата, които днес искахме да снимаме. Същият този ден 23.04.2015 г. чухме Главният архитект да споделя в предаването „Денят започва с култура“ на БНТ 1, че е - цитираме по памет - сред представителите на старата школа урбанисти, излъчваше доволство и убеденост, че харесва София и че проектите, които се одобряват по негово време са добри проекти. А дали?

Ние нашата снимка на София не можахме да направим, защото естетите в нас все още горко се гърчат от видяната занемарена софийска безвкусица. Не казваме, че нищо не е направено в София: Метрото – да, пътникопотокът и пак метрото, баш центърът и пак баш центърът. И?!

Та, от сърце молим Главният архитект на София да направи неговата снимка от нашия град (по описаните критерии по-горе) и да ни я изпрати, за да можем да я използваме за Интернет страницата ни. Ако иска да вземе и хора от екипа си, тези, с които предлагат градоустройствените промени в София и смятат, че градът ни се превръща в красиво и приветливо място (за удобно и достъпно за всички няма дори да отваряме приказка тук!).

Моля Ви, вземете един най-обикновен фотоапарат, може и този от телефона ви, оставете вкъщи предразсъдъците си (нашите бяха, че познаваме добре София и че тя все пак е хубава), напуснете професионалната си роля, изкривяваща ни да гледаме с конкретен цвят очила проблемите и скочете в обувките на обикновен турист, търсещ красив и мащабен софийски градски пейзаж (подчертаваме мащабен, а не конкретен детайл или някоя добре рамкирана отделна стара сграда), вгледайте се около вас и опитайте да намерите своята красива и мащабна снимка от София, извън нагиздения център.

Предварително Ви благодарим! Много!

П.П. Градоустройството е комплексна дейност, в която участват много и различни специалисти – архитекти, инженери, икономисти, еколози, социолози и др. А в една друга, паралелна на нашата реалност, участват също и всички заинтересовани страни. В нашенската си реалност, вместо това, се случват разни недомислици, като обявяване на конкурси при следните условия: „Според условията ще бъдат избрани икономически най-изгодните оферти, като най-висока тежест в случая има цената - 60%. Останалите критерии са за техническо изпълнение с тежест 30% и срок за отстраняване на дефекти – 10%....” А когато водещо в оценката  на една оферта за 400 000 лв. не е качеството и последващата поддръжка, резултатите бодат очите ни навсякъде из София!

Градоустройството и изискванията, които произтичат от прилагането му, се простират и върху сградите, строени в частни имоти - до каква степен съответсват като стил на околните, каква височина е позволена и не би била в конфликт със съседните и т.н. Това е причината движейки се из (извън централните) улици на други столици, сградите да са подредени в хармония и ако не са красиви, то поне да не се нахвърлят върху  минувачите с арогантната си безвкусица и кичозна дисхармония, както се случва в София.

 

Коментари по темата и други свързани с градската среда в столицата теми и казуси можете да споделите на Фейсбук страницата на проекта: Активен граждански сектор за по-прозрачна работа на СОС или да ни пишете на office@forum-bg.org

 

КАКВО РАЗГЛЕДА ПОСТОЯННАТА КОМИСИЯ ПО УТАЖП НА СОС ПРЕЗ АПРИЛ 2015 Г.

През месец април постоянната комисия по устройство на територията, архитектура и жилищна политика (УТАЖП) на Столичен общински съвет (СОС) проведе три заседания - на 15.04.2015г., 22.04.2015 г. и 29.04.2015 г.

На заседанието от 15.04.2015 г. бяха разгледани следните документи и въпроси:

Заседанието имаше една единствена точка в дневния ред: Разглеждане на Писмо, вх. № СО-15-6600-1919/09.04.2015 г., относно резултатите от проведен конкурс с предмет „Участие и оценяване на идейни инвестиционни проекти за изграждане, възстановяване и обновяване на публични пространства от централната градска част на гр. София“ – Вносител Петър Диков, главен архитект на СО.

Комисията бе отправила покана за участие в разширеното заседание към членове на ПК по Опазване на околната среда, земеделие и гори, на ПК по Инженерна инфраструктура и енергийно планиране, на ПК по Транспорт, транспортна инфраструктура и безопасност на движението и към всички общински съветници. Присъстваха и ръководителите на архитектурните колективи, спечелили конкурса.

Арх. Диков започна с обяснение на предисторията на проектите: Подготовката на конкурса е започнала преди две години и половина. Изготвено е задание, което е допълнено и преработено и внесено втори път за одобрение. По него е обявен конкурс за проектно решение за Централна Градска Част, която е разделена на четири зони. За Зона 3 един от участниците в конкурса е подал жалба в Комисия за защита на конкуренцията (КЗК). КЗК постановява в полза на жалбоподателя и решението й е обжалвано в съда, но съдът потвърждава това решение. Столична община (Направление архитектура и градоустройство - НАГ) ще организира втори конкурс за тази зона след като приключат съдебните процедури. В момента конкурсът за останалите три зони е на 1-ви етап – ескизен проект. Проведени са обществени обсъждания на проектните решения, които са спечелили първите места, съответно за Зона 1, 2 и 4. Проектните решения са обсъдени и на заседание на ОЕСУТ като на заключителното заседание на експертния съвет са приети следните препоръки за всяка от трите зони, както следва:

Зона 1 (обхваща бул. „Евлогий и Христо Георгиеви” от ул. „Граф Игнатиев” до бул. Цариградско шосе”, зелените площи покрай река Перловска и площад „Орлов мост”):

  1. Кръговото кръстовище пред Националния стадион да се замени с Т-образно;
  2. Прозрачните шумозаглушителни щитове покрай езерото „Ариана” да се заменят с жив плет;
  3. Всички настилки да бъдат изпълнени с дълготрайни естествени материали;
  4. Да няма спортни изяви на тематичните площади;
  5. Предвидената трета лента при разширението на бул. „Евлогий и Христо Георгиеви” да е с предназначение „бус” – лента;
  6. Да се осигури проходимост на р. Перловска и да се извърши анализ на водата;
  7. В проекта да се предвидят места за сметосъбиране чрез подземни контейнери.

Зона 2 (обхваща ул. „Граф Игнатиев”, ул. „Солунска”, ул. „6-ти септември”, ул. „Ген. Паренсов”, ул. „Цар Шишман”, пл. „П.Р.Славейков”, пл. „Джузепе Гарибалди”, пл. „Патриарх Евтимий” и градината пред храма „Св. Св. Седмочисленици”):

  1. Цялото градско обзавеждане в градината пред църквата „Св. Седмочисленици” да бъде в съответствие с историческата традиция на градината;
  2. Да се преработят в по-пластичен дизайн навесите на временните пазари на площад „Славейков” и ул. „Граф Игнатиев”;
  3. Да се обезопасят тротоарите пред трите училища в зоната – 6-то, 7-мо и 133-то;
  4. Да се укажат местата за ситуиране на градско изкуство;
  5. Не се приема еднопътното трасе на трамвайните линии по улица „Граф Игнатиев”. Основната причина е, че канализацията по тази улица минава между двете линии;
  6. Да се запази фонтана на площад „Славейков”;
  7. Не се приема преместването на скулптурата на баща и син Славейкови от сегашното и място;
  8. Да се предвидят места за сметосъбиране чрез подземни контейнери за смет;
  9. Да се извърши координация на преходите със Зона 1.

Зона 4 (обхваща градината „Кристал”, пл. „Народно събрание”, бул. Цар Освободител”, бул. „В. Левски”, пл. „В. Левски”, ул. „Московска”, ул. „Г.С.Раковски”, пл. „Александър Невски”, ул. „Париж”, ул. „Оборище”, ул. „Дунав”, ул. „15-ти ноември”, ул. „11-ти август”, ул. „6-ти септември” и градините около храм-паметника „Ал. Невски”, храм „Св. София”, пред синодалната палата и около паметника на Иван Вазов):

  1. Идеята за „Златната линия” на забележителностите да се развие по друг начин чрез информационни материали, табла и други;
  2. Не приема идеята за златни плочки с имената на видни българи около храм-паметник „Александър Невски”;
  3. Да се укажат местата за разполагане на градско изкуство;
  4. Да се премахнат местата за сядане от лят камък в градината „Кристал”;
  5. Не се приема типа градско обзавеждане в градината „Кристал” и се препоръчва то да бъде в съответствие с историческата традиция на Центъра на София;
  6. Да се предвидят места за сметосъбиране чрез подземни контейнери.

Арх. Борислав Богданов, експерт на ПК по УТАЖП изказа мнението, че хората, които спечелиха конкурса го заслужават. Архитект Стефан Добрев и архитект Иво Панталеев имат огромен опит. Въпреки многото критики, не трябва да забравяме, че едно нещо може да бъде красиво по много начини. В тези проекти няма голяма намеса в градската среда и е безопасно да се приемат. Предлагам да се приемат във вида, в който са.

Общинският съветник, арх. Борислав Борисов попита, чисто процедурно, какво се очаква от заседанието.

Председателят на комисията, Орлин Иванов отговори, че не е нужно да се вземе решение, но е добре да се чуят мненията на общинските съветници, предвид важността на разглежданите проекти.

Арх. Борислав Борисов запита дали има съответствие между проектите и ОУП и ако има отклонения защо са допуснати. Колективите са работили професионално, но има грешка в заданието, което им е дадено. Има несъответствие с ОУП в Зона 1 при площад „Орлов мост”. Ние гледаме в момента един инвестиционен проект. Проблем е, че не са търсени експертизи от независими експерти по организация на движението, например.

Булевард „Цар Освободител” има потенциал на пешеходна зона. Ние сме сигурно единствената столица, при която транзитирането е през центъра на града. Остава усещането, че нещата се решават на парче.

Общинският съветник Румен Георгиев попита дали проектите предвиждат саниране на прилежащите сгради.

Арх. Диков отговори, че в проектните решения е осигурено съответствие с общия устройствен план (ОУП) на София. Той изрази несъгласие с мнението, че се работи на парче. От 2006 г. не се работи на парче, защото има приет ОУП. Предишният е бил изготвян 1961 г. Освен това, от много години се работи по изнасяне на транзитния трафик извън центъра на града, по Околовръстното шосе. Примери за това са Южната дъга и  Северната скоростна тангента.

По бул. ”Цар Освободител” са правени неуспешни опити за пешеходна зона. Те не са подходящи, защото няма какво да привлече пешеходците по тях.

Този проект не предвижда саниране. Той е една финансова инжекция от нашите партньори от ЕС, за да благоустроим центъра на София. Това ще създаде самочувствие на жителите на града и ще привлече още посетители.

Общинският съветник Радослав Абрашев обърна внимание, че според него центърът на София не е място за експерименти. Важно е да се направи не само химичен, но и микробиологичен анализ на водата в Перловска река. Досега не е виждал да се вдига ниво на река, а е виждал да се строят предпазни диги по поречията. Относно Зона 2, ако се затвори ул. „Граф Игнатиев” между бул.”Левски” и бул.”Евлогий и Христо Георгиеви”, ще се образуват тапи по бул. ”Евлогий и Христо Георгиеви”. По „Шишман” и „Солунска” ще има известно спъване на движението. Може да се направи още малко, за да се запази историческия облик на Центъра. Той е удовлетворен от препоръките на обществения експертен съвет по устройство на територията (ОЕСУТ). Друг въпрос е какво остава от проектите след като половината елементи вече ги няма.

Арх. Диков сподели опита си, че големите реки, течащи през големите градове на Европа и света преди години са били много мръсни и занемарени, а сега на някои има и плажове. Това означава, че проблемът с чистотата на реката е решим. Не са отнети елементи от проектите, а само детайли. Затова общината е организирала конкурс за проектни предложения, а не за детайлни проекти. По този начин се запазва по-голяма гъвкавост. Относно движението по „Граф Игнатиев”, в екипа на арх. Панталеев е инженер Петко Табаков, който е един от най-добрите транспортни експерти в България. Той е направил изчисления, че за комуникацията на столицата е по-добре там да е пешеходна зона.

Орлин Иванов добави, че след като концепцията е да се разтовари Центъра от автомобили, то може към шофьорите да се приложи и натиск чрез различните устройствени решения.

Арх. Стефан Добрев, автор на проекта за Зона 1, обясни, че не става въпрос за сериозно вдигане на нивото на реката. Дъното на канала е компрометирано и ако малко се повдигне нивото, там ще стане едно водно огледало, което ще покрие неестетичната гледка. Това не е революция, а еволюция към по-добро. Практиката да се повдига равнището на водата чрез хидротехнически съоръжения е популярна практика в много градове. Няма проблем да се направи детайлен анализ на качеството на водата в Перловска река – след време би могло да се изгради и малка пречиствателна станция.

Според Радослав Абрашев все пак ще има тапа заради пешеходната зона на „Граф Игнатиев”.

Арх. Иво Панталеев, автор на проектите за Зона 2 и Зона 4, отговори, че са правили изследвания и според тях забавянето на шофьорите, ако се затвори „Граф Игнатиев” е 7 минути.

Арх. Борисов предложи комуникационното решение за площад „Васил Левски” да е с промени от кръгово движение на Т-образно кръстовище.

Прошко Прошков изрази опасения за тематичните алпинеуми, предвидени в проекта за Зона 1. Хубаво е, че архитектите възприемат положително препоръките. Проектът на арх. Панталеев ще подобри качеството на Центъра. Прошко Прошков запита кога ще започнат възлаганията на обществените поръчки.

Арх. Петър Диков отговори, че ако се приемат в този вид проектните предложения, разумният срок да започнат възлаганията е лятото на 2016 г. Моята молба е да разгледате внимателно заданието, защото там има изисквания за качество на материалите. Заложени са настилки с дебелина 8 см, които ще са трайни и дълговечни.

Арх. Тодор Личев, експерт на ПК по УТАЖП, попита какво се случва със Зона 3, на което Арх. П. Диков отговори, че се подготвя нов конкурс до края на годината след като приключат съдебните процедури. След това започва подготовка за конкурс за бул. „Евлогий и Христо Георгиеви” от „Граф Игнатиев” до НДК.

Проф. Пламен Вълчев, художник, преподавател в НХА изказа мнението, че за него основният проблем са скулптурите на Любомир Далчев. Те са в тази градинка от 30 години и са създали своя собствена среда. Единствено трябва да бъде преместен паметника на опълченеца. Освен това, площадът трябва да бъде освободен от коли и гаражите, които са между галерия „Квадрат 500” и НХА ще привличат автомобили и  шум.

Арх. Диков: По стечение на обстоятелствата за втори път ставаме арбитри на спор между 2 групи художници. Надявам се и този път да намерим компромисно решение. Автоматичните гаражи остават, те са популярно решение в много европейски градове, но те са отдолу, а пешеходците остават отгоре и там ще бъде тихо и спокойно.

Според арх. Весела Тончева, представител на гражданския сектор, трябва да отчетем тежкия труд на архитектурните колективи и да благодарим на СО и главния архитект за откритостта при конкурсите. От друга страна, премахваме пазарите, но ги заменяме с друг тип заведения, които ще затрудняват движението по пешеходните зони. Центърът е една цялост, но различните зони решават различни проблеми. Пазарът за книги не трябва да е временен. При едно съвременно дизайнерско решение той би могъл да остане. Относно градината зад Военния клуб, не може да се мести само статуята на опълченеца.

Арх. Димитров предложи на мястото на Променадата да се създаде площад „Св. София и нейните дъщери”.

Според Орлин Иванов идеята е хубава, но трябва да се обсъди с архитектите. Предлагам текст за решение: „Приемат се проектните предложения за Зона 1,2 и 4, заедно с препоръките на ОЕСУТ”. Предложението му се прие единодушно.

На заседанието от 22.04.2015 г. бяха разгледани следните документи и въпроси:

1. Доклад вх. № СО15-1466/19.03.2015 г. относно одобряване на проект за подробен устройствен план – изменение на плана за регулация и застрояване на нови УПИ XII-537, XI-700, VII-498, 490, IX-905, 906, XXI-4028, 4072, и XX-4071, 4072, 4073 от кв. 67 (нов); изменение на улична регулация за създаване на пешеходна алея между кв. 61 и кв. 67, в.з. „Симеоново – север”, район „Витоша” Вносител арх. Петър Диков, гл. архитект на СО. Става дума за стара преписка – улицата не отговаря на изискванията и затова се създава пешеходна алея. Докладът се прие единодушно, без дебат. Повече подробности в доклада на арх. Диков No. ГР-94-00-35/3/18.03.2015, публикуван на сайта на НАГ  (http://dga.gis-sofia.bg/ ). По въпроса вече има решение на СОС: Решение № 218, обявено на 29.04.2015

2. Доклад, вх. № СО-6600-3505(3)/08.04.2015 г., относно поправка на очевидна фактическа грешка в текстовата част Решение № 686 по Протокол №70 от 23.10.2014 г. на СОС Вносител арх. Петър Диков, гл. архитект на СО. Докладът се прие единодушно, без дебат. Повече подробности в доклада на арх. Диков No. ГР-94-00-7/6/07.04.2015, публикуван на сайта на НАГ  (http://dga.gis-sofia.bg/. По въпроса вече има решение на СОС: Решение № 219, обявено на 29.04.2015

3. Доклад, вх. № СО15-6600-1892(1)/08.04.2015 г., относно одобряване на проект за ПУП за м. „кв. Обеля", ИПР  и ПЗ за УПИ XXIX-2112 – „за ЖС”, УПИ III-„жил. строителство и магазини” от кв. 5, УПИ XXIII-„ветрозащитен пояс”; УПИ XXI-953, XXIII-„ветрозащитен пояс” от нов кв. 5б, улици по о.т. 66а-37г-37д-37е-37ж-37а-37к; по о.т.37е-37и; отпадане на задънена улица по о.т.37б-37в за поземлен имот с идентификатор 68134.2817.2112, район „Връбница” Вносител арх. Петър Диков, гл. архитект на СО. Отлага се поради оттегляме от страна на вносителя за дообработване.

4. Доклад, вх. № СО15-6600-1893(1)/08.04.2015 г., относно одобряване на проект на ПУП – план за регулация и застрояване на м. „Мало Бучино”, нов кв.16а, УПИ І-3851.818-„за ж.с.” и изменение на улична регулация между  о.т.66 и о.т.69. – Вносител арх. Петър Диков, гл. архитект на СО. Докладът се прие единодушно, без дебат. Повече подробности в доклада на арх. Диков No. ГР-94-М-57/1/07.04.2015, публикуван на сайта на НАГ  (http://dga.gis-sofia.bg/. Ето и решението на СОС: Решение № 220, обявено на 29.04.2015

5. Доклад, вх. № СО15-6600-1894(1)/08.04.2015 г., относно одобряване на проект за ПУП – ИПРЗ за м. „Орион и съседни жилищни квартали”, кв. 5, за УПИ II-1183, 1193-за ОО, III-1196, 1197-за ОО, XI-1190-за маг., офиси и ЖС, ХІІ-за ОО, ХІІІ-за ОО, ХV-1192-за ОО, кв. 6, УПИ IV-за ОО и озеленяване, улици по о.т.25-24а-24б-24в-24г-23б-23а, по о.т. 23б-23в-23г, отпадане на улица по о.т.23а-24-25, район „Връбница” Вносител арх. Петър Диков, гл. архитект на СО. Докладът се прие единодушно, без дебат. Повече подробности в доклада на арх. Диков No. ГР-94-00-127/6/
07.04.2015, публикуван на сайта на НАГ  (http://dga.gis-sofia.bg/. По въпроса вече има решение на СОС: Решение № 221, обявено на 29.04.2015

6. Доклад, вх. № СО15-6600-1895(1)/08.04.2015 г., относно поправка на очевидна фактическа грешка в текстовата и графичната част на План за регулация и застрояване на м. „Голямата локва – търговски парк” ІІ на поземлени имоти и м. „Доло” и м. „Османска могила” от КККР, части 1 и 2, одобрени с Решение № 534 по Протокол №48 от 26.09.2013 г. на СОС Вносител арх. Петър Диков, гл. архитект на СО. Докладът се прие единодушно, без дебат. Повече подробности в доклада на арх. Диков No. ГР-70-00-816/4/07.04.2015, публикуван на сайта на НАГ  (http://dga.gis-sofia.bg/ Ето и решението на СОС: Решение № 222, обявено на 29.04.2015

7. Доклад, вх. № СО15-6600-1921/09.04.2015 г., относно одобряване  проект за ПУП – изменение на план за регулация за кв. 201: откриване на улица от о.т.495в до о.т.497 и създаване на нови квартали 201 и 201б; изменение на план за регулация и застрояване  на УПИ VІІ-1105, от който се създават нови УПИ-3015, УПИ XII-2922 и УПИ XIII-3049; изменение на границите на УПИ  VIII-1106 и преотреждането му в УПИ VIII-660, нов кв.201, гр. Банкя, район „Банкя” Вносител арх. Петър Диков, гл. архитект на СО. Докладът се прие единодушно, без дебат. Повече подробности в доклада на арх. Диков No. ГР-94-3-4/4/09.04.2015, публикуван на сайта на НАГ  (http://dga.gis-sofia.bg/. По въпроса вече има и решение на СОС: Решение № 223, обявено на 29.04.2015

8. Доклад, вх. № СО15-6600-1920/09.04.2015 г., относно разглеждане на проект на Специфични правила и нормативи към проекта на ИПРЗ на м. „Центъра - Зона А - север“ /част район „Оборище“/ по плана на гр. София и внасяне на предложение в МРРБ за приемането им от Националния експертен съвет по устройство на територията и регионална политика и утвърждаването им от министър на основание чл. 13, ал. 3 от ЗУТ Вносител арх. Петър Диков, гл. архитект на СО. Тази точка, както и в ПК по Опазване на околната среда, земеделие и гори, ще се гледа на две заседания. По процедура Специфичните правила и нормативи ще бъдат внесени в МРРБ за обсъждане и одобрение от Национален експертен съвет по устройство на територията и регионална политика(НЕСУТРП). Чрез комуникация с Националния институт за недвижимо културно наследство са избегнати много спорни въпроси. Направени са корекции на плана за застрояване в полза на обществения интерес, например, за запазване на едрогабаритната растителност. Предотвратено е строителство на такива знакови места като „Княжеския щал” и парковото пространство около ресторант „Синия лъв” до Народния театър.  Специфичните правила и нормативи служат за превенция налични сгради, някои от които са паметници на културата, да бъдат съхранени, въпреки несъответствия с ОУП на София. Например Дворецът ( Националната художествена галерия) е в зона за парк и озеленяване, но никой не би искал да го премахва.

Арх. Борислав Борисов: Добре е, че докладът ще се гледа на две четения и няма да подходим прибързано по толкова важен за София въпрос. За мен такъв тип планове заслужават по-сериозно експертно внимание. Ще помоля експертите на Комисията да изготвят писмено становище по правилата и нормите. Преди седмица поставих въпрос за съответствието между ПУП-овете и проектите за Центъра. След като сега разглеждаме Специфичните правила и нормативи, значи още нямаме ПУП. Те трябва да са част от него. Следователно проектът на арх. Панталеев е в несъответствие с ПУП. Да използваме случая, за да огледаме плана и да видим дали да ги приемаме преди да сме приели ПУП.

Арх. Диков: Учудвам се от твърдението, че трябва тепърва подробно да разглеждаме плана като той е стартиран 2009 г. Той е съгласуван и разглеждан многократно на различни нива. Докладът се одобрява от министъра според закона. Няма разлики между проектите за благоустройство на софийска градска част и това, което виждате (има предвид графичните планове, които са предоставени на общинските съветници) - няма разлики. Най-големите грешки са допуснати, когато се е работило на парче. Хотел „Арена ди Сердика” не би трябвало да е построен върху археологически находки, новата сграда на ДСК на бул. „Дондуков”, за Княжеския щал имаше планове за две стометрови кули. Този план е възможност да запазим Центъра на София.

Всички подробности и визуализации (чертежи и планове) може да видите в доклада на арх. Диков No. ТП-92-00-47/12/08.04.2015, публикуван на страницата на НАГ  ( http://dga.gis-sofia.bg/ ). Има решение на СОС по въпроса: Решение № 258, обявено на 21.05.2015

9. Доклад, вх. № СО15-6600-1927/09.04.2015 г., относно разглеждане на проект на Специфични правила и нормативи към проекта на ИПРЗ на м. „Центъра- Зона А- юг“ /част район „Средец“/ по плана на гр. София и внасяне на предложение в МРРБ за приемането им от Националния експертен съвет по устройство на територията и регионална политика и утвърждаването им от министър на основание чл. 13, ал. 3 от ЗУТ – Вносител арх. Петър Диков, гл. архитект на СО. Тази точка е идентична на предходната, но става дума за друга част на Центъра.

Представители на фирма собственик на имот в градинката до хотел „Рила” представиха възражение срещу ПУП на Центъра.

Арх. П. Диков: Не приемам възраженията, защото са против обществения интерес.

Повече подробности и материали в доклада на арх. Диков No. ТП-92-00-26/13
08.04.2015, публикуван на сайта на НАГ  (http://dga.gis-sofia.bg/). Има решение на СОС по въпроса: Решение № 259, обявено на 21.05.2015

10. Писмо, вх. № СО15-6600-1918/09.04.2015 г., относно одобряване на проект – музей/експериментариум и посетителски център с пешеходен мост в УПИ І, кв. 10, м. „НПЗ Изток Къро“, район „Младост“, в изпълнение на Решение № 350 по Протокол № 63 от 12.06.2014 г. на СОС (Представен е 1 бр. диск, проектът - част „Архитектура“ е качен на сайта на НАГ и заедно с диска са на разположение при експерта на Комисията). – Вносител арх. Петър Диков, гл. архитект на СО. Комисията прие положително становище.

11. Писмо, вх. № СО15-6600-1698/27.03.2015 г., относно изпълнение на Решение № 830 по Протокол № 73 от 18.12.2014 г.  на СОС, касаещо изработване и внасяне на задание за изменение на ОУП на СО Вносител арх. Петър Диков, гл. архитект на СО. Няма проблем по съгласуване на заданието. Чисто процедурен въпрос. Писмото е само за сведение.

12. Доклад вх. № СО15-9300-67(4)/24.03.2015 г. относно провеждане на търг за отдаване под наем на части от имот – изключителна държавна собственост, актуван с АДС №42/18.03.1997 г. на Министерството на финансите, представляващ Резерват на градинско-парковото изкуство „Княз-Борисова градина”, предоставен за стопанисване на Столична община с договор за управление на имот – изключителна държавна собственост № РД-56-831/15.19.2011 г. – Вносител Юлия Ненкова, зам. кмет на СО, чрез Цветан Стоевски, директор на Дирекция „Обществени поръчки и търгове” на СО. Докладът е върнат на предишното заседание от ПК по Финанси и бюджет за нова оценка. Докладът се прие единодушно, без дебат. Ето решението на СОС по въпроса: Решение № 207, обявено на 29.04.2015 Приложения

13. Доклад вх. № СО-0815-279/7/ 27.03.2015 г.  относно  процедура по чл. 15,  ал. 5  от Закона  за устройство на територията, във връзка с изменение на план за регулация – Вносител Цвета Авджиева, кмет на Район „Младост”. Докладът е отложен на предишно заседание за промяна на оценката на имота. Докладът се прие единодушно, без дебат. Има и решение на СОС по въпроса: Решение № 235, обявено на 29.04.2015

14. Доклад вх. №94-Е-339(7)/27.03.2014 г. относно учредяване право на пристрояване към съществуващ частен нежилищен имот – едноетажно помещение към трафопост, върху общински УПИ VІ-за коо, кв. 24, м. ж.к. „Левски – Зона В” – Вносител Ева Митова, кмет на Район „Подуяне”. Отлага се, защото е върнат от ПК по Финанси и бюджет.

15. Доклад вх. № 94-Н-438/23/ 02.04.2015 г. относно процедура по чл. 15 , ал.3 и 5 от Закона за устройство на територията, във връзка  с изменение на план за регулация – Вносител Рангел Марков, кмет на Район „Банкя” чрез представител. Цената е увеличена с 25% в сравнение с предишния доклад. Докладът се прие единодушно, без дебат. Има и решение на СОС по въпроса: Решение № 242, обявено на 29.04.2015

16. Доклад вх. № 94-Н-138/22/ 02.04.2015 г. относно процедура по чл. 17, ал. 3 и  ал. 5 от  Закона за устройство на територията с искане за сключване на договор за закупуване на  Реална част от ПИ с  идентификатор 04234.6941.3714 с площ  159.13 кв. м ., придаден към УПИ I-3270  „ за жилищно строителство” , кв. 19 Г , м. „Петрефетин” – Вносител Димитър Сичанов, кмет на Район „Панчарево”. Цената е 45 лв./кв.м. Докладът се прие единодушно, без дебат. Има решение на СОС по въпроса: Решение № 238, обявено на 29.04.2015

17. Доклад, вх. № СО15-0823-75/2/02.04.2015 г., относно процедура по чл. 15, ал. 3 и ал. 5 от ЗУТ във връзка с проект за ИПР в обхват УПИ ХХІХ. 2410, кв. 110, м. с. Лозен, СО- район „Панчарево“, ПИ с идентификатори 44063. 6222.4813 и 44063.6214. 583 по КККР - Вносител Димитър Сичанов, кмет на Район „Панчарево”. Става дума за 133 м2 в с. Лозен. Цената е 90лв./м2. По въпроса има решение на СОС: Решение № 239, обявено на 29.04.2015

18. Доклад, вх. № СО15-0822-46/2/15.04.2015 г., относно откриване на процедура за провеждане на търг за продажба на общински недвижим имот- частна общинска собственост, находящ се в район „Кремиковци“ Отлага се поради отсъствие на вносителя.

19. Доклад, вх. № СО-2600-3373/4/15.04.2015 г., относно дарение на общински имот, находящ се в гр. София, район „Красно село“, ул. „Солун“, представляващ УПИ ХІ- за жс, кв. 330Б, м. „жк. Борово“ по плана на гр. София в полза на ЕТ „З- Г Гриша Георгиев“ и приемане на дарение на имот, собственост на ЕТ „З- Г Гриша Георгиев“, находящ се в гр. София, район „Красно село“, бул. „Братя Бъкстон“, представляващ УПИ ІІ- 1660, кв. 302, м. „Красно село - Плавателен канал“ и парична вноска – Вносител Пламен Църноречки, кмет на Район „Красно село”. Замяната е в интерес на живущите и е единствен начин да се запази обществения интерес. Докладът се прие единодушно, без дебат. Има решение на СОС по въпроса: Решение № 231, обявено на 29.04.2015

20. Доклад вх. № 2600-3823(13)/16.04.2015 г. относно прогласяване на погасено по давност право на строеж върху 587/1200 идеални части от УПИ VІІІ 4197, 3321  от кв.49 по плана на гр. София, м. „Студентски град”; 990/1797 идеални части от УПИ ІХ 2752,4206 от кв.49 по плана на гр. София, м. „Студентски град” и 517/1055 идеални части от  УПИ V 4198, 3321 от кв.49 по плана на гр. София, м. „Студентски град” – Вносител Димитър Дилчев, кмет на Район „Студентски град”. Докладът се прие единодушно, без дебат. Има решение на СОС по въпроса: Решение № 272, обявено на 21.05.2015

21. Доклад вх. № СО15-0821-77(2)/16.04.2015 г. относно откриване на процедура за провеждане на публично оповестен конкурс за отдаване под наем на част от имот, публична общинска собственост, представляващ помещение, с площ от 19.50 кв.м, заедно с припадащите се към обекта 3.76 кв.м от общите части на сградата, намиращо се на третия етаж в административната сграда на кметство Световрачене, район „Нови Искър”, с. Световрачене – за офис, за срок от пет години – По тази точка не се разбра какво се гласува или се отлага. Има решение на СОС:  Решение № 237, обявено на 29.04.2015

22. Разни

Искане от живущите на бул. „Витоша“, вх. №СО15-9401-28/28.01.2015 г. за възстановяване и облагородяване на фонтана, находящ се на кръстовището на бул. „Витоша“ и ул. „Парчевич“, както и възложеното проучване и внасяне на информация по въпроса от Главния архитект на София – Присъстваха граждани, живеещи в непосредствена близост, които искаха премахване на фонтана и представиха подписка. Също така присъстваха и други граждани – техни съседи, които напротив искаха възстановяването му.

На заседанието от 29.04.2015 г. бяха разгледани следните документи и въпроси:

1. Доклад, вх. № СО15-9300-127/20.04.2015 г., относно мотивирано предложение за предоставяне на концесия за строителство на Градски балнеоложки комплекс - консервация, реставрация и социализация на Централна минерална баня „Банкя“ и строителство на балнеоложки хотел в гр. „Банкя“, СО - район „Банкя“ – Вносител Рангел Марков, кмет на район „Банкя”.

Р. Марков: Сградата на банята е паметник на културата и проектът е съгласуван с Националния институт за недвижимо културно наследство. Отдавна се гледа концепцията за възстановяване на банята и е време да се предприемат действия.

Николай Белалов: Документацията изглежда добре, но аз не мога да подкрепя този проект, защото дори с перфектни на пръв поглед договори, общината губи, както се случи при други концесии и партньорства. Не смятам, че са изчерпани всички средства за защита на общинския и обществения интерес.

Орлин Иванов: Концесията е съвсем прозрачна процедура.

Рангел Марков: След построяване на хотела, той ще бъде актуван като публична общинска собственост. През цялото време на концесията, собствеността ще бъде общинска.

Доц. Лилянда Еленкова: Приветствам това решение, това, че собствеността ще е общинска гарантира нашия интерес.

Арх. Борисов: Имам информация за потенциална заплаха от свлачище в района на лятното кино, което е в обсега на бъдещата концесия.

Няма по-добър начин да се оценят параметрите от това да се изготви предварителен проект и според него да се  прецени възможността за концесия. Банята е шедьовър на архитектурното изкуство и символ на града. Няма гаранция, че новото строителство ще бъде също така красиво. Концесия без проект е рискована.

Р. Марков: Знаем за свлачището и бъдещият проект ще бъде съгласуван с „Геозащита”. Относно архитектурните проекти, за тях ще бъде организиран конкурс.

Арх. Петър Стрясков, Главен архитект на Район „Банкя”: Редно е инвеститорът да състави задание, то ще се съгласува със собственикът на имота.

Арх. П. Диков: - Трябва да се срамуваме от състоянието на баните в овча купел, Горна баня и Банкя. Този проект трябва да се случи и колкото повече условия поставяме, толкова по-трудно ще намерим инвеститори. Ако тук се случат нещата, това ще е модел и за другите бани.

Арх. Весела Тончева: - Има ли противоречия с ПУП?

Арх. Стрясков: Да…..

Точката бе приета с 4 гласа „за”, Н. Белалов и арх. Борисов гласуваха „въздържали се”.

Вече има и решение на СОС по въпроса - Решение № 250, обявено на 21.05.2015

2. Доклад, вх. № СО15-6600-1892(1)/08.04.2015 г., относно одобряване на проект за ПУП  за м. „кв. Обеля", ИПР  и ПЗ за УПИ XXIX-2112 – „за ЖС”, УПИ III-„жил. строителство и магазини” от кв. 5, УПИ XXIII-„ветрозащитен пояс”; УПИ XXI-953, XXIII-„ветрозащитен пояс” от нов кв. 5б, улици по о.т. 66а-37г-37д-37е-37ж-37а-37к; по о.т.37е-37и; отпадане на задънена улица по о.т.37б-37в за поземлен имот с идентификатор 68134.2817.2112, район „Връбница”./Отложен от миналото заседание за проверка от вносителя за наличие на технически грешки/– Вносител арх. Петър Диков, гл. архитект на СО. Архитект Диков помоли за ново отлагане, тъй като не му е представен все още доклад за грешките.

3. Доклад, вх. № СО15-6600-1920/09.04.2015 г., относно разглеждане на проект на Специфични правила и нормативи към проекта на ИПРЗ на м. „Центъра - Зона А - север“ /част район „Оборище“/ по плана на гр. София и внасяне на предложение в МРРБ за приемането им от Националния експертен съвет по устройство на територията и регионална политика и утвърждаването им от министър на основание чл. 13, ал. 3 от ЗУТ (Разгледан на миналото заседание на Комисията и отложен за окончателно произнасяне) – Вносител арх. Петър Диков, гл. архитект на СО. Докладът бе приет с мнозинство. Има решение на СОС по въпроса: Решение № 258, обявено на 21.05.2015

4. Доклад, вх. № СО15-6600-1927/09.04.2015 г., относно разглеждане на проект на Специфични правила и нормативи към проекта на ИПРЗ на м. „Центъра - Зона А - юг“ /част район „Средец“/ по плана на гр. София и внасяне на предложение в МРРБ за приемането им от Националния експертен съвет по устройство на територията и регионална политика и утвърждаването им от министър на основание чл. 13, ал. 3 от ЗУТ  (разгледан на миналото заседание на Комисията и отложен за окончателно произнасяне)– Вносител арх. Петър Диков, гл. архитект на СО. По тази точка и на това заседание бе внесено възражение от фирма „Растер”. Арх. Диков посочи, че предишния ден в ПК по Околна среда, фирмата е представила други мотиви. Планът предвижда запазване на 4-те сгради по „Леге”. Отнемат се около 3 м. от вътрешната част на имотите за археологическия. Планът цели превенция с цел запазване на архитектурната среда. Докладът се прие с мнозинство. Има решение на СОС по въпроса: Решение № 259, обявено на 21.05.2015

5. Доклад, вх. № СО15-0822-46/2/15.04.2015 г., относно откриване на процедура за провеждане на търг за продажба на общински недвижим имот- частна общинска собственост, находящ се в район „Кремиковци“ (отложен от миналото заседание на Комисията, поради отсъствие на вносителя) - Вносител Ивайло Панев, кмет на Район „Кремиковци”. Прие се единодушно, без дебат. Вече има решение на СОС по въпроса: Решение № 275, обявено на 21.05.2015

6. Доклад вх. № 2600-3823(13)/16.04.2015 г. относно прогласяване на погасено по давност право на строеж върху 587/1200 идеални части от УПИ VІІІ 4197, 3321  от кв. 49 по плана на гр. София, м. „Студентски град”; 990/1797 идеални части от УПИ ІХ 2752,4206 от кв.49 по плана на гр. София, м. „Студентски град” и 517/1055 идеални части от  УПИ V 4198, 3321 от кв.49 по плана на гр. София, м. „Студентски град” (Отложен от миналото заседание на Комисията, поради отсъствие на вносителя) - Вносител Димитър Дилчев, кмет на Район „Студентски”. Прие се единодушно, без дебат. Одобрено от СОС с Решение № 272, обявено на 21.05.2015

Доп.т.1. Доклад, вх. № СО15-9300-128/20.04.2015 г., относно приемане на тригодишна бюджетна прогноза за периода 2016 - 2018 г., в частта за местните приходи и разходите за местни дейности (Раздадена отделно на всички общински съветници) - Вносител Й. Фандъкова, кмет на СО. Докладът бе приет с мнозинство. Н. Белалов „се въздържа”.

Доп.т.2. Писмо, вх. № СО15-9300-134/21.04.2015 г., относно отчет за дейността по придобиване, управление и разпореждане с общинска собственост за 2014 г. – Точката е само за сведение и не се гласува.

Доп.т.3. Доклад, вх. № СО15-9300-134/1//21.04.2015 г., относно сборен отчет за касовото изпълнение на бюджета на СО към 31.12.2014 г. (Раздаден отделно на всички общински съветници) - Точката е само за сведение и не се гласува.

 

КАКВО РАЗГЛЕДА ПОСТОЯННАТА КОМИСИЯ ПО ООСЗГ НА СОС ПРЕЗ АПРИЛ 2015 г.

През месец април 2015 г. постоянната комисия по опазване на околната среда, земеделие и гори (ООСЗГ) на Столичен общински съвет (СОС) проведе три редовни заседания - на 14.04, 21.04.2015г. и 28.04.2015 г.

На заседанието от 14.04.2015 г. бяха разгледани следните документи и въпроси:

1. Информация вх.№СО15-6600-1791/31.03.2015 г. по изпълнение на програмите по чл.10 от Закона за енергията от възобновяеми източници за насърчаване използването на енергията от възобновяеми източници – Вносител Йорданка Фандъкова, кмет на СО чрез представител инж. Младенка Чернева, началник отдел „Топлоенергетика и енергийна ефективност” в Дирекция „Жилищно и обществено строителство”. Отлага се до запознаване на комисията с краткосрочната програма.

2. Отчет вх.№СО15-9300-96/30.03.2015г. за изпълнение на Програмата за управление на отпадъците на Столична община за 2014 г. – Вносител Мария Бояджийска, зам. кмет „Зелена система, екология и земеползване” чрез Петър Трайков – директор на Дирекция „Управление на отпадъците”. Точката е информационна. Общинският съветник Анна Стойкова попита дали са спазени сроковете за замяна на контейнерите тип „бобър” с контейнери тип „иглу”, на което П. Трайков отговори, че сроковете са спазени почти навсякъде.

Румен Георгиев попита дали са изпълнени целите за 2014-та година. Петър Трайков отговори положително и добави, че с пуска на завода за преработка на отпадъци ще бъдат поставени още по-високи цели. Въпреки това, трябва да се изгради национална политика по отношение на вандализма и обръщането на контейнерите за смет.

Радослав Абрашев предложи да се презентира информационната система. П. Трайков отговори, че в момента текат финалните проби и се взимат решенията относно обхвата на информацията, която трябва да бъде обществено и свободно достъпна.

Информацията се прие единодушно.

3. Доклад вх.№СО15-9300-67/4/24.03.2015г., относно провеждане на търг за отдаване под наем на части от имот – изключителна държавна собственост, актуван с АДС №42/18.03.1997г. на Министерството на финансите, представляващ Резерват на градинско-парковото изкуство „Княз Борисова градина”, предоставен за стопанисване на Столична община с договор за управление на имот – изключителна държавна собственост №РД-56-831/15.09.2011г.Вносител Ю. Ненкова, зам. кмет на СО, „Законност, координация и контрол”, от нейно име Цветан Стоевски, директор Дирекция „Обществени поръчки и концесии”. Става въпрос за преместваемите обекти и мобилните търговски обекти в парк „Борисова градина”. Тази точка бе върната от предишно заседание за преразглеждане на началните тръжни цени към повишаване. Обектите са разположени по одобрен план-схема. Това са обектите около езерото „Ариана”, колички за сладолед, царевица и т.н.

Общинският съветник Румен Георгиев попита дали работят в момента обектите.

Цветан Стоевски отговори, че кметът на Район „Средец” ще задейства процедура по обезщетение за периода на работа без договор.

Радослав Абрашев отбеляза, че в договорите трябва изрично да се посочи, че наемът е целогодишен.

Денница Кюранова от „Сдружение за защита на район „Лозенец” обърна внимание дали прилежащите зелени площи към обектите ще се обслужват и почистват от наемателите или от общината, защото поддръжката на наемателите би могла да бъде некомпетентна.

Отговориха и, че тези условия са включени в проектодоговорите. Точката се прие единодушно. Има и решение на СОС по въпроса: Решение № 207, обявено на 29.04.2015; Приложения

4. Съгласуване на тръжна документация вх.№СО15-6600-1256/06.03.2015г. за отдаване под наем на част от недвижим имот – изключителна държавна собственост, актуван с АДС №42/18.03.1997г., предоставен за управление на Столична община с Решение на Министерски съвет №615 от 09.08.2011г., представляващ водната площ на езерото „Ариана” с обща площ – 8 200,00 кв.м., находящ се на територията на Резерват за градинско-парковото изкуство „Княз Борисовата градина” за извършване на търговска дейност в зона за сезонни спортове, съгласно схема, одобрена от Столичен общински съвет -  Вносител Ю. Ненкова, зам. кмет на СО, „Законност, координация и контрол”, от нейно име Цветан Стоевски, директор Дирекция „Обществени поръчки и концесии”. Началната цена е 8480 лв. на месец като от нея са приспаднати 4200 лв./месец, необходими за поддръжката на езерото. Сумата е на средно месечна база, въпреки  че разходите се правят основно два-три пъти годишно. Наемателят ще поддържа езерото целогодишно като в замяна разполага с водната площ за търговска дейност и водни съоръжения.

Общинският съветник Радослав Абрашев попита дали не е много висока началната тръжна цена. Отговориха му, че ако няма кандидати, ще се определи нова цена.

Лорита Радева попита къде се оттичат водите на „Ариана” и дали след заледяването и през зимата за пързалка, не остават вредни и токсични вещества. Предвидени са точки в договора, които регулират тези възможности.

Денница Кюранова отново запита редно ли е наемателите да извършват поддръжката и имат ли те съответната експертиза.

Точката бе съгласувана единодушно.

5. Доклад вх.№СО15-6600-1466/19.03.2015г., относно одобряване на проект за ПУП – изменение на план за регулация и застрояване на нови УПИ ХІІ-537, ХІ-700, VІІ-498,490, ІХ-905,906, ХХІ-4028, 4072 и ХХ-4071,4072,4073 от кв.67(нов); изменение на улична регулация за създаване на пешеходна алея между кв.61 и кв.67, в.з. ”Симеоново – север”, Район „Витоша” - СО – Вносител арх. Петър Диков, главен архитект на СО чрез арх. Бойка Къдрева. Става дума за промяна на регулацията по желание на собствениците на парцелите. Няма отчуждаване или компенсиране. Прие се единодушно, без дебат. Повече подробности в доклада на арх. Диков No. ГР-94-00-35/3/18.03.2015, публикуван на страницата на НАГ http://dga.gis-sofia.bg/. Има и решение на СОС по въпроса: Решение № 218, обявено на 29.04.2015

6. Информация вх.№ЗС-2600-352/1/01.04.2015г., относно издаване разрешение за премахване на растителност във връзка с доизграждане на ул. ”Обиколна” и участъка от бл.211 (о.т.31) до бул. ”Копенхаген”, ж.к. ”Дружба 2” – Вносител Ралица Маджарова, директор Дирекция „Зелени системи”. Прие се единодушно, без дебат.

7. Информация вх.№ЗС-6600-33/1/30.03.2015г., относно обект: ПУП на м. ”Долни Богров – север”, Район „Кремиковци” - Вносител Ралица Маджарова, директор Дирекция „Зелени системи”. Попадат 159 броя дървета, които ще бъдат компенсирани. Ще се вземат мерки да не се унищожава защитния пояс растителност покрай река Искър. Прие се единодушно.

8. Информация вх.№ЗС-6600-32/1/30.03.2015г., относно обект: Преработен проект на ПУП – ИПРЗ на м. ”Батарея”, Район „Кремиковци” - Вносител Ралица Маджарова, директор Дирекция „Зелени системи”. Проектът е върнат и преработен според предписанията на комисията. Прие се единодушно, без дебат.

9. Становище на НАГ вх.№СО-2600-8810/1/23.02.2015г. във връзка с предложение на „Акватек” ЕООД за публично-частно партньорство при изграждане на Воден парк на територията на града /отложена точка от предишното заседание на комисията/ - Вносител арх. Петър Диков, главен архитект на СО чрез арх. Бойка Къдрева – Става дума за територията на местност „Баталова воденица”. Там има два сондажа за минерална вода като единият е компрометиран и не може да се възстанови. На другият трябва да се направи преглед и оценка на дебита и възможностите за разработване.

Георги Георгиев – регионален управител на „Акватек” ЕООД–София каза, че фирмата, която представлява има потенциал да финансира и осъществи такъв проект. Тя има изградени над 3000 обекта в България и чужбина.

Общинският съветник Р. Абрашев предложи комисията да не се произнася по това становище преди да се проучи подробно статута на парцела, за който става въпрос. Освен това той изказа скепсис по отношение на формата публично-частно партньорство, защото общината има лош опит с нея, и попита представителя на „Акватек” дали са съгласни евентуално на концесия.

Лорита Радева, председател на комисията каза, че на този етап е твърде рано да се коментира. Комисията прие точката информативно и я отложи за по-нататъшно заседание.

10. Изслушване на „Булекопак”АД във връзка с информация вх.№СО15-2600-437/5/17.02.2015 г.-продължение от предишното заседание на комисията Представителите на „Булекопак” АД не бяха подготвени за заседанието. Л. Радева каза, че комисията няма да приема материали, които не е разглеждала. Р. Георгиев предложи да бъде приет доклада само на другите две фирми, на което повечето членове на комисията не се съгласиха. Л. Радева ултимативно настоя за по-подробна програма. Точката се отложи за следващото заседание.

На заседанието от 21.04.2015 г. бяха разгледани следните документи и въпроси:

1. Информация вх.№СО15-6600-1791/31.03.2015 г. в изпълнение на разпоредбите на чл.10, ал.3, т.2 от Закона за енергията от възобновяеми източници – Форма за предоставяне на информация за отчетната 2014 г. - Вносител Йорданка Фандъкова – кмет на СО. Точката се отлага по молба на вносителя.

2. Доклад вх.№СО15-6600-1892/1/08.04.2015 г., относно одобряване на проект за ПУП за м. кв. ”Обеля”, ИПР и ПЗ за УПИ ХХІХ-2112-„за ЖС”, УПИ ІІІ-„за жилищно строителство и магазини” от кв.5, УПИ ХХІІІ-„ветрозащитен пояс”, УПИ ХХІ-935, УПИ ХХІІІ-„ветрозащитен пояс” от нов кв.5б; улици по о.т.66а – 37г – 37д – 37е – 37ж – 37а – 37к; по о.т.37е – 37и; отпадане на задънена улица по о.т. 37б – 37в за поземлен имот с идентификатор 68134.2817.2112, Район „Връбница” – Вносител арх. П. Диков – Главен архитект на СО. Става дума за улица по съществуващо трасе. Прие се единодушно, без дебат. Повече подробности може да намерите в доклада на арх. Диков No. ГР-94-С-25/3/07.04.2015, качен на сайта на НАГ (http://dga.gis-sofia.bg/)

3. Доклад вх.№СО15-6600-1893/1/08.04.2015 г. относно одобряване на проект за план за регулация и застрояване на м. ”Мало Бучино”, нов кв.16а, УПИ І-3851.818-„за ж.с.” и изменение на улична регулация между о.т.66 и о.т.69 – Вносител арх. П. Диков – Главен архитект на СО. Разширение на съществуваща улица. Прие се единодушно, без дебат. Повече подробности в доклада на арх. Диков No. ГР-94-М-57/1/07.04.2015, качен на сайта на НАГ ( http://dga.gis-sofia.bg/ ). По въпроса има и решение на СОС: Решение № 220, обявено на 29.04.2015

4. Доклад вх.№СО15-6600-1894/1/08.04.2015 г., относно одобряване на проект за ПУП – ИПРЗ за м.НПЗ ”Орион и съседни жилищни квартали”, кв.5, за УПИ ІІ-1183, 1193-„за ОО”, ІІІ-1196,1197-„за ОО”, ХІ-1190-„за маг., офиси и ЖС”, ХІІ-„за ОО”, ХІІІ-„за ОО”, ХV-1192-„за ОО”; кв.6, УПИ ІV-„за ОО и озеленяване”; улици по о.т.25 – 24а – 24б – 24в – 24г – 24б – 23а; по о.т.23б – 23в – 23г; отпадане на улица по о.т.23а – 24 – 25, Район „Връбница” 69 – Вносител арх. П. Диков – Главен архитект на СО. Измества се съществуваща улица, за да не се прибягва до отчуждаване. Прие се единодушно, без дебат. Повече подробности в доклада на арх. Диков No. ГР-94-00-127/6/07.04.2015, качен на сайта на НАГ   ( http://dga.gis-sofia.bg/ ). По въпроса има и решение на СОС: Решение № 221, обявено на 29.04.2015

5. Доклад вх.№СО15-6600-1895/1/08.04.2015 г., относно поправка на очевидна фактическа грешка в текстовата и графичната част на План за регулация и застрояване на м.”Голямата локва -Търговски парк” ІІ на поземлени имоти в м. ”Доло” и м. ”Османска могила” от КККР, части 1 и 2, одобрени с Решение №534 по Протокол №48/26.09.2013г. на СОС  – Вносител арх. П. Диков – Главен архитект на СО. Прие се единодушно, без дебат. Повече подробности в доклада на арх. Диков No. ГР-70-00-816/4/07.04.2015, качен на сайта на НАГ  ( http://dga.gis-sofia.bg/ ). По въпроса има и решение на СОС: Решение № 222, обявено на 29.04.2015

6. Доклад вх.№СО15-6600-1920/09.04.2015 г., относно разглеждане на проект на Специфични правила и нормативи към проекта на изменение на план за регулация и застрояване на м. ”Центъра-Зона „А-север” (част район „Оборище”) по плана на гр.София и внасяне на предложение в Министерството на регионалното развитие и благоустройството за приемането им от Националния експертен съвет по устройство на територията и регионалната политика и утвърждаването им от министъра, на основание чл.13, ал.3 от ЗУТ - Вносител арх. П. Диков – Главен архитект на СО. Точката е информационна и ще има още едно заседание по нея – на това заседание няма да се гласува решение. Направено е пълно изясняване на дървесната растителност не само в публичните имоти, но и в частните. Направени са някои важни промени в Общия устройствен план, например: отказано е пететажно строителство в парцела, където се намира ресторант „Синия лъв”; също така е отказано, предвидено в ОУП строителство, при Царските конюшни и подземния гараж на Английската гимназия, за да се запази едрогабаритната растителност.  След разглеждане в СОС „Специфичните правила” ще бъдат внесени в МРРБ за разглеждане от Национален Експертен Съвет. Те („Специфичните правила”) узаконяват съществуващи разлики с ОУП на исторически паметници на културата и ги конституират в сегашното им положение. Комисията взе решение да бъдат коригирани някои неточности в надписите на графичните материали.

7. Доклад вх.№СО15-6600-1921/09.04.2015 г., относно одобряване на проект за ПУП –изменение на план за регулация за кв. 201; откриване на улица от о.т. 495в до о.т. 497 и създаване на нови квартали 201 и 201б; изменение на план за регулация и застрояване на УПИ VІІ-1105, от който се създават нови УПИ VІІ-3015, УПИ ХІІ-2922 и УПИ ХІІІ-3049; изменение на границите на УПШ VІІІ-1106 и преотреждането му в УПИ VІІІ-660, нов кв.201, гр.Банкя, Район „Банкя” – Вносител арх. П. Диков – Главен архитект на СО. Улица се променя на пешеходна алея, тъй като не изпълнява изискванията за улица. Прие се единодушно, без дебат. Повече подробности в доклада на арх. Диков No. ГР-94-3-4/4/09.04.2015, качен на сайта на НАГ ( http://dga.gis-sofia.bg/ ). Одобрено от СОС с решение: Решение № 223, обявено на 29.04.2015

8. Доклад вх.№СО15-6600-1927/09.04.2015 г., относно разглеждане на проект на Специфични правила и нормативи към проекта на изменение на план за регулация и застрояване на м.”Центъра-Зона „А-юг” (част район „Средец”) по плана на гр.София и внасяне на предложение в Министерството на регионалното развитие и благоустройството за приемането им от Националния експертен съвет по устройство на територията и регионалната политика и утвърждаването им от министъра, на основание чл.13, ал.3 от ЗУТ Идентично на точка 6.

9. Доклад вх.№СО-6600-3505/4/08.04.2015 г., относно поправка на очевидна фактическа грешка в текстовата част на Решение №686 по Протокол №70/23.10.2014г. на СОС – Вносител арх. П. Диков – Главен архитект на СО. Приема се единодушно, без дебат. Повече подробности в доклада на арх. Диков No. ГР-94-00-7/6/07.04.2015, качен на сайта на НАГ  ( http://dga.gis-sofia.bg/ ). Одобрена от СОС с решение: Решение № 219, обявено на 29.04.2015

10. Изслушване на „Булекопак”АД във връзка с информация вх.№СО15-2600-437/7/14.04.2015 г. /продължение от предишното заседание на комисията/ - Тази точка бе отложена от предходното заседание на ПК по ООСЗГ. Комисията съгласува маркетингово-информационната кампания на Булекопак АД и препоръчва в нея да се включат и читалища, освен училищата.

11. Информация вх.№ЗС-0817-31/1/14.04.2015 г., относно премахване на суха растителност на територията на гробищен парк „Бояна” - Вносител Ралица Маджарова, директор Дирекция „Зелена система” на СО. Премахват се 226 броя дървета, изсъхнали поради зараза с бръмбар корояд. Единодушно се прие становище за унищожаване на дървесината, която ще се получи след изсичането и да се представи на комисията доклад в едномесечен срок.

12. Информация вх.№ЗС-2600-704/1/14.04.2014 г. във връзка с влошеното физиологично състояние на дървесната растителност в зелените площи пред резиденция „Бояна”- Вносител Ралица Маджарова, директор Дирекция „Зелена система” на СО. Става въпрос за аналогичен случай. Прие се препоръка за проследяване на изпълнението.

На заседанието от 28.04.2015 г. бяха разгледани следните документи и въпроси:

1. Доклад вх.№СО15-9300-127/20.04.2015г., относно мотивирано предложение за предоставяне на концесия за строителство на Градски балнеоложки комплекс – консервация, реставрация и социализация на Централна минерална баня „Банкя” и строителство на балнеоложки хотел в гр.Банкя, Столична община – район „Банкя” – Вносител Й. Фандъкова, кмет на СО чрез представител.

Альоша Даков: Докладът е от миналата година  и се вижда, че забавянето е подобрило качеството на проекта. Все пак остават някои въпроси. Осведомена ли е в детайли обществеността в Банкя и как ще се запази обществения интерес?

Рангел Марков, кмет на Район „Банкя“: Проведени са представяния и проектът е качен на сайта на района. След изграждане на хотелската част, всичко ще бъде актувано като публична общинска собственост.

Румен Георгиев: Трябва добре да се огледа всичко, защото имаме лош опит от концесията в квартал Западен парк. Проектът ще сасегне ли околната среда?

Радослав Абрашев: Загубихме доста време и сега бързаме по този проект. В този вид интересът на общината е защитен. Дано да има кандидати – сериозни инвеститори. В документацията за участие в търга за концесия, с каква тежест е гратисният период?

Р. Марков: Максималният период на гратисния период е 25 години, относителната тежест е 10%.

Любка Качакова: Относителен дял от 10% е прекалено малко, има 8 критерия за оценка на офертите – това е прекалено много. Колкото по-малко са критериите, толкова по-прозрачна и по-лесна ще бъде процедурата.

Р. Марков: Ние ще сме щастливи, ако въобще се намерят кандидати за концесията.

Н. Стойнев: Документацията се подготвя две години, нека не спираме проекта.

Лорита Радева: Предлагам да приемем становище за създаване на нова т. 19 в проекта за тръжна документация. Предложението се прие с шест гласа „за“, Р. Георгиев и А. Даков гласуваха „против“, Л. Качакова се въздържа.

По въпроса има решение на СОС: Решение № 250, обявено на 21.05.2015

2. Доклад вх.№СО15-6600-1920/09.04.2015г., относно разглеждане на проект на Специфични правила и нормативи към проекта на изменение на план за регулация и застрояване на м. ”Центъра-Зона „А-север” (част район „Оборище”) по плана на гр.София и внасяне на предложение в Министерството на регионалното развитие и благоустройството за приемането им от Националния експертен съвет по устройство на територията и регионалната политика и утвърждаването им от министъра, на основание чл.13, ал.3 от ЗУТ (отложен от предишното заседание на комисията) – Вносител арх. П. Диков – Главен архитект на СО. Второ разглеждане на доклада.  Прие се единодушно, без дебат. Повече подробности от доклада на арх. Диков No. ТП-92-00-47/1208.04.2015, качен на сайта на НАГ ( http://dga.gis-sofia.bg/ ). По въпроса има решение на СОС: Решение № 258, обявено на 21.05.2015

3. Доклад вх.№СО15-6600-1927/09.04.2015г., относно разглеждане на проект на Специфични правила и нормативи към проекта на изменение на план за регулация и застрояване на м.”Центъра-Зона „А-юг” (част район „Средец”) по плана на гр.София и внасяне на предложение в Министерството на регионалното развитие и благоустройството за приемането им от Националния експертен съвет по устройство на територията и регионалната политика и утвърждаването им от министъра, на основание чл.13, ал.3 от ЗУТ /отложен от предишното заседание на комисията/ – Вносител арх. П. Диков – Главен архитект на СО. Прие се единодушно, без дебат. Повече подробности от доклада на арх. Диков No. ТП-92-00-26/1308.04.2015, качен на сайта на НАГ ( http://dga.gis-sofia.bg/ ). По въпроса има решение на СОС: Решение № 259, обявено на 21.05.2015

4. Възражение от „Растер”ООД с вх.№СО15-6600-1927/21.04.2015г., относно разглеждане на проект Специфични правила и нормативи към проекта на ИПРЗ на м. ”Центъра-Зона А-юг” /част район „Средец”/ по плана на гр. София – Възражението е, че трябва да се отчуждят около 3 м. от имота на тази фирма за разкриване на археологически останки. По сега действащия план този парцел е предвиден за озеленяване. Новият план узаконява сградите откъм ул. „Леге”, които са паметници на културата. Пълномощникът на фирмата, адвокат Ирена Митова, предложи да се върне проекта за ново съгласуване, за да не се засегнат геотермалните води при евентуално сондиране.

Арх. Диков отговори, че сондажи няма да има, защото археологическите останки са разположени плитко. Собствениците на имота, всъщност, възразяват срещу отчуждаването на 20-30 м2 от имота им.

Възражението бе отхвърлено единодушно.

5. Информация вх.№СО15-0821-82-26/24.04.2015г., относно премахване на дървета и храсти, разположени в мокрия откос на р. Сеславска, участък 1/450м./, кв.Сеславци – район „Кремиковци”, във връзка с програмата на СО за „Планово почистване на коригирани и некоригирани речни участъци на територията на СО за 2015 г.” – Вносител Ралица Маджарова – директор на Дирекция „Зелена система” на СО. Прие се единодушно.

6. Информация за изпълнение на Програмата за овладяване популацията на безстопанствените кучета на територията на СО 2012-2016г. за първото тримесечие на 2015 г.Отлага се поради отсъствие на вносителя.

На заседанието бяха докладвани и две допълнителни точки, които не са обявени на сайта на СОС. И двата доклада по тях бяха приети единодушно.

 

КАКВО РАЗГЛЕДА ПОСТОЯННАТА КОМИСИЯ ПО СТОПАНСКА ПОЛИТИКА И ОБЩИНСКА СОБСТВЕНОСТ НА СОС ПРЕЗ АПРИЛ 2015 Г.

През месец април 2015 г. постоянната комисия по стопанска политика и общинска собственост (СПОС) на Столичен общински съвет (СОС) проведе три редовни заседания - на 15.04.2015 г., 22.04.2015 г. и 29.04.2015 г.

На заседанието от 15.04.2015 г. бяха разгледани следните документи и въпроси:

1. Доклад  вх. №  СО15-2900-49/2/25.03.2015г. относно даване на съгласие на „Специализирана болница за активно лечение на онкологични заболявания” ЕООД да закупи със собствени средства дълготраен материален актив – 1 (един) брой ехографски апарат – Вносители доц. Лилянда Еленкова, общински съветник и сам. – кметовете на СО – Антоанета Пейчева и Дончо Барбалов. Прие се единодушно, без дебат. Одобрено е с решение на СОС:  Решение № 228, обявено на 29.04.2015

2. Доклад  вх. №  СО15-2900-59/3/08.04.2015 г. относно даване на съгласие на „Диагностично-консултативен център VIII - София” ЕООД да закупи със собствени средства дълготраен материален актив – 1 (един) брой ехокардиограф – Вносители доц. Лилянда Еленкова, общински съветник и сам. – кметовете на СО – Антоанета Пейчева и Дончо Барбалов . Прие се единодушно, без дебат. Одобрено с решение на СОС: Решение № 229, обявено на 29.04.2015

3. Доклад  вх. №  СО15-9300-67/4/24.03.2015 г. относно провеждане на търг за отдаване под наем на части от имот – изключителна държавна собственост, актуван с АДС №42/18.03.1997г. на Министерството на финансите, представляващ Резерват на градинско-парковото изкуство „Княз Борисова градина”, предоставен за стопанисване на Столична община с договор за управление на имот – изключителна държавна собственост №РД-56-831/15.09.2011 г. – Вносител Юлия Ненкова, зам. кмет „Законност, координация и контрол” на СО. Точката е отложена от предишно заседание на комисията за корекция на началните тръжни цени към повишаване.

Общинският съветник Милка Христова изрази удовлетворението си от новите начални тръжни цени. Любка Качакова, общински съветник, каза, че не трябва Борисовата градина да придобива толкова не-европейски вид. Не може в градина с история и такава ценност да има толкова много преместваеми обекти. Създаваме балкански и чаршийски вид на парка. Арх. Весела Тончева, представител на гражданския сектор, обърна внимание на общинските съветници, че продължават да нарушават нормативни актове. Лилия Костова от гражданския сектор помоли съветниците да си помислят дали искат това да е градината, в която искат да се разходят с децата си и с гостите си от чужбина. Общинският съветник Христо Ангеличин предложи начална тръжна цена за мобилните обекти 200 лв. без ДДС. Точката се прие с мнозинство, Любка Качакова гласува „против”. Има  решение на СОС по въпроса: Решение № 207, обявено на 29.04.2015 Приложения

4. Доклад  вх. № СО15-9300-91/21.03.2015 г. относно приключване ликвидацията на „Дентален център I – София” ЕООД – в ликвидация, освобождаване от отговорност на ликвидатора и заличаване на дружеството в Агенция по вписванията – Вносител Дончо Барбалов, зам. – кмет на СО. Прие се единодушно, без дебат.

Ето и решението на СОС: Решение № 206, обявено на 29.04.2015 Приложения № 1 - № 3 Приложение № 4

5. Доклад  вх. № СО15-9300-108/07.04.2015 г. относно преместване на 33 Езикова гимназия „Света София” в сградата на закритото 110 ОУ, район „Илинден” и промяна на административния адрес на училището – от ул. „Пловдив” №20 в кв. „Захарна фабрика”, район „Илинден” на ул. „Билянини извори” №4, район „Илинден”, град София – Вносител д-р Тодор Чобанов, зам. – кмет на СО. Прие се единодушно, без дебат. Одобрено с решение на СОС: Решение № 209, обявено на 29.04.2015

6. Доклад  вх. № СО15-0500-1021/26.03.2015 г. относно откриване на процедура за приватизация и определяне на метод за извършване на приватизация на обект – общинска собственост – Вносител Валя Чилова, общински съветник. Прие се единодушно, без дебат. Повече информация може да намерите в решението на СОС: Решение № 224, обявено на 29.04.2015

7. Доклад  вх. № СО15-0500-1022/26.03.2015 г. относно откриване на процедура за приватизация и определяне на метод за извършване на приватизация на обекти – общинска собственост - Вносител Валя Чилова, общински съветник. Прие се единодушно, без дебат. Повече информация може да намерите в решението на СОС: Решение № 225, обявено на 29.04.2015

8. Доклад вх.№94-Е-339/7/27.03.2014 г. относно учредяване право на пристрояване към съществуващ частен нежилищен имот – едноетажно помещение към трафопост върху общински УПИ VI – „ЗА КОО” от кв. 24 на местност ж.к. „Левски – Зона В” по плана на гр.София, район „Подуяне” – Вносител Ева Митова, кмет на Район „Подуяне”. Отлага се със становище да се предложи на заявителя да закупи парцела.

9. Доклад вх.№СО-0806-36/7/27.03.2014 г. относно отдаване под наем на помещение – публична общинска собственост, представляващо книжарница в 95 СОУ „Проф. Иван Шишманов” на територията на район „Подуяне” - Вносител Ева Митова, кмет на Район „Подуяне”. Прие се единодушно, без дебат. Има и решение на СОС: Решение № 232, обявено на 29.04.2015

10. Доклад вх.№СО-0815-279/7/27.03.2014 г. относно процедура по чл.15, ал.5 от Закона за устройство на територията във връзка с изменение на план за регулация – Вносител Цвета Авджиева, кмет на Район „Младост”. Христо Ангеличин, общински съветник, отбеляза, че от доклада не се разбира каква е цената на кв. м на компенсацията. Прие се единодушно. Има решение на СОС: Решение № 235, обявено на 29.04.2015

11. Доклад вх.№94-Н-438/23/02.04.2015 г. относно процедура по чл.15, ал.3 и 5 от Закона за устройство на територията във връзка с план за изменение на регулацията - Вносител Рангел Марков, кмет на Район „Банкя”. Не се нарушава обществения интерес. Прие се единодушно, без дебат. Има решение на СОС: Решение № 241, обявено на 29.04.2015

12. Доклад вх.№СО15-0823-75/2/02.04.2015 г. относно процедура по чл.15, ал.3 и 5 от Закона за устройство на територията за прехвърляне правото на собственост върху общински поземлен имот с идентификатор 44063.6214.583 с площ 133 кв.м., придаваем към УПИ XXIX-4813.583 - Вносител Димитър Сичанов, кмет на Район „Панчарево”. Прие се единодушно, без дебат. Има и решение на СОС по въпроса: Решение № 239, обявено на 29.04.2015

13. Доклад вх.№94-Н-138/22/02.04.2015 г. относно промяна характера на собствеността  от публична в частна общинска собственост на имот, находящ се в с. Бистрица и провеждане на процедура по чл.17, ал.3 и 5 от Закона за устройство на територията - Вносител Димитър Сичанов, кмет на Район „Панчарево”. Прие се единодушно, без дебат. Има и решение на СОС по въпроса: Решение № 238, обявено на 29.04.2015

14. Доклад вх.№СО-0817-470(1)/12.02.2014 г. относно откриване на процедура за провеждане на конкурс за отдаване под наем на части от имоти, публична общинска собственост, представляващи тротоари и зелени площи, намиращи се на различни места на територията на Район „Витоша”, върху които е предвидено разполагането на преместваеми съоръжения (търговски обекти) – типови павилиони по  проект на „Статус - 1” ЕООД и одобрена схема от главния архитект на Столична община докладът се оттегля за преработка.

15. Писмо вх.№СО15-6600-1256/06.03.2015г. от Ц. Стоевски – директор на дирекция „Обществени поръчки и концесии” относно одобряване на тръжна документация в изпълнение на Решение №32 по протокол №75 от 22.01.2015г. във връзка с Решение №818 по протокол №73 от 18.12.2014г. на Столичен общински съветВносител Юлия Ненкова, зам. кмет на СО чрез Цветан Стоевски, директор на Дирекция „Обществени поръчки и концесии”. Арх. Весела Тончева попита какви са основанията за обявяване на търг при положение, че има незавършили съдебни процедури. Председателят на ПК по СПОС, Николай Стойнев отговори, че това няма отношение към документацията. Прие се единодушно.

16. Писмо вх.№СО15-7000-555/23.03.2015г. от А. Тодоров – изп. директор на „Софийски имоти” ЕАД относно продажба на собствения дял на дружеството в съсобствени с трети лица недвижими имоти, за осигуряване на финансови средства за изпълнение на Решение №513 по Протокол №95/28.07.2011г. на Столичния общински съвет – Вносител Валя Чилова, общински съветник. Става дума за стар списък с добавени само два имота в „Лозенец” – на улица „Персенк” и на ул. „Богатица”. Цените са занижени поради несъответствие с пазарните и отказ на съсобствениците да ги купят на тези цени. Ще бъде отправена официална покана към съсобствениците за изкупуване на дяловете на общината по актуализираните цени и ако откажат, имотите се пускат на търг. Прие се единодушно. Има и решение на СОС по въпроса: Решение № 230, обявено на 29.04.2015, Приложения № 1 - № 2

17. Писмо вх.№СО15-7000-556/23.03.2015г. от А. Тодоров – изп. директор на „Софийски имоти” ЕАД относно дългосрочно отдаване под наем чрез провеждане на конкурс на имоти, включени в капитала и предоставени за стопанисване и управление на прекратеното дружество „Галатея 2002” ЕАД, чийто универсален правоприемник е „Софийски имоти” ЕАД - Вносител Валя Чилова, общински съветник. Точката се отлага до изготвяне на подробен доклад.

На заседанието от 22.04.2015 г. бяха разгледани следните документи и въпроси:

1. Доклад  вх. №  СО15-2900-34/5/16.04.2015 г. относно даване на съгласие на „Първа САГБАЛ-Света София” ЕАД да сключи извънсъдебно споразумение със „Софарма Трейдинг” АД за погасяване на задължения за извършени доставки на лекарствени продукти и медицински изделия – Вносители  доц. Лилянда Еленкова, общински съветник, д-р Антоанета Пейчева – зам. кмет на СО и Дончо Барбалов – зам. кмет на СО. Точката се прие единодушно без дебати.

2. Доклад вх. №СО15-9300-83/18.03.2015 г. относно приемане на решение за отдаване под наем на части от имоти – публична общинска собственост –  помещения за осъществяване на ученическото столово хранене – Вносител д-р Тодор Чобанов, зам. кмет на СО. Прие се единодушно без дебати. По въпроса има решение на СОС: Решение № 256, обявено на 21.05.2015

3. Доклад вх. №СО15-7000-555/1/16.04.2015 г. относно даване на съгласие на „Софийски имоти” ЕАД да извърши продажба на притежавани от дружеството дялове от недвижими имоти в режим на съсобственост – Вносители Николай Стойнев и Орлин Алексиев, общински съветници. Прие се единодушно без дебати. По въпроса има решение на СОС: Решение № 230, обявено на 29.04.2015; Приложения № 1 - № 2

4. Доклад вх. №СО15-0500-1207/09.04.2015 г. относно откриване на процедура за приватизация и определяне на метод за извършване на приватизация на обект – общинска собственост – Вносител Валя Чилова, общински съветник. Прие се единодушно без дебати. Ето и решението на СОС: Решение № 226, обявено на 29.04.2015

5. Доклад вх. №СО15-0821-77(2)/16.04.2015 г. относно откриване на процедура за провеждане на публично оповестен конкурс за отдаване под наем на част от имот, публична общинска собственост, представляващ помещение, с площ от 19.50 кв.м, заедно с припадащите се към обекта 3.76 кв.м от общите части на сградата, намиращо се на третия етаж в административната сграда на кметство Световрачане, район „Нови Искър”, с. Световрачане – за офис, за срок от пет години – Вносител Даниела Райчева, кмет на Район „Нови Искър”. Прие се единодушно без дебати. Ето и решението на СОС: Решение № 237, обявено на 29.04.2015

6. Доклад вх. № СО-2600-3373(4)/15.04.2015 г. относно дарение на общински недвижим имот, намиращ  се в гр. София, район „Красно село”, ул. „Солун”, представляващ УПИ ХІ за ЖС, кв. 330Б, м. „ж.к. Борово” по плана на гр. София в полза на ЕТ „З-Г Гриша Георгиев” и приемане на дарение на имот, собственост на ЕТ „З-Г Гриша Георгиев”, находящ се  в гр. София, район „Красно село”, бул. „Братя Бъкстон”, представляващ УПИ ІІ 1660, кв. 302, м. „Красно село – Плавателен канал” и парична вноска в размер на 14 348 евро – Вносител Пламен Църноречки, кмет на Район „Красно село”. Прие се единодушно без дебати. Има и решение на СОС по въпроса: Решение № 231, обявено на 29.04.2015

7. Доклад вх. №СО-0820-265(6)/15.04.2015 г. относно отдаване под наем без търг или конкурс за задоволяване на здравни нужди на населението, на част от имот – частна общинска собственост, помещение, намиращо се в сградата на „ДКЦ ХХХ – София” ЕООД, ж.к. „Обеля-2”, район „Връбница” – Вносител Младен Младенов, кмет на Район „Връбница”. Прие се единодушно без дебати.

8. Доклад вх. №СО15-0822-46(2)/15.04.2015 г. относно откриване на процедура за провеждане на търг за продажба на общински недвижим имот – частна общинска собственост, намиращ се в район „Кремиковци” – Вносител Ивайло Панев, кмет на Район „Кремиковци”. Прие се единодушно без дебати. Има и решение на СОС по въпроса: Решение № 275, обявено на 21.05.2015

9. Доклад вх. № 2600-3823(13)/16.04.2015 г. относно прогласяване на погасено по давност право на строеж върху 587/1200 идеални части от УПИ VІІІ 4197, 3321 от кв. 49 по плана на гр. София, м. „Студентски град”; 990/1797 идеални части от УПИ ІХ 2752,4206 от кв. 49 по плана на гр. София, м. „Студентски град” и 517/1055 идеални части от  УПИ V 4198, 3321 от кв. 49 по плана на гр. София, м. „Студентски град” – Вносител Димитър Дилчев, кмет на Район „Студентски”. Прие се единодушно без дебати. Има и решение на СОС по въпроса: Решение № 272, обявено на 21.05.2015

Доп.т. 1. Доклад вх. №СО15-2900-89/4/20.04.2015 г. относно даване на съгласие на „Център за психично здраве „Проф. Н. Шипковенски” ЕООД за кандидатстване с проектно предложение по ПРОГРАМА BG07 „ИНИЦИАТИВИ ЗА ОБЩЕСТВЕНО ЗДРАВЕ”, финансирана от Финансовия механизъм на европейското икономическо пространство и Норвежкия финансов механизъм 2009-2014 г. – Вносители  доц. Лилянда Еленкова, общински съветник, д-р Антоанета Пейчева – зам. кмет на СО и Дончо Барбалов – зам. кмет на СО. Прие се единодушно без дебати. Ето и решението на СОС: Решение № 247, обявено на 28.04.2015

Доп.т. 2. Доклад вх. №СО15-6600-770/2/17.04.2015г. относно приключване ликвидацията на „Оборище” ЕООД – в ликвидация, освобождаване от отговорност на ликвидатора и заличаване на дружеството в Агенция по вписванията – Вносител Дончо Барбалов, зам. кмет на СО. Прие се единодушно без дебати. Има и решение на СОС по въпроса: Решение № 245, обявено на 29.04.2015; Приложения№1-№3; Приложение № 4

Доп.т. 3. Доклад вх. №СО15-7000-255/4/17.04.2015 г. относно даване на разрешение за сключване на извънсъдебна спогодба между „Егида – София” ЕАД и „Спортна София – 2000” ЕАД за доброволно уреждане на правен спор – Вносител Дончо Барбалов, зам. кмет на СО. Отлага се по молба на вносителя.

Доп. т. 4. Доклад вх. №СО15-9300-124/17.04.2015 г.  относно изменение на Решение №168 по Протокол №79/26.03.2015г. на СОС за:

1. Обявяване на имоти-публична общинска собственост за частна общинска собственост съгласно чл.6 ЗОС

2.  Безвъзмездно прехвърляне в собственост на държавата на общински имоти – частна общинска собственост, които се засягат от строителството на Северна скоростна тангента от км. 0+000 до км. 16+400 (идент. с км. 16+540) – Вносител арх. Петър Диков, главен архитект на СО. Прие се единодушно без дебати. Ето и решението на СОС: Решение № 248, обявено на 29.04.2015

Доп. т. 5. Доклад вх. №СО15-94-П-94/1/21.04.2015 относно свикване на извънредно общо събрание на акционерите на „София Крематориум” АД – Вносители Мита Георгиева и Кръстина Галова, общински съветници. Прие се единодушно без дебати. Има и решение на СОС по въпроса: Решение № 280, обявено на 21.05.2015

На заседанието от 29.04.2015 г. бяха разгледани следните документи и въпроси:

1. Доклад  вх. №  СО15-9300-127/20.04.2015 г. относно мотивирано предложение за предоставяне на концесия за строителство на Градски балнеоложки комплекс – консервация, реставрация и социализация на Централна минерална баня „Банкя” и строителство на балнеоложки хотел в гр. Банкя, Столична община – район „Банкя”– Вносител Й. Фандъкова, кмет на СО чрез Рангел Марков, кмет на Район „Банкя”. Тази точка се гледа и от другите две комисии, които отразяваме, но ПК по Стопанска политика и общинска собственост е водеща.

Р. Марков обясни, че в този вариант на документацията са взети под внимание всички препоръки, които са били направени миналата година, включително двата имота са преактувани в публична общинска собственост.

Любка Качакова: Аз смятам, че 8 критерия за избор на концесионер са прекалено много, но за да не правим много промени, предлагам следното: по точка 17, тежестта на критериите при оценката да се разпредели, както следва – 17.1, 17.2, 17.3 и 17.8 по 5%, 17.5 и 17.6 по 40%, а 17.4 и 17.7 да отпаднат като критерии.

Николай Стойнев: Предлагам да разглеждаме концесията на още едно заседание.

Орлин Ваташки: На мен ми липсва реалната финансова информация за този бизнес план. Откъде се извеждат цифрите, как се стигна до цифрата за неустойка при прекратяване (2 000 000 лв.). Зоната е свлачищна и рехабилитацията и може да е много скъпа и концесионерът да иска предоговаряне на условията.

Анна Славова: Как ще накараме концесионера да спазва изискванията на НЗОК и ХЕИ. ..

Андрей Иванов: Трябва да приемем някакво решение. Затова е по-добре вместо да задавате въпроси, да давате конкретни предложения. Иначе всичко може да се проточи с години.

Прошко Прошков: Политически ще подкрепим концесията, но аз съм съгласен с г-жа Качакова, трябва да се промени тежестта на гратисния период на концесията. Концесията е консервативна и непривлекателна в този вид.

Владимир Кисьов: И аз съм съгласен да се намали броя на критериите и предлагам цената  да се фиксира в Евро.

Рангел Марков: По предложението на г-жа Качакова, за да запазим интереса на общината сме заложили контрол върху приходната част.

Л. Качакова: Няма как на практика да се контролират приходите. Срокът за въвеждане в експлоатация е 4 години, дали не е дълъг?

Р. Марков: В този срок влизат и процедурите по съгласуване на документацията. Искам да кажа на г-н Ваташки, че данните по финансовата част на бизнес плана са предадени на г-жа Славова. Ако ми дадете въпросите своевременно, ще ги прехвърля на консултантите и ще ви представя отговорите на следващото заседание. Всички рискове са за сметка на концесионера, който трябва да си направи проучванията преди офертата.

Становище по доклада ще бъде гласувано следващия път.

2. Писмо  вх. №СО-0811-76/4/22.04.2015г. от Д. Барбалов – зам. кмет на Столична община относно пазар „Вагона”, предоставен с Решение №226 по Протокол №24 от 24.07.2004г. на Столичен общински съвет за стопанисване на „Пазари Запад” ЕАД – Пазарът не е перспективен, не е вписан в капитала на „Пазари Запад” ЕАД и предложението е Районът да придобие обратно собствеността.

Доп.т.1. Доклад вх. №СО15-9300-128/20.04.2015 г.  относно приемане на тригодишна бюджетна прогноза за периода 2016 – 2018 г., в частта за местните приходи и разходите за местни дейности – Вносител Й.Фандъкова, кмет на СО, чрез представител.

Иван Таков: Предвидено е прекалено голямо изпълнение на приходи от „такса смет”.

Л. Дацов: В този доклад има много цифри, но няма политика. Трябва да се опише политиката.

П. Прошков: Този документ е по-слаб от това, което ще се случи на практика. Трябваше да бъде представен от политическо лице – зам. кмет например. Като цяло е хубаво, че го има този документ, но той е много песимистичен.

Представител на СО поясни, че са взети предвид само местните приходи. Докладът бе приет с мнозинство.

Доп.т.2. Доклад вх. №СО15-9300-134/1/21.04.2015 г. относно сборен отчет за касовото изпълнение на бюджета на Столична община към 31.12.2014 г. - Вносител Дончо Барбалов, зам. кмет на СО – Общинският съветник Иван Таков попита дали, предвид на изпълнението на бюджета за миналата година – капиталовата програма е изпълнена 68%, тази година бюджетът не е надценен. Н. Стойнев отговори, че има проекти, които не са приключили. СО приключва със 200 милиона лева приходен остатък. Милка Христова обърна внимание, че има обекти, които се прехвърлят от година в година. Орлин Иванов обясни, че не могат да се предвидят обжалванията на гражданите и фирмите относно отчуждаванията. Отчетът бе приет с мнозинство.

Има и решение на СОС по въпроса: Решение № 251, обявено на 21.05.2015

Доп.т.3. Отчет вх. №СО15-9300-134/21.04.2015 г. от Й. Фандъкова – Кмет на Столична община относно дейността по придобиване, управление и разпореждане с общинска собственост за 2014г. – точката е само за сведение.

Доп.т.4. Писмо вх. №СО15-7000-812/22.04.2015 г. от Р. Александрова – изп. директор на „Пазари Север” ЕАД относно концепция за възстановяване и развитие на пазар „Овча Купел 1” – Комисията прие решение да се изготви подробен доклад.

 

Коментари по теми и казуси свързани с градската среда в столицата можете да споделяте на Фейсбук страницата на проекта: Активен граждански сектор за по-прозрачна работа на СОС.

* * *

Проект „Повишаване активността на гражданския сектор за налагане на прозрачност в работата на Столичен общински съвет”.

Проектът се финансира в рамките на Програмата за подкрепа на НПО в България по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство 2009-2014 г.

Обща цел на проекта е да насърчи и подпомогне активността на гражданите и неправителствените организации и включването им в процесите на обсъждане и взимане на решения, касаещи териториалното развитие на столицата.

Специфична цел на проекта е да допринесе за повишаване на прозрачността в работата на "Комисията по устройство на територията, архитектура и жилищна политика" към Столичен общински съвет (СОС).

За постигане на тази цел, от месец ноември 2014 г. стартира регулярно наблюдение на седмичните заседания на „Комисията по устройство на територията, архитектура и жилищна политика” на СОС, последвано от експертен анализ на информацията, представен на разбираем език под формата на месечен бюлетин. Целта на бюлетина е да разпространява разбираема информация сред заинтересовани страни, с което да подтикне повече граждански организации и неформални групи да се включат в дебатите за бъдещето на града.

Проектът предвижда и идентифициране и работа с активни неправителствени организации и неформални групи с цел обединяване на техните усилия за създаване на здравословна, модерна, адекватна и функционална градска среда в столицата, едновременно съхранявайки нейното културно-историческо наследство.

Период на изпълнение на проекта: 31.10.2014 – 30.11.2015 г.

Общ бюджет: 22 198,40 евро (90% безвъзмездна финансова помощ от Програмата за подкрепа на НПО в България по Финансовия механизъм на ЕИП 2009-2014 г. и 10% съфинансиране от фондация ФОРУМ).

Към 30.04.2015 г. са проведени 27 наблюдения на комисии, организирана е една среща на мрежата за обмен на информация и взаимопомощ, екипът участва в над 15 срещи, дискусии и обществени обсъждания, на които бяха изградени връзки с активни граждански групи и организации в столицата.

Програмата за подкрепа на НПО в България е част от прилагането на Финансовия механизъм на ЕИП. Тя е на обща стойност от близо 11,8 млн. евро, осигурени от страните донори Исландия, Лихтенщайн и Норвегия. Програмата предоставя финансиране за допустими неправителствени организации, регистрирани в България и има за цел да подпомогне развитието на гражданския сектор и приноса му за социалната справедливост, демокрацията и устойчивото развитие на страната.

Оператор на Програмата е Институт „Отворено общество” – София в партньорство с Фондация „Работилница за граждански инициативи”.

Повече информация за финансиращата програма може да намерите на нейната интернет страница: www.ngogrants.bg

Този документ е създаден с финансовата подкрепа на Програмата за подкрепа на неправителствени организации в България по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство.

Цялата отговорност за съдържанието на документа се носи от фондация "Форум за наблюдение и анализ на публични политики" и при никакви обстоятелства не може да се приема, че този документ отразява официалното становище на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство и Оператора на Програмата за подкрепа на неправителствени организации в България.

-------------------------------------------------------------

БРОЙ 4

“Никога не се съмнявайте, че малка група от мислещи, отдадени на дадена кауза, хора могат да променят света. Всъщност светът е бил променян само по този начин!“  Маргарет Мийд

В този брой ще намерите:

Конкурсът за централна градска част на София: модерното градско планиране и има ли то почва у нас

Приложение - Какво обсъдиха и приеха в постоянните комисии по УТАЖП, ООСЗГ и СПОИ на СОС през месец март 2015 г.

Кратко представяне на проекта и финансиращата го програма

 

* * *

КОНКУРСЪТ ЗА ЦЕНТРАЛНА ГРАДСКА ЧАСТ НА СОФИЯ: МОДЕРНОТО ГРАДСКО ПЛАНИРАНЕ И ИМА ЛИ ТО ПОЧВА У НАС

 

Градоустройството е широка тема, която засяга водената градоустройствена политика и общата визия за развитието на града за много години напред. То обхваща развитието на редица области, сред които култура, археология, туризъм, технологии, образование, градска среда и мобилност и др., което пък от своя страна трябва да бъде припознато от по-голямата част от обществото като негово „верую“.

Кой аспект, как ще се развива във времето, откъде и кога ще бъде намерено финансиране, кой ще отговаря за това, са сред важните въпроси, на които в София, за съжаление, все още не се дават отговори. Независимо от всички изработени стратегии, планове и визии за развитието на столичния град, все още се работи на парче, полагат се повече усилия за определени райони и области и се неглижират други, изразходват се публични средства за конкурси, чиито победили проекти никога не виждат своята реализация, участието на гражданския сектор е силно подценено и сведено до формалност, диалогът в столицата, ако го има въобще, само се нарича „диалог”, но по същество определено не е.

В сложните процеси, които протичат в обществото ни днес е от ключово значение работещото сътрудничество - не само като откъслечни примери - между гражданите, бизнесът и местното самоуправление. Уви, правилата и процедурите, по които се провежда диалога в София, вместо да насърчават и улесняват, на практика ограничават до максимум възможностите за активно гражданско участие при взимането на решения в столицата. В следствие на това тези решения често не обслужват интересите на гражданите. Гражданският сектор не получава навременна информация, за да успее да направи информиран избор, включван е в дебата евентуално накрая и проформа, и така е поставян пред свършен факт без каквато и да било възможност да окаже въздействие за промяна.

Каква би трябвало да е целта на всяко действие в областта на градоустройството/урбанистиката в София?

Включително и разработеният Интегриран план за развитие на София 2014-2020 не отчита колко всъщност голям искаме да бъде градът ни, как ще нараства, искаме ли изобщо да нараства или не, какви са тенденциите, но и възможностите му (!) извън чисто демографските тенденции (които между другото са за намаляване на населението), какво и как ще правим с паркоместата, как ще се справим с надвишаващите 4 пъти допустимите норми емисии на фини прахови частици, смятани за една от основните причини за ръста на дихателните проблеми, алергиите, астмите и други сериозни заболявания сред жителите на града и най-вече сред децата[1].

В периода 7-28.03.2015 г. София бе домакин на пътуващата изложба Виенският модел, жилищна среда за 21-ви век. Изложбата е вдъхновена от факта, че жилището е неизменна част от ежедневието на всеки от нас и че заобикалящата ни среда дава своето отражение върху възприятията ни и начина ни на живот. Показана е за първи път в Австрийския културен форум в Ню Йорк, през 2013-та година. Изложбата преминава зад физическия облик и фасадите – тя представя процеса на проектиране и планиране, който кураторите усъвършенстват през годините.[2] Показани бяха принципите, заложени в организационната структура на виенските жилищни проекти и на въпросната изложба -  „социален микс с цел избягване на поляризация/сегрегация, създаване на нови градски зони, разнообразие и интеграция, гражданско участие, опазване на околната среда и климата, уплътняване на централни градски части, нискоетажни сгради в периферията, ролята на изкуството в развитието на жилищната среда”.[3]

В контекста на изложбата се проведоха редици мероприятия, сред които и дискусията "Жилищна политика и квадратни метри". По време на тази дискусията стана ясно, че от една страна в страната и в частност в София има демографски проблем и намаляващо население, от друга страна има недостиг на жилища, имаме най-лошото качество на обитаване, най-малко квадратни метри обитаема площ на човек в България и в София спрямо всички останали европейски държави и столици. За съжаление, случващото се в София не налага извода, че някой нещо прави в този контекст.

От няколко години в (напреднала) Европа се говори и мисли в посока на новите градски пространства и творческият подход към тях, как да се поощряват „творческите“ градове и как да се подкрепи съществената роля на тези градове в използването на креативността за икономическо и социално развитие. През това време в България „духът е изпуснат от бутилката“ - общественият диалог е в патова ситуация; многословното празнодумие успешно ограничава професионализма, спазването на правилата и разума; гражданският сектор е обезверен от изморителни, безнадеждни битки; а управлението на града боксува в неуспешни напъни да насочи живота и развитието на столицата в положителна посока.

През октомври 2013 г. Столична Община обяви и проведе поредния конкурс за проекти, чиято реализация изглежда несигурна  - разгледана в светлината на множеството подобни конкурси, при които се избраха и наградиха победители, но идеите им не видяха бял свят.

Конкурсът беше с предмет: „Изготвяне на проекти за прединвестиционно обемноустройствено проучване и решение за публични пространства на ЦГЧ на гр. София” и условно обхвана  4 зони[4]:

  • Обект: ЗОНА 1 - бул. “Евлогий и Христо Георгиеви”, зелените площи покрай р. Перловска и пл. “Орлов мост”

Фаза: Прединвестиционно обемно-устройствено проучване и решение

Стойност на проектантската услуга за бъдещ технически проект  – 100 000лв.

  • Обект: ЗОНА 2 - ул. „Граф Игнатиев”, ул. „Солунска”, ул. „6-ти септември” ,ул. „Ген. Паренсов”, ул. „Цар Шишман”, пл. „П. Р. Славейков”, пл. „Гарибалди”, пл. „Патриарх Евтимий” и градината пред храм „Св. Св. Седмочисленици”)

Фаза: Прединвестиционно обемно-устройствено проучване и решение

Стойност на проектантската услуга за бъдещ технически проект – 350 000лв.

  • Обект: ЗОНА 3 - Градската градина, градината около Руската църка, пл. „Александър I”, пл. „Н. Гяуров”, бул. „Цар Освободител”, ул. „Георги С. Раковски”, ул. „Княз Александър I”, ул. „Ген. Гурко”, ул. „Дякон Игнатий”, ул. „Московска”).

Фаза: Прединвестиционно обемно-устройствено проучване и решение

Стойност на проектантската услуга за бъдещ технически проект – 300 000лв.

  • Обект: ЗОНА 4 – Градината “Кристал”, пл. “Народно събрание”, бул. “Цар Освободител”, бул. “Васил Левски”, пл. “Васил Левски”, ул. “Московска”, ул. “Георги С. Раковски”, пл. “Александър Невски” , ул. “Париж”, ул. “Оборище”, ул. “Дунав”, ул. “15-ти ноември”, ул. “11-ти август”, ул. “6-ти септември” и градините около храм-паметника "Александър Невски”, храм "Св. София”, пред Синодална палата и около паметника на Иван Вазов).

Фаза: Прединвестиционно обемно-устройствено проучване и решение

Стойност на проектантската услуга за бъдещ технически проект  – 150 000лв.

След малко повече от година резултатите от конкурса добиха популярност и предизвикаха множество коментари и полемики.

Независимо от изкушението ни, този материал няма да коментира естетическите качествата на проектите, доколкото това би било субективно, както и детайлността и пълнотата на разработките (ако изобщо ги има). Няма и да коментира по какъв начин се вписват проектите в културно-историческата среда, доколкото по-голяма част от зоните включват „… исторически значими улици, като голяма част от прилежащото им застрояване е обявено за паметник на архитектурата,  културата или историята …” [5], както и доколко са спазени изискванията на Закона за културното наследство със съответните изисквания към тези територии, защото смяната на плочки и поставянето на пилони без оглед на мястото и околните материали доказва, че не е мислено в този контекст.

Настоящият коментар обръща внимание на няколко важни въпроса, които не намериха своите отговори в проведените обсъждания и които имат отношение към нивото на градското развитие на столицата и обществения дебат в нея:\

1. Колко ще струва реализацията на спечелилите проекти и знае ли се какви алтернативни идеи могат да бъдат финансирани със същите тези пари?

Крайно време е в България да се осъзнае значението на термина „икономическа обосновка и целесъобразност”. И обществото, и местната власт трябва да го изискват от проектантите, а дебатите за качеството на даден проект трябва да обхващат и този обективен критерий. В противен случай се получават само красиви цветни картинки за неясно колко пари. В нито един от проектите за ЦГЧ не става ясно колко ще струва реализацията и експлоатацията на въпросните решения, защо са избрани дадени материали и продукти и с какво те са по-добри от други подобни. Българската практика в последните години изобилства с примери за подмяна на трайни площадни настилки от гранитни и мраморни плочи и замяната им с нискокачествени бетонни плочки, които се чупят и ронят след първия сняг. Всичко това струва на данъкоплатците стотици милиони за самия ремонт, за последващата подмяна на дефектите и поддръжка, но минава под мотото „Да усвоим милионите от Европейските фондове”.

2. Защо точно тези зони - на базата на какъв анализ са избрани, на кои общински приоритети и какво се стремим да постигнем с промените в тях?

Днешна София е наследник на негативите от постиндустриалното развитие на държавата в условията на новите социално-икономически реалности. Профилът на икономиката на страната се промени напълно през последните 25 години и от икономика базирана на полицентричното развитие на промишлеността, тя премина в сферата на услугите. На българското общество му предстои да живее в нова реалност, с нейните неустойчивост, динамичност, непредсказуемост, динамична миграция на бизнес, капитали, хора и идеи. Вътрешна миграция, която води до моноцентрично развитие на държавата, което пък от своя страна води до съсредоточаване на хора и капитали в София за сметка на провинцията/периферията.

Увеличаването на населението на града води след себе си и съответните негативи. Същият дефект/конфликт център-периферия се мултиплицира от държавата и към столицата. Развитието на центъра на града изпреварва в пъти това на периферията. Защо това не се отчита?

Наблюдава се задълбочаване на все по-утвърден (поради неговото изкуствено налагане) култ към центъра. Центърът е „бастион” на администрацията, икономиката, търговията, културата, а периферията е безпорядъчно застроена и неорганизирана – превръщаща се в символ на социално неравенство. Чудесен пример в подкрепа на тази теза са новите спирки на метрото в Младост и Дружба - спирки в средата на кални ниви, без довеждащи улици и тротоари до тях.  Подобни тези за конфликт център-периферия, бяха изразени и на дебатите по приемане на бюджета на София за 2015 г., факт, който сочи, че все повече хора мислят в тази посока и е време да се намерят точните инструменти за градивен диалог на гражданите със СОС и Столична община.

Време е СО да организира така конкурсите, че да ги обвързва със задълбочен и подробен урбанистичен, социален и икономически анализ, който да посочва проблемните зони и конфликти в града - едва след това да се инвестира в тях. Интегрираният план за градско възстановяване и развитие (ИПГВР) на София, би трябвало да представлява точно това, но публикуваните зони за въздействие/зони на публични функции с висока обществена значимост не оставят впечатление, че моноцентричността  на градската среда е осъзната като съществен проблем за решаване.

Нагледен пример за това как трябва да изглежда един конкурс за градско развитие, какви цели и задачи трябва да си постави е архитектурния конкурс от 2013 г. проведен в Каталуния[6]. Според организаторите на конкурса, „целта му е да насърчи провеждането на дискусии и изследвания, чрез които да бъдат генерирани прозрения и визии, идеи и предложения, които да помогнат да си представим как ще изглежда градът и заобикалящата ни среда в 21 век”[7]. Т.е. търси се визия за развитие на града и градската среда за период от 10, 20, 50 години ... Конкурсът е бил отворен за архитекти, инженери, урбанисти, и дизайнери, които искат да допринесат за превръщане на света в по-обитаем, чрез изготвянето на предложения, които са в състояние да отговорят на възникващите предизвикателства в области като екология, информационни технологии, архитектура и градско планиране.

Организаторите на конкурса са разбрали, че в днешното динамично и високо-технологично общество трябва да мислим изпреварващо и в перспектива. Стандартите и изискванията към „града” и градската среда се променят. Развитието на съвремения град е много повече от нови плочки и велоалеи. Съвременият град вече е технологичен, комплексен организъм, който има за цел да реши съществени въпроси, относно демография, транспорт, информационна и  енергийна обезпеченост, и др. Решаването на тези въпроси със съвременни технологични средства е заложено в концепцията за т.нар. “smart cities” - умни градове.

На схемата - от долу нагоре Енергия, Информация, Транспорт и Население

От представените конкурсни проекти в София не прозира тази концепция и разбиране за „умните градове”, нито пък техническото задание на СО изисква подобно нещо от проектантите.

Изискванията към съвремените архитекти и урбанисти се завишават и променят спрямо развитието на технологиите. Новата реалност изисква проектирането да става на една по-широка основа с участието на повече специалисти от различни области и ако проектантите урбанисти, архитектите и др. все още не са узрели за подобно сътрудничество, тук е ролята на общината да го изисква.

3. Ролята на публично-частното партньорство

След като СО е идентифицирала необходимостта от инвестиции в тези публични пространства, защо не се търсят варианти това да се случва с частни инвестиции, чрез инструментите на публично-частното партньорство, а продължават да се влагат стотици милиони публични средства. Защо 25 години след преминаването към т.нар. пазарна икономика, държавата, а в конкретния случай общината, продължава да е най-големият играч на строителния пазар, да е най-големият възложител, а бизнесът да разчита на поръчки от държавата/общината. Продължава да се налага модела G2B (government to business/правителство с бизнеса) с всички съпътстващи негативни практики. В случая с пл. „П. Р. Славейков” и пл. „Гарибалди” става въпрос за търговски пространства, където могат да се потърсят инвестиции от страна на заинтересовани търговски дружества, т.е. частни инвестиции при определени условия срещу тротоарно право, рекламни права и др.

В условията на постоянен дефицит на публичните финанси е редно да се мисли в посока на създаване на инструменти за развитие на B2B (business to business/бизнес с бизнес) пазарни отношения, в които инвестициите се правят от бизнеса (за случаите, когато това се налага и е възможно), а държавата или общината да е в ролята само на гарант за спазване на правата и задълженията на участващите страни и защитник на обществените интереси.

Изглежда в настоящия случай става въпрос за усвояване на европейско финансиране, но не можеше ли средствата да бъдат предвидени за места и нужди, които не могат да бъдат финансирани по друг начин?

4. Имаме ли нужда от шарени картинки?

Независимо от добрите намерения на СО да организира конкурс и да получи добри решения за организация на избраните зони, като краен резултат, обществото получи  интересни „шарени картинки”.


ЗОНА 1 - Първо място: Проект №9 - "Стефан Добрев Архитектура и Дизайн" ЕООД - 78.1 т.

 

ЗОНА 2 - Първо място: Проект №2 - "А.Д.А."ООД - 73 т.

 

ЗОНА 3 - Първо място: Проект №3 - "Никонсулт"ЕООД - 72 т.

 

ЗОНА 4 - Първо място: Проект №2 - "А.Д.А."ООД - 78.9 т.

Липсата на икономическа обосновка на предложенията, както и правилно адресиране на проблемите, които трябваше да се решат с конкурса, липсата на предварителен дебат по определяне на приоритетите и съответните им алтернативи, липсата на прозрачна процедура, използваща утвърден инструментариум за добро управление (респективно диалог с всички заинтересовани страни) води до поредната подозрителност, неприемане и поставянето на проектните решения и дебата по тях в състояние на невъзможност да се реализират извън картинния си свят.

5. Дали начинът на организация на конкурсите не предразполага повечето от потенциалните участници към нежелание за участие?

Защо при наличие на награден фонд в размер на 900 000 лв. и при наличие на криза в строителния бранш,  проектантските бюра не участват в конкурса?! Само в Регионална колегия София-град са регистрирани 2522 архитекта с пълна проектантска правоспособност и 514 архитектурни бюра. Това прави над 3000 потенциални участника само от София! Участвалите в конкурса, организиран от СО, са между 7 и 14 проекта за всяка зона. Международно участие ... няма.

За сравнение, в частен конкурс организиран от българската фирма Walltopia, с по-малък награден фонд - постъпват 369 проекта от 63 страни.

Така се налага само един единствен извод – проектантската гилдия няма доверие в  организираните от СО обществени поръчки и конкурси. Липсват критерии за обективна оценка и равнопоставеност на участниците. В резултат загуби цялото общество, защото срещу 900 000 лв., вместо стотици международни участници получи между 7 и 14 проекта за всяка от четирите зони от Централната градска част  на столицата.

София страда от сериозно отсъствие на международни градоустройствени и архитектурни инициативи за развитие на града. Европейските градове живеят в условията на постоянна конкурсна треска, а София остава години назад по отношение на архитектурната среда и култивиране на пространството в сравнение с повечето европейски столици. Не е необходимо да гледаме много на далеч от нас или в страни, силно различни по социално икономически профил от България, за да видим как развитието на един град може да се подкрепя постоянно от идеи, чрез постоянни конкурси и с участието на водещи архитекти от цял свят. Как може да се ползва световният архитектурен потенциал за решаването на проблемите ни - Румъния, Полша, Чехия и Унгария дават отговор на този въпрос с изключително активното си поведение. Това са страни, с които България бе напълно сравнима по качество на архитектурна и градоустройствена продукция допреди 25-30 години. Докато в България конкурсите се „задържат” – неизвестно защо – в местни граници, през последните 25 години Букурещ е домакин на десетки международни конкурси, които в по-голямата си част са посветени изцяло на градоустройствената концепция за развитието на румънската столица. Подобна е ситуацията и в близки до нас държави извън ЕС – в албанската столица Тирана постоянно текат международни конкурси, а когато става дума за значими исторически сгради албанците организират конкурси на изключително високо ниво, чрез ЮНЕСКО.[8] През последните две десетилетия в Албания за нейните градоустройствени потребности проектират архитекти от световна класа, като MVRDV, BIG, Herzog-de Meuron, Zaha Hadid, Foster and Partners, David Chipperfield и др. С какво е по-различна София, че вратите й остават затворени за международни конкурси и проекти и значимите архитектурни процеси, протичащи в света. Какви са причините да ограничаваме градоустройствените възможности на този древен, красив град с огромен потенциал? – още един риторичен въпрос, който поставя проблемите на непрозрачната среда, в която се взимат решенията в столицата.

6. Обществените обсъждания в София – дали са инструмент за добро управление или такъв за „освобождаване” на общественото напрежение/недоволство и създаване на фалшиво усещане за диалог и прозрачност?

Проведените през последния месец обществени обсъждания на проектите за Централната градска част на София за кой ли път силно разбуниха духовете. Граждани, архитекти, инженери, хора на изкуството, представители на граждански организации и т.н. изказваха мнения в различни дискусионни мероприятия, отправиха към проектантите на четирите централни зони и към столична администрация своите въпроси, предложения и критики. Всичко това с очакването, че тези мнения ще бъдат взети под внимание. И проектантите и администрацията направиха всичко възможно и оставиха впечатление у гражданската общност, че елементите от проектите, които се окажат неприложими или нецелесъобразни, със сигурност няма да бъдат изпълнявани. По-крайните изказвания и мнения за изготвените проекти – че са неадекватни, нелогични и незачитащи съществуващата среда, че процедурата е опорочена от самото начало - естествено не срещнаха разбиране от страна на администрацията и наградените проектанти. В крайна сметка, само малка част от направените коментари и предложения бяха взети предвид от експертите на ОЕСУТ.

Защо всъщност обществените обсъждания в София са само илюзия и надежда за диалог, която е изпразнена от съдържание? - Защото не се провеждат нито на правилния етап, нито по правилния начин.

Като първо – гражданите трябваше да бъдат попитани преди обявяването на конкурса има ли проблеми в тези зони, какви са, какво искат да се промени и какво да остане. На база техните мнения, предложения и препоръки и задълбочен анализ от страна на общината да се изготви техническото задание към проектантите, които да знаят какво се иска от тях и да предложат адекватни решения за постигане на предварително зададената ясна цел.

Второ – обществени обсъждания се провеждат и след конкурса, но те трябва да бъдат финалния етап от редица предишни действия - процес, който се нарича Оценка на въздействието (в случая на проектите за ЦГЧ на София). В началната му фаза, професионалистите и експертите трябва да оценят дали с предлаганите решения ще се постигнат заложените цели на проекта. След това трябва да анализират и оценят ефектите, които конкретният предлаган проект ще има върху средата и заинтересованите страни (включително държавния и местния бюджети). Трябва да се оцени и какви алтернативни решения има към момента. В процеса на изработка на тези анализи и оценки експертите се допитват и консултират резултатите с различни професионални групи и представители на заинтересованите страни. Целта е да се получи обективна оценка, извън екстравагантните, егоцентрични, празнословни или чисто хейтърски мнения. Резултатът е обстоен доклад (онагледен и с въпросните цветни картинки), който вече се подлага на обществени обсъждания. Целта на всичко това е гражданите и непрофесионалните общности да получат достатъчно информация на достъпен език, която да им помогне да направят информиран избор. Или с други думи, обществените обсъждания трябва да се случат на такова ниво, на което един гражданин, преподавател по психология или служител в банка (например) да прочете обективния анализ и да прецени дали му харесва да се реализира проекта за ЦГЧ или предпочита парите за този проект да бъдат похарчени за реставрация на стари сгради в София, или за обновяване на градско пространство в Младост 1, или за … (списъкът на „чакащите“ градски пространства в София е доста дълъг).

Oбществените обсъждания, освен това, помагат на общината да разбере какво мисли обществото (или поне частта от него, която не я е домързяло да отиде на дебата) по отношение на въпроси, засягащи неговото добруване, в случая - за развитието на градски пространства от първостепенна важност. Това разбира се, ако общината иска да знае. Kогато за нея мнението на гражданите е важно и иска пълноценен диалог с тях, тя спазва правилата за провеждане на дискусиите и прави всичко възможно да предостави достатъчно пълноценна информация на гражданите си, да я направи достъпна, не само физически, но и смислово. Така обикновените граждани, загрижени за бъдещето на средата, която обитаваме се въвеждат в равнопоставен диалог и могат да разберат „нещото”, колко ще струва то, какви са алтернативите и как всичко това ще им се отрази.

В противен случай стигаме до сегашната ситуация в София, брилянтно описана от арх. Виктор Чолаков, в материал, публикуван на www.ahitektura.bg: „Толкова много неща не харесаха хората, че ако се премахнат, няма да остане нищо от проектите. И затова  арх. Петър Диков започна да връща топката към хората с реплики от типа: добре де, като не ви харесва, кажете какво ви харесва… като няма да е това, предложете на негово място какво да е. Абсолютно правилна забележка на главния архитект... но със задна дата. Обществото трябва да се пита “какво да бъде” на етап задание, а не на етап готов проект. Когато има готов проект, обществото се пита “харесва ли ви” и ако отговорът е “не”, то следващият въпрос е “ще ви хареса ли, ако го поправим” или по-скоро “можем ли да го поправим така, че да ви хареса” и ако отново отговорът е “не”, тогава остава единственият (риторичен) въпрос “как стигнахме дотук”. Вместо това обаче на обществото беше сервирано в прав текст, че тези обществени обсъждания имат чисто консултативен характер, а после администрацията, в ролята на възложител, ще вземе решение какво да приеме и какво - не. Един вид - кучетата си лаят, керванът си върви. Обществено обсъждане - може. Малко хули, малко критики, малко оправдаване - може. Да се коригират тук-там проектите - също може. Но въпроси от рода “как стигнахме дотук” - в никой случай. Връщане на темата за прозрачността на конкурсното начало и купищата свързани въпроси без ясен отговор - в никой случай.” [9]

Състоянието на доверието между отделните участници в диалога в столицата е стигнал деструктивно ниво. Нишката някъде се къса. Трябва да започнем да говорим за системни политики в градоустройството, а политиката обхваща всичко от целта, визията, през стратегиите, до  извършваните реални действия и реалните проекти. От своя страна стратегиите и плановете ще трябва да започнат да се правят по нов начин, отговарящ на съвременните демократични процеси в Европа и света, ако може и с международно участие.

Необходимо е повишаване на доверието към институциите на местната власт, чрез:

- внедряване на добри практики, гарантиращи прозрачност, рационалност и икономическа целесъобразност при вземаните от СО решения;

- внедряване на практики, гарантиращи ефективността и ефикасността на инвестиционните разходи на общината, базирани на средносрочни и дългосрочни урбанистични, социални, демографски, екологични и финансови анализи;

- насърчаване на взаимодействието на общината и частния сектор, чрез развитие на публично-частни партньорства и прекъсване на порочната практика всички дейности по развитието на градската среда да са за сметка на бюджета, разпределяни в обществени поръчки, организирани и контролирани от местната администрация;

- включване на доказани експерти от неправителствения сектор в работата на СО, като гарант за прозрачност, равнопоставеност и експертност, при организиране и журиране на обществени поръчки и конкурси.

Подобни практики съществуват по света. Една от тях би могла да бъде Предварителната оценка на въздействието на инвестиционните проекти, инициирани от СО.

В публикацията си „София не може да се развива без градоустройствени концепции”, публикувана на www.glasove.com, арх. Георгий Станишев споделя: „София е сложен и умен, чувствителен полицентричен град, но в последните десетилетия в него не се формира подходящ баланс между регулация и индивидуалност, между градоустройствен план и архитектурен проект, между ордер и свобода. Нещо повече в София се нарушиха редица съществуващи такива баланси, наследени от миналото.

... Въпреки тази драма София успява да запази в централните си части една плътност и консистентност. Тя е трудно нарушима и при подходящи инструменти на инвестиционно планиране и градоустройствено регулиране този център може да зазвучи с нова музика. Има няколко свои «патента», които София е формирала през вековете на еволюцията си, като например сериите взаимосвързани площадни пространства, които много напомнят увеличен мащаб на площадите от възрожденските ни градчета, които следва да се използват и да се опазват като запазена марка. Или системата на зелените клинове, свързваща центъра с големите зелени масиви по периферията. Би било убийствено за града, ако продължаващата дерегулация и стихийност в строителството засегне и тези пространствени модели, изобретени от София.” [10]

Докато не се справим с тези проблеми, можем само да мечтаем как ще разкрием „творческия” град София!

„Творческите градове” бяха във фокуса на проведената в София през март 2015 г. кръгла маса на тема: „Новите градски пространства и творческият подход към тях: поощряване на „творческите“ градове за развитието на Югоизточна Европа” [11].

Според организаторите на форума: „Градовете играят съществена роля в използването на креативността за икономическо и социално развитие. Създателите на политики и правителствените агенции все повече вземат под внимание творчеството, когато планират икономическата си политика и ролята, която културата може да играе в обновяването на градовете (например Европейска столица на културата, „клъстъри“ за индустриална култура и др.). От една страна, творчеството допринася за социалната структура на града, културното разнообразие и чувството за общност, като помага за определянето на обща идентичност, базирана на ценностите на включването. От друга, творчеството е жизненоважен елемент за насърчаване на развитието, създаване на работа и генериране на доходи, които имат силно влияние върху повишаването на качеството на живот. Затова градовете с процъфтяваща култура и творчески дейности се смятат за ключ към постигане на „бърз, устойчив и приобщаващ растеж”, за който се призовава в стратегията “Европа 2020”.” [12]

Докато в София най-важният въпрос в момента е изграждането на доверие, въвеждане на принципите и процедурите на доброто управление и полагане на основите на отворен диалог между отделните страни в него, в градовете и държавите, които гледат напред вече търсят отговори на въпросите:

  • Как да запазим екологичния баланс и социалната идентичност на градските общности, включени в природното, културното и нематериалното наследство, като в същото време насърчаваме градовете да се превърнат в авангард на творчеството и технологиите, да повишим тяхната продуктивност и гъвкавост, да подобрим благополучието и качеството на живот?
  • Каква е ролята на градските политики и планиране за засилване на значението на културата и творчеството и насърчаването на „творческия град“?
  • Как културата и културните индустрии да се превърнат в ключов фактор за качествено градско развитие?
  • Кой е най-устойчивият изход за „творческия” град към международните пазари?
  • Как да се подобри местният капацитет за бизнес и да се подкрепи културната динамика?

Не е ли време да си „сверим” часовниците с тези градове и държави?!

 

Коментари по темата и други свързани с градската среда в столицата теми и казуси можете да споделите на Фейсбук страницата на проекта: Активен граждански сектор за по-прозрачна работа на СОС или да ни пишете на office@forum-bg.org



[1] Данните бяха изнесени от Изпълнителна агенцията по околна среда по време на организирания от фондация Зеленика и фондация ЕкоОбщност дискусионен форум "Обществен диалог за качеството на живот в градска среда на София: предизвикателства пред акустичната среда и състоянието на въздуха в контекста на градската мобилност".

[2] Моделът води своето начало от ранните години на 20-ти век от т.н. Червена Виена (Red Vienna) и в него взима участие колектив от талантливи архитекти като Адолф Лус (Adolf Loos), Жан Нувел ( Jean Nouvel ), Ричард Нойтра (Richard Neutra) и Йозеф Хофман (Josef Hoffmann) - http://kab-so.com/archives/6487

[4] http://www.sofia-agk.com/index.php?option=com_content&task=view&id=528&Itemid=49

[5] Задание  за изработка на проект за изграждане, възстановяване и обновяване на публични пространства - http://www.sofia-agk.com/esoft/tyrgove_i_konkursi/2013/TP_Konkurs_08102013/Zadanie_Zona2_Prilozhenie1_kym_konkursna_programa.pdf

[11] Кръглата маса се организира в рамките на Форума на Юнеско „Визия за Балканите: творчески поглед към бъдещето на Югоизточна Европа“. Форумът е част от новата световна инициатива на генералния директор на ЮНЕСКО, г-жа Ирина Бокова, под името „Културата: Мост към развитие”. Именно Югоизточна Европа е приоритетен регион в пилотната фаза на инициативата - http://www.uacg.bg/filebank/att_2911.pdf

 

* * *

КАКВО РАЗГЛЕДА ПОСТОЯННАТА КОМИСИЯ ПО УТАЖП НА СОС ПРЕЗ МАРТ 2015 Г.

През месец март постоянната комисия по устройство на територията, архитектура и жилищна политика (УТАЖП) на Столичен общински съвет (СОС) проведе две заседания - на 11.03.2015г. и 25.03.2015 г.

На заседанието от 11.03.2015 г. бяха разгледани следните документи и въпроси:

1. Доклад, вх. № СО15-9300-61/24.02.2015 г., относно приемане на отчет за изпълнението на Оперативната работна програма на Столичния общински съвет за 2014 г. и приемане на Оперативна работна програма на Столичния общински съвет за 2015 г. – Вносител Елен Герджиков  – председател на СОС чрез председателя на комисията по УТАЖП. Общинският съветник Николай Белалов декларира, че ще се въздържи, защото в Оперативната работна програма липсват важни елементи. Не е планирана цялостна концепция за осветлението на столицата и т.н. Точката се прие с мнозинство. Отчетът и програма са гласувани и одобрени от СОС  с Решение № 130, обявено на 19.03.2015 г.. В приложенията можете да видите самите документи - Приложение № 1 - I част; Приложение № 1 - II част; Приложение № 2.

2. Доклад, вх. № СО15-6600-994/20.02.2015 г., относно даване на съгласие за замяна на реална част от УПИ XV – „за пътнически терминал, администрация, търговия, обслужване и трасе на метрополитена и метростанция” в кв. 2 от действащия ЧЗРП, за кв. 2 на местността „Летищен комплекс” – София, район „Слатина”, с площ на частта 5841 кв. м. за реална част от УПИ XV – „за пътнически терминал, администрация, търговия, обслужване и трасе на метрополитена и метростанция” в кв. 2 от действащия ЧЗРП (частично-застроителен регулационен план), за кв. 2 на местността „Летищен комплекс” – София, район „Слатина”, с площ на частта 4920 кв. м.;  на реална част от УПИ XVI – „за администрация, търговия, обслужване и трасе на метрополитена” в кв. 2 от действащия ЧЗРП, за кв. 2 на местността „Летищен комплекс” – София, район „Слатина”, с площ на частта 3224 кв. м. за реална част от УПИ XVI – „за администрация, търговия, обслужване и трасе на метрополитена” в кв. 2 от действащия ЧЗРП, за кв. 2 на местността „Летищен комплекс” – София, район „Слатина”, с площ на частта 2977 кв. м. – Вносител арх. Петър Диков чрез арх. Бойка Къдрева. Става дума за намаляване на площи нужни за Метрополитена. Намалението е с около 20%, излишните площи се връщат на „Летищен комплекс” София. Повече подробности в доклад No. РА-92-00-537/1/19.02.2015 на  арх. Диков, публикуван на страницата на  НАГ  ( http://dga.gis-sofia.bg/). Предложението се прие единодушно, без дебати. По въпроса вече има решение на СОС - Решение № 134, обявено на 19.03.2015 г.

3. Доклад, вх. № СО15-6600-994/1/20.02.2015 г., относно даване на съгласие на СО да придобие ограничено вещно право - право на прокарване на водопровод с дължина 610 м. от връзка с водопровод Ф 150 мм. до Метростанция 23, върху имоти - публична държавна собственост, предоставени за управление на ДП „РВД“, учредено с Решение на МС. – Вносител арх. Петър Диков чрез арх. Бойка Къдрева. Във връзка с изграждането на Метрото. Искра Ангелова предложи в текста да се включи думата „безвъзмездно” („да придобие безвъзмездно ограничено вещно право”). Повече подробности в доклад No. РА-92-00-537/2/19.02.2015 на  арх. Диков, публикуван на страницата на  НАГ (http://dga.gis-sofia.bg/). Точката бе приета единодушно. По нея вече има решение на СОС - Решение № 135, обявено на 19.03.2015 г.

4. Доклад, вх. № СО-6600-3204/3/05.03.2015 г., относно поправка на очевидна фактическа грешка в текстовата част на Решение № 640 по Протокол № 69 от 09.10.2014 г. на СОС - Вносител арх. Петър Диков чрез арх. Бойка Къдрева. Точката бе приета единодушно, без дебати. Повече подробности за поправката може да намерите в решението на СОС по въпроса -  
Решение № 137, обявено на 19.03.2015.

5. Доклад, вх. № СО15-9300-67/27.02.2015 г., относно  провеждане на търг за отдаване под наем на части от имот - изключителна държавна собственост, актуван с АДС № 42/18.03.1997 Г. на МФ, представляващ резерват на градинско - парковото изкуство, предоставен за стопанисване от СО с договор за управление на имот - изключителна държавна собственост № РД-56-831/15.09.2011 г. – Вносител Юлия Ненкова, зам. кмет „Законност, координация и контрол” на СО чрез Цветан Стоевски, директор на Дирекция „Обществени поръчки и концесии” на СО. Става въпрос за седем обекта, които се намират в резерватната част на парк „Борисова градина”. Три от тях са със статут на „преместваеми”, а другите четири са мобилни. Преместваемите обекти са разположени около и в езеро „Ариана”, а мобилните са във вътрешността на резерватната част. Николай Белалов изказа мнение, че не бива да се взимат решения на парче, когато става въпрос за резерват на парковото и градинско изкуство. Според Христо Ангеличин цената за наем на мобилните обекти (количките) е много ниска, но той смята да повдигне въпроса на заседанието на ПК по финанси и бюджет. Точката се прие с мнозинство, Николай Белалов гласува „въздържал се”. Има решение на СОС по въпроса: Решение № 207, обявено на 29.04.2015. В приложението ще намерите тръжната документация - Приложения

6. Доклад, вх. № СО-94-И-403/9/19.02.2015 г., относно процедура по чл. 15, ал. 3 от ЗУТ, по повод допуснато ИПРЗ (изменение на плана за регулация и застрояване) и промяна на граници между УПИ І- 2 и УПИ ІІ- 818, от кв. 23 по плана на м. „с. Железница“ – Вносител Димитър Сичанов, кмет на Район „Панчарево”. Отнемат се 145 м2 от частен имот за нуждите на регулацията и се придават към него 46 м2 като разликата се заплаща. Точката бе приета единодушно, без дебати. По въпроса има решение на СОС -
Решение № 148, обявено на 19.03.2015 г.

7. Доклад вх. № СО-0814-321/2/25.02.2015 г., относно прехвърляне безвъзмездно право на собственост на Храм „Преподобни Наум Охридски Чудотворец“ на изградения храм в имот – частна общинска собственост, представляващ УПИ II, ж.к. “Дружба 1 част“ - Вносител Ивайло Цеков, кмет на Район „Искър”. Става въпрос за прехвърляне на правото на собственост и стопанисване на църковното настоятелство. Църквата е въведена в дейност 1998 г. като правото на собственост е било издадено на кмета на района. Точката бе приета единодушно, без дебати. По нея има взето решение на СОС - Решение № 144, обявено на 19.03.2015 г.

На заседанието от 25.03.2015 г. бяха разгледани следните документи и въпроси:

1. Доклад, вх. № СО15-6600-1181/05.03.2015 г., относно одобряване на проект на подробен устройствен план за м. „Мало Бучино”, кв. 23, изменение на план за улична регулация при о.т. 17д, план за регулация на нови улици от о.т. 17д -о.т. 17е до о.т. 17ж, задънена улица от о.т. 17е до о.т. 17з, план за регулация и застрояване на нови УПИ VII-52 и VIII-52 - Вносител арх. Петър Диков – главен архитект на СО. Проектът се прие единодушно, без дебати. Подробности по въпроса в доклада на арх. Диков No. ГР-94-Г-38/2/04.03.2015, качен на страницата на НАГ - http://dga.gis-sofia.bg/. Проектът е одобрен от СОС с Решение № 158 от 26.03.2015 г., обявено на 02.04.2015 г.

2. Доклад, вх. № СО15-6600-1182/05.03.2015 г., относно одобряване на проект за ПУП – план за регулация и застрояване за новосъздаден УПИ XVII-4387.2 и изменение на улична регулация на улица от о.т. 79а до о.т. 80 за създаване на задънена улица от о.т. 79б до о.т. 79в, кв. 49, м. „Филиповци”, район „Люлин” - Вносител арх. Петър Диков – главен архитект на СО. Проектът се прие единодушно, без дебати. За подробности вижте доклада на арх. Диков No. ГР-94-Е-24/1/27.02.2015, качен на страницата на НАГ - http://dga.gis-sofia.bg/ . Проектът е одобрен от СОС с Решение № 159 от 26.03.2015 г., обявено на 02.04.2015 г.

 

3. Доклад, вх. № СО15-6600-1183/05.03.2015 г., относно проект за ПУП – изменение на план за регулация и застрояване на УПИ V-995 за образуване на нов УПИ V-2503 – „за административна, търговска и производствено-складова база” и пешеходна алея, кв. 16, м. НПЗ „Орион и съседни жилищни територии” за поземлен имот с идентификатор 68134.2821.2503, район „Връбница” - Вносител арх. Петър Диков – главен архитект на СО. Проектът се прие единодушно, без дебати. Подробности по въпроса в доклада на арх. Диков No. ГР-94-Н-17/3/04.03.2015, качен на страницата на НАГ - http://dga.gis-sofia.bg/. Проектът е одобрен от СОС с Решение № 160 от 26.03.2015 г., обявено на 02.04.2015 г.

4. Доклад, вх. № СО15-6600-1184/05.03.2015 г., относно проект за подробен устройствен план – изменение на план за регулация на улица от о.т. 1в до о.т. 1ж; план за регулация на задънена улица от о.т. 1ж-о.т.1з-о.т.1и до о.т. 1к, задънена улица от о.т. 1и до о.т. 1п и план за регулация и застрояване за УПИ VI-102 и УПИ VII-123, кв.4а, м. „Детски град”, район „Панчарево” - Вносител арх. Петър Диков – главен архитект на СО. Проектът се прие единодушно, без дебати. За подробности вижте доклада на арх. Диков No. ИБК-94-00-29/4/04.03.2015, качен на страницата на НАГ - http://dga.gis-sofia.bg/. Проектът е одобрен от СОС с Решение № 161 от 26.03.2015 г., обявено на 02.04.2015 г.

5. Доклад, вх.№ СО15-6600-1185/05.03.2015 г, относно одобряване на подробен устройствен план – ИПР на кв. 31 и кв. 33, местност: „Врана – Лозен – на Триъгълника”; изменение на улица между о.т. 8в и о.т. 9а и УПИ I-2726; откриване на задънена улица от о.т. 8г-8ж до о.т. 8з; отреждане на нов УПИ VІ-626, „за офис сграда и шоурум; план за застрояване за новосъздаден УПИ VІ-626 „за офис сграда и шоурум", кв. 31, местност „Врана – Лозен – Триъгълника”, район „Панчарево” - Вносител арх. Петър Диков – главен архитект на СО. ПУП се прие единодушно, без дебати. За подробности вижте доклада на арх. Диков No. ГР-70-00-80/1/27.02.2015, качен на страницата на НАГ - http://dga.gis-sofia.bg/. Планът е одобрен от СОС с Решение № 162 от 26.03.2015 г., обявено на 02.04.2015 г.

6. Доклад, вх.№ СО15-6600-1186/05.03.2015 г., относно подробен устройствен план – изменение на плана за регулация и застрояване на УПИ VI-503, VIII-791, IX-791 и XII-733; изменение на план за застрояване на УПИ VI-503, заличаване на задънена улица от о.т. 639 до о.т. 658 и откриване на нова задънена улица от о.т. 640 а до о.т. 640б, м. „с. Железница”, район „Панчарево” - Вносител арх. Петър Диков – главен архитект на СО. Прие се единодушно, без дебати. За подробности вижте доклада на арх. Диков No.ГР-94-И-32/3/04.03.2015, качен на страницата на НАГ - http://dga.gis-sofia.bg/. Планът е одобрен от СОС с Решение № 163 от 26.03.2015 г., обявено на 02.04.2015 г.

7. Доклад, вх. № СО15-6600-1188/05.03.2015 г., одобряване на проект за подробен устройствен план (ПУП) – изменение на плана за регулация и застрояване за УПИ I-5, 12, - „за автосервиз, изложбена зала, складове, офиси и трафопост” от кв. 51, ПУР (план за улична регулация) за нова задънена улица по о.т. 156б-156в-156г-156д-156е, м. „Световрачане”, район „Нови Искър” - Вносител арх. Петър Диков – главен архитект на СО. Имот се разделя на две части като достъпът до него ще бъде по задънена улица за сметка на собствениците. Проектът за ПУП се прие единодушно, без дебати. За подробности вижте доклада на арх. Диков No. ГР-70-00-410/4/27.02.2015, качен на страницата на НАГ - http://dga.gis-sofia.bg/. Проектът е одобрен от СОС с Решение № 164 от 26.03.2015 г., обявено на 02.04.2015 г.

8. Доклад, вх. № СО15-6600-1269/09.03.2015 г., относно подробен устройствен план – изменение на улица при о.т. 30 д, откриване на нова задънена улица от о.т. 30 г до о.т. 30 д, план за регулация за създаване на нов УПИ I-, план за застрояване на нов УПИ I-11, кв. 53г, местност „с. Герман”, район „Панчарево” - Вносител арх. Петър Диков – главен архитект на СО. Докладът се прие единодушно, без дебати. Подробности за плана може да намерите в доклада на арх. Диков No ГР-94-Т-18/2/06.03.2015, качен на страницата на НАГ - http://dga.gis-sofia.bg/. Този ПУП е одобрен от СОС с Решение № 165 от 26.03.2015 г., обявено на 02.04.2015 г.

9. Доклад, вх. № ЗС-6600-170(4)/11.03.2015 г., относно одобряване на проект за подробен устройствен план – план за регулация и застрояване и план-схеми на техническата инфраструктура на м. ж.к. „Връбница 2”, район „Връбница” в граници съгласно указания обхват в приложения проект – от север и североизток – проектно трасе на продължението на ул. „ген. Никола Жеков” от о.т. 200 до о.т. 208, от югоизток ул. „Бели Дунав”, от югозапад бул. „Ломско шосе”, от северозапад проектно трасе на ул. от о.т. 250 до о.т. 200 - Вносител арх. Петър Диков – главен архитект на СО. Докладът се прие единодушно, без дебати. Подробности за проекта може да намерите в доклада на арх. Диков No ТП-92-00-2/5/10.03.2015, качен на страницата на НАГ - http://dga.gis-sofia.bg/. Проектът е одобрен от СОС с Решение № 166 от 26.03.2015 г., обявено на 02.04.2015 г.

10. Доклад, вх. № ЗС-6600-170(5)/11.03.2015 г., относно одобряване на проект за подробен устройствен план – план за регулация и застрояване и план-схеми на техническата инфраструктура на м. ж.к. „Връбница-1”, в граници съгласно указания обхват в приложения проект – от североизток бул. „Ломско шосе”, югоизток ул. „Бели Дунав”, от югозапад ул. „Хан Кубрат”, от северозапад ул. „Свети мина” и проектно трасе на улица от о.т. 149 до о.т. 250, район „Връбница” - Вносител арх. Петър Диков – главен архитект на СО чрез арх. Бойка Къдрева, директор Дирекция „Териториално планиране”. Докладът се прие с мнозинство, Р. Абрашев гласува „въздържал се”. Подробности за проекта може да намерите в доклада на арх. Диков No ТП-92-00-3/4/10.03.2015, качен на страницата на НАГ - http://dga.gis-sofia.bg/. Проектът е одобрен от СОС с Решение № 167 от 26.03.2015 г., обявено на 02.04.2015 г.

11. Доклад, вх. № СО15-6600-1310/11.03.2015г., относно обявяване на имоти – публична общинска собственост за частна общинска собственост и безвъзмездно прехвърляне в собственост на държавата на общински имоти – частна общинска собственост, които се засягат от строителството на Северна скоростна тангента от км 0+000 до км 16+400 (идент. с км 16+540) - Вносител арх. Петър Диков – главен архитект на СО. Прие се единодушно, без дебати. За подробности вижте доклада на арх. Диков No ГР-70-00-459/4/12.03.2015, качен на страницата на НАГ - http://dga.gis-sofia.bg/. По въпроса има решение на СОС - Решение № 168 от 26.03.2015 г., обявено на 02.04.2015 г.

12. Доклад, вх. № СО15-6600-1339/12.03.2015 г., относно проект за ПУП – изменение на план за регулация /ИПР/ и план-схеми на техническата инфраструктура за улица „Богатица” в участъка бул. „Арсеналски” до бул. „Джеймс Баучер”, м. „Лозенец – І част” и м. „Лозенец – жилищна група „Южен парк”, район „Лозенец” и район „Триадица” - Вносител арх. Петър Диков – главен архитект на СО. Проектът отразява съществуващото положение и се прие единодушно, без дебати. За подробности вижте доклада на арх. Диков No ГР-07-00-13/9/11.03.2015, качен на страницата на НАГ -  http://dga.gis-sofia.bg/. Проектът е одобрен от СОС с Решение № 169 от 26.03.2015 г., обявено на 02.04.2015 г.

13. Доклад, вх. № СО15-6600-1372/13.03.2015 г., относно одобряване на проект за подробен устройствен план – план за регулация и застрояване на нов УПИ XX-223, кв. 1 и изменение на улична регулация и улица от о.т. 1 до о.т. 1а за продължаването й от о.т. 1б (нова), м. „Терена, отреден за трудовите войски в с. Суходол”, район „Красна поляна” - Вносител арх. Петър Диков – главен архитект на СО. Прие се единодушно, без дебати. За подробности вижте доклада на арх. Диков No ГР-70-00-459/4/12.03.2015, качен на страницата на НАГ  - http://dga.gis-sofia.bg/. Проектът е одобрен от СОС с Решение № 170 от 26.03.2015 г., обявено на 02.04.2015 г.

14. Доклад, вх. № СО15-6600-1373/13.03.2015 г., относно подробен устройствен план – изменение на план за регулация на улица от о.т. 201 - нова до о.т. 200, откриване на улица от о.т. 200 до о.т. 122, отреждане на УПИ I-380, УПИ II-381, кв. 28б, местност „в.з. Кокалянски ханчета – разширение" и план за застрояване на новосъздадени УПИ I-380, УПИ II-381, кв. 28б, местност „в.з. Кокалянски ханчета, район „Панчарево” - Вносител арх. Петър Диков – главен архитект на СО. Прие се единодушно, без дебати. За подробности вижте доклада на арх. Диков No ГР-94-О-7/3/12.03.2015, качен на страницата на НАГ - http://dga.gis-sofia.bg/. Планът е одобрен от СОС с Решение № 171 от 26.03.2015 г., обявено на 02.04.2015 г.

15. Доклад, вх. № СО15-6600-1374/13.03.2015 г., относно проект за подробен устройствен план – изменение на план за улична регулация (ИПУР) на улица от о.т. 113 до о.т. 116а (нова); план за регулация и застрояване (ПРЗ) за УПИ III-4, кв. 12, местност „в.з. Черният кос”, район „Витоша” - Вносител арх. Петър Диков – главен архитект на СО. Проектът се прие единодушно, без дебати. За подробности вижте доклада на арх. Диков No ГР-94-Х-8/1/12.03.2015, качен на страницата на НАГ - http://dga.gis-sofia.bg/. Проектът е одобрен от СОС с Решение № 172 от 26.03.2015 г., обявено на 02.04.2015 г.

16. Доклад, вх. № СО15-6600-1491/20.03.2015 г., относно одобряване на ПУП - ПР на УПИ І-за ожс и хидрофор и УПИ ІІ- 1698, 593, общ.- за магазин, подземен гараж и паркинг, кв. 294, м. „Красно село - Плавателен канал - Север“, район „Красно село“, представляващ неразделна част от ПР на м. „Красно село - Плавателен канал - Север“ в граници: бул. „Тодор Каблешков“, бул. „Братя Бъкстон“, бул. „Цар Борис ІІІ“, бул. „Гоце Делчев“ и бул. „ Ген. Стефан Тошев“, район „Красно село“, одобрен с Решение № 187 по Протокол 38 от 11.04.2013 г. на СОС  - Вносител арх. Петър Диков – главен архитект на СО. Арх. Диков обясни, че тази точка отразява дългогодишните борби между граждани, жители на кв. „Борово” и собствениците на парцела. Този подробен устройствен план е компромис между страните и всички изглеждат удовлетворени. Докладът се прие единодушно, без дебати. Повече подробности може да намерите в доклада на арх. П. Диков No. ТП-08-00-59/20/20.03.2015, качен на сайта на НАГ - http://dga.gis-sofia.bg/. Решението на комисията е одобрено от СОС с Решение № 173 от 26.03.2015 г., обявено на 02.04.2015 г.

17. Доклад, вх. № СО-0817-470/1/12.02.2014 г., относно откриване на процедура за провеждане на конкурс за отдаване под наем на части от имоти, публична общинска собственост, представляващи тротоари и зелени площи, находящи се на различни места на територията на район „Витоша“, върху които е предвидено разполагането на преместваеми съоръжения/търговски обекти - типови павилиони по проект на „Статус- 1“ ЕООД и одобрена схема от Главния архитект на СО – Вносител Валери Йорданов, кмет на Район „Витоша”. Срокът на отдаване под наем е 10 години, според Одобрената схема за разполагане на подвижни обекти. Павилионите са изпълнени от фирма „Статус 1” ЕООД. Общинският съветник Орлин Иванов попита дали павилионите са еднакви и дали са по съгласуван проект. Арх. Диков обясни, че павилионите са по общински проект и фирма „Статус 1” ЕООД не трябва да фигурира никъде в решението, защото тя е само изпълнител. Срокът е обявен по новата наредба. 
Лорита Радева попита защо са упоменати зелени площи в доклада. Валери Йорданов отговори, че няма разполагане на подвижни търговски обекти върху зелени площи. Христо Ангеличин посочи, че докладът е минал бързо във финансовата комисия, но е възникнала дискусия за ниските цени. Каква е технологията на формирането им? Валери Йорданов обясни, че цените се определят от „Софинвест” и той не знае каква е методологията им. Николай Белалов предложи срокът да е до 5 години. Орлин Иванов защити срока от 10 години като отбеляза, че той е до 10 години и кметът може сам да определи по-къс срок в отделните договори. Той предложи да отпадне от доклада името на фирмата и абзацът със зелените площи. Докладът се прие със 7 души „за” и двама „въздържали се” – Христо Ангеличин и арх. Борислав Борисов. По въпроса все още няма решение на СОС.

18. Писмо, вх. № СО15-6600-1256/06.03.2015 г. от Дирекция „Обществени поръчки и концесии“, относно внесена тръжна документация за одобрение в изпълнение на Решение № 32 по Протокол № 75 от 22.01.2015 г. на СОС – Вносител на точката е Цветан Стоевски, директор на Дирекция „Обществени поръчки и концесии”. Става въпрос за езерото „Ариана”, по-точно за водната му част. Процедурата е търг с явно наддаване, а срокът е пет години. Началната тръжна цена е 8480 лв./месец, която е формирана като разлика между 12 700 лв. и 4 200 лв. ежемесечни разходи за поддръжка на езерото. Арх. Борисов посочи, че в книжата на търга не е посочено как точно и какво точно ще се извършва в езерото като търговска дейност. Как ще функционира водната площ? Николай Белалов заяви, че ще се въздържи, защото не става ясно къде е езерото, къде са преместваемите обекти и според него те не бива да се гледат отделно. 
Орлин Иванов предложи да се гласува като в писмото се конкретизира дейността и да има описание на дейностите. Точката се прие със 7 „за” и двама „въздържали се” – Христо Ангеличин и Николай Белалов. По въпроса все още няма решение на СОС.

19. Жалба - сигнал, вх. № СО-9402-3/1/17.02.2015 г. от ЖСК „Люси 23, относно искане за издаване на виза за проучване и проектиране – Вносител Никола Николов, пълномощник на кооперацията. На 27.05.2014 г. кооперацията кандидатства за виза за проектиране и все още нямат официален отговор от НАГ. При положение, че кооперацията има всички необходими, прилежащи документи, не е законно осем месеца да не се дава никакъв отговор, нито дори отказ. Н. Николов каза, че това е престъпление по служба на главния архитект. Арх. Диков отговори,че предпочита да го съдят за престъпление по служба, отколкото да го обвинят, че е унищожил зелените площи на София. Той е писал писмо до СО дали е целесъобразно да се спазва план, който не е актуален или да се съобразят с гражданите. Това в момента е територия с дървета. Н. Николов възрази, че няма отказ от „Зелени системи” и ще се засегнат само 8 или 9 дървета със ствол до 8 см. Защо, ако П. Диков е на тази позиция, няма категоричен отказ от НАГ? П. Диков призова, когато се вземат решения за ЖСК по Закона за дългогодишните жилищно спестовни влогове, те да се съгласуват предварително с НАГ. Общинският съветник Христо Ангеличин попита защо не се променят плановете (ПУП), на което Арх. Диков отвърна , че това се прави постоянно, но отнема време.
Арх. Борислав Борисов предложи да се отложи точката за следващо заседание, защото са засегнати много институции. Има много случаи, когато едни преписки излизат за един-два дни, а други чакат с години. Той предложи да се създаде работна група от СОС и тя да изготви специален доклад. Крайно време е да се направи оценка на работата на администрацията. Арх. Диков отговори, че няма проблем и той ще създаде добри условия за работа. Всички документи на НАГ са качени на сайта. Да се говори, че едни преписки вървят за един-два дни, а други за година, са приказки „на ангро”. Това е трети случай по Закона за дългогодишните вложители и той вече се е парил като е разрешил подобен строеж. На другия ден е имало около 500 жалби. В момента въпросният терен е зелена площ в междублоково пространство. Арх. Борисов каза, че не става дума за намеци. Него постоянно го занимават с преписки и има много случаи, когато една преписка минава за един ден, а следващата се бави с години. Николай Белалов каза, че подкрепя и уважава доводите на арх. Диков, но все пак трябва да има някакво действие от страна на НАГ. Трябва да се провери случая и да се предприемат действия. Никола Николов каза, че уважава арх. Диков като професионалист, но има ясни законови рамки и задължения. Това не е въпрос за одобрение по целесъобразност и арх. Диков трябва да бъде добър да си изпълнява задълженията и да спазва закона.

20. (Допълнителна точка) Доклад, вх. № СО-0500-840/8/23.03.2015 г., относно придобиване безвъзмездно право на собственост върху реална част от недвижим имот, държавна собственост, попадащ в обхвата на обект „Кръстовище на две нива” при бул. „Пейо Яворов и бул. „Стоян Михайловски“, подобект: Участък от ул. „Атанас Дуков“ до бул. „Черни връх“, район „Лозенец“ – Вносител Йорданка Фандъкова, кмет на СО чрез арх. Петър Диков, Главен архитект на СО. Става въпрос за участък от продължението на бул. Тодор Каблешков. Докладът бе приет с мнозинство, Н. Белалов гласува „въздържал се”. СОС още не е взел решение по въпроса.

КАКВО РАЗГЛЕДА ПОСТОЯННАТА КОМИСИЯ ПО ООСЗГ НА СОС ПРЕЗ МАР 2015 г.

През месец март 2015 г. постоянната комисия по опазване на околната среда, земеделие и гори (ООСЗГ) на Столичен общински съвет (СОС) проведе две редовни заседания - на 10.03 и 24.03.2015 г.

На заседанието от 10.03.2015 г. бяха разгледани следните документи и въпроси:

1. Доклад вх. № СО15-9300-61/24.02.2015 г., относно приемане на Отчет за изпълнение на Оперативна работна програма на Столичен общински съвет за 2014 г. и приемане на Оперативна работна програма на Столичен общински съвет за 2015 г. – Вносител Елен Герджиков – председател на Столичен общински съвет. Румен Георгиев припомни, че са правени предложения по новата Оперативна програма за зелената система, на което Лорита Радева отговори, че официални предложения не са внасяни. Докладът се прие с двама „въздържали се”. Отчетът и програма са гласувани и одобрени от СОС  с Решение № 130, обявено на 19.03.2015 г.. В приложенията можете да видите самите документи - Приложение № 1 - I част; Приложение № 1 - II част; Приложение № 2.

2. Доклад вх. № СО15-9300-66/27.02.2015 г., относно управление, стопанисване, възпроизводство и ползване на горските територии, общинска собственост през 2016 г. – Вносител Мария Бояджийска – зам. кмет “Зелена система, екология и земеползване” на СО чрез представител Теодоси Димитров главен инспектор в Дирекция „Земи и гори”.  При представянето на доклада, той декларира, че всичко в него е според утвърдените изисквания и е съобразено с Плана за лесостроене. Румен Георгиев попита дали има съставени актове за незаконна сеч, на което Теодоси Димитров отговори, че засега няма засечени нарушители. Докладът се прие единодушно. Приет е и от СОС с Решение № 133 от 12.03.2015 г, обявено на 19.03.2015 г.
За повече подробности вижте приложенията към решението - Приложения № 1 - № 3.

3. Доклад вх. № СО15-9300-67/27.02.2015 г., относно провеждане на търг за отдаване под наем на части от имот – изключително държавна собственост, актуван с АДС (акт за държавна собственост) №42/18.03.1997г. на Министерството на финансите, представляващ Резерват на градинско – парковото изкуство „Княз Борисова градина”, предоставен за стопанисване на Столична община с договор за управление на имот – изключителна държавна собственост №РД-56-831/15.09.2011г. – Вносител Юлия Ненкова – зам. кмет „Законност, координация и контрол” на СО чрез Цветан Стоевски, директор на Дирекция „Обществени поръчки и концесии”. Става въпрос за седем обекта със статут на преместваеми и подвижни, разположени около езеро „Ариана”. Цената на отдаване на месец по доклада е общо 12 741 лв. Общинският съветник Румен Георгиев запита каква е разликата с досегашния наем. Договорите са били до края на 2013 г. В условията на търга изрично е записано, че участниците не бива да имат задължения към държавата и общината. Освен това СО има право едностранно да прекрати договорите, ако се налагат благоустроителни мероприятия. Договорите ще бъдат за срок от пет години. Денница Кюранова, представител на гражданския сектор, попита дали тези обекти отговарят на новата схема за разположение на преместваеми обекти и дали този търг не предопределя бъдещия Подробен Устройствен План? Какво ще стане ако новият ПУП влезе в противоречие с тези обекти?

Общинският съветник Румен Абрашев отговори, че промени в историческата част на парка няма да има. Докладът се прие с двама „въздържали се”. По въпроса се е произнесъл и СОС с Решение № 207, от 23.04.2015, обявено на 29.04.2015 г. Тръжната документация е достъпна в приложенията към решението - Приложения.

4. Доклад вх. № СО15-6600-994/20.02.2015г., относно даване съгласие за замяна на реални части от УПИ ХV „за пътнически терминал, търговия, обслужване и трасе на метрополитена и метростанция” в кв.2 от действащия ЧЗРП (частично – застроителен регулационен план) за кв. 2 на м. ”Летищен комплекс” – София, Район „Слатина”, одобрен със Заповед РД-09-50-646/04.11.1999 г. на гл. архитект на София, с площ на частта 5841 кв.м. за реална част от УПИ (урегулиран поземлен имот ) ХV „за пътнически терминал, търговия, обслужване и трасе на метрополитена и метростанция” в кв.2 от действащия ЧЗРП, за кв.2 на м. ”Летищен комплекс” – София, Район „Слатина”, одобрен със Заповед РД-09-50-646/04.11.1999 г. на гл. архитект на София, с площ на частта 4920 кв.м.; реална част от УПИ ХVІ „за пътнически терминал, търговия, обслужване и трасе на метрополитена и метростанция” в кв.2 от действащия ЧЗРП, за кв.2 на м. ”Летищен комплекс” – София, Район „Слатина”, одобрен със Заповед РД-09-50-646/04.11.1999 г. на гл. архитект на София, с площ на частта 3224 кв.м. за реална част от УПИ ХVІ „за пътнически терминал, търговия, обслужване и трасе на метрополитена и метростанция” в кв.2 от действащия ЧЗРП, за кв.2 на м. ”Летищен комплекс” – София, Район „Слатина”, одобрен със Заповед РД-09-50-646/04.11.1999 г. на гл. архитект на София, с площ на частта 2977 кв.м. – Вносител арх. Петър Диков – Главен архитект на СО чрез арх. Бойка Къдрева. В началото на заседанието общинският съветник Радослав Абрашев предложи точката да се отложи за друго заседание поради липса на графична част. Арх. Бойка Къдрева предложи да се опита да осигури чертеж до края на заседанието, за да не се проточва процедурата във времето. Това предложение бе прието, но тя не успя да осигури графична част за този срок. Въпреки това, точката бе представена от нея. Става въпрос за редукция на площи, които са били необходими за строежа на Метрополитена. Тъй като ще бъдат използвани по-малко от първоначално предвидените терени, сега разликата се връща на летище София. Докладът бе приет с мнозинство – Румен Абрашев се „въздържа”. По въпроса вече има решение на СОС - Решение № 134, обявено на 19.03.2015 г.

5. Доклад вх. № СО-6600-3204/3/05.03.2015 г., относно поправка на очевидна фактическа грешка в текстовата част на Решение №640 по Протокол №69/09.10.2014г. на СОС - Вносител арх. Петър Диков – Главен архитект на СО чрез арх. Бойка Къдрева. Докладът се прие единодушно, без дебат. Повече подробности за поправката може да намерите в решението на СОС по въпроса -  Решение № 137, обявено на 19.03.2015.

6. Информация вх. № СО-6600 -1438/5/28.01.2015 г., относно обекти включени в Инвестиционната програма на Столична община /отложено от предишното заседание на комисията/ – Вносител Ралица Маджарова, директор на Дирекция „Зелена система”. Точката се отлага за следващо заседание с препоръка Ралица Маджарова да контактува с Дирекция „Транспортна инфраструктура” и да осигури повече информация за следващото заседание.

7. Информация вх. № ЗС-7000-3/1/27.01.2015 г., относно обект: „Реконструкция на бул. ”Монтевидео” от бул. ”Никола Петков” до ул. ”763” – Актуализация /отложена от предишното заседание на комисията/ - Вносител Ралица Маджарова, директор на Дирекция „Зелена система”. Тази точка също беше отложена от миналия път за повече информация. При реконструкцията ще бъдат засегнати 66 броя дървета, които попадат на пътното платно и 15 броя дървета на тротоара, които ще бъдат отсечени и компенсирани, както е по закон. При проектирането са положени максимални усилия да бъдат засегнати най-малък брой дървета. За да не се променя регулацията няма да има „джобове” за спирките на градския транспорт и контейнерите за битови отпадъци. Румен Абрашев каза, че сега ще подкрепи проекта за реконструкция, но ако се появи последваща корекция, която изисква унищожението на още дървета, той ще е против. Прие се единодушно. Все още няма решение на СОС по въпроса.

8. Информация вх. № ЗС-6600-250/1/02.02.2015 г., относно обект: ”Изменение на ПУП за УПИ ІІ „за парк”, кв.187, м. ”Южен парк”, Район „Триадица” за осигуряване сервитут  на отливен канал по ул. ”Богатица” /отложена от предишното заседание на комисията/ - Вносител Ралица Маджарова, директор на Дирекция „Зелена система”. Л. Дреков, кмет на Район „Лозенец” посочи , че този проект е оптимизиран и засяга най-малко растителност. Румен Георгиев изказа учудване, че няма представител на Район „Триадица” и попита дали са разработени и други варианти за трасе на отливния канал. Л. Дреков отговори, че няма представители на „Триадица”, защото проектът засяга основно жителите на „Лозенец”, въпреки че отливният канал минава и по територията на „Триадица”. Каналът не може да мине покрай ПК „Спартак”, защото там има друг канал и освен това земите, през които трябва да мине са частни и процедурата ще стане по-скъпа и по-бавна. Ако се премести настрани през територията на парка ще бъдат засегнати повече дървета. Общинският съветник Анна Стойкова каза, че това е единствено възможното трасе на канала, но е желателно на всяка цена да се запази многостебления кестен, който се намира там. Другите дървета могат да бъдат компенсирани. Денница Кюранова, представител на гражданския сектор, изказа мнение, че ако спасяват седмостебления кестен трябва да се спаси и кестена след него, който е много стар и добре развит. Освен това компенсацията трябва да бъде в непосредствена близост. Комисията се обедини около това предложение с мнение при премахването на дърветата да присъстват и членове на Комисията. Предложението се прие с един „въздържал се”. Все още няма решение на СОС по въпроса.

9. Заявление вх. № ЗС-6600-250/2/26.02.2015 г. във връзка с информацията по т.6 от дневния ред, която се отложи поради отсъствие на вносителя.

10. Информация вх. № СО15-2600-437/5/17.02.2015 г. във връзка с информационно-образователни кампании за разделно събиране на отпадъци от опаковки и отпадъчни материали от хартия, картон, метали, пластмаси и стъкло през 2015 г. - Вносител Мария Бояджийска – зам. кмет “Зелена система, екология и земеползване” на СО. Става въпрос за рекламните и медийни кампании на 3-те фирми които се занимават с разделно сметосъбиране – Екопак България АД, Екобулпак АД и Булекопак АД. Присъстваха представители само на първите две фирми.

Мариана Петкова, мениджър връзки с обществеността на Екопак България АД обясни, че акцентите на техните кампании са гражданите, потребителите и младото поколение. Тя разказа за няколко кампании съвместно с различни медии – в-к „Стандарт”, БТВ, и др. Също така подкрепят различни кампании като на книжарница „Гринуич”, например – „Стара хартия за нова книга”. Заедно със 132-ро училище разработват програма за еко училище в часовете на класа. Румен Георгиев и Венетка Серафимова предложиха кампанията да се разшири и в детските градини и в други училища. Освен това Румен Георгиев предложи Комисията да получава предварително информация за събитията, за да може да присъстват на тях и общински съветници.

Георги Славчев, прокурист на Екобулпак АД, разказа за техните кампании – „Еко читалище” и „Зелен офис”. Тяхната фирма, също така провежда дни на отворени врати в завода си за сепариране на отпадъци, с цел да информират гражданите за целия път на разделното сметосъбиране и да пораждат доверие в каузата.

Лорита Радева предложи на фирмите да включват и общинските културни институти, защото в тях кипи много живот и работят много будни хора. Точката ще се гледа още веднъж, за да изслушат и представители на Булекопак АД.

11. Разни. Общинският съветник Румен Георгиев отправи запитване във връзка с казуса за Районния съд и неговата сграда до бул. „Цар Борис III”, където има унищожена растителност без да е съгласувано с комисията. Всички съветници се обединиха около решението случаят да бъде проучен документално и на място.

На заседанието от 24.03.2015 г. бяха разгледани следните документи и въпроси:

1. Доклад вх. № СО15-9300-2/4/13.03.2015 г., относно Наредба за изменение и допълнение на Наредбата за определяне и администриране на местни такси и цени на услуги, предоставяни от Столична община, приета с Решение № 894 по Протокол №93/23.11.2006 г. – Вносител Дончо Барбалов, зам.-кмет „Финанси и стопанска дейност” на СО чрез представител. Докладът се прие единодушно, без дебати. Наредбата се гледа и в други комисии и още не е приета от СОС.

2. Доклад вх. № СО15-6600-1181/05.03.2015 г., относно одобряване на проект за м.”Мало Бучино”, кв.23, изменение на план за улична регулация при о.т.17д, план за регулация на нови улици от о.т.17д – о.т.17е до о.т.17ж, задънена улица от о.т17е до о.т.17з, план за регулация и застрояване за нови УПИ VІІ-52 и УПИ VІІІ-52 - Вносител арх. Петър Диков – главен архитект на СО чрез арх. Бойка Къдрева, директор Дирекция „Териториално планиране”. Докладът се прие единодушно, без дебати. Подробности за проекта може да намерите в доклада на арх. Диков No. ГР-94-Г-38/2/04.03.2015, качен на страницата на НАГ -http://dga.gis-sofia.bg/. Проектът е одобрен от СОС с Решение № 158 от 26.03.2015 г., обявено на 02.04.2015 г.

3. Доклад вх. № СО15-6600-1182/05.03.2015 г., относно одобряване на проект за ПУП – план за регулация и застрояване за новосъздадени УПИ ХVІІ-4387.2 и изменение на план за улична регулация на улица от о.т.79а до о.т.80 за създаване на задънена улица от о.т.79б до о.т.79в, кв.439, м. ”Филиповци”, Район „Люлин” - Вносител арх. Петър Диков – главен архитект на СО чрез арх. Бойка Къдрева, директор Дирекция „Териториално планиране”. Докладът се прие единодушно, без дебати. Подробности за проекта може да намерите в доклада на арх. Диков No. ГР-94-Е-24/1/27.02.2015, качен на страницата на НАГ - http://dga.gis-sofia.bg/. Проектът е одобрен от СОС с Решение № 159 от 26.03.2015 г., обявено на 02.04.2015 г.

4. Доклад вх. № СО15-6600-1183/05.03.2015 г., относно проект за ПУП – изменение на план за регулация и застрояване на УПИ V-995 за образуване на нов УПИ V-2503 „за административна, търговска и производствено-складова база” и пешеходна алея, кв.16, м. НПЗ „Орион и съседни жилищни територии”, за поземлен имот с идентификатор 68134.2821.2503, район „Връбница” - Вносител арх. Петър Диков – главен архитект на СО чрез арх. Бойка Къдрева, директор Дирекция „Териториално планиране”. Докладът се прие единодушно, без дебати. Подробности за проекта може да намерите в доклада на арх. Диков No. ГР-94-Н-17/3/04.03.2015, качен на страницата на НАГ - http://dga.gis-sofia.bg/. Проектът е одобрен от СОС с Решение № 160 от 26.03.2015 г., обявено на 02.04.2015 г.

5. Доклад вх. № СО15-6600-1184/05.03.2015 г., относно проект за ПУП-изменение на план за регулация на улица от о.т.1в до о.т.1ж; план за регулация на задънена улица от о.т.1ж – о.т.1з – о.т.1 и до о.т.1к; задънена улица от о.т.1и до о.т.1п и план за регулация и застрояване за УПИ VІ-102 и УПИ VІІ-123, кв.4А, м. ”Детски град”, район „Панчарево” - Вносител арх. Петър Диков – главен архитект на СО чрез арх. Бойка Къдрева, директор Дирекция „Териториално планиране”. Докладът се прие единодушно, без дебати. Подробности за проекта може да намерите в доклада на арх. Диков No. ИБК-94-00-29/4/
04.03.2015, качен на страницата на НАГ - http://dga.gis-sofia.bg/. Проектът е одобрен от СОС с Решение № 161 от 26.03.2015 г., обявено на 02.04.2015 г.

6. Доклад вх. № СО15-6600-1185/05.03.2015 г., относно ПУП – изменение на план за регулация на кв.31 и кв.33, м. ”Врана-Лозен-Триъгълника”. Изменение на улица между о.т.8в и о.т.9а и УПИ І-2726. Откриване на задънена улица от о.т.8г – 8ж до о.т.8з; отреждане на нов УПИ VІ-626 „за офис сграда и шоурум”. План за застрояване на новосъздаден УПИ VІ-626 „за офис сграда и шоурум” , кв.31, м. „Врана – Лозен – Триъгълника”, Район „Панчарево” - Вносител арх. Петър Диков – главен архитект на СО чрез арх. Бойка Къдрева, директор Дирекция „Териториално планиране”. Докладът се прие единодушно, без дебати. Подробности за плана може да намерите в доклада на арх. Диков No. ГР-70-00-80/1/27.02.2015, качен на страницата на НАГ - http://dga.gis-sofia.bg/. Планът е одобрен от СОС с Решение № 162 от 26.03.2015 г., обявено на 02.04.2015 г.

7. Доклад вх. № СО15-6600-1186/05.03.2015 г., относно ПУП – изменение на план за регулация на УПИ VІ-503, VІІІ-791, ІХ-791 и ХІІ-733; изменение на план за застрояване на УПИ VІ-503, заличаване на задънена улица от о.т.639 до о.т.658 и откриване на нова задънена улица от о.т.640а до о.т.640б, м. ”с.Железница”, Район „Панчарево” - Вносител арх. Петър Диков – главен архитект на СО чрез арх. Бойка Къдрева, директор Дирекция „Териториално планиране”. Докладът се прие единодушно, без дебати. Подробности за плана може да намерите в доклада на арх.Диков No.ГР-94-И-32/3/04.03.2015, качен на страницата на НАГ - http://dga.gis-sofia.bg/. Планът е одобрен от СОС с Решение № 163 от 26.03.2015 г., обявено на 02.04.2015 г.

8. Доклад вх. № СО15-6600-1188/05.03.2015г., относно одобряване на проект за ПУП – изменение на плана за регулация и застрояване за УПИ І-5, 12 „за автосервиз, изложбена зала, складове, офиси и трафопост” за създаване на нови УПИ І-24 „ за автосервиз, изложбена зала, складове, офиси и трафопост” и УПИ ІІ-24 „за обществено обслужване, офиси и трафопост”, от кв.51; ПУР (промяна на уличната регулация) за нова задънена улица по о.т.156б – о.т.156в – о.т.156г – о.т.156д – о.т.156е, м. ”с. Световрачене”, Район „Нови Искър”. Проектът за ПУП се прие единодушно, без дебати. За подробности вижте доклада на арх. Диков No. ГР-70-00-410/4/27.02.2015, качен на страницата на НАГ - http://dga.gis-sofia.bg/. Проектът е одобрен от СОС с Решение № 164 от 26.03.2015 г., обявено на 02.04.2015 г.

9. Заявление вх. № ЗС-6600-250/2/26.02.2015 г. - Вносител арх. Петър Диков – главен архитект на СО чрез арх. Бойка Къдрева, директор Дирекция „Териториално планиране”. Имот се разделя на две части като достъпът до него ще бъде по задънена улица за сметка на собствениците. Докладът се прие единодушно, без дебати. За подробности вижте доклада на арх. Диков No. ГР-70-00-410/4/27.02.2015, качен на страницата на НАГ - http://dga.gis-sofia.bg/. Все още няма решение на СОС по въпроса.

10. Доклад вх. № СО15-6600-1269/09.03.2015 г., относно ПУП – изменение на улица при о.т.30д; откриване на нова задънена улица от о.т.30г до о.т.30д; план за регулация за създаване на нов УПИ І-11, план за застрояване за нов УПИ І-11, кв.53г, м. ”с. Герман”, Район „Панчарево” - Вносител арх. Петър Диков – главен архитект на СО чрез арх. Бойка Къдрева, директор Дирекция „Териториално планиране”. Докладът се прие единодушно, без дебати. За подробности вижте доклада на арх.Диков No ГР-94-Т-18/2/
06.03.2015, качен на страницата на НАГ - http://dga.gis-sofia.bg/. Този ПУП е одобрен от СОС с Решение № 165 от 26.03.2015 г., обявено на 02.04.2015 г.

11. Доклад вх. № СО15-6600-1310/11.03.2015 г., относно: 1. Обявяване на имоти-публична общинска собственост за частна общинска собственост, съгласно чл.6 от ЗОС; 2. Безвъзмездно прехвърляне на собственост на държавата на общински имоти - частна общинска собственост, които се засягат от строителството на Северна скоростна тангента от км.0+000 до км.16+400 (идентичен с км.16+540) - Вносител арх. Петър Диков – главен архитект на СО чрез арх. Бойка Къдрева, директор Дирекция „Териториално планиране”. Докладът се прие единодушно, без дебати. Подробности в доклада на арх.Диков No ГР-70-00-459/4/12.03.2015, качен на страницата на НАГ - http://dga.gis-sofia.bg/. По въпроса има решение на СОС - Решение № 168 от 26.03.2015 г., обявено на 02.04.2015 г.

12. Доклад вх. № СО15-6600-1339/12.03.2015 г., относно проект за ПУП – изменение на план за регулация и план-схеми на техническата инфраструктура за ул. ”Богатица” в участъка от бул. ”Арсеналски” до бул. „Джеймс Баучер”, м. ”Лозенец-І част” и м. ”Лозенец-жилищна група „Южен парк”, Район „Лозенец” и Район „Триадица” - Вносител арх. Петър Диков – главен архитект на СО чрез арх. Бойка Къдрева, директор Дирекция „Териториално планиране”. Поправката отразява съществуващото положение. Общинският съветник Румен Георгиев обърна внимание, че на ул. „Богатица”, в стръмната част, има едно ъгълче от сграда, заради което майките с количките слизат на платното. Арх. Къдрева отговори, че няма да се разширяват платното или тротоарите. Денница Кюранова от „Граждани за спасение на Лозенец” попита дали актуализацията ще засегне съществуващите дървета. Арх. Къдрева, обясни, че някои дървета ще бъдат унищожени, но няма как да мине по друг начин улицата. Докладът се прие единодушно. Подробности в доклада на арх. Диков No ГР-07-00-13/9/11.03.2015, качен на страницата на НАГ - http://dga.gis-sofia.bg/. Проектът е одобрен от СОС с Решение № 169 от 26.03.2015 г., обявено на 02.04.2015 г.

13. Доклад вх. № СО15-6600-1372/13.03.2015 г., относно одобряване на проект за ПУП – план за регулация и застрояване на нов УПИ ХХ-223 от кв.1 и изменение на улична регулация от о.т.1 до о.т.1а за продължаването й до о.т.1б (нова), м. ”Терена”, отреден за трудови войски в с. Суходол, Район „Красна поляна” - Вносител арх. Петър Диков – главен архитект на СО чрез арх. Бойка Къдрева, директор Дирекция „Териториално планиране”. Докладът се прие единодушно, без дебати. Подробности в доклада на арх. Диков No ГР-70-00-459/4/12.03.2015, качен на страницата на НАГ - http://dga.gis-sofia.bg/. Проектът е одобрен от СОС с Решение № 170 от 26.03.2015 г., обявено на 02.04.2015 г.

14. Доклад вх. № СО15-6600-1373/13.03.2015 г., относно ПУП – изменение на план за регулация на улица от о.т.201-нова до о.т.200, откриване на улица от о.т.200 до о.т.122, отреждане на УПИ І-380, УПИ ІІ-381, кв.28б, м. ”в.з. Кокалянски ханчета-разширение” и план за застрояване на новосъздадени УПИ І-380, УПИ ІІ-381, кв.28б, м. ”в.з.Кокалянски ханчета-разширение”, Район „Панчарево” - Вносител арх. Петър Диков – главен архитект на СО чрез арх. Бойка Къдрева, директор Дирекция „Териториално планиране”. Докладът се прие единодушно, без дебати. За повече подробности вижте доклада на арх. Диков No ГР-94-О-7/3/12.03.2015, качен на страницата на НАГ - http://dga.gis-sofia.bg/. Планът е одобрен от СОС с Решение № 171 от 26.03.2015 г., обявено на 02.04.2015 г.

15. Доклад вх. № СО15-6600-1374/13.03.2015 г., относно проект за ПУП – изменение на план за улична регулация (ИПУР) на улица от о.т.113 до о.т.116а (нова); план за регулация и застрояване (ПРЗ) за УПИ ІІІ-4, кв.12, м. ”в.з. Черният кос”, Район „Витоша” - Вносител арх. Петър Диков – главен архитект на СО чрез арх. Бойка Къдрева, директор Дирекция „Териториално планиране”. Докладът се прие единодушно, без дебати. Подробности в доклада на арх. Диков No ГР-94-Х-8/1/12.03.2015, качен на страницата на НАГ - http://dga.gis-sofia.bg/. Проектът е одобрен от СОС с Решение № 172 от 26.03.2015 г., обявено на 02.04.2015 г.

16. Доклад вх. № ЗС-6600-170/4/11.03.2015 г., относно одобряване на проект за ПУП – план за регулация и застрояване и план-схеми на техническата инфраструктура на м. ”ж.к. „Връбница-2”, Район „Връбница” в граници, съгласно указания обхват в приложения проект – от север и североизток – проектно трасе на продължение на ул. ”Никола Жеков” от о.т.200 до о.т.208, от югоизток ул. ”Бели Дунав”, от югозапад бул. ”Ломско шосе”, от северозапад проектно трасе на улица от о.т.250 до о.т.200 - Вносител арх. Петър Диков – главен архитект на СО чрез арх. Бойка Къдрева, директор Дирекция „Териториално планиране”. Докладът се прие единодушно, без дебати. За подробности вижте доклада на арх. Диков No ТП-92-00-2/5/10.03.2015, качен на страницата на НАГ - http://dga.gis-sofia.bg/. Проектът е одобрен от СОС с Решение № 166 от 26.03.2015 г., обявено на 02.04.2015 г.

17. Доклад вх. № ЗС-6600-170/5/11.03.2015 г., относно одобряване на проект за ПУП – план за регулация и застрояване и план-схеми на техническата инфраструктура на м. „ж.к. „Връбница-1” в граници, съгласно указания обхват в приложения проект – от североизток бул. ”Ломско шосе”, от югоизток ул. ”Бели Дунав”, от югозапад ул. ”Хан Кубрат”, от северозапад ул. ”Свети Мина” и проектно трасе на улица от о.т.149 до о.т.250, Район „Връбница” - Вносител арх. Петър Диков – главен архитект на СО чрез арх. Бойка Къдрева, директор Дирекция „Териториално планиране”. Докладът се прие с мнозинство, Румен Абрашев гласува „въздържал се”. Подробности потърсете в доклада на арх. Диков No ТП-92-00-3/4/10.03.2015, качен на страницата на НАГ - http://dga.gis-sofia.bg/. Проектът е одобрен от СОС с Решение № 167 от 26.03.2015 г., обявено на 02.04.2015 г.

18. Предложение вх. № СО-2600-8810/17.12.2014 г. на „АКВАТЕХ” ЕООД за публично-частно партньорство при изграждане на Воден парк на територията на града и становище на гл. архитект на СО по направеното предложение с вх. № СО-2600-8810/1/23.02.2015 г. – Отлага се за следващо заседание, на което да присъства представител на вносителите. Любка Качакова изрази категоричната си позиция, че дейностите по рехабилитация на сондажите трябва да са за сметка на СО.

19. Проект „Галерия на открито със скулптурното наследство на проф. Любомир Далчев” с вх. № СО-6200-1151/3/20.02.2015 г. - Вносител е „Клуб за комуникация и култура”. Ана Велкова изказа мнението на организацията си, че скулптурите на Л. Далчев в градинката зад Военния клуб се намират сред амбулантни търговци и на тях са окичени различни стоки на търговците. Освен това, там се намира една статуя на опълченец, която не хармонира с пластиките на Далчев. Тази ситуация не отговаря на характера на тези творби на пластичното изкуство. Клубът е предложил на СО да махне от там търговците и да премести паметника на опълченеца. От общината са отговорили, че това не е възможно. Затова клубът за комуникация и култура е предложил статуите на Далчев да бъдат преместени в градинката срещу Народната библиотека като проектът е обсъждан и съгласуван и със СБХ. Арх. Къдрева отговори, че позицията на общината е близка и е по-добре скулптурите да бъдат разположени линеарно, но не завинаги, а докато намерят своето място в градската среда. Ана Велкова каза, че те нямат нищо против предложението на А.Д.А. за скулптурите в техния проект за Зона 4 от Централната градска част на София. 
Любка Качакова изрази мнението си, че толкова силни скулптури не могат да се поместят на толкова малко място. Точката се отлага до разглеждането на проекта за Зона 4.
Денница Кюранова, представител на гражданския сектор, отбеляза, че има различни мнения къде да са статуите, но градинката не може да остане така, както е в момента.

20. Изслушване на „Булекопак” АД във връзка с информация вх. № СО15-2600-437/5/17.02.2015 г.-продължение от предишното заседание на комисията – изслушването се отлага за следващо заседание за представяне на по-пълна информация.

21. Допълнителна точка, доклад на Мария Бояджиева относно отдаване на имот под наем в Район „Панчарево” – Вносител М. Бояджиева, заместник-кмет по направление "Зелена система, екология и земеползване" чрез представител. Докладът се прие единодушно, без дебати.

22. Допълнителна точка – Одобряване на Подробен устройствен план (ПУП), план за регулация(ПР) на УПИ (урегулиран поземлен имот) I – „за ОЖС и хидрофор и УПИ II - 1698,593, общ – „за магазин, подземен гараж и паркинг”, кв. 294 м. „Красно село – плавателен канал – север”, Район „Красно село”, представляващ неразделна чат от плана за регулация на м. „Красно село – плавателен канал – север” в граници: Бул. „Тодор Каблешков”, бул. „Братя Бъкстон”, бул. Цар Борис III”, бул. „Гоце Делчев” и бул. „Генерал Стефан Тошев”, Район „Красно село”, одобрен с решение СОС № 187 ПО ПРОТОКОЛ № 38, Т.15 ОТ 11.04.2013 г. – Точката бе приета единодушно, без дебати, въпреки възражението на Росина Станиславова от ГРОС „Красно село”.

КАКВО РАЗГЛЕДА ПОСТОЯННАТА КОМИСИЯ ПО СТОПАНСКА ПОЛИТИКА И ОБЩИНСКИ ИМОТИ НА СОС ПРЕЗ МАРТ 2015 Г.

През месец март 2015 г. постоянната комисия по стопанска политика и общински имоти (СПОИ) на Столичен общински съвет (СОС) проведе две редовни заседания - на 11.03 и 25.03.2015 г.

На заседанието от 11.03.2015 г. бяха разгледани следните документи и въпроси:

1. Доклад вх. № СО15-9300-71/05.03.2015 г. относно прекратяване дейността на „Медицински център ІV – София” ЕООД чрез ликвидация - Вносители доц. Лилянда Еленкова – общински съветник, Дончо Барбалов – зам. кмет „Финанси и стопанска дейност” на СО и Антоанета Пейчева - зам. кмет „Столично общинско здравеопазване”.  Определя се срок до 31.03.2016г. Прие се единодушно, без дебати. СОС е одобрил с Решение № 138 от 12.03.2015 г., обявено на 19.03.2015 г.

2. Доклад вх. № СО15-2900-30(4)/05.03.2015 г. относно увеличаване на капитала на „Диагностично-консултативен център VІ – София” ЕООД чрез непарична вноска и утвърждаване на актуализиран учредителен акт на дружеството - Вносители доц. Лилянда Еленкова – общински съветник, Дончо Барбалов – зам. кмет „Финанси и стопанска дейност” на СО и Антоанета Пейчева - зам. кмет „Столично общинско здравеопазване”. Прие се единодушно, без дебати. СОС е одобрил с Решение № 139 от 12.03.2015 г., обявено на 19.03.2015 г. Повече информация в
Приложения № 1 - № 3.

3. Доклад вх. № СО15-9300-61/24.02.2015 г. относно приемане на отчет за изпълнението на Оперативната работна програма на Столичния общински съвет за 2014 г. и приемане на Оперативна работна програма на Столичния общински съвет за 2015 г. - Вносител Елен Герджиков – председател на СОС чрез председателя на комисията по Стопанска политика и общинска собственост. Прие се единодушно, без дебати. Отчетът и програма са гласувани и одобрени от СОС  с Решение № 130, обявено на 19.03.2015 г.. В приложенията можете да видите самите документи - Приложение № 1 - I част; Приложение № 1 - II част; Приложение № 2.

4. Доклад вх. № СО15-9300-67/27.02.2015 относно провеждане на търг за отдаване под наем на части от имот – изключителна държавна собственост, актуван с АДС № 42/18.03.1997 г. на Министерството на финансите, представляващ Резерват на градинско-парковото изкуство „Княз Борисова градина”, предоставен за стопанисване на Столична община с договор за управление на имот – изключителна държавна собственост № РД-56-831/15.09.2011 г. - Вносител Юлия Ненкова, зам. кмет „Законност, координация и контрол” на СО чрез Цветан Стоевски, директор на Дирекция „Обществени поръчки и концесии” на СО. Точката е разглеждана и на комисиите по ООСЗГ и УТАЖП. Става дума за търг с явно наддаване за 4 мобилни и 3 преместваеми обекта. Срокът на отдаване е 5 години.

Общинският съветник Владимир Кисьов зададе въпрос как може да се оценяват търговски обекти като се взима за база цена на отдаване под наем на жилищни площи.

Христо Ангеличин добави, че цена от 61 лв. на месец за мобилните обекти (количките) не е адекватна и в никакъв случай не стимулира търговската им активност.

Според общинския съветник Милка Христова, докладът трябва да се върне, защото в него цари неяснота. Оценката на трите преместваеми обекта е направена въз основа само на идентификационните номера от кадастъра и не става ясно какво се дава под наем – терен или сграда с терен. На нея не й е станало ясно от доклада и чии са търговските обекти.

Орлин Иванов отговори, че разположението на обектите отговаря на Схемата за разполагане на преместваеми обекти, одобрена от СОС.

Арх. Весела Тончева от ОСГС – ИГЗС изрази мнение, че е жалко част от резервата да се превръща в доходно място -  „Вие си взимате решения, ние ще си водим дела.” Обезщетенията, които са гласувани от СОС да бъдат платени от търговските обекти около „Ариана” за миналата 2014 г., когато са работили без договор за наем са по 1000лв. на месец.

Комисията единодушно гласува да се изготви нова оценка.

5. Доклад вх. № СО15-9300-66/27.02.2015 г. относно управление, стопанисване, възпроизводство и ползване на територии, общинска собственост през 2016 г. - Прие се единодушно, без дебати. Приет е и от СОС с Решение № 133 от 12.03.2015 г, обявено на 19.03.2015. За повече подробности вижте приложенията към решението - Приложения № 1 - № 3.

6. Доклад вх. № СО15-6600-994/20.02.2015 г. относно даване на съгласие за замяна на реална част от УПИ XV – „за пътнически терминал, администрация, търговия, обслужване и трасе на метрополитена и метростанция” в кв. 2 от действащия ЧЗРП, за кв. 2 на местността „Летищен комплекс” – София, район „Слатина”, с площ на частта 5841 кв. м. за реална част от УПИ XV – „за пътнически терминал, администрация, търговия, обслужване и трасе на метрополитена и метростанция” в кв. 2 от действащия ЧЗРП, за кв. 2 на местността „Летищен комплекс” – София, район „Слатина”, с площ на частта 4920 кв. м.;  на реална част от УПИ XVI – „за администрация, търговия, обслужване и трасе на метрополитена” в кв. 2 от действащия ЧЗРП, за кв. 2 на местността „Летищен комплекс” – София, район „Слатина”, с площ на частта 3224 кв. м. за реална част от УПИ XVI – „за администрация, търговия, обслужване и трасе на метрополитена” в кв. 2 от действащия ЧЗРП, за кв. 2 на местността „Летищен комплекс” – София, район „Слатина”, с площ на частта 2977 кв. м. - Вносител арх. Петър Диков чрез арх. Бойка Къдрева. Повече подробности в доклад No. РА-92-00-537/1/19.02.2015 на  арх. Диков, публикуван на страницата на  НАГ  (http://dga.gis-sofia.bg/). Прие се единодушно, без дебати. По въпроса вече има решение на СОС - Решение № 134, обявено на 19.03.2015 г.

7. Доклад вх. № СО15-6600-994(1)/20.02.2015 г. относно даване на съгласие Столична община да придобие ограничено вещно право – право на прокарване на водопровод с дължина 610 м от връзка с водопровод Ф 150 мм до метростанция 23, върху имоти – публична държавна собственост, предоставени за управление на Държавно предприятие „Ръководство на въздушното движение”, учредено с решение на Министерски съвет - Вносител арх. Петър Диков чрез арх. Бойка Къдрева. Комисията подкрепи предложението на ПК по УТАЖП за промяна в текста. Повече подробности в доклад No. РА-92-00-537/2/19.02.2015 на  арх. Диков, публикуван на страницата на  НАГ (http://dga.gis-sofia.bg/). Прие се единодушно, без дебати. По нея вече има решение на СОС - Решение № 135, обявено на 19.03.2015 г.

8. Доклад вх. № СО15-9300-64(1)/26.02.2015 г. относно доклад на комисия, назначена със заповед № СО15-РД-0901-69/10.02.2015 г. на кмета на Столична община – Вносители са общинските съветници Николай Стойнев, Зафир Зарков, Иван Илиев, Валя Чилова, Владимир Кисьов, Любомир Дацов, Иван Таков и Дончо Барбалов – зам. кмет „Финанси и стопанска дейност” на СО. Става дума за работна група, сформирана, за да намери и предложи най-изгодна форма на партньорство между Столична община и „Топлофикация” София. Предлага се публично-частно партньорство и се приемат подготвителни действия по изготвяне на обосновката. Изборът на партньор ще е чрез концесионна процедура.  Прие се единодушно. Докладът е приет и от СОС с Решение № 140 от 12.03.2015 г, обявено на 19.03.2015 г. Докладът е достъпен в Приложение № 1.

Гражданин – експерт, който присъстваше на заседанието каза, че има два доклада и не става ясно какво точно е гледала комисията, назначена от Йордана Фандъкова. „Топлофикация” София дължи над 1 милиард лева. На 27.02.2015 г. Европейският Парламент се е занимавал 45 минути с „Топлофикация” София.

9. Доклад вх. № СО15-7000-203/2/27.02.2015 г. относно провеждане на конкурс за отдаване под наем на недвижим имот, собственост на „Егида – София“ ЕАД – Комисията предложи начална тръжна цена 6000 лв. без ДДС. Прие се единодушно. СОС е дал съгласие за провеждане на конкурса с Решение № 141 от 12.03.2015 г, обявено на 19.03.2015 г. Конкурсната документация е достъпна в Приложение № 1 - I част, Приложение № 1 - II част.

10. Доклад вх. № СО-2600-6085/1/28.10.2014 г. относно одобряване на Общи условия за предоставяне на водоснабдителни и канализационни услуги на потребителите от ВиК оператор „Софийска вода” АД – Вносители са общинските съветници Николай Стойнев и Иван Илиев. Прие се единодушно, без дебати. Одобрени с Решение на СОС № 180 от 26.03.2015, обявено на 2.04.2015 г. Може да видите одобрените общи условия в Приложение № 1

11. Доклад вх. № СО15-0822-38/1/04.03.2015 г. относно проект за изградено футболно игрище с изкуствено тревно покритие в кв. Кремиковци, район „Кремиковци”, гр. София в поземлен имот с идентификатор 68134.8200.385 с начин на трайно ползване обществен селищен парк-градина – публична общинска собственост с АОС( акт за общинска собственост) №2865/09.02.2015 г.  – урбанизирана територия – Вносител Ивайло Панев, кмет на Район „Кремиковци”. Прие се единодушно, без дебати. По въпроса вече има и решение на СОС - Решение № 147 от 12.03.2015 г, обявено на 19.03.2015 г.

12 Доклад вх. № СО-0814-321/2/25.02.2015 г. относно прехвърляне безвъзмездно право на собственост на Храм „Преподобни Наум Охридски Чудотворец“ на изградения храм в имот – частна общинска собственост, представляващ УПИ II, ж.к. „Дружба 1 част” – Вносител Ивайло Цеков, кмет на Район „Искър”. Прие се единодушно, без дебати. СОС е одобрил с Решение № 144 от 12.03.2015 г., обявено на 19.03.2015 г.

13. Доклад вх. № СО-7000-1206/10/05.03.2015 г. относно учредяване на право на строеж на два стълба от въздушната мрежа на „Електропреносен системен оператор“ ЕАД - Вносител Ивайло Цеков, кмет на Район „Искър”. Прие се единодушно, без дебати. Прието от СОС с Решение № 145 от 12.03.2015 г., обявено на 19.03.2015 г.

14. Доклад вх. № СО-94-И-403(9)/19.02.2015 г. относно процедура по чл. 15, ал. 3 и ал. 5 от ЗУТ, по повод допуснато ИПРЗ и промяна на граници между УПИ І-2 и УПИ ІІ-818, от кв. 23, по плана на м. „с. Железница” – Вносител Димитър Сичанов, кмет на Район „Панчарево”. Прие се единодушно, без дебати. Одобрена от СОС с Решение № 148 от 12.03.2015 г., обявено на 19.03.2015 г.

15. Писмо вх. № СО-6200-1011/12/10.02.2015 г. от Ралица Стоянова – Секретар на Столична община относно проект на договор за учредяване на безвъзмездно право на ползване на сдружение „Съюз на артистите в България”. Прие се единодушно, без дебати. Все още няма решение на СОС по въпроса.

16. Писма с вх. № ИТД-7000-33/2/27.02.2015 г.; вх. № ИТД-7000-34/2/27.02.2015 г.; вх. № ИТД-7000-35/2/27.02.2015 г.; вх. № ИТД-7000-31/2/27.02.2015 г.; вх. № ИТД-7000-32/2/27.02.2015 г.; вх. № СО15-0804-15/22.01.2015 г.; вх. № 2600-7327/33/10.02.2015 г.; вх. № СО-2600-5359/3/15.10.2014 г.; вх. № 9300-331/26/10.02.2015 г.; вх. № СО15-2900-54/26.02.2015 г.; вх. № СО15-2600-676/03.02.2015 г.; вх. № 0808-133/5/05.03.2015 г.; вх. № СО15-9301-8/05.03.2015 г.; вх. № СО15-6200-281/24.02.2015 г. и вх. № СО15-2600-1657/27.02.2015 г. Точката е информационна.

На заседанието от 25.03.2015 г. бяха разгледани следните документи и въпроси:

1 Доклад  вх. №  СО15-9300-86/19.03.2015 г. относно поетапно разкриване на тринадесет Центъра за настаняване от семеен тип за деца и младежи, две Преходни жилища и едно Защитено жилище като местна дейност по Проект BG051PО001-5.2.12-0056-C0001 “Шанс за децата – разкриване на 13 „Центъра за настаняване от семеен тип” за деца и младежи, 2 „Преходни жилища” и 1 „Защитено жилище” в Столична община в периода от 01 април 2015 г. до приключване на Проекта – Вносител Албена Атанасова, зам. – кмет на СО, „Здравеопазване, интеграция на хора с увреждания и социални дейности” . Точката се прие единодушно, без дебати. СОС е одобрил с Решение № 153 от 26.03.2015 г., обявено на 02.04.2015 г.

2. Доклад вх. № СО15-7000-499(2)/19.03.2015 г. относно увеличаване на капитала на „Чистота Искър” ЕООД чрез непарична вноска и утвърждаване на актуализиран учредителен акт на дружеството - Вносител Дончо Барбалов, зам.- кмет на СО и общинските съветници Лорита Радева и Николай Стойнев. Точката се прие единодушно, без дебати. Одобрено е от СОС с Решение № 178 от 26.03.2015 г., обявено на 02.04.2015 г. Повече подробности в
Приложения № 1 - № 3.

3. Доклад вх. № СО15-2600-904/2/20.03.2015 г. относно даване на разрешение на „Водоснабдяване и канализация” ЕАД да извърши продажба чрез търг с явно наддаване на дълготрайни материални активи – 6 (шест) броя моторни превозни средства, собственост на дружеството – Вносител Дончо Барбалов, зам.-